Телефонът иззвъня. Ако се обаждаше Дийн, за да отмени срещата в последната минута, никога нямаше да му го прости. Хукна към кабинета и грабна слушалката, преди да се включи телефонният секретар.

— Ало?

— Не се обаждам по работа, а по личен въпрос — каза Хийт, — така че не затваряй. Трябва да поговорим.

Сърцето й запърха само като чу гласа му.

— О, не, не трябва.

— Ти ме уволни — продължи той спокойно. — Уважавам това. Повече не си моя сватовница. Но ние все още сме приятели и в интерес на нашето приятелство трябва да обсъдим страница тринайсета.

— Страница тринайсета?

— Ти ме обвини, че съм високомерен. Винаги съм имал самочувствие, но се обаждам, за да ти кажа, че вече не е така. След като разгледах тези снимки… Скъпа, ако това е идеалът ти за мъж, не мисля, че някой от нас ще задоволи изискванията ти.

Стомахът й се сви от лошо предчувствие. Имаше усещането, че много добре разбира какво има предвид той, и приседна отмаляло на ръба на бюрото.

— Не знам за какво говориш.

— Кой да предположи, че еластичният силикон може да се предлага в такава богата цветова гама?

Каталогът със секс играчки. Беше го взел преди месеци и Анабел напълно бе забравила за него.

— Повечето от тези продукти, изглежда, са хипоалергенни — обясняваше Хийт. — Предполагам, че това е добре. Някои са с батерии, други — без. Сигурно е въпрос на предпочитание. Гледам, че има един с ремъци. А този е много ексцентричен. И… мамка му! За този пише, че може да се слага в съдомиялната машина. Колкото и да изглежда интересен… съжалявам, но трябва да призная, че има нещо твърде отблъскващо в цялата работа.

Трябваше да затвори, но той толкова много й липсваше.

— Шон Палмър, ти ли си? Ако не престанеш с тези мръсотии, ще кажа на майка ти.

Но Хийт не се хвана.

— В началото на страница четиринайсета… Този модел се предлага с някаква помпа. Подгънала си ъгълчето, значи, е привлякъл вниманието ти.

Беше напълно сигурна, че не е подгъвала никакви ъгълчета, но знае ли човек?

— А какво ще кажеш за този с вакуумния смукач? Позволи ми да те предупредя, скъпа. Ако залепиш нещо такова към прозореца в спалнята си или, по дяволите, към арматурното табло на колата си, може да привлечеш нежелано внимание. — Тя се усмихна. — Кажи ми само още нещо, Анабел, и затварям. — В гласа му се прокраднаха по-нежни, интимни нотки, които я накараха да потръпне. — Защо жена като теб се интересува от изкуствени играчки, когато истинските вършат много по-добра работа?

Докато се опитваше да измисли подходящ отговор, той затвори. Пое няколко пъти дълбоко въздух, но не се успокои. Колкото и да се опитваше да бъде твърда и да не се поддава, само щом чуеше гласа му, и се разтапяше. И тъкмо заради това не биваше да си позволява подобни разговори.

На вратата се позвъни. Слава богу, Дийн е подранил. Анабел рипна и притисна длани към страните си, за да се успокои. Надяна усмивка на лицето си и отвори предната врата.

На прага стоеше Хийт.

— Честит рожден ден!

Пъхна мобилния в джоба си, захвърли каталога на верандата и докосна устните й с нежна бърза целувка, на която тя едва се сдържа да не отвърне.

— Какво правиш тук?

— Изглеждаш прекрасно. Повече от прекрасно. За съжаление, подаръкът ти ще пристигне чак утре, но не искам да си мислиш, че съм забравил.

— Какъв подарък? Няма значение. — Вместо да разтвори ръце за прегръдка, тя прегради пътя му. — Дийн ще ме вземе след десет минути. Сега не мога да говоря с теб.

Той я отмести, за да влезе вътре.

— Боя се, че Робилард е болен. Аз ще заема мястото му. Харесва ми роклята ти.

— Какви ги приказваш? Говорих с него преди три часа и беше напълно здрав.

— Тези стомашни вируси те нападат изневиделица.

— Глупости! Какво си му направил?

— Не бях аз, а Тъкър. Не зная защо, но той настоя да гледат тази вечер заедно записа от мача. Между нас да си остане, но приятелчето ти Кевин понякога може да бъде истински гадняр. — Зарови нос във врата й, точно зад златните висулки. — По дяволите, ухаеш божествено!

Сърцето й отброи няколко учестени удара, преди да се застави да се отдръпне.

— Моли знае ли за това?

— Не съвсем. За нещастие, Моли мина на тъмната страна заедно със сестра си. Тези жени се отнасят прекалено закрилнически към теб. А всъщност би трябвало да се притесняват за мен. Не проумявам как още не са разбрали, че ти прекрасно можеш да се грижиш за себе си.

Харесваше й, че той я разбира толкова добре, но при все това нямаше намерение да се поддава на мазния му чар на спортен агент.

— Не желая да ходя на партито за рождения си ден с теб. Доколкото семейството ми е осведомено, ти все още си мой клиент, затова ще им се стори малко странно. Освен това искам да се появя с Дийн. Той наистина ще ги впечатли.

— И смяташ, че аз няма?

Тя огледа тъмносивия костюм, навярно от «Армани», дизайнерската вратовръзка и невероятния часовник от бяло злато «Филип Патек». Роднините й направо ще се търкулнат по гръб и ще го молят да ги почеше по коремчетата.

Хийт знаеше, че я е хванал натясно. Не й убягна лукавата му усмивка.

— О, добре — промърмори кисело. — Но те предупреждавам, че братята ми са най-ограничените, себелюбиви и надути сноби, които някога си срещал. — Вдигна безсилно ръце. — Защо ли си правя труда? Ще ги харесаш от пръв поглед.

Те също го харесаха. Шокираните им изражения, когато Анабел влезе в частния салон на «Мейфеър Клъб», облицован с орехова ламперия, с Хийт под ръка, надминаха и най-смелите й фантазии. Първо провериха дали той не носи обувки с високи токове, после мислено оцениха гардероба му. Още преди да бъдат представени един на друг, той беше един от тях — признат член на клуба на преуспелите.

— Мамо, татко, това е Хийт Чампиън и зная какво си мислите. И на мен също ми звучи измислено, но не е. Истинското му име е италианско — Кампионе, ала трябва да признаете, че Чампиън е по-добро от маркетингова гледна точка.

— Не е «по-добро», а най-доброто от маркетингова гледна точка — кимна Кейт одобрително.

Любимата й гравирана широка златна гривна иззвъня до старата гривна с висулки на баба й. В същото време тя стрелна дъщеря си с изпитателен поглед, който Анабел предпочете да се престори, че не забелязва. Още не бе измислила как да им обясни защо мъжът, за когото те знаеха, че е най-важният й клиент, й кавалерства на семейната вечеря.

Тази вечер Кейт бе облечена в трикотажен костюм от «Сейнт Джон» с цвят на шампанско, идеално подхождащ на пепеляворусата й коса, която, откакто Анабел помнеше, майка й подстригваше в прическа тип «паж», като актрисата от миналия век Джена Роуландс. Баща й беше с любимия си тъмносин блейзър, бяла риза и сива вратовръзка, в същия цвят като това, което бе останало от някога къдравата му коса. Навремето тя беше огненочервена, като тази на дъщеря му. На ревера му бе забодена значка във формата на американското знаме. Когато го прегърна, Анабел вдъхна познатия аромат: крем за бръснене «Брут», препарат за чистене на петна и лекия мирис на хирургически дезинфектант.

Хийт се здрависа подред с родителите й.

— Кейт, Чет, за мен е удоволствие.

Анабел се бе срещнала с родителите си на закуска, но братята й бяха долетели преди няколко часа и сега тя размени прегръдки с тях. Дъг и Адам бяха наследили русата коса и сините очи от майка им, но за щастие, не и склонността й да трупа тлъстини на кръста. Тази вечер изглеждаха особено красиви, истинско въплъщение на цветущото здраве и успеха.

— Дъг, ти си финансист, нали? — В очите на агента се четеше искрено уважение. — Чух, че си станал вицепрезидент на «Рейнолдс и Пийт». Много впечатляващо. И, Адам… най-добрият кардиохирург в Сейнт Луис. За мен е голяма чест.

Братята й останаха силно поласкани и се започна дружеско потупване по раменете.

— Четох за теб в пресата…

— Изградил си си впечатляваща репутация…

— Списъкът ти с клиенти е наистина удивителен.

Снаха й използваше парфюм с уханието на препарат против насекоми, затова Анабел я прегърна последна. Прекалено загоряла, агресивно гримирана и отблъскващо кльощава, Кандейси беше с къса черна рокля, без презрамки, за да демонстрира загорелите си рамене и стройните си крака. Диамантените й обици бяха големи почти колкото обиците на Шон Палмър, но Анабел смяташе, че тази жена прилича на кобила.

Хийт срази Кандейси с двете си безотказни оръжия — сексапилна усмивка и убийствена искреност.

— Брей, Дъг, как може такъв грозник като теб да забърше такава красавица?

Братът на Анабел, който отлично съзнаваше колко е неотразим, се засмя. Съпругата му отметна кокетно червеникавокестенявите си екстеншъни.

— Въпросът по-скоро е… Как девойка като сестра ми е убедила мъж като теб да се присъедини към нашето малко семейно тържество?

Анабел мило се усмихна.

— Обещах му, че след това ще му позволя да ме завърже и да ме нашляпа.

Хийт искрено се забавляваше, но Кейт изсумтя възмутено.

— Анабел, не всички тук са запознати с ексцентричното ти чувство за хумор.

Дъщеря й подмина недоволството й и насочи вниманието си към непознатото лице сред присъстващите — последното завоевание на Адам. Както и предишните, включително и бившата му съпруга, и сегашната му приятелка се отличаваше със стройна фигура, привлекателни правилни черти на лицето, къси тъмнокестеняви коси и пълна липса на чар. Достатъчно беше само да погледне тези тънки устни, незнаещи що е усмивка, за да разбере, че брат й отново си е избрал робот в женски облик.

— Това е доктор Лусил Менгър — представи я Адам и я прегърна покровителствено през раменете. — Нашият нов и много талантлив патолог.

Прекрасен избор на професия, Луси. Не е нужно да се тревожиш за маниерите си край болничното легло.