— Върви да си облечеш нещо по-прилично — изръмжа господин Броницки вечерта на партито, когато тя слезе по стълбите в целия си блясък — миниполата в комбинация с впито потниче с цвят слонова кост.

— Вие сте само нает помощник и нямате право да критикувате домакинята — сряза го Анабел.

— Да се показваш, облечена като уличница… Айрини, ела да видиш това!

Госпожа Валерио надникна от кухнята.

— Много си хубава, Анабел. Хауард, ела да ми помогнеш да отворя този буркан с маслини.

След като започна да излиза с господин Броницки, госпожа Валерио бе боядисала косата си в огненочервен цвят — като перчема на Уди Кълвача — напълно в тон с алените мокасини, които бе обула тази вечер в допълнение към най-хубавата си официална черна рокля, с която в неделя ходеше на църква.

Старецът, изтупан в бяла риза с дълги ръкави, я последва в кухнята. Анабел се оттегли в офиса, където бюрото временно бе превърнато в маса за хранене, застлана с една от покривките на баба й на жълто-синьо каре, украсена в средата с разкошни цветя, осигурени от госпожа Макклур. Красивите керамични чинии на Нана, от шейсетте години, бяха пълни с плодове и сирена. Господин Броницки бе изявил желание да се нагърби с ролята на портиер и виночерпец, а госпожа Валерио щеше да следи чиниите да не останат празни. Без да пръска излишни пари и с помощта на възрастните си клиенти, Анабел закърпи бюджета за вечерта. А и освен това успя да спечели още двама клиенти, мъже, от новия си уебсайт.

Но цялата суетня не успя да изтрие натрапчивата картина на Хийт и Кери в леглото, при все че полагаше неимоверни усилия да не мисли за това. Новината, че водещата на вечерните новини на Дабъл Ю Джи Ен и тузарът сред спортните агенти в града може би са двойка, беше последният хит по всички радиа, включително и сутрешното токшоу за трафика през деня, където диджеите Ерик и Кейти обявиха състезание под наслов: «Измислете име на необикновеното им бебе». На вратата се позвъни.

— Чух — промърмори господин Броницки от кухнята. — Не съм глух.

— И не забравяйте да се усмихвате — напомни му Анабел, докато той се тътреше покрай нея.

— Не мога да се усмихвам, откакто останах без зъби.

— Недей да остроумничиш, старче.

— Повече уважение, млада госпожице.

Анабел се притесняваше, че различните хора няма да общуват помежду си, затова бе помолила Джанин за помощ. Приятелката й пристигна първа, последвана от Ърни Маркс и Мелани Рихтер. След час малките стаи на долния етаж бяха препълнени с гости. Селесте, икономистката от Чикагския университет, доста дълго си говори с Джери, кръщелника на Шърли Милър. Ърни Маркс, кротък директор на начално училище, и Уенди, жизнерадостна и шумна архитектка от Роскоу Вилидж, си паснаха неочаквано добре. Двамата нови клиенти на Анабел, намерени чрез уебсайта, не се отделяха от изисканата Мелани, която обаче, изглежда, се интересуваше повече от Джон Нейджър. Имайки предвид, че тази жена е била омъжена за човек с манията да дезинфекцира дръжки на врати, Анабел се съмняваше, че хипохондрикът Джон е най-подходящият партньор за нея. Но най-интересното събитие за вечерта беше неочакваната симпатия между Рей Фийдлър и Джанин. Той не се отделяше от нея, а на свой ред приятелката й не правеше ни най-малък опит да се отърве от него. Анабел трябваше да признае, че новата прическа на Рей беше направила истинско чудо с външността му.

Когато и последният от гостите й си тръгна, тя беше уморена, но доволна, още повече че всички искаха да узнаят кога ще е следващото парти, а купчината брошури бе изчезнала. В заключение вечерта се оказа изключително успешна за «Идеалната половинка».

Тъй като Хийт и Кери се срещаха от три седмици, Анабел престана да слуша токшоуто по радиото и се залови здравата за работа. Следеше как се развиват отношенията между тези клиенти, които се запознаха на партито, като завербува още един, докато се опитваше съвсем почтено да разубеди Мелани от намерението й да се срещне с Джон. Никога дотогава не е била толкова заета. Искаше й се само да бе и по-щастлива.

Малко след единайсет във вторник вечерта на вратата се позвъни. Тя остави книгата, която четеше, и слезе долу. Завари на верандата Хийт, с измачкани дрехи, уморен от поредното пътуване. Макар че си говореха по телефона, сега го виждаше за пръв път от вечерта, в която се бе запознал с тв водещата.

Той огледа широкия й бял потник — никакъв сутиен — и синьото долнище на пижамата с щамповани розови чаши за мартини с малки зелени маслинки в тях.

— Да не те събудих?

— Четях. Случило ли се е нещо?

— Не. — Зад него едно такси се отдалечи от бордюра. Очите му бяха зачервени, а лицето — уморено, с набола брада по мъжествената брадичка, което, колкото и да бе странно, още повече подсилваше очарованието му. — Имаш ли нещо за хапване? В самолета поднесоха само соленки, при това в първата класа. — Вече бе влязъл в антрето. Остави пътната чанта и лаптопа си. — Исках първо да ти звънна, но съм заспал в таксито.

Сърдечните й рани бяха още твърде пресни, за да понесе това вечерно гостуване.

— Има само някакви остатъци от спагети.

— Звучи страхотно.

Разбираше колко е изтощен и сърце не й даваше да го изгони. Отправи се мълчаливо към кухнята.

— Ти се оказа права за мен и Кери — призна той, докато вървеше след нея.

— Какво?

Анабел се блъсна в дръжката на вратата. Но той гледаше отвъд нея. Към хладилника.

— Не бих имал нищо против една кока-кола, ако ти се намира подръка.

Искаше й се да го сграбчи за яката на ризата и да го раздруса, но се сдържа.

— Разбира се, че бях права за теб и Кери. Аз съм професионалист с опит.

Той разхлаби възела на вратовръзката и разкопча яката си.

— Опресни ми спомените. Какъв точно опит имаш, че стана изтъкнат професионалист?

— Баба ми е била суперзвезда. Това ми е в кръвта.

Щеше да се разпиши, ако не й разкажеше скоро какво е станало. Грабна бутилка с кока-кола от хладилника и я тикна в ръката му.

— С Кери си приличаме твърде много. — Хийт опря гръб о стената и отпи от колата. — Само за да се уговорим за вечеря, бяха необходими поне пет-шест телефонни разговора.

Сивият облак, който я преследваше от три седмици, се отнесе нанякъде, за да трови нечий друг живот. Анабел измъкна от хладилника една овехтяла пластмасова кутия заедно с остатъците от сандвича, който нямаше настроение да доизяде на обяд.

— Тежка ли беше раздялата?

— Не съвсем. Толкова дълго си оставяхме съобщения по телефона, че накрая всичко се сведе до един имейл.

— Значи не е имало разбити сърца.

Челюстите му се стегнаха.

— Можехме да бъдем прекрасна двойка.

— Знаеш мнението ми по въпроса.

— Теорията ти за деца «Фишъ-Прайс». Как бих могъл да я забравя?

Докато нарязваше хамбургера и го смесваше със спагетите, тя се чудеше защо не й бе позвънил, а е предпочел лично да й съобщи новината. Пъхна чинията в микровълновата фурна.

Хийт приближи и се зае да изучава пожълтелия лист с плана за диетата, който бе залепила на хладилника, когато се нанесе в къщата.

— Не сме спали заедно — внезапно изстреля той, без да откъсва очи от нискокалоричното рибно блюдо, предвиждащо се за вечеря.

Анабел обузда радостта си.

— Това не ме засяга.

— Дяволски си права, но знам, че обичаш да си пъхаш носа в чуждите работи.

— Хей, бях твърде заета да градя собствената си империя, за да се интересувам от сексуалния ти живот. Или от липсата на такъв. — Потуши надигащото се в нея желание да го разпита, взе една подложка за горещи ястия, извади чинията от микровълновата и я остави на масата. — Държа да ти напомня, че не си единственият ми клиент.

Той взе една вилица от чекмеджето с приборите, седна и започна да изучава съдържанието на чинията.

— Откъде се взе това пържено картофче в спагетите?

— Новост в кулинарията — обяви тя и измъкна от фризера кутия със сладолед, която стоеше там от три седмици.

— Е, как върви бизнесът?

Тя махна капака и му разказа за партито и новите клиенти. Той я изслуша и искрено се радваше, че й е потръгнало.

— Моите поздравления! Усилията ти започват да се отплащат.

— Така ми се струва.

— А как са нещата между теб и възлюбения?

Тя не схвана веднага за кого говори. Заби лъжичката в сладоледа.

— Все по-добре.

— Странно. Преди две вечери го видях в «Уотъруъркс» в страстна прегръдка с едно несполучливо копие на Бритни Спиърс.

Анабел гребна щедро с лъжицата от шоколадовия мус.

— Това е част от плана ми. Не искам да се чувства задушен от мен.

— Повярвай ми, не се чувства.

— Виждаш ли. Планът ми работи.

Хийт повдигна насмешливо вежди.

— Това е само едно мъжко мнение, но мисля, че беше по-щастлива с Раул.

Тя се ухили, затвори капака на кутията и върна сладоледа във фризера. Докато той ядеше, Анабел изми тенджерката, която бе оставила да се кисне в мивката, и отговори на още негови въпроси за партито. Имайки предвид колко бе уморен, тя оцени интереса му.

Когато се нахрани, Хийт й занесе чинията. Беше омел всичко, дори пърженото картофче.

— Благодаря. Това беше най-вкусната храна, която съм вкусвал от дни.

— Леле, трябва да си бил доста зает.

Той извади остатъка от сладоледа от фризера.

— Прекалено съм уморен, за да се прибирам у дома. Имаш ли излишно легло, където да се стоваря?

Анабел толкова се сащиса, че удари пищяла си във вратата на миялната машина.

— Оу! Искаш да пренощуваш тук?

Той я погледна над кутията със сладолед с леко недоумяващо изражение, сякаш не бе разбрал въпроса й.

— Не съм спал от два дни. Това проблем ли е? Обещавам, че няма да ти се нахвърля, ако за това се притесняваш.

— Разбира се, че не се притеснявам. — Тя се засуети и за да си намери работа, измъкна кофата с боклук изпод мивката. — Можеш да останеш. Но старата спалня на Нана гледа към задната улица, а утре е ден за изхвърляне на боклука.