— Просто за всеки случай… Ще ми дариш всичките си земни блага, ще посипеш главата си с пепел и завинаги ще напуснеш страната.

— Дадено.

— Освен това ще ми дадеш билетите си за мачовете на «Сокс», за да ги изгоря пред очите ти.

— Само ако получа нещо в замяна.

— Какво?

— Неограничен секс. Както, когато и където пожелая. На задната седалка на новата ти лъскава кола, върху бюрото ми…

— Определено имаме сделка.

— И деца.

Анабел се задави.

— Да. О, да.

Но емоционалният й изблик го остави равнодушен. Питона присви очи и нанесе съкрушителния си удар.

— Поне шест пъти в годината ще пътуваме, за да се видим със семейството ти.

Анабел затвори гневно тетрадката.

— Това няма да стане.

— Пет пъти и аз ще укротя братята ти.

— Един.

Хийт пусна крака й.

— По дяволите, Анабел, ще се съглася на четири срещи, докато се роди първото ни дете, а след това ще ги виждаме през месец и това не подлежи на обсъждане.

Грабна тетрадката и молива и започна да пише.

— Хубаво! — кипна тя. — Аз пък ще вися по спа центровете, докато ти седиш у дома и се оплакваш, че седмицата има само шейсет и четири работни часа.

Той се засмя.

— Само се преструваш. Сама знаеш, че нямаш търпение да се похвалиш пред Кандейси с първородната ни рожба.

— Е, може би си прав. — Анабел замълча, взе отново тетрадката, но не можа да види нищо от написаното, защото думите се размазваха пред очите й. Колкото и да не й се искаше, не можеше да избяга от реалността. Време беше да стане сериозна. — Хийт, как възнамеряваш да бъдеш добър баща на всички тези деца, които искаш да имаш, ако ще работиш по шейсет и четири часа в седмицата? — Говореше внимателно, за да я разбере правилно и да не развали този иначе съвършен миг. — Моят график в «Идеалната половинка» е гъвкав, но… зная колко много обичаш работата си и никога не бих поискала от теб да се откажеш от нея. От друга страна, няма да отглеждам и възпитавам сама децата ни.

— И няма да се наложи — заяви той самодоволно. — Имам план.

— Искаш ли да го споделиш?

Той се пресегна, улови ръката й, притегли я към себе си и й каза какво точно си бе наумил.

— Планът ти ми харесва — усмихна се младата жена и се сгуши върху гърдите му. — Боди заслужава да бъде пълноправен партньор.

— Напълно съм съгласен.

Двамата бяха толкова доволни от постигнатото споразумение, че отново започнаха да се целуват, което доведе до прекрасно — и много успешно — изпитание на силите й като водеща страна в сплотената им двойка. В резултат мина известно време, преди отново да се върнат към преговорите. Обсъдиха спалното облекло (никакво), дистанционното за телевизора (общо ползване), имената на децата (без имена на всякакви возила) и бейзбола (непримирими различия). Когато свършиха, Хийт си спомни, че имаше още един въпрос, който бе забравил да зададе.

Взря се в очите й и притисна пръстите й към устните си.

— Обичам те, Анабел Грейнджър. Ще се омъжиш ли за мен?

— Харли Дейвидсън Кампионе, току-що се сдоби със съпруга.

— Най-изгодната сделка, която някога съм сключвал — заключи той с усмивка.

Епилог

Пипи поднесе диктофона към устните си и изкрещя:

— Проба! Проба! Проба!

— Работи — откликна Хийт от дивана в другия край на аудио видео залата. — Не можеш ли да говориш по-тихо?

— Казвам се Виктория Фийби Тъкър… — прошепна тя, но продължи с обичайния си звънък глас: — Аз съм на пет и живея в хотел «Плаза». — Изгледа крадешком Хийт, но той бе гледал с нея филма «Елоиз», затова само се подсмихна. — Това е диктофонът на Принца, за който каза, че трябва да му го върна.

— Дяволски си права, трябва.

По план Пипи трябваше да гледа с него мача на «Сокс», докато членовете на читателския клуб заседаваха на горния етаж, но тя много скоро се отегчи.

— Принц още ми се сърди заради «фоните, които му задигнах», когато бях само на три — продължи момиченцето. — Но тогава още бях бебе, а освен това мама ги намери почти всички и му ги върна.

— Почти, но не всички.

— Защото не мога да си спомня къде съм ги завряла! — възмути се тя, смразявайки го с прочутия си гневен поглед на мини куотърбек. — Милион пъти ти го повторих. — Махна пренебрежително с ръка и отново се върна към по-интересното си занимание. — Ето нещата, които обичам. Обичам мама и тати, Дани, леля Фийби и чичо Дан, всичките ми братовчеди и Принц, когато не говори за телефони, Бел и всички от читателския клуб, освен Порша, защото тя не ми позволи да бъда шаферка на сватбата й с Боди, тъй като те се преместиха във Вегас.

— Те си пристанаха — поправи я той, смеейки се.

— Те си пристанаха — повтори тя. — А Бел не искаше Порша в читателския клуб, ама леля настоя, защото каза, че на Порша й трябва…

Не можа да си спомни речта си нататък и погледна очаквателно към Хийт.

— … безкористна женска дружба — довърши той вместо нея и отново се усмихна. — Както обикновено, Фийби се оказа права. Затова, когато ме споходи блестящото прозрение, предложих на леля ти да стане наставница на Порша.

Пипи кимна и продължи да бърбори:

— Принц харесва Порша. Порша също е била сватовница, но сега работи за него и Принц каза, че тя е дяволски добър спортен агент, най-върховният от всички спортни агенти, които е виждал, и че заради нея новият отдел за спортистки непрекъснато се разраства.

— Тя е третият най-добър агент — уточни Хийт, — след Боди и мен. И не казвай «дяволски».

Палавницата се настани в големия шезлонг и скръсти глезени като него.

— Принц плати адски много пари на Порша за сватбения подарък за Бел. Мама каза, че подаръкът бил адски тъп, но Бел заяви, че това е най-хубавият подарък, за който би могла да си мечтае. И сега Порша дава съвети на Бел как да бъде добра сватовница. — Смръщи чело. — Какво си й подарил?

— Базата данни от предишния бизнес на Порша.

— По-добре да й беше купил кученце.

Хийт се разсмя, но тутакси се намръщи на телевизора:

— Не размахвай напразно ръце, идиот такъв!

— Не обичам «Сокс» — рече Пипи натъртено. — Но обичам доктор Адам и Делейни, защото те ми позволиха да бъда шаферка на сватбата им, а майката на Бел се разплака и каза, че Бел е най-добрата сватовница на света. Обичам и Роузмари, щото ми разказва разни истории и ме гримира. Роузмари сега също е в читателския клуб. Бел каза на леля Фийби, че щом Порша ще е член на клуба, Роузмари също трябва да стане, защото и тя има нужда от приятелки не по-малко, отколкото Порша. И каза още, че е прекалено щастлива, за да се занимава със стара ръжда…

— Вражда.

— А сега това, което не обичам. — Стрелна го с поредния си мрачен поглед. — Не обичам Тревър Грейнджър Чампиън. Голям пискун е.

— Ето, започна се.

Хийт нагласи по-удобно бебето в скута си, облегнато на рамото му.

Пипи остави диктофона, стана от шезлонга, седна на дивана до него и се взря недоволно в спящото бебе.

— Тревър ми каза, че мрази да го носиш по цял ден на ръце. Той иска да… го… оставиш.

Тъй като синът му беше само на шест месеца, Хийт силно се съмняваше, че езиковите му способности са достигнали подобни висини, но намали звука на телевизора и се обърна към ревнивото петгодишно момиченце.

— Мисля, че вече говорихме за това.

Тя се облегна на него.

— Поговори ми пак.

Той я прегърна през раменете със свободната си ръка. Пип нямаше да се успокои, докато всички мъже в този свободен свят не паднат в краката й, както обикновено се случваше.

— Трев е само бебе. При това досадно. Не може да си играе с мен като теб.

— И е голям ревльо.

Хийт изпита бащинска загриженост да защити мъжествеността на сина си.

— Само като е гладен.

Момиченцето вдигна глава.

— Чух стъпки на горния етаж. Май е време за десерта.

— Сигурна ли си, че не искаш да погледаш мача с мен?

— Я се осъзнай!

Това бе най-новото попълнение в речника й, но Пипи благоразумно го използваше само когато родителите й не бяха наблизо.

Хийт целуна покритата с нежен пух главичка на Тревър Грейнджър Чампиън, преди да тръгне след Пипи към горния етаж.

Цялата къща носеше отпечатъка на Анабел. Като пристъпи в дневната, той с наслада огледа удобните масивни мебели, дебелите килими и свежите цветя. На стената над камината висеше пъстроцветна абстрактна картина, която купиха в един дъждовен следобед от някаква галерия в Сиатъл. После отпразнуваха покупката със страстна любов. И двамата вярваха, че тогава бяха заченали сина си.

Застанали под картината и допрели глави, Порша и Фийби навярно заговорничеха как да покорят света. Моли се бе навела и слушаше бъбренето на дъщеря си. Останалите се бяха скупчили около Роузмари. Като забеляза съпруга си, Анабел се отдели от групата и го погледна, с онази усмивка, предназначена единствено за него. Той огледа Пип, членовете на читателския клуб и красивата си червенокоска. Точно това бе търсил през целия си живот. Жени, които винаги са сплотени.

— Има ли шанс през следващите десет минути да разкараш това сборище? — попита Хийт тихо, когато тя се приближи до него.

Анабел погали сина си по бузката и бебето инстинктивно се обърна към ръката й.

— Съмнявам се. Още не са изяли десерта.

— Сервирай им го на верандата.

— Дръж се прилично.

— Сега ми говориш така — прошепна той, — но по-късно ще запееш друга песен.

Тя се засмя, целуна го набързо, после докосна с устни бебето по главичката. От другия край на стаята Фийби Кейлбоу улови погледа му и двамата си кимнаха с взаимно разбирателство. Следващата седмица им предстоеше битка за новия договор на Дийн Робилард, но засега помежду им цареше мир.

Докато Пипи помагаше на Анабел да сервира десерта, той се качи с бебето горе, където бе устроил разширения си домашен кабинет. Остави сина си да спи в скута му, докато проведе няколко телефонни разговора. С пълноправен партньор като Боди, тежестта на работата значително бе намаляла. Вместо да ръководят най-голямата спортна агенция в града, двамата съсредоточиха усилията си да бъдат най-добрите и затова бяха много взискателни при подбора на клиентите, а и така упражняваха по-прецизен контрол. Новият отдел за жени, под ръководството на Порша, се разрастваше не с дни, а с часове, макар че тя също беше въвела доста строги критерии. Изминаха две години, откакто бе видял онова измъчено и трескаво изражение върху изпитото й лице. Изумително е как един щастлив брак и десетина килограма повече могат да променят характера на една жена.