— И никой от тях не го споменава — прошепна Кандейси затворнически. — Те се срамуват, че са богати по рождение.

— Не се срамуваме — заяви свекърът й твърдо, — но двамата със съпругата ми винаги сме вярвали в такива ценности, като тежкия и упорит труд. Никога не сме имали намерение да отглеждаме и възпитаваме деца, чието единствено занимание е да броят парите от попечителските си фондове.

Тъй като никой от тях не можеше да докосне парите от попечителските фондове, преди да навърши сто и трийсет, Анабел никога не бе проумявала за какво е целият този шум.

— Били сме свидетели как парите съсипват живота на мнозина млади хора — присъедини се Кейт към съпруга си.

Но Кандейси имаше в запас още една пикантна клюка.

— Очевидно духовете доста са се разбунили, когато Чет довел свекърва ми у дома. Семейство Грейнджър явно смятало, че тя не е достойна за него.

Вместо да се обиди, Кейт доби самодоволно изражение.

— Майка му беше ужасна снобка. Горката, тя не бе виновна. Беше продукт на онова консервативно, затворено елитно общество на Сейнт Луис, затова толкова много се стараех — и смея да добавя безуспешно — да убедя Анабел да се откаже от така наречения дебют в обществото. Семейството ми може и да принадлежи към работническата класа, Бог ми е свидетел, майка ми беше, но…

— Да не си посмяла да кажеш нещо лошо за Нана — изсъска Анабел и яростно прободе с вилицата си невинния зелен боб.

— … но аз не по-зле от всеки друг умея да чета ръководството по етикеция — продължи Кейт невъзмутимо. — Не след дълго намерих достойно място сред великите и могъщи Грейнджър.

Чет погледна с гордост съпругата си.

— Преди да си отиде от този свят, майка ми беше привързана повече към нея, отколкото към мен.

Хийт не сваляше поглед от Анабел.

— Ти си била дебютантка?

Младата жена изправи рамене и вирна брадичка.

— Харесвам красивите рокли и навремето това ми се стори добра идея. Това проблем ли е за теб?

Той избухна в смях, който продължи толкова дълго, че се наложи Кейт да изрови книжна кърпичка от чантата си и да му я подаде, за да попие сълзите си. Честно казано, Анабел не проумяваше какво беше толкова смешно.

Кандейси доста неблагоразумно позволи на сервитьора да напълни отново чашата й.

— Да не забравяме и «Ривър Бенд», дома, в който всички са отраснали.

— Къщата ви си има име? — попита Хийт развеселено.

— Не ме гледай — тросна се Анабел. — Това се е случило, преди да се родя.

— «Ривър Бенд» не е просто къща, а имение — осветли го Кандейси. — Още не можем да повярваме, че Чет убеди Кейт да го продадат, макар че домът им в Нейпълс е приказен. Човек трябва да го види, за да повярва.

Агентът отново се заля от смях.

— Ти си непоносим — укори го Анабел.

Кандейси продължи с описанието на «Ривър Бенд», което настрои младата жена на носталгична вълна, макар че снаха й пропусна да спомене прозорците, от които вечно духаше, запушените камини и безкрайния миши парад. Накрая дори на Дъг му писна да слуша и смени темата.

Хийт хареса всички членове на клана Грейнджър, с изключение на надутата досадница Кандейси, но бе склонен да прояви снизхождение към нея, тъй като разбираше, че й се налага да живее в сянката на Анабел. Докато оглеждаше седналите около масата, осъзна, че тъкмо това е здравото и сплотено семейство, за което винаги бе мечтал. Чет и Кейт бяха любящи родители, посветили се на трудната задача да възпитат децата си в истински ценности, които да ги превърнат в успели зрели хора. Заяжданията на братята й подлудяваха Анабел — те постоянно я поднасяха — но тя беше най-малкото дете и единственото момиче и явно беше тяхна любимка. Достави му огромно удоволствие да наблюдава как Адам и Дъг открито се състезават за вниманието й. Но сложните отношения между майка и дъщеря си останаха загадка за него. Кейт наистина беше заядливка и постоянно натякваше за нещо на дъщеря си, но в същото време все си намираше извинения да я докосне и й се усмихваше, когато тя не я гледаше. Що се отнасяше до Чет… Нежното му изражение не оставяше съмнение кое беше момиченцето на татко.

Докато се взираше през масата в нея, гърлото му се стегна от гордост. Никога досега не я бе виждал толкова красива или секси, но май мислите му постоянно поемаха в тази посока. Голите й рамене блестяха на светлината на свещите и той изпита желание да целуне луничките, пръснати по малкото изящно носле. Лъскавата вихрушка от кичурите на косата й му напомняше на есенни листа и пръстите го сърбяха да ги зарови в тях. Ако не беше толкова погълнат от старомодните си криворазбрани представи за съпруга трофей, щеше още преди месеци да осъзнае мястото, което заемаше тази жена в живота му. Но едва купонът през миналия уикенд отвори очите му. Анабел правеше щастливи всички, включително и него. С нея той усещаше, че живее пълноценно и че животът не е само работа, че смехът е толкова ценен, колкото и парите.

Сутринта бе отменил всичките си срещи, за да избере годежен пръстен, само два и половина карата, защото ръцете й бяха малки и фини, а ако по цял ден е принудена да носи трикаратов камък, вечерта ще е толкова уморена, че няма да има сили да свали дрехите си. Беше решил съвсем точно как ще й направи предложение и тази сутрин бе задвижил първата част от плана.

Бе наел духовия оркестър на Северозападния университет.

Ясно си представяше как ще протече всичко. В момента тя бе твърде ядосана, затова трябваше да забрави за това, че само преди няколко седмици възнамеряваше да се ожени за Делейни Лайтфийлд. Беше почти убеден, че Анабел го обича. Представлението с Дийн Робилард го доказваше, нали? А ако грешеше, щеше да я накара да го обикне… започвайки от тази вечер.

Ще я целува, докато остане без дъх, после ще я отнесе до спалнята на тавана, ще обърне снимката на баба й към стената и ще я люби до припадък. Сетне ще я затрупа с цветя, ще уреди няколко суперромантични срещи, ще й звъни по сто пъти на ден. Когато бъде абсолютно сигурен, че е сломил и последната й съпротива, ще я покани на изискана вечеря в най-хубавия ресторант на «Еванстън». След като приспи всичките й съмнения с вкусна храна и шампанско на свещи, ще й заяви, че иска да обиколят любимите й студентски свърталища, и ще й предложи да се разходят из кампуса на университета. По пътя ще я придърпа в един от онези високи сводести входове, ще я целува и навярно малко ще я погали, защото — кого се опитваше да заблуди — немислимо бе да целува Анабел, без да я докосва. Накрая ще стигнат до брега на езерото, където ще ги чака оркестърът и ще свири някаква старомодна и романтична мелодия. Хийт ще коленичи, ще извади пръстена и ще я помоли да се омъжи за него.

Въображението му се задържа на тази картина, наслади й се до последно и сетне със съжаление я пропъди. Нямаше да има духов оркестър, нито предложение край езерото, нито дори пръстен, който да запечата съдбоносния миг, когато ще й предложи да се омъжи за него, тъй като пръстенът, който бе избрал, щеше да бъде готов следващата седмица. Заряза идеалния си план, защото, след като се запозна със семейство Грейнджър, Хийт видя колко много държат един на друг — колко много означава Анабел за тях — и реши, че трябва да бъдат свидетели на предложението му.

След като поднесе кафето и десерта, сервитьорът изчезна. На отсрещната страна на масата Анабел съскаше нещо на видния сърдечен хирург от Сейнт Луис, който нави къдрица от косата й около пръста си и обяви, че няма да я пусне, докато тя не разкаже на всеослушание как бе подмокрила гащичките си на рождения ден на някаква Лори.

Хийт стана. Адам пусна кичура на сестра си, а тя го изрита под масата.

— Ох! — Адам разтри пищяла си. — Заболя ме!

— Чудесно.

— Деца…

Хийт се усмихна. Колко му харесваше всичко това!

— Надявам се никой да не възрази, но имам да кажа две неща. Първо, да призная, че сте страхотни. И да ви благодаря, че ми позволихте да бъда тази вечер с вас.

Разнесоха се викове: «Браво, браво!», последвани от звън на чаши. Само Анабел остана мълчалива и подозрителна, но кавалерът й знаеше, че следващите му думи ще изтрият бръчките по челото й.

— Нямах щастието да отрасна в семейство като вашето. Мисля, че всички вие осъзнавате колко ви е провървяло. — Продължи да гледа Анабел, но тя се опитваше да вземе салфетката, която Адам подаде на Дъг под масата. Хийт изчака главата й отново да се покаже над масата. — Анабел, изминаха почти пет месеца, откакто ти нахлу в моя офис в онзи кошмарен жълт костюм и преобърна изцяло живота ми.

Кейт вдигна ръка и гривните й звъннаха.

— Ако имаш малко търпение, сигурна съм, че тя ще направи всичко по силите си, за да оправи положението. Анабел е много старателна. Съгласна съм, че професионалните й методи може би не са такива, с каквито си свикнал, но тя има много добро сърце.

Дъг извади от джоба си писалка.

— Преди да замина, смятам да проверя счетоводните й книги. С малка реорганизация и постоянен контрол фирмата й много бързо ще се стабилизира.

Анабел подпря с ръка брадичката си и въздъхна.

— Но аз нямах предвид «Идеалната половинка» — каза Хийт. Останалите го изгледаха неразбиращо.

— Анабел смени името на компанията си — обясни им той търпеливо. — Вече не е «Брачна агенция Мирна», а «Идеалната половинка».

Адам се взря озадачено в сестра си.

— Вярно ли е?

Кандейси нагласи едната си обица.

— Не можа ли да измислиш нещо по-интересно?

— Не съм чувал нищо за това — промърмори Дъг озадачено.

— Нито пък аз. — Чет остави на масата чашата с кафето. — Никой нищо не ми казва.

— Аз ти казах — напомни му Кейт язвително, — но за съжаление, забравих да го обявя по голф канала.

— С какво се занимава фирмата й? — попита Лусил.

Докато Адам й обясняваше, че сестра му е сватовница, Дъг извади своето блекбъри.