Д) На последно място, но не по значение, колкото и да мразя да го казвам, всички ние се чувстваме по-добре, когато не се караме с родителите си.

Радвам се, че изяснихме тези неща. Сега най-прясната новина…



Безсрамна наследница от Кънектикът и момче от Горен Ийст Сайд, навъртащо се в града, арестувани за ексхибиционизъм

Тя ни скандализира, като продаде любимото си прекрасно пони, за да си набави пари за дрога, а той ни шокира, като се появи в една реклама целият намазан с европейски афтършейв. Сега те са отново тук. Дж и Ч бяха арестувани миналата вечер за лудуване на обществен път голи. По-късно стана ясно, че и двамата са били под влияние на всякакъв вид вещества и че също така са откраднали шейна на ски патрул, която беше върната от властите в управлението на ски патрула. И двамата бяха пуснати под гаранция тази сутрин и бяха откарани вкъщи съответно в Гринич и Ню Йорк с частен самолет. Говори се, че и полицейският отдел в Ууд Ривър и ски патрулът в Сън Вали вече са получили солидно „анонимно“ дарение под формата на чекове, за да си мълчат по случая. Дж вече е отново в „Брейкауей“, където си е спечелила доживотен престой. Ч беше свален на земята, в смисъл, че може никога повече да не използва семейния апартамент в „Трибека Стар Хотел“ или колата на майка му, карана от шофьор в града. Бедното бебче. Също така се говореше, че един много красив модел — ученичка от Горен Ийст Сайд, също била въвлечена в инцидента, но тя успяла да се изплъзне на полицията и да избяга. По-късно онази вечер загадъчно красиво местно момче я е изпратило обратно до хотела. Това е нашето момиче!



Наблюдения

В гледа замечтано филмовите камери на витрината на фотото на 49-та улица като дете пред витрина на магазин за домашни любимци. Горката не може да дочака родителите й да си тръгнат. Б и Е и няколко момчета от ски патрула в Сън Вали пият бира в местен бар в Кечъм, Айдахо без, вярвате или не, никакво сексуално напрежение. Чух, че това може да се случи на момичета, веднъж щом те… нали знаете. Те губят необходимостта си да флиртуват. Дж ходи дебнешком из Горен Ийст Сайд и се крие зад дърветата. Какво цели все пак? С и брат й Е се спускат по склоновете на Сън Вали сами.



Вашите имейли

В: Скъпа Интригантке,

Познавам едно момче, откакто съм се родила и съм напълно сигурна, че съм била влюбена в него през цялото това време. Просто никога не съм го осъзнавала. Той беше с най-добрата ми приятелка, а сега е с друга моя приятелка, въпреки че съм убедена, че това скоро ще приключи. Имам нужда да разбера дали и той чувства същото към мен, не съм сигурна какво да направя.

Изгубена


О: Скъпа Изгубена,

Знаеш какво правя, когато не съм сигурна какво да направя. Хвани го. Просто го целуни и оттам насетне всичко ще си дойде на мястото. Ако и той чувства същото, ще узнаеш. А ако не, пак ще разбереш. Късмет, сладур.

Интригантката



В: Скъпа Интригантке,

Обожавам страницата ти. Ти си страхотно момиче. Искам да разбера името ти, защото мисля, че може би си същото момиче, което срещнах да кара ски. Може никога повече да не те видя, защото живея много далеч от Америка, но винаги ще те обичам от разстояние.

Ян


О: Скъпи Ян,

Имам чувството, че сме се срещали, но преди доста време. И дори и да не съм момичето, за което говориш, имаш моето разрешение да ме обичаш отдалече. Но нека си остане така, окей?

Интригантката



Ще се видим отново в училище следващата седмица. Всъщност може би ще е хубаво отново да си спим в нашите легла.

Знаете, че ме обичате

Интригантката

Това е мисълта, която има смисъл

Когато звънецът на долния етаж звънна, Габриела и Руби правеха органични сладки, без мая и захар и от цели зърна и плодове, в кухнята на малкия апартамент на Ванеса и Руби. През това време Ванеса и Джорди помагаха на Арло да привърже жълтите нарциси, които беше откраднал от местния парк, в риболовната мрежа, която беше открил и довлякъл вкъщи. Най-вероятно нарцисите изобразяваха надежда, въпреки че Ванеса не беше много сигурна какво точно изобразяваше риболовната мрежа. Тя беше бодлива и драскаше ръцете й, а Джорди я дразнеше с това, че изведнъж беше проявил интерес към родителите й и работата им. Той дори си беше събул обувките преди да влезе вътре, точно както правеха те, и беше сложил гердан с мъниста със знака на мира, който вероятно беше откраднал от кутията с най-старите вещи на майка му. Разбира се, звукът на звънеца беше сигнал за Ванеса да изостави това, което прави, и да избяга.

— Аз ще отворя! — извика тя, като пъхна един нарцис в услужливите ръце на Джорди. Тя се забърза към интеркома. — Здравейте?

— Имате пратка, госпожо.

Ванеса пусна пощальона. Той изкачи стълбите и подаде един пакет. Беше адресиран до нея, а името и адресът на Дан бяха написани в горния ляв ъгъл.

Тя затвори вратата, седна на пода и започна да разкъсва пакета със зъби. Опакован във вестник, вътре беше сложен светлорозов пластмасов космически кораб с три пластмасови момиченца отгоре му. Малките момиченца имаха еднакви черни плитки и еднакви зелени рокли. Тя обърна играчката и натисна бутона за включване, след което остави играчката на пода. Засвири луда японска песен, докато момичетата върху кораба се въртяха ли въртяха, а в краката им премигваха леки светлинки. Беше безвкусно и ужасно — направо суперфантастично.

— Какво, за бога, е това? — възкликна Габриела и дойде да погледне. — Кой би ти изпратил такова нещо?

Онова прекрасно момче, за което си мислеше, че ще се омъжа някой ден?

— Харесва ми — заяви Ванеса. — Толкова е ужасно, че го прави хубаво.

Джорди се приближи с гирлянда от нарциси около врата си. Той погледна надолу с намръщен поглед, като че ли се опитваше да разгадае нещото.

— Какво е това?

— Просто нещо — отвърна Ванеса, а идеите за следващия й филм вече се трупаха в главата й. — Хей, може ли да слезеш тук за минута? — попита тя, като мислеше за носа на Джорди. Той се наведе нетърпеливо и тя затвори едното си око, а с пръстите си образува нещо като обектив на камера на другото, за да фокусира поразителния му нос, докато космическият кораб се въртеше и святкаше отзад.

Това звучи като филм за „Оскар“.

— Не мърдай оттук. — Ванеса скокна към стаята си, за да вземе камерата от гардероба си. Ако тя беше достатъчно бърза, родителите й въобще нямаше да забележат какво прави.

— Задръж така — прошушна тя, като придържаше камерата към окото си, докато приближаваше обектива към носа на Джорди в опит да се убеди, че знакът на мира на гердана и нарцисите щяха да бъдат извън кадър. — Добре, стана. — Тя изгаси камерата и я хвърли в черната си ученическа чанта до вратата. Баща й я наблюдаваше от хола, а ослепителните светлини на играчката караха очите му да пламтят. Тя се върна в стаята си, за да събере още някои приспособления. Отсега нататък трябваше да носи космическия кораб и камерата навсякъде, където ходеше, като заснемаше и най-лудите неща, които можеше да си представи, и космическият кораб щеше да бъде единственото постоянно нещо на заден фон.

— Сега мога ли да се изправя? — попита Джорди, когато тя се върна. Той все още коленичеше чудато пред кораба, а очите му бяха замаяни от слушането на онази откачена песен отново и отново.

Ванеса грабна играчката и я изключи, след което заедно с допълнителните батерии и обектива я пъхна в чантата си.

— Да, може — каза му тя разсеяно.

Като имаше предвид, че не й беше необходим повече.

— Хей, къде отиваш? — извика Руби от кухничката.

Ванеса вече можеше да разбере по тона в гласа на Руби, че сестра й знаеше точно какво щеше да направи. Тя завърза своите „Док Мартине“14 и нахлузи през главата си черното непромокаемо яке, което си беше купила от военноморския магазин.

— Навън — извика тя в отговор, тръшна вратата, а очите на баща й все още изгаряха от любопитство.

Отговорът може би е написан на стената в тоалетната

Дребна женичка, сладка кокетка,

вкусих бисквитите, хляба,

които ти ми донесе.

В последния си работен ден, преди да започне училище, Дан стоеше пред вратата на мъжката тоалетна в „Ред летър“ и четеше думите, които беше написал на листа хартия, изчезнал от бюрото му преди една седмица. Той беше открил другата поема, която беше написал и бе използвал последния ред от нея — с които напълни моята чиния — и беше решил да го редактира в новото си стихотворение. Само един бърз поглед към Елиз, държаща франзела, който го беше вдъхновил да напише стихотворението, и интересът му към нея, както и интересът му да завърши творбата си, напълно бяха изчезнали.

Дали това имаше нещо общо с имейла, който най-вероятно беше получил наскоро?