Рик наведе унило глава.

— Мислиш, че съм твърде безчувствен, за да те разбера? Искаш ли да знаеш истината? През изминалата нощ почти не спах — и не само заради Виктория, а защото знаех, вече знаех, че ти няма да останеш. — Рик вдигна глава. В очите му проблясваха сълзи. — Върви. Потърси това, което трябва да намериш и прави онова, което смяташ за правилно.

Джеймс въздъхна от облекчение.

— Благодаря ти, татко. — После се усмихна ведро към Реджина и Слейд. — Освен това бъдещето — и Мирамар — сега принадлежат на тях. Не е ли очевидно?



След десет дни дъждовете внезапно секнаха. Сивото небе се проясни и слънцето се изтърколи весело в небето. Заоблените хълмове наоколо вече не изглеждаха жълтеникави от неумолимите слънчеви лъчи, а зелени и събудени за нов живот. Никой не се зарадва. Джеймс беше заявил, че ще замине при първия приятен ден.

Виктория беше изчезнала. Тръгна си с няколко куфара багаж, без да остави дори и прощална бележка. Рик изглеждаше облекчен. Реджина смяташе, че така е даже по-добре; беше му спестила нуждата да я отпрати. Нямаше никаква вест от Едуард, макар да бяха научили, че е хванал влака от Темпълтън. Слейд смяташе, че брат му е заминал за Сан Франциско да потърси временна утеха при Ксандрия. Реджина искрено се надяваше да я намери.

Всички останали в къщата се събраха да изпратят Джеймс и да му пожелаят успех в нелекия му път. Той беше в добро настроение. Слейд смяташе, че Джеймс се впуска да потърси истинската си цел в живота и Реджина не можеше да не се съгласи. Рик беше сдържан, но Реджина знаеше, че той упорито вярва, че един ден синът му ще се върне у дома.

Жозефин го прегърна ридаеща. Лусинда се хвърли в обятията му и жадно го целуна по устните. Джеймс й отвърна със същата топла прегръдка и жадна целувка. Реджина се извърна настрани, поруменяла от свян. Очевидно двамата изпитваха някакви чувства един към друг.

Дойде и нейният ред. За по-малко от две седмици Реджина дотолкова се бе привързала към Джеймс, че го считаше за свой доверен приятел и брат. Прегърна го с цялата си обич.

— Радвам се, че все пак се срещнахме — каза му сърдечно тя. — Ти заслужаваш само най-доброто, Джеймс. Дано един ден да го откриеш.

Джеймс намигна към Слейд.

— Ще успея. Нали брат ми вече преуспя като бандит!

Внезапно Реджина сниши гласа си.

— Обещай ми да се върнеш след шест месеца.

Очите му се разшириха.

— Още не съм казала на Слейд, но обещавам тази вечер да му съобщя. Ще ставаш чичо, Джеймс.

Той плесна възторжено с ръце и я прегърна с цялата си братска обич.

— Какво ти каза? — попита го подозрително Слейд.

— Ще ти го съобщи, когато сама реши — отвърна усмихнат Джеймс.

Двамата мъже се сбогуваха по своему. Последваха още несдържани прегръдки и нови щедри обещания. Джеймс се метна пъргаво на коня си. Слейд обгърна нежно раменете на Реджина. Рик стоеше просълзен встрани. Джеймс им помаха за сбогом и пришпори коня си напред. За дълго те останаха загледани след него. В един момент той се обърна, помаха за последно и изчезна зад завоя.

Последва миг тишина.

— Предполагам, че трябва доста да се порови из дълбините на душата си. — Рик въздъхна и потупа Слейд по гърба. — Да вървим, синко. Да видим дали не можем да свършим нещо полезно и днес. — С тези думи той се отправи към хамбара.

Реджина погледна мъжа си.

— Тъжен ли си?

— Не. — Той се усмихна. — Никак не съм тъжен. Чух какво каза на Джеймс.

— Така ли?

Слейд я вдигна като перце от земята и я завъртя буйно около себе си.

— Ново поколение Деланза! — После я остави на земята, пое нежно ръката й и впери поглед в необятните зелени планини, които се открояваха величествено на хоризонта. — Сега съм по-решен от всякога да превърна Мирамар в част от бъдещето — в част от тяхното бъдеще! — Той погледна покрай имението, там, където сивият океан се разбиваше шумно в брега. — Почти им завиждам. Двадесети век пристига, Реджина, и носи със себе си нови предизвикателства, щедри обещания. Настъпва нещо ново, различно, вълнуващо.

— Ти си поет — прошепна Реджина и облегна глава на раменете му.

Той се засмя.

— Аз съм реалист, любима моя. И мисля, че това е най-подходящият момент да съобщим на Рик. Какво ще кажеш?

— Исках ти да му го съобщиш.

Здраво сплели ръце, те закрачиха бавно след Рик.