Кати и Изабел ги оставиха насаме, като се приближиха към група момичета, които си шушукаха.

— Чух, че го направила с оня тип Майлс в Сейнт Бартс — каза Тина Форд.

— Затова се е върнала по-рано, за да вземе хапчето на другата сутрин от гинеколога си — каза Рейн Хофщетер.

— Някой да е виждал Флоу? — попита Кати.

— Серена ни обеща, че той ще дойде — измънка Изабел.

Ники Бътън поклати глава всезнаещо:

— Чух, че той я е зарязал, понеже иска да остане чист, а тя се друса непрекъснато.



— И къде ти е детската градина? — попита Блеър, вадейки цигара „Мерит ултра майт“ от чантата си, като зачака той да й я запали.

Нейт се ухили. Това си беше начало, поне му говореше.

— Скъсахме — каза простичко той.

Откога?

Барманът най-накрая се появи и Нейт тропна с ръка по бара:

— Водка с тоник и „Джак Даниеле“ с кола и много лед.

Блеър обожаваше умението му да предугажда желанията й, преди да ги е изрекла, но се направи, че не забелязва, гледайки танцуващите.

— И как мина Коледа? — попита Нейт, като внимателно й подаде препълнената чаша.

Не беше идеалното начало.

Блеър отпи голяма глътка, след това здраво си дръпна от цигарата и каза:

— Гадно.

Нейт усети, че не й се говори за това:

— Няма значение, остават шест месеца до дипломирането.

Те се спогледаха ужасени.

— Шест месеца — повтори тя, отново отпивайки от чашата.

— Доста дълго — довърши Нейт.

Блеър замалко да се усмихне, понеже той винаги знаеше какво мисли.

— Шантаво, а? Догодина по това време ще сме с нова тълпа приятели от колежа — каза Нейт окуражен от опита й да се усмихне, — хора, за които още дори не знаем, че съществуват.

Блеър дъвчеше сламката си и гледаше как Серена си блъска дупето с двама двадесетгодишни мъже с еднакви моряшки фланелки, които май бяха близнаци:

— Нямам търпение. Щом вляза в Йейл, няма да се върна тук никога.

Нейт се усмихна, харесваше му увереността й, че ще влезе в Йейл:

— Тогава ще трябва да ти идвам на гости.

Водката почваше да я хваща. Тя виждаше, че Нейт се опитва да говори с нея, сякаш нищо не се е случило, сякаш не я беше зарязал заради някаква четиринайсетгодишна и не я беше избягвал цял месец. Беше дразнещо, но и прекрасно, точно както в сценария й, когато Одри осъзнава, че се е държала лошо с Колин, точно толкова, колкото и той с нея. Затова тя решава да го обикне дори повече, именно заради това. Пое си дълбоко въздух и довърши питието. Беше забравила колко зелени са очите на Нейт.

Чарли Дърн се приближи към тях и се здрависа с него:

— Добре дошъл, пич, видях ти задника в интернет. Добра работа!

Точно навреме.

— Мерси, пич — отвърна Нейт, като се опитваше да запази самообладание. — До после.

С това се надяваше да му даде да разбере, че не му се дискутира темата точно сега.

Чарли си тръгна, а Блеър запали цигара и попита:

— Какво искаше да каже той, какво си правил?

Нейт извади запалката си Zippo и запали цигарата й. Ако Блеър не беше чула за случката в парка между него и Дженифър, той нямаше да й каже.

— Нищо — замаза нещата той.

Кичур руса коса падна на челото му и Блеър го махна, като си позволи да му се усмихне, както и той на нея.

Почти като едно време.

Почти.

А си намира развлечение

Малко след десет изгубеният доведен брат на Блеър излезе от асансьора и влезе право в салона, а около него се носеше облак от билков цигарен дим. Той беше облечен с една от множеството си черни фланелки ЛЕГАЛИЗИРАЙТЕ ДРОГАТА, но изглеждаше доста блед за човек, прекарал седмица на Сейнт Бартс.

Погледът му веднага се плъзна през тълпата от пиячи, пушачи и танцьори, докато откри това, което търсеше край бара — Блеър и… Нейт, вперили поглед един в друг.

Сърцето му се разтуптя. Блеър не приличаше на момичето от Сейнт Бартс, сега тя сияеше.

Той искаше да иде при нея и да се извини за идиотското си държание във вилата, но накрая реши, че е по-добре да не го прави. Това беше купон и се предполагаше, че хората се забавляват. Просто щеше да почака до утре, освен ако тогава Блеър нямаше махмурлук.

От средата на дансинга Серена забеляза къдрите на Арън и затанцува към него. Розовите й кичури подскачаха, а сребърните й нокти блестяха. Тя се хвърли на врата му и докосна бузата си в неговата.

— Толкова се радвам, че дойде — каза тя толкова искрено, сякаш наистина го мислеше.

— Аз също — ухили се той и си помисли същото нещо.

— Къде е Майлс, не е ли с теб?

Арън поклати глава:

— Още е в Сейнт Бартс. Запозна се с една мацка там.

Серена се ухили:

— О, така ли?

Арън сложи ръце в джобовете на войнишките си панталони и отново се огледа за Блеър.

Серена проследи погледа му. Защо той винаги я гледаше толкова тъжно?

— Страхотно е да ги видим отново заедно, нали? — попита тя задъхано с надеждата, че той ще се съгласи.

Арън се принуди да кимне. Блеър нямаше да е негова, а и изглеждаше щастлива:

— Да, така е.

Серена го прегърна и го поведе към дансинга:

— Хайде, да танцуваме!

Тя ухаеше на сандалово дърво и пачули и боса беше висока колкото Арън. Уау, най-накрая осъзна той, след като Серена вдигна ръце и се завъртя, а розовите й кичури се разхвърчаха след нея — тя наистина е прекрасна.

Все едно имаше някой на тази земя, който не го беше забелязал.

Може би беше малко блед, когато пристигна, но май щеше да прекара много щастлива Нова година.

Само в Ню Йорк

Ванеса не беше запалена по идеята да целува тълпа пияни хора и да крещи „Честита Нова година“. Даже можеше да се каже, че това беше най-големият й кошмар. Следователно, вместо да иде на купона на Серена, тя събра цялото си оборудване, облече се добре и взе метрото до Сентръл Парк. Понеже всички от онова обкръжение щяха да са на купона, на Ванеса й беше интересно да види какво правят другите, които не са от кръга на Серена. Навън беше само 19 градуса по Фаренхайт и температурата продължаваше да пада. Не можеше да има по-неподходящо време за годишната обиколка на парка. Това си беше идеалната тема за филмовото й есе.

Тя започна да снима всички, които идваха за състезанието на входа на парка откъм 89-та Източна улица. Започна да вали сняг, което си беше истинско предизвикателство, понеже беше трудно да поддържа обектива чист, а светлината правилна. Но всичко това си заслужаваше, понеже паркът изглеждаше великолепно с новата тънка бяла покривка и състезателите, които до един приличаха на смотаняци. Това започваше да изглежда по-добре и от главата на куклата в камиона за боклук.

— Всяка година ли тичате или сега ви е за първи път? — попита Ванеса един измършавял човек, обул маратонки на бос крак и срязани дънки. Тя приближи обектива към кльощавия му гръден кош, проверявайки дали е настръхнал, но не видя нищо.

— Първи път? — възкликна мъжът, като прибираше сивата си коса в опашка на тила и се ухили, разкривайки пожълтели от тютюн зъби. — На девственик ли ти приличам?

Отврат.

Ванеса се радваше, че лицето й е скрито от камерата.

— Добре, късмет — каза тя и се отдалечи.

Отстъпвайки назад, Ванеса се блъсна в жена на около седемдесет, облечена в палто от норка, обувки на „Шанел“ и кожени ушанки, която водеше малък бял пудел, също облечен в палто от норка.

— А, кой е това? — преправи гласа си Ванеса, като се наведе да погали кучето.

— Обичаме да тичаме в снега — каза жената, а силно начервените й с розово червило устни се извиха в усмивка. Бялата й коса беше прибрана на френски кок, а по бузите й имаше оранжев руж. — Мъжът ми отиде да залага в Ница, а децата ми са пораснали, та Ейнджъл и аз решихме да се позабавляваме.

— Аз също — каза Ванеса, макар очевидно да нямаше нито деца, нито съпруг, камо ли куче. Тя се усмихна конспиративно на жената и каза: — Суперзабавно е, нали?

В това време жената вадеше нещо от зелената си маркова чанта и Ванеса приближи обектива, за да види какво е: малки червени ботушки.

— За да не му станат снежни топчета на лапичките — обясни жената и се наведе да ги обуе на пудела.

— Много са модни — каза Ванеса.

Сега тя разбра какво имат предвид хората, като казват „само в Ню Йорк“. Да, само в Ню Йорк ще видиш възрастна дама да тича с кучето си посред нощ, с еднакви палта от норки, заедно с тип, като онзи с отрязаните дънки. Това й даде страхотно заглавие за филмовото есе, „Само в Ню Йорк“. Беше си направо брилянтно, макар че засега тя трябваше да се самоубеждава в това.