— След като така и не те намерихме и след като цял месец се изтърколи без никаква следа от теб, какво друго можехме да си помислим, освен че си се удавил в придошлата река? — извиси глас Рик.

— Защо тръгна, без да ни кажеш и дума? — попита Слейд.

— Получих писмо от Елизабет.

— Какво писмо? — не се сдържа Рик.

Устните на Джеймс се извиха в горчива усмивка.

— Какво мислиш? Не беше любовно писмо.

В стаята се установи тишина. Слейд пръв я наруши.

— Господи, Джеймс, съжалявам.

— Е, вече няма нужда. Слава богу, че се случи така!

— Значи затова си тръгнал така внезапно в онази страховита буря — прошепна мрачно Рик.

— Бях като луд. Бях наранен. И изпълнен с неверие. И понеже бях непоправим глупак, реших да се видя лично е нея и да й поискам обяснение. Мислех си, че се е поддала на обичайните съмнения в последната минута и че щом ме види, веднага ще се хвърли в обятията ми и всичко ще бъде наред. — Той се изсмя грубо. — Лъгал съм се.

— Значи си получил писмото й, побягнал си в бурята и си загубил коня си в придошлата река — опита се Слейд да обобщи. — Какво се случи след това?

— Имах нужда от кон, така че откраднах един от конете на стария Къртис, за да стигна навреме до Темпълтън и да хвана влака за Сан Луис Обиспо. Когато разбрах, че влак ще има едва на следващия ден, просто продължих да яздя. Нищо не беше в състояние да ме спре. Препусках, докато стигнах до Серано, откъдето взех влак до Сан Луис Обиспо.

— Яздил си почти през целия път? — прекъсна го слисан Едуард.

— Аз не бях просто полудял — бях напълно откачил — отвърна ожесточено Джеймс. — Дори не помислих да изпратя телеграма, докато не пристигнах в града и не се видях с нея. — Устните му се извиха, но така и не се озариха от усмивка. — Не си спомням какво съм й наговорил. Тя беше толкова променена, бил съм шокиран, предполагам.

Едуард наруши потискащата тишина.

— Аз я видях, Джеймс. Преди около месец се наложи да се срещна с доведената й майка, а Сюзън ме изпрати при Елизабет. — Той се поколеба. — Няма смисъл да съжаляваш. Няма по-неподходяща жена за теб.

Джеймс мълчеше.

— Аз също я видях наскоро — обади се и Слейд. — Едуард е прав. Тази жена направо вони.

Джеймс впери невиждащ поглед в братята си. После тежкият му юмрук се стовари върху масата, а полупразната чиния се разби с трясък на пода.

— Принудих я да ми разкаже всичко. А на нея й достави удоволствие да ми разказва. Тя е блудница в душата си и винаги е била. Имате ли представа защо са я изпратили в Лондон? Защото са я хванали да се чука с някакъв коняр! Старият Сейнт Клер е успял някак да потули нещата и я е изпратил в онова училище с надеждата да я озапти! Била е едва на тринайсет! И не й е било за първи път! Господи, докато Джордж е уговарял този брак, трябва здраво да се е надсмивал зад гърбовете ни! — Джеймс трепереше от възмущение. Той издиша тежко и впери нетрепващ поглед в тавана.

Рик скочи на крака.

— Проклет да е този Джордж! Ако не беше мъртъв, със собствените си ръце щях да му извия врата! Как, по дяволите, е успял да потули такъв скандал? Но той винаги е бил хитра лисица! — Рик размаха пръст под носа на най-големия си син. — Слава на господа, Джеймс, че този брак не се състоя. Онази никаквица не те заслужава.

Джеймс остана безмълвен.

— Нямаше те доста време — пророни тихо Слейд. — Къде беше?

— Първо тръгнах на юг. Нямах представа къде точно искам да ида. Няколко дни след срещата си с Елизабет пристигнах в Лос Анжелис и ви изпратих друга телеграма, за да ви уведомя, че няма смисъл да ме очаквате скоро. По-късно ви изпратих и по-дълго писмо от Тускон. А когато преди две седмици се озовах в Гуадалаяра, реших че е време да се върна у дома и да довърша нещата.

Слейд го погледна въпросително. Реджина се опитваше да проумее смисъла на този жест. Джеймс поклати глава.

— Не проумявам какво се е случило с писмото и телеграмите.

— Нито пък аз — избухна гневно Рик. — И ми се струва дяволски странно съвпадение, че нито едно от трите не е пристигнало у дома.

— Смятам да потърся някакъв отговор — заяви твърдо Слейд. — Още утре ще отида в града да поговоря със стария Бен.

Реджина се напрегна. Тя погледна тревожно Виктория, която ги наблюдаваше безучастно. Но когато срещна погледа на Реджина, другата жена се размърда неспокойно на мястото си. Отчаяна, Реджина отмести поглед. Мили боже, вече нямаше съмнение, че подозренията й са напълно основателни.

— Аз зная за писмото — извика внезапно Лусинда. — Но не и за телеграмите.

Всички погледи се насочиха към нея.

— Какво? — извиси глас Рик. — Скрила си писмото от мен?

Виктория подскочи като ужилена.

— Лусинда, що за глупава игра е пък това? И какво изобщо правиш тук? Нямаш ли си задължения?

Лусинда я гледаше втренчено.

— Вие сте подла жена и не заслужавате милост! Ще кажа истината!

Реджина се сви болезнено на мястото си. Рик грабна ръката на прислужницата.

— Какво, по дяволите, се опитваш да кажеш?

— Рик, видях писмото в гардероба на Виктория, пъхнато между дрехите й.

Тишината в стаята се изпълни с емоции.

— Не! — извика Виктория, бледа като тебешир. — Тази жена лъже, защото ме мрази! Винаги ме е мразила! Ще отречеш ли, лъжлива кучко?

Силно озадачен, Рик погледна свирепо жена си.

Едуард я гледаше невярващо.

Слейд улови окуражително ръката на Лусинда.

— Разкажи ни какво се случи.

Очите на момичето плуваха в сълзи.

— Исках да разкажа всичко на момента! Когато случайно попаднах на писмото, познах почерка и го прочетох. Но тогава тя влезе в стаята и ме залови!

Виктория простена мъчително.

— Тя ме заплаши, Слейд! После ми плати, за да мълча! — Лусинда избухна в сълзи. — Повече се боях от заплахите й да ме изхвърли от ранчото, отколкото се поблазних от парите й. Сборичкахме се. Тя ме удари. Знаех, че ако проговоря, тази жена ще изпълни заканите си — ще ме набие и ще ме изхвърли от къщата.

— Трябваше да дойдеш при мен — пророни Слейд.

— Боях се! Откакто съм се родила, живея в този дом! На мен ли щеше да повярваш, или на нея? — извика буйно Лусинда.

Сега това наистина нямаше никакво значение. Слейд се обърна гневно към Виктория. Реджина мигом пристъпи към разплаканото момиче и обгърна раменете й. Лусинда трябваше отдавна да проговори, но всеки би могъл лесно да си представи с какво усърдие Виктория се е погрижила да й затвори устата. Реджина не се съмняваше, че заплахите на тази жена са били доста убедителни.

— Стигна твърде далече, Виктория — прогърмя гласът на Слейд. — Предполагам, че по същия начин си се погрижила и за телеграмите.

Рик не откъсваше поглед от жена си. Едуард сякаш беше парализиран. От няколко минути не беше помръднал, не беше проговорил, дори не беше трепнал. Сега отвори уста, а гласът му прозвуча висок и по момчешки изтънял:

— Мамо?

Виктория се втурна припряно към него.

— О, Едуард — извика тя и стисна болезнено ръцете му. Той я гледаше, сякаш е някоя обезумяла непозната. — Направих го заради теб! За теб! И какво толкова съм сторила? Не съм убила Джеймс! Той сам си тръгна и ни изостави! Нямах представа, че Елизабет е само една малка блудница! Мислех, че всеки момент ще пристигне, за да се омъжи за Джеймс. Рик искаше да я омъжи за Слейд, но аз само си помислих, че би могла да се омъжи за теб!

Едуард успя само да премигне.

— Нима не разбираш? Слейд щеше да дойде само за погребението и отново да замине! Но ти щеше да останеш и Рик естествено щеше да те помоли да се ожениш за нея, за да спасиш ранчото. И тогава всичко това щеше да бъде твое! Направих го заради теб! И нима е чак толкова ужасна лъжа? Какво толкова съм направила?

Внезапно Едуард се изправи и я отблъсна от себе си с такова ожесточение, че майка му се сгромоляса в празния стол зад себе си и едва не полетя към пода.

— Махни се от мен!

— Едуард! — Виктория протегна умолително ръце.

— Махни се от мен! — извика той като обезумял. После се обърна и преди някой да има време да реагира, вече беше до вратата. Крачките му бяха толкова бързи и решителни, сякаш всеки момент ще хукне.

Всички бяха стъписани. Слейд бе напълно вцепенен. Рик потъна уморено в дивана, заровил лице в ръцете си. Изглеждаше стар и победен. Реджина съчувстваше на всички им, особено на Рик и Едуард. Изведнъж тя се вкопчи отчаяно в ръката на Слейд.

— Трябва да върнеш Едуард! — каза напрегнато тя.

Слейд я погледна вторачено.

— Не.

Тя понечи да му се възпротиви.

— Не, Реджина. Той сам трябва да преодолее болката.

А после, през ромона на падащия дъжд, всички дочуха задавено чаткане на конски копита. Реджина се втурна към прозореца, който гледаше към конюшните. Когато отметна завесите, видя Едуард, яхнал черния си жребец, решително да се спуска по пътеката и да се отдалечава от Мирамар.

Виктория изкрещя, внезапно осъзнала какво ще последва. Тя се втурна лудешки покрай Слейд и, без да се замисли, излезе на проливния дъжд отвън. Риданията й бяха сърцераздирателни. Реджина се втурна подире й. Жената се понесе, залитайки, към задния двор и през входната врата. През цялото време не спираше да зове сина си. Реджина спря близо до нея. Дъждът шибаше безмилостно лицето й, дрехите й мигом се просмукаха с вода. Слейд я бе последвал и сега се спря недалече.

— Влизай вътре, преди да си настинала — прошепна той.

Реджина го погледна въпросително. Каквото и да бе направила Виктория, не можеше да остане безразлична към скръбта й. Слейд, изглежда, се чувстваше по същия начин.