Порша беше самата хладна изисканост в калаено сивото си копринено одеяние. В комбинация с мастиленочерните й коси, контрастът беше поразителен. Малки обици в нежнорозово като разцъфнали венчелистчета подчертаваха порцелановата кожа, а чантата й «Кейт Спейд» в същия розов нюанс бе оставена на пода до нея. Не бе допуснала обичайната грешка да претрупа тоалета си с розови обувки и краката й бяха обути в стилни черни сандали.

Или поне единия.

Анабел се втренчи невярващо в обувките на конкурентката си. На пръв поглед изглеждаха еднакви — и двете бяха с отворени пръсти и ниски токчета, но едната беше чисто черна, а другата тъмносиня, с каишка около глезена. Какво означаваше това?

Анабел побърза да извърне поглед и пъхна очилата си в чантата.

— Извинете, че закъснях. На Шърман не му харесаха местата за паркиране.

— Шърман е колата на Анабел — поясни Хийт, изправи се иззад бюрото и посочи стола до Пауърс. — Седни! Струва ми се, че с Порша не сте се срещали лично.

— Всъщност сме се срещали — отвърна Драконката мазно.

През високите прозорци зад бюрото Анабел зърна в далечината една яхта да се носи по вълните на езерото Мичиган. Прииска й се да е на борда.

— От пролетта се занимаваме с това — подхвана Питона, — а сега сме в началото на футболния сезон. Смятам, че и на двете ви е ясно, че очаквах досега да имаме по-значителен напредък.

— Разбирам. — Хладната самоувереност на Порша би била много по-убедителна, ако не бяха различните й сандали. — Всички се надявахме, че ще е по-лесно. Но ти си изключително изтънчен и взискателен мъж и заслужаваш някоя необикновена жена.

Пълна подмазвачка, помисли си Анабел. При все това, когато ставаше дума за Хийт, самата тя едва ли заслужаваше високи оценки за професионализъм, така че най-добре да следва примера на Пауърс.

Порша се размърда леко на стола и ярък слънчев лъч за миг озари лицето й. Тя не беше толкова млада, колкото бе помислила Анабел при първата им среща, а изкусният грим не можеше да прикрие тъмните кръгове под очите. Бурен нощен живот или нещо по-сериозно?

Чампиън се подпря на ръба на бюрото.

— Порша, ти ме запозна с Кери Уинтърс. И макар че в крайна сметка нищо не се получи, беше на прав път. Но в същото време ми изпрати твърде много кандидатки, които не бяха подходящи.

Пауърс не допусна грешката да се защитава.

— Прав си. Трябваше още в началото да отсея повечето от тях, но всяка избраница беше доста специална, а по принцип не обичам да решавам вместо най-взискателните си клиенти. От сега нататък ще бъда по-внимателна.

Не можеше да се отрече, че Драконката беше много печена. Анабел трябваше да й го признае.

Хийт насочи вниманието си към нея. Никой не би предположил, че само преди две вечери бе заспал в спалнята й на тавана, или че веднъж, в едно красиво бунгало край езерото Мичиган, двамата се бяха любили.

— Анабел, ти свърши по-добра работа в пресяването на кандидатките, но ме запозна с твърде много посредствени жени и с нито една, достойна да бъде победителка. — Тя отвори уста, за да отвърне, но преди да изрече дума, той я сряза: — Гуен не се брои.

За разлика от Пауърс, Анабел си умираше да се оправдава.

— Гуен беше почти идеална.

— Ако не смятаме съпруга й и неуместната бременност.

Порша се изправи на стола. Анабел скръсти чинно ръце в скута си.

— Трябва да признаеш, че тя бе точно това, което търсиш.

— Да, двуженството е мечтата на живота ми.

— Ти ме притисна до стената — възрази тя. — И нека да бъдем честни. След като те опознаеше, Гуен щеше да те зареже. Ти си прекалено скъпо удоволствие.

Очите на Порша се разшириха и миглите й затрептяха като крила на пеперуда. Тя се втренчи по-изпитателно в съперницата си. Сетне изведнъж нещо се притесни. Няколко пъти кръстоса крака, изправи ги и пак ги кръстоса. Кракът, обут в тъмносиния сандал, започна да потропва по пода.

— Сигурна съм, че госпожица Грейнджър вече се е научила да проверява по-внимателно всички сведения.

— Нима трябваше да проверявам и сведенията за Хийт? — престори се на учудена Анабел.

— Не става дума за него — тросна се Порша, — а за жените!

Хийт едва сдържаше усмивката си.

— Анабел те поднася. Вече се научих да не й обръщам внимание.

Сега вече Пауърс изглеждаше искрено озадачена. Анабел почти изпита съжаление към нея, докато наблюдаваше как тъмносиният сандал се движи все по-бързо и по-бързо.

Междувременно Чампиън вече спринтираше към голлинията.

— Ето какво предлагам от днес нататък, дами. Сгреших, като не подписах договор за по-кратък срок, и сега реших да поправя тази грешка. Всяка от вас има право само на един изстрел. Това е.

Тъмносиният сандал застина.

— Когато казваш един изстрел…

— Всяка от вас има право само на едно запознанство — отсече Хийт твърдо.

Порша се завъртя рязко на стола и събори с токчето си дамската си чанта.

— Това е нереалистично.

— Ще трябва да се справите.

— Сигурен ли си, че наистина искаш да се ожениш? — попита Анабел. — Защото, ако наистина го желаеш, може би трябва да помислиш за вероятността — повече от вероятност според мен, но се опитвам да бъда тактична… — че ти саботираш този процес, а не ние?

Порша я стрелна предупредително с поглед.

— «Саботирам» е силна дума. Сигурна съм, че госпожица Грейнджър иска да каже, че…

— Иска да каже — въпросната госпожица се надигна от стола си, — че ние те запознахме с някои страхотни жени, но ти даде шанс само на една от тях. При това на неподходящата, поне това е моето мнение. Ние не сме магьосници, Хийт. Работим с човешки същества от плът и кръв, а не с някакви измислени от теб идеали за жени.

Порша тутакси си лепна фалшива усмивка и се спусна да спасява потъващия кораб.

— Чух какво каза, Хийт. Явно не си доволен от услугите, които получаваш от «Стабилни бракове». Искаш от нас да подбираме по-прецизно кандидатките и това, разбира се, е съвсем разумно изискване. Не мога да говоря от името на госпожица Грейнджър, но от днес нататък обещавам да подхождам по-консервативно.

— Изключително консервативно — уточни той. — Имаш право само на едно запознанство. Същото важи и за теб, Анабел. След това свиря край на мача.

Изкуствената усмивка на Порша се пропука по ъглите.

— Но договорът ти изтича през октомври, а сега сме едва средата на август.

— Спести си приказките — намеси се Анабел. — Хийт си търси извинения, за да ни уволни. За него не съществуват неуспехи и ако се отърве от нас, ще може да ни обвини за несполуките.

— Да ни уволни?

Порша пребледня, сякаш всеки миг щеше да припадне.

— Ще бъде ново преживяване за теб — отбеляза мрачно младата жена. — За мое щастие, аз имам доста опит в това отношение.

Пауърс успя да възвърне самообладанието си.

— Зная, че всичко продължи твърде дълго, и може да ти се стори обезсърчаващо, но така е с всички, които са се обърнали към брачна агенция. Процесът е доста сложен и труден. Ти искаш резултати и ще ги получиш, но трябва да се запасиш с малко търпение.

— Бях търпелив месеци наред — възрази Хийт. — Мисля, че мина достатъчно време.

Анабел погледна гордото му, упорито лице и не се стърпя.

— Ще поемеш ли отговорност за всички аспекти на проблема?

Той срещна погледа й, без да трепне.

— Напълно. Точно това правя в момента. Казах и на двете ви, че търся някоя необикновена жена, и ако смятах, че е толкова лесно да я намеря, щях сам да го направя. — Изправи се. — Разполагате с колкото искате дни за това последно запознанство. И повярвайте ми, никой друг не се надява да успеете повече от мен.

Хийт отиде до вратата и отстъпи настрани, за да минат, а главата му се очерта върху табелата с надпис: «Бо Виста» от парка за каравани.

Анабел грабна чантата си, кимна му със сдържано достойнство и излезе от офиса, но вътрешно кипеше от гняв. Определено нямаше настроение да споделя асансьорната кабина с Пауърс, затова почти тичешком прекоси фоайето към асансьора.

Впоследствие се оказа, че не е имало смисъл да бърза.

* * *

Порша забави стъпки, докато гледаше как Анабел изчезва надолу по коридора. Офисът на Боди беше отдясно, на две крачки от нея. Когато на идване минаваше покрай него, си заповяда да не гледа натам, но знаеше, че той е вътре. Усещаше го. Дори по време на ужасната среща с Хийт, когато се нуждаеше от цялото си самообладание и ясна мисъл, тя чувстваше присъствието му.

През цялата минала нощ бе лежала будна в леглото, възкресявайки спомена за отвратителните неща, които й бе наговорил. Може би щеше да му прости лъжата за произхода му, но не и останалото. За какъв се мислеше той, че да се изживява като неин психоаналитик? Единственото, което не бе наред в живота й, беше самият той. Навярно е била малко потисната, преди да го срещне, но не е било нещо сериозно. Миналата нощ я бе накарал да се почувства като неудачница, а тя нямаше да позволи на никого да й причинява подобно нещо.

Ръцете й трепереха, когато пристъпи в офиса. Мъжът говореше по телефона, отпуснал небрежно назад в стола едрото си мускулесто тяло. Щом я видя, лицето му се озари от усмивка и спусна краката си на пода.

— Пак ще ти звънна, Джими… Да, звучи добре. Ще се видим. — Отмести телефона настрани и се надигна. — Здравей, скъпа… Още ли ми говориш?

Тя едва не изгуби кураж, като видя сияещата му, пълна с надежда усмивка. Вместо да изглежда опасен, той приличаше на хлапе, зърнало нов велосипед на предната веранда. Порша се извърна, за да се окопити, и се озова лице в лице със стена, окичена и облепена с ценни спомени: две фотографии в рамки, изрязани от корици на списания, общи снимки на отбора от дните му на състезател, изрезки от вестници. Но вниманието й бе привлечено от една черно-бяла снимка. Фотографът бе уловил Боди с шлем, килнат назад, каишката висеше свободно, а в ъгъла на маската за лице се бе залепило парче кал. Очите му сияеха триумфиращо, а съдейки по ослепителната му усмивка, целият свят бе в краката му. Тя прехапа устна и се застави да се извърне с лице към него.