Не след дълго дишането му се накъса.

— Навярно… — пророни той задавено — няма да ми е нужно толкова дълго време да възстановя силите си, колкото смятах.

Тя плъзна устни по корема му.

— Предполагам, че все пак не можеш винаги да бъдеш прав.

И това бе последното нещо, което си казаха за много дълго време.

Накрая Хийт заспа, а тя се измъкна и отиде в спалнята си. Когато отпусна глава на възглавницата и се сви на кравай под одеялото, повече не можеше да отрича реалността на стореното. Той се любеше със същото настървение на работохолик, с което правеше всичко останало, а междувременно тя се бе влюбила още повече в него.

От ъгълчетата на очите й се стичаха сълзи, но Анабел не ги избърса. Вместо това ги остави да се леят на воля, докато обмисляше, подреждаше, планираше. Когато най-сетне се унесе в сън, вече знаеше какво да прави.

Хийт чу как Анабел отиде в спалнята си, но не се помръдна. След като телесният му глад беше задоволен, го връхлетя вината заради гнусната му постъпка. Сватовницата му не беше равнодушна към него. Тази вечер от очите й с цвят на мед струеше цяла палитра от емоции, които той не искаше да признае. И сега се чувстваше като най-гадният мръсник на света.

Тя му бе казала, че това ще свърши зле, но целият му живот бе изграден върху пробиването на стени с глава, така че пренебрегна очевидното и се хвърли сляпо напред. Макар да знаеше, че е права, той я желаеше и я облада, без да мисли за последствията. А сега, когато вече бе прекалено късно, Хийт осъзна в какво нещастие за нея се бе превърнало случилото се, както лично, така и професионално. Младата жена имаше чувства към него, а това означаваше, че не може да бъде вече негова сватовница.

Извъртя се в леглото и заби юмрук във възглавницата. Какво си е мислил, по дяволите? Тъкмо в това бе бедата, че не бе мислил. Само реагираше и докато се наслаждаваше на желаната плячка, бе разбил мечтите й. Сега бе длъжен да изкупи греха си и да направи нещо за нея.

Започна да обмисля различни планове. Да възхвалява бизнеса й и да й намери достойни клиенти. Да използва екипа си от пиар специалисти и връзките с журналисти, за да й осигури медийни изяви. Можеше да се получи интересна история — сватовница от второ поколение продължава делото на баба си. Анабел трябваше сама да се сети за това, но явно нямаше високо мнение за собствените си бизнес умения.

Но едно нещо не биваше да прави — да я остави да го запознава с други жени. Това щеше да разбие сърцето й. Като истински егоист, никак не му се щеше тя да спре да работи за него. Харесваше му да е наоколо. Анабел облекчаваше живота му… а той й се отплати, като я прекара, буквално и преносно.

Какъвто бащата, такъв и синът. Крушата не пада по-далеч от дървото.

Отчаянието, което го обзе, беше до болка познато, като звука на ръждясалата врата на каравана, тресната в нощта.

Не помнеше кога е заспал, но трябва да е спал дълго, защото беше ден, когато земята се разклати. Отвори едното си око, видя лице, което не беше готов да види, и зарови глава във възглавницата. Още едно леко земетресение разтърси матрака. Хийт повдигна клепачи и потрепна от силната светлина, обляла лицето му.

— Събуди се, великолепен дар за всяка жена — изчурулика един глас.

Тя седеше до него, на пода на верандата, с чаша с кафе в ръка, докато побутваше матрака с крак. Беше с яркожълти шорти и виолетова тениска, с щампован върху нея някакъв грозен трол от анимационните филмчета и надпис «Ние също сме хора». Непокорните къдрици обрамчваха дяволитото лице, устните приличаха на усмихнати розови пъпки, а очите бяха по-ясни от неговите. И определено не изглеждаше опустошена. Дявол да го вземе! Сигурно си мислеше, че миналата нощ е променила отношенията им. Прилоша му.

— По-късно — промърмори той.

— Не мога да чакам. Ще се срещнем с останалите на закуска в беседката, а аз трябва да поговоря с теб преди това. — Взе втора чаша от пода и му я подаде. — Това трябва да облекчи болката ти от връщането в реалния свят.

За този разговор трябваше да е с бистър ум, но се чувстваше като дъно на мръсен пепелник. Искаше единствено да избегне тази дискусия, да се завърти с гръб към нея и отново да заспи. Но беше длъжен да я изслуша, затова се надигна на лакът, пое чашата с кафе и се опита да проясни мъглата, обхванала мозъка му.

Погледът й следеше чаршафа, който се свличаше бавно до кръста му и той внезапно я пожела отново. Ръката му се стрелна надолу, за да прикрие издайническото доказателство за възбудата му. Как да й каже новината, че тя му е приятелка, а не кандидатка за дългосрочна връзка, без да нарани чувствата й?

— Първо — подхвана Анабел, — миналата нощ означаваше за мен много повече, отколкото можеш да си представиш.

Точно това не исках да чуя. Изглеждаше толкова дяволски сладка. Трябваше да си истински негодник, за да нараниш такова мило създание. Само ако тя беше жената, за която винаги си е мечтал — изтънчена, елегантна, с безупречен вкус и семейство, което можеше да проследи прадедите си до барон разбойник от деветнайсети век. Хийт се нуждаеше от спътница, която да издържи всички удари на съдбата, жена, която да гледа на живота като него — състезание, което трябва да се спечели, а не като на безгрижен низ от детински забавления.

— В същото време… — Гласът й се снижи и зазвуча по-сериозно. — Случилото се не бива никога повече да се повтаря. От моя страна това беше сериозно нарушение на професионалната етика, при все че не е чак такъв голям проблем, какъвто си представях. — По устните й заигра непокорна усмивка. — Сега вече мога да те препоръчвам с чиста съвест. — Лицето й помръкна. — Не, по-големият проблем е в това, че аз те използвах.

Кафето в чашата му се разплиска. Какво, по дяволите, означаваше това?

Анабел изтича в кухнята за салфетка и му я подаде, за да попие кафето.

— А сега ме слушай внимателно — продължи. — Трябва да разбереш, че наистина съм ти благодарна за това, което направи. Цялата история с Роб ми се отрази много зле. Откакто скъсахме, ами… избягвах секса. Жестоката истина е, че направо бях психически блокирала. — Тя попи няколко капки от кафето, които бе пропуснал. — Благодарение на теб това вече е минало.

Той отпи предпазливо от ободрителната напитка и зачака.

Вече не бе сигурен накъде клони този разговор. Анабел докосна ръката му с жест, който му се стори дразнещо майчински.

— Чувствам се напълно здрава и го дължа на теб. Е, и на филма на Кристъл. Но, Хийт… — Малките лунички по челото й се събраха, когато тя се намръщи. — Не мога да се отърся от чувството на вина, че аз… така да се каже… те използвах.

Чашата му с кафето застина във въздуха.

— Използвала си ме?

— Точно за това трябва да поговорим. За мен ти си не само клиент, но и приятел, а аз не използвам приятелите си. Поне досега не бях. Разбирам, че при мъжете е различно, може би ти нямаш чувството, че си се възползвал от обстоятелствата. Може би аз преувеличавам случилото се. Но съвестта ми диктува да бъда напълно честна относно мотивите си.

Той настръхна.

— Разбира се.

— Нуждаех се от неангажиращ мъж, който да ми помогне да възстановя хармонията с тялото си и сексуалните си нужди, някой, от когото няма да съм емоционално зависима. И ти, разбира се, си идеалният за целта.

Не е емоционално зависима?

Анабел задъвка долната си устна. Изглеждаше, сякаш предпочиташе да е някъде другаде, но не тук с него.

— Кажи ми, че не ми се сърдиш — промълви умолително. — О, по дяволите… няма да плача. Но се чувствам толкова зле. Чу Кевин миналата вечер. Аз… — Преглътна мъчително. — Има и други усложнения. Голяма каша, нали?

Тя измъкна поредния заек от ръкава си като фокусник.

— Други усложнения? — повтори Хийт.

— Е, ти знаеш.

— Освежи паметта ми.

— Не ме карай да го изричам. Много ме е срам.

— Какъв срам между приятели? — процеди той сухо. — Нали ти толкова държиш да си честна и откровена?

Анабел погледна към тавана, сви рамене, сетне сведе глава и се втренчи в пода.

— Ами… знаеш… малко се увлякох по Дийн Робилард.

Гласът й едва се чуваше.

Подът под краката му се разлюля. Тя притисна длани към лицето си.

— О, боже, изчервих се. Ужасна съм, нали, че ти говоря за тези неща?

— Моля те, няма нищо — процеди Хийт. — Целият съм в слух.

Анабел отпусна ръце и го изгледа напрегнато.

— Зная, че навярно от това нищо няма да излезе — тази работа с Дийн — но до снощи дори нямах смелост да си дам шанс. Той очевидно е много опитен мъж и какво щях да правя, ако връзката, която усещам помежду ни, съществува не само в моето въображение? Ами ако и той се интересува от мен? Не бих могла да се справя със сексуалните усложнения. Но след това, което миналата нощ ти направи за мен, най-после се изпълних с решителност поне да се опитам. Ако нищо не излезе, здраве да е, такъв е животът. Но поне ще зная, че не е заради неврозата ми.

— Да не би да казваш… че аз бях нещо като ледоразбивач!

Очите с цвят на мед потъмняха от тревога.

— Моля те, кажи ми, че не си сърдит. Зная, че не си влюбен в мен, но все пак на никого не му е приятно да осъзнае, че са го използвали.

Хийт с усилие отпусна стиснатите си зъби.

— И това ли направи ти? Използва ме?

— Ами… миналата нощ не съм си представяла него в леглото, докато бях с теб, или нещо такова. Е, може би само една или две секунди, но само толкова, кълна се.

Той присви очи.

— Значи, всичко помежду ни е наред? — попита Анабел.

Младият мъж не разбираше негодуванието, разгарящо се в гърдите му, особено след като сватовницата му даваше идеалната възможност да се измъкне от създалата се ситуация.

— Не зная. Наред ли е? Как мислиш?

Тя събра сили дори да се усмихне.

— Мисля, че е наред. Струваш ми се малко вкиснат, но нямаш вид на човек, чиято чест е била засегната. Не биваше толкова да се притеснявам. За теб беше само секс, но за мен беше огромна крачка към еманципацията. Благодаря ти, приятелю.