Тя му протегна ръка, принуждавайки го да остави чашата с кафе, за да я разтърси, освен ако не искаше да изглежда като пълен идиот в очите й. После скочи на крака, изпъна ръце над главата си и протегна дребното си тяло като доволна котка. Тениската й се вдигна и разкри пъпчето й, което миналата нощ езикът му обстойно бе изследвал.

— Ще се срещнем в беседката — рече, но внезапно изражението й отново се помрачи и тя продължи настойчиво. — И, Хийт, обещавам ти, че ако изпитваш дори най-малката неприязън към мен, тя ще изчезне още другата седмица. Сега съм решена повече от всякога да ти намеря подходяща съпруга. Вече не е само бизнес. Вече е лично.

И като му хвърли ослепителна усмивка, Анабел изчезна в кухнята, но само след секунда подаде отново глава.

— Благодаря ти, наистина ти благодаря. Много съм ти задължена.

Миг по-късно вратата на бунгалото хлопна. Той се отпусна на възглавницата, сложи чашата с кафето на гърдите си и се опита да осъзнае казаното дотук.

Тази женичка го бе използвала като загрявка за Робилард.

15.

Когато приближи към беседката, Анабел видя на пътеката пред нея Рон и Шарън да вървят, прегърнали се през кръста. Младата жена още трепереше, а стомахът й все едно се бе превърнал в киселинно блато. Може и да не беше най-добрата актриса в Театралния факултет на Северозападния университет, но все още знаеше как да играе убедително. Пред нея Рон задържа отворена вратата на беседката, за да мине Шарън. Другата му ръка се протегна към дупето на жена му. Нямаше съмнение с какво се бяха занимавали през изминалата нощ. Сега главното беше никой да не заподозре каква непростима глупост бе извършила самата тя.

Мина през мрежестата врата и влезе в беседката. От всички страни се сипеха приветствия. Никога досега не бе виждала толкова недоспала, но сексуално удовлетворена компания. Върху шията на Моли се розовееше петно, явно вследствие на необръснатата брада на Кевин, а самодоволната физиономия на Дарнъл бе доказателство, че Чърмейн далеч не заслужаваше репутацията си на скромна и благопристойна жена. Фийби и Дан се бяха настанили на плетения диван и си споделяха кексче.

И вместо, както обикновено, да мрънка на Уебстър, Кристъл му гукаше влюбено и го наричаше «скъпи». Единствените невинни лица бяха тези на Пипи, бебето Дани и Джанин.

Анабел огледа закуската, приготвена от Моли, макар че нямаше апетит. В средата на масата, застлана с покривка с цвета на индийско орехче, бе поставена яркожълта керамична ваза с пинии. Наоколо бяха подредени запотени кани със сокове, купа с препечени филийки, панер с домашни кексчета и специалитетът на пансиона — прясно опечена овесена питка с кафява захар, канела и ябълки.

— Къде е Хийт? — попита Кевин. — Всъщност няма значение. Сигурно говори по телефона.

— Ей сега ще дойде — отвърна Анабел. — Късно се събуди. Не съм сигурна по кое време е заспал снощи, но все още беше буден, когато аз си легнах.

Докато се насочваше към бюфета, си каза, че това е благородна лъжа, тъй като истината щеше да съсипе закуската на мнозина от присъстващите.

Джанин пълнеше чинията си и оглеждаше кисело влюбените двойки наоколо.

— Кажи ми, че тази сутрин аз не съм единствената, лишена миналата нощ от секс.

— Кристъл би трябвало да е по-тактична към нас двете — отвърна Анабел уклончиво.

— Значи сме сбъркали за теб и Хийт?

В отговор младата жена само завъртя очи.

— Вие, момичета, си припадате по мелодрами.

Двете с Джанин се настаниха на два плетени стола, недалеч от семейство Тъкър. Анабел унило дъвчеше едно крайче от питката, когато се появи Хийт. Беше облечен в шорти цвят каки и тениска «Найки». Поне част от това, което му бе наговорила, бе истина. Действително чувстваше, че най-после се е избавила от призрака на Роб. За нещастие, друг призрак бе заел мястото му.

Пипи, която отмъкваше парчета банан от чинията, сложена върху високото детско столче на брат й, се понесе през беседката и се вкопчи в коленете на спортния агент.

— Пуинц!

— Здравей, хлапе!

Той я потупа неловко по главата и една от шнолите във формата на зайчето Дафни се изхлузи до края на русата къдрица.

— Как те нарича? — намръщи се Фийби.

Анабел си надяна жизнерадостна маска.

— Принц! Не е ли сладко?

Фийби повдигна вежди. Дан целуна ъгълчето на устната на жена си, навярно защото харесваше агента и искаше да отвлече вниманието й. Тригодишното момиченце, което продължаваше да стиска здраво крака на Чампиън, се извърна към майка си.

— Искам Пуинц да ми налее сокче. — Погледна нагоре към Хийт. — Пуинц, нослето ми е запушено.

Смръщи малкото си носле за доказателство. Моли, която бършеше от пода купчинка смачкан банан, махна към масата.

— Сокът е там.

— Имаш ли фон? — попита Пипи, зяпнала го с обожание.

Кевин рязко вдигна глава.

— Не й позволявай да се доближи до мобилния ти, за да не съжаляваш после.

Хийт понечи да отговори, но Уебстър го прекъсна.

— Къде ще се разтъпчем днес?

Кевин взе мръсната салфетка от съпругата си.

— Пътеката обикаля езерото, затова предлагам да тръгнем от тук и да вървим до града — около десетина километра. Има много красиви гледки. Трой и Ейми изявиха желание да ни докарат обратно.

— Но те гледат децата — напомни му Моли.

Трой и Ейми бяха младата двойка, която управляваше лагера. Пипи потупа голия крак на Хийт.

— Сокче, моля.

— Веднага.

Той се запъти към масата, напълни голяма чаша със сок догоре и я подаде. Момиченцето отпи малка глътка, върна му чашата, като разля няколко капки и се ухили.

— Мога да правя колело.

Този път Хийт се подсмихна, искрено развеселен.

— Наистина?

— Гледай.

Тя коленичи върху килима от агава и направи едно салто.

— Супер!

Хийт вдигна палец одобрително.

— И тати каза, че съм супер.

Кевин се усмихна.

— Ела тук, тиквичке. Остави Принца да си изяде закуската на спокойствие.

— Добра идея — прошепна Фийби. — Всеки момент може да се превърне във върколак.

Чампиън подмина коментара й и отпи от сока на Пипи.

— Кога тръгваме на разходка?

— Веднага след закуска — отвърна Кевин.

Хийт остави чашата и взе препечена филийка.

— Смятах да пътувам за Детройт тази сутрин, но идеята за разходката ми се струва доста примамлива, така че ще дойда с вас — заяви привидно небрежно.

Анабел отхапа мрачно от питката си. Сутрешното й театрално изпълнение и без това й бе струвало много усилия. Как сега щеше да се прави на непукистка през целия поход?

Оказа се, че през по-голяма част от времето двамата вървяха отделно. Анабел не можеше да реши дали това беше добре, или зле. При все че не беше нужно да се преструва, не можеше и да е напълно сигурна, че е повярвал на тазсутрешния й спектакъл.

Когато се върнаха в лагера, Пипи се хвърли към родителите си, сякаш не ги бе виждала с години. Кевин я отведе, за да може Моли, която се нагласи удобно върху плетения шезлонг в беседката, да накърми Дани. Но явно бебето искаше да изследва околния свят и постоянно се въртеше, в резултат на което одеялцето, с което майка му се бе наметнала, се свлече.

— Хей, приятелче, може ли малко да се поприкрия — сгълча го с усмивка тя, като придържаше нежно малката главичка.

Анабел отпи солидна глътка от чашата си със студен чай. Моли заслужаваше всички хубави неща, които й се бяха случили, и ни най-малко не й завиждаше, но и тя копнееше за същото: стабилен брак с прекрасен съпруг, красиви деца, фантастична кариера. Хийт седна до нея на дивана люлка. Тъй като възнамеряваше скоро да тръгва, предпочете студен чай като жените, вместо да прави компания на мъжете с халба бира.

— Пчела! — извика Пипи и посочи към пода. — Виж, Пуинц, пчела!

— Това е мравка, миличка — поправи я баща й.

Мъжете заговориха за тренировъчния лагер, а Джанин обяви, че иска да обсъди с жените сюжета за новата си книга. Дани вече се бе нахранил и Моли го остави да си играе на пода. Тъкмо оправяше дрехата си, когато откъм пътеката, водеща към беседката, изчурулика познат глас.

— Ето къде сте били!

Анабел замръзна.

Всички се извърнаха. През мрежестата врата се виждаше висока, красива бременна жена да върви към тях.

Анабел не можеше да повярва на очите си. Не и сега. Не и сега, когато все още се опитваше да дойде на себе си от катастрофалната минала нощ.

— Гуен?

Лицето на Кристъл засия. Скочи на крака и отвори вратата.

— Гуен! Какво правиш тук? — подеха в хор останалите.

— Мислехме, че не можеш да дойдеш.

— Днес си тръгваме. Защо се появи толкова късно?

— Най-сетне си облякла рокля за бременни.

В този миг една по една жените се умълчаха, осъзнали какво означава появата на приятелката им. Моли изглеждаше покрусена. Извърна се и изгледа с ужас Анабел, сетне насочи поглед към Хийт. Останалите жени също седяха като попарени. Умисленото изражение на Дан подсказваше, че Фийби му е казала за измамата на Анабел, но останалите мъже очевидно не подозираха нищо.

Кевин едва успя да изтръгне халбата си с бира от алчните пръстчета на Пипи.

— Гуен ми се обади вчера, за да попита дали има свободни стаи — обяви той с доволна усмивка. — Искаше да ви изненада.

И наистина успя да го стори.

— Къде е съпругът ти? — поинтересува се Уебстър.

— Ей сега ще дойде. — Жените я бяха заобиколили и тя все още не бе забелязала Хийт, който бавно се изправи на крака. — Днес смятахме да затворим къщата, но церемонията се отложи — обясни Гуен, като взе чашата със студен чай, която Шарън й протягаше.

На Анабел й се виеше свят и едва се сдържаше да не повърне, затова не схвана много от обясненията — някакви проблеми с банката, трябвало да дадат мебелите на склад, а след това да чакат цяла седмица, докато се нанесат в новия си дом.