Все още пазеше номера на мобилния телефон на Боди от деня, който бяха прекарали с Арте Палмър. И тази вечер реши да го използва.

Подранил сутрешен ентусиаст бегач профуча край нея, докато вмъкваше Шърман в освободеното като по чудо място на паркинга в района на Линкълн Парк, недалеч от дома, чийто адрес й бе дал вчера Боди. Беше нагласила алармата на часовника за пет и половина — точно времето, по което господин Броницки и приятелчетата му скачат от леглата, но за нея беше престъпно рано. След един бърз душ, Анабел се напъха в яркожълта лятна рокля с корсет, с който изглеждаше, все едно й бе поникнал бюст, прокара пръстите си с малко гел през косата си, която не беше мила от два дни, сложи малко сенки и гланц на устните си и потегли.

Чашата с кафе, което бе купила от «Карибоу» на «Холстед», сгряваше дланта й, докато за втори път проверяваше адреса. Домът на Хийт секна дъха й. Раздвижената постройка от тухли и стъкло с живописния стъклен клин, надвесен над сенчестата улица, прекрасно се вписваше сред съседните сгради — елегантни реставрирани градски къщи от деветнайсети век, както и по-нови, луксозни, построени в тесни, скъпи парцели. Анабел пое по тротоара, сетне зави по къса павирана алея, виеща се до внушителна махагонова врата с красива дърворезба, и натисна звънеца. Докато чакаше, се опита да избистри стратегията си, но ключалката щракна и вратата се отвори, преди да й хрумне нещо.

Домакинът я посрещна с пурпурна кърпа около слабините и недоволна гримаса, която не изчезна, когато видя кой звъни на вратата му в седем без двайсет сутринта. Извади от устата си четката за зъби.

— Не съм у дома.

— Виж ти… — Анабел тикна чашата с кафе в свободната му ръка. — Откривам нова компания, наречена «Кофеин за напористи и преуспели». Ти си първият ми клиент. — Промуши се покрай него във фоайето, където вита стълба стигаше до втория етаж. Огледа мраморните подове, модерния бронзов полилей и единствената истинска вещ — чифт захвърлени маратонки. — Леле! Напълно съм сащисана, но се опитвам да не го показвам.

— Радвам се, че ти харесва — промърмори той провлечено. — За съжаление, днес не са предвидени туристически обиколки.

Тя потисна порива да изтрие с пръст остатъка от пяната за бръснене върху крайчеца на ухото му.

— Не се притеснявай. Ще огледам наоколо, докато се обличаш. — Посочи към стълбите. — Върви. Не искам да ти преча.

— Анабел, точно сега нямам никакво време за разговори.

— Вмести ме в графика си — заяви тя с най-безцеремонната си усмивка.

От ъгълчето на устата му се показа мехурче от пастата за зъби. Хийт го избърса с опакото на ръката си. Погледът му се плъзна по голите й рамене и прилепналия корсаж на роклята.

— Не съм те избягвал. Днес следобед смятах да ти се обадя.

— Моля те, не се притеснявай. Аз не бързам.

Махна с ръка и се насочи към дневната. Хийт изръмжа нещо, подозрително напомнящо на ругатня, и миг по-късно тя чу шляпането от босите му крака нагоре по стълбището. Надникна през рамо и зърна очертанията на великолепни рамене, гол гръб и пурпурна кърпа. Чак когато той изчезна, тя насочи вниманието си към дневната.

Утринната светлина се процеждаше през високите триъгълни прозорци, образувайки светли шарки върху дървените подове. Невероятно красиво място, което просто те подканяше да живееш тук. С изключение на фитнес уредите, разположени върху сините гумени постелки, тук беше празно, както в преддверието. Никакви мебели, нямаше дори плакати по стените. Докато оглеждаше, тя започна да си представя стаята: масивна маса за кафе с мраморен плот, разположена пред голям, удобен диван; тапицирани кресла и столове в жизнерадостни тонове; цветни платна по стените; шкаф с ултрамодерна уредба; навсякъде разхвърляни книги и списания. Детска дървена играчка на колелца. Куче.

Напомни си с въздишка, че го беше издебнала тази сутрин, за да изгладят отношенията си след уикенда край езерото. Припомни си старото правило — внимавай какво си пожелаваш, защото може и да се сбъдне. Искаше хората да знаят, че самият Хийт Чампиън е станал неин клиент. И всички го научиха. А сега, ако го загуби като клиент, всички ще си кажат, че не е била достатъчно добра, за да го задържи. Всичко зависеше от това, как тя самата ще се държи тази сутрин.

Премина през празната дневна в кухнята. Плотовете бяха чисти, а кухненските уреди, европейско производство, изглеждаха неупотребявани. Само една мръсна чаша в мивката подсказваше, че къщата е обитаема. Внезапно я порази мисълта, че Хийт имаше къща за живеене, ала не и дом.

Върна се в дневната и се загледа през прозорците към улицата. Парченце от пъзела, който за нея представляваше този мъж, когото тя толкова желаеше, си попадна на мястото. Той бе толкова енергичен, постоянно в движение, че тя бе пропуснала основното — Хийт всъщност беше самотник. Тази необзаведена къща бе доказателство за емоционалната му изолация.

Той се появи отново, този път в сив панталон, тъмносиня риза и изискана вратовръзка. Всичко по него беше така безупречно в тон, все едно бе слязъл от реклама на «Барнис». Метна сакото си на скамейката за вдигане на тежести, взе кафето, което тя бе донесла, и запретна ръкави.

— Не съм те зарязал. Беше ми нужно малко време, за да помисля, но не смятам да се извинявам за това.

— Извинението е прието.

Смръщеното му лице не вещаеше нищо добро и тя побърза да смени темата.

— Съжалявам, че с Фийби не се получи и не се помирихте в лагера. Противно на това, което може би си мислиш, аз съм съпричастна на каузата ти.

— През половината от времето водехме почти нормален разговор.

Надигна чашата си с кафето.

— А през другата половина?

— Позволих й да се заяжда с мен.

Щеше с удоволствие да чуе подробностите, но трябваше да побърза, преди той да започне да гледа часовника си.

— Добре, истинската причина да съм тук — ако ми се беше обадил, нямаше да те безпокоя сега — е, да разбера дали си разказал на някого, сещаш се за какво. Ако си се раздрънкал, кълна се, че повече никога няма да ти проговоря. Признах ти го под най-строга тайна. Честно, ще умра от срам.

— Само не ми казвай, че нахлу тук, за да ми говориш за момчето мечта.

Анабел се престори, че си играе с пръстена с тюркоаз, купен някога от Нана в Санта Фе.

— Мислиш ли, че Дийн може да ме харесва?

— Господи, откъде да зная?! Защо не попиташ приятелките си?

Тя се постара да изглежда обидена.

— Просто ме интересува едно мъжко мнение.

— Ами консултирай се с Раул.

— Ние скъсахме. Той се чукал наляво и надясно.

— И ти си го научила последна?

Е, достатъчно се забавляваха. Тя приседна на края на пейката за вдигане на тежести.

— Зная, че си мислиш, че Дийн е твърде млад за мен…

— Възрастта ти е само една точка от безкрайния списък с нещастия, които ще те споходят, ако не превъзмогнеш това глупаво увлечение. А и не съм се виждал с възлюбения ти, така че тайната ти е в безопасност. Приключихме ли с темата?

— Не зная. Приключихме ли наистина? — Тя се надигна от пейката. — Работата е там… боя се, че ти навярно още не можеш да се справиш с някои емоционални проблеми заради случилото се в лагера. Съжалявам, че ще го кажа, но се държиш като капризна девойка.

— Девойка?

Черните му вежди подскочиха нагоре.

— Това е само едно женско мнение.

— Ти смяташ, че аз се държа като девойка? Ти, кралица Анабел Вечната гимназистка?

— Не отговори на обажданията ми.

— Казах ти, трябваше ми време да помисля.

Точно така. — Тя пристъпи към него, докато разпалваше справедливия си гняв. — Очевидно все още се измъчваш от спомените за нощта на моето сексуално освобождаване, но си твърде отдаден на образа си на голям мъжкар, за да го признаеш. Не биваше да се възползвам от теб. И двамата го знаем, но си мислех, че няма да ти пука. Явно съм се излъгала.

— Сигурен съм, че ще останеш разочарована — отбеляза сухо той, — но не бях травмиран, след като използва мъжествеността ми за освобождаване на твоята сексуалност.

— Уважавам те, задето се стремиш да запазиш гордостта си — изрече тя с превзет тон.

— Стига глупости! — намръщи се той. — Беше напълно права, когато твърдеше, че не бива да се смесват бизнесът с удоволствието. И двамата сме наясно с това. Но Кристъл устрои за вас онзи порно купон, а аз не обичам да ми отказват и останалото е история. Всъщност аз се възползвах от теб. И не ти се обадих, защото още не съм измислил как да изкупя вината си пред теб.

Не понасяше мисълта, че той я смята за жертва.

— Със сигурност няма да я изкупиш, като бягаш от мен. Твърде много напомня на познатата история за шеф, който спи със секретарката си и после я уволнява.

Достави й удоволствие да го види как настръхва.

— Никога не бих направил подобно нещо.

— Браво! Тогава да действаме. Всяка вечер, като се започне от утре, ще имаш срещи. Започваме с блестящ професор по икономика, която прилича малко на Кейт Хъдсън*, намира Адам Сандлър за забавен и може да различи водна чаша от чаша за вино. Ако не я харесаш, съм ти набелязала още шест. И така, връщаш ли се в играта, или те е хванало шубето и свиваш знамената?

[* Популярна американска актриса (р. 1979). — Бел.прев.]

Но той не се хвана на въдицата и не се впусна в спор. Вместо това отиде до прозореца и известно време мълча, докато отпиваше от кафето. Несъмнено мислеше за това, как всичко се бе усложнило.

— Сигурна ли си, че искаш да продължиш? — попита накрая.

— Хей, не аз правя от мухата слон. Разбира се, че съм сигурна — нагло излъга тя. — Трябва да задвижа бизнеса си и честно казано, ти доста ме затрудняваш.

Хийт прокара ръка през косата си.

— Добре. Действай!

— Идеално. — Тя му отправи толкова широка усмивка, че бузите я заболяха. — А сега да обсъдим подробностите…