— Благодаря ти, скъпа. Благодаря, че ми каза.

Тя хвана брадата му, намръщи се и го бутна.

— Бодеш!

Той се засмя, целуна я още веднъж и я остави на земята. Беше забравил да изключи телефона си и той иззвъня. Очите й се разшириха. Хийт машинално отговори.

— Чампиън.

— Хийтклиф, имам нужда от агент, човече — излая Дийн, — и се кълна в Бога, че ако още веднъж ми затвориш…

Той пъхна телефона в ръката на Пипи.

— Поговори с този мил чичко, захарче. Кажи му, че твоят татко е най-великият куотърбек на света.

Докато потегляше с колата от алеята, видя как момиченцето се запъти обратно към верандата, притиснала телефона до ухото си, а опашчиците й подскачаха весело, докато тя бърбореше оживено.

Завесата на единия прозорец се раздвижи и Хийт зърна за миг най-могъщата жена в НФЛ. Може би бе игра на въображението му, но му се стори, че тя се усмихва.

24.

Малко преди полунощ Хийт стигна до лагера «Уинд Лейк». Мракът, усилван от дъжда, се разкъсваше само от слабата светлина на фенерите във викториански стил върху високите стълбове на поляната и от единствената лампа на верандата на пансиона. Чистачките се движеха неуморно върху предното стъкло на аудито. Студените бунгала бяха празни през зимата. Не светеха дори фенерите на пристана. Отначало смяташе да дойде със самолет, но малкото летище беше затворено заради лошото време, а той нямаше търпение да чака да разрешат полетите. Макар че трябваше, защото заради бурята осемчасовото пътуване се бе удължило с два часа.

Беше потеглил късно от Чикаго. Притесняваше се, че годежният пръстен още не бе в него — искаше да й подари нещо по-ценно — затова се върна в Уикър Парк, за да вземе новата й кола. Нямаше да може да я надене на пръста й, но поне тя щеше да се увери колко сериозни са намеренията му. За нещастие, моделът ауди «ТТ Роудстър» не бе пригоден за високи метър и осемдесет хора и след десетчасово шофиране краката му изтръпнаха, вратът му се схвана, а главата му пулсираше болезнено от безбройните чаши черно кафе. На задната седалка подскачаха десетте балона с герои на «Дисни». Беше видял връзката от пъстроцветни балони, когато спря да зареди на една бензиностанция, и импулсивно ги купи. През последните сто километра слончето Дъмбо и Круела де Вил го удряха по тила.

През пелената от дъжда, плющящ върху предното стъкло, различи редицата празни люлеещи се столове на предната веранда. При все че бунгалата бяха затворени, Кевин му бе казал, че и по това време на годината в пансиона има туристи, дошли да се насладят на есенния пейзаж, и светлините на аудито осветиха пет-шест автомобила, паркирани отстрани на сградата. Но колата на Анабел не беше сред тях.

Аудито подскочи заради дълбока локва, когато Хийт зави по пътеката, извиваща се покрай брега на тъмното езеро. Не за пръв път му хрумна, че пътешествието до северните гори, само въз основа на думите на едно тригодишно момиченце, внушени от една жена, която го ненавиждаше, може би не беше най-разумната му постъпка, но той я бе извършил.

Натисна спирачките, когато фаровете най-после осветиха това, което търсеше през последните десет часа: колата на Анабел, паркирана пред «Полски кремове». Облекчението бе толкова силно, че главата му се замая. Спря зад Шърман и се взря през дъжда към тъмното бунгало. Едва се удържаше да не се втурне вътре, да я събуди и да й каже всичко, което преди не можеше. Но не беше в състояние да обсъжда бъдещото си щастие, докато не поспи няколко часа. Пансионът бе затворен за през нощта, а той не можеше да рискува да отседне в града, защото на любимата му можеше изведнъж да й скимне да си тръгне, преди той да се е върнал. Имаше само един изход…

Извъртя на задна аудито, за да блокира пътеката. След като се увери, че тя не може да потегли, изключи двигателя, избута настрани Дафи Дък и отпусна максимално седалката назад. Но въпреки изтощението не можа веднага да заспи. Твърде много гласове от миналото. Прекалено много спомени за случаите, когато любовта му бе нанасяла безмилостни удари… при това всеки път.

Студът събуди Анабел преди алармата на часовника, нагласена за шест. През нощта температурите бяха паднали и одеялото не можеше да я предпази от сутрешния мраз. Моли й бе казала да отседне в пансиона, където семейство Тъкър имаха отделен апартамент, но тя предпочете уединението на «Полски кремове». Сега съжаляваше за решението си.

Горещата вода бе спряна миналата седмица и тя наплиска лицето си със студена. След като помогне при сервирането на закуската, ще се поглези малко и ще покисне до насита в горещата вана в апартамента на Моли. Вчера бе изявила желание да помогне със закуската, когато разбра, че момичето, което обикновено работеше първа смяна, се е разболяло. Работата щеше да й помогне да се разсее.

Втренчи се в лицето с хлътнали очи, което се взираше в нея от огледалото. Жалка картинка. Но всяка сълза, пролята в лагера, щеше да остане тук — когато се върне в града, няма повече да плаче. Тук щеше да оплаче несподелената си любов. Нямаше намерение да прекара целия си живот в хленч и самосъжаление, но нямаше и да се терзае, задето бе решила за кратко да се скрие от света. За нейно нещастие, се бе влюбила в мъж, неспособен да отвърне на чувствата й. Ако една жена не може да поплаче заради това, значи, нямаше сърце.

Отдръпна се от огледалото, върза косата си на конска опашка, навлече дънки и един топъл пуловер, който взе назаем от гардероба на Моли, и обу маратонките си. Излезе през задната врата на бунгалото. Бурята най-сетне се бе укротила и докато вървеше надолу по пътеката, водеща към езерото, студеният чист въздух караше дъха й да образува малки облачета. Мокрият килим от есенни листа жвакаше под краката й, от дърветата върху главата й падаха дъждовни капки, но видът на езерото в ранната утрин мигом повдигна духа й. Не й пукаше, че ще се измокри.

Добре, че дойде тук. Хийт беше опитен манипулатор и всяко препятствие по пътя му за него бе предизвикателство. Щом се върне, той ще я преследва неуморно и ще се опита да я убеди, че трябва да бъде доволна от мястото, което й е отредил в живота си — след клиентите, срещите, телефонните разговори и ненаситната амбиция. Не можеше да се върне, преди всички защитни прегради да са издигнати здраво по местата в сърцето й.

Над езерото мъглата бе пръснала призрачните си пипала, а двойка снежнобели чапли се хранеха край брега. Въпреки обгърналата я тъга младата жена се опитваше да открие няколко мига спокойствие. Преди пет месеца може би щеше да се задоволи с емоционалните остатъци, които Хийт й подхвърляше, но не и сега. Сега знаеше, че заслужава по-добро. За пръв път Анабел имаше съвсем ясна представа коя е и какво иска от живота. Гордееше се с всичко, което бе постигнала с «Идеалната половинка», че е изградила нещо хубаво и полезно. Но още повече се гордееше със себе си, задето бе отказала да се примири с половинчатата любов, която й предлагаше Питона. Тя заслужаваше да обича открито и волно — без задръжки и тайни — и да получи същото в замяна. А с него това беше невъзможно. Извърна се от езерото с убеждението, че е постъпила правилно. Засега това бе единствената й утеха.

Когато влезе в пансиона, тутакси се захвана за работа. Докато гостите пълнеха трапезарията, Анабел наливаше кафе, разнасяше панерчета с топли кифлички, зареждаше платата върху бюфета и дори успя няколко пъти да се пошегува. Към девет часа трапезарията се изпразни и тя вече можеше да се върне в бунгалото. Преди това си взе очакваната вана и проведе няколко телефони разговора. От най-големия майстор в занаята бе разбрала колко важен е личният контакт, а тя имаше клиенти, които зависеха от нея.

Каква ирония, че от Хийт се бе научила на толкова много неща, включително и на необходимостта да следва собствените си виждания, а не да подражава. «Идеалната половинка» никога нямаше да й донесе богатство, но Анабел знаеше, че призванието й е да дарява щастие на хората. На всякакви хора. Не само на красиви и преуспели, но и на недодялани и неуверени, злочести и не толкова умни. И не само на младите. Независимо че старците не носеха печалба, тя не можеше да ги изостави. Работата на сватовница беше сложна, непредсказуема и понякога доста тежка и неблагодарна, но на нея й харесваше.

Стигна до пустия плаж и се спря за кратко. Сгуши се в пуловера и закрачи по пристана. Без летните посетители, край езерото беше тихо и спокойно и в главата й изведнъж нахлуха спомените за онази нощ, когато с Хийт танцуваха на пясъка. Тя седна и вдигна колене към брадичката си. Два пъти се бе влюбвала в непълноценни мъже. Но никога повече.

Зад гърба й се чуха стъпки. Някой от гостите.

Анабел притисна мократа си буза към коляното, за да попие сълзите си.

— Здравей, скъпа!

Тя вдигна рязко глава, а сърцето й подскочи. Той я бе намерил. Трябваше да се сети.

— Използвах четката ти за зъби — оповести той зад гърба й. — Щях да си услужа и със самобръсначката, но установих, че няма топла вода.

Гласът му звучеше пресипнало, сякаш отдавна не е разговарял.

Анабел бавно се обърна. Очите й се разшириха от изненада. Беше рошав и небръснат, а дрехите му представляваха странна смесица. Под овехтялото червено яке се виждаха избеляла оранжева тениска и тъмносин панталон, толкова смачкани, все едно беше спал с тях. В ръката си държеше връзка балони с героите на «Дисни». Гуфи, верният приятел на Мики Маус, се беше спукал и висеше унило покрай крака му, но той явно не бе забелязал. С опърпания си вид и балоните би трябвало да изглежда нелепо, ала сега, когато лустрото, което с толкова труд бе постигнал, се бе заличило, той й се стори още по-заплашителен.

— Не биваше да идваш тук — чу се тя да казва. — Губиш си времето.

Хийт наклони глава и се ухили с усмивката си, запазена марка за клиентите.

— Хей, трябваше да е като в «Джери Магуайър». Помниш ли? «Ти ме спечели от пръв поглед.»

— Кльощавите жени са много безволеви и стават лесна плячка.