Още щом думите изскочиха от устата й, й се прииска да се ритне. В никакъв случай не биваше да насочва разговора към себе си.

Питона не обърна внимание на изцепката й. Обичаше да си поиграе с жертвата си, преди да я нападне.

— Филмът имаше ли сюжет?

— Действието се развива в селски район в Нова Англия. Героинята е девствена художничка, а героят — секси непознат. Това достатъчно ли е?

Тя отвори вратата на хладилника и се втренчи вътре, без да вижда нищо.

— Само двама герои? Доста разочароващо.

— Имаше и няколко странични сюжетни линии.

— Аха.

Анабел се обърна към него. Изпотената й длан още не се отлепваше от дръжката на хладилника.

— Струва ти се смешно, така ли?

— Да, но се срамувам от себе си.

Страшно й се искаше да го помирише. Косата му вече бе изсъхнала. Жадуваше да притисне лице към гърдите му и да вдъхне уханието, може би да остави няколко от копринено меките му косъмчета да погъделичкат носа й.

— Моля те, върви си — изхленчи почти изтерзано тя.

Хийт наклони глава.

— Извинявай, какво каза?

Анабел сграбчи първото студено нещо, което й попадна подръка, и затръшна вратата на хладилника.

— Знаеш какво изпитвам към всичко това. Към нас…

— Снощи го каза достатъчно ясно.

— И бях права.

— Зная.

— Тогава защо спориш с мен?

— Синдром на глупостта. Нищо не мога да направя, още повече че съм мъж. — Устните му се извиха в ленива усмивка. — А ти не си.

Във въздуха имаше толкова много сексуално електричество, че бе достатъчно да освети планетата. Хийт стоеше между нея и спалнята и ако минеше прекалено близо, щеше да се изкуши да го близне, затова Анабел се запъти към верандата. Едва не се спъна в матрака, който той бе извадил миналата нощ. Беше си оправил завивките, бухнал възглавниците и сгънал одеялото наполовина. Беше разтребил по-добре, отколкото тя двойното легло.

Чампиън излезе бавно след нея.

— Сандвич ли ще си правиш с това?

Тя не схвана веднага за какво й говори, докато не проследи погледа му, вперен в ръката й, стискаща бурканче с френска горчица вместо кутия с кока-кола. Младата жена се взря учудено в бурканчето.

— Горчицата е натурално сънотворно.

— Никога не съм го чувал.

— Човек не може да знае всичко, нали?

— Очевидно не. — Изминаха няколко секунди в мълчание. — Ще я ядеш ли, или ще я мажеш?

— Лягам си.

— Защото, ако ще я мажеш… аз бих могъл да ти помогна.

Избухлива като всички червенокоси жени, Анабел тресна бурканчето върху дървената маса.

— Защо просто не ти връча бикините си и да приключим с това?

— Идеята си я бива. — Зъбите му блеснаха в мрака като на акула. — Дали, ако те целуна сега, отново ще се изплашиш?

Гневът й стихна, заменен от безпокойство.

— Не зная.

— Имам голямо его — знаеш това. Но начинът, по който ме отхвърли миналата нощ, граничи направо с жестокост и нарани чувствата ми. — Той пъхна палец в ластика на шортите си и ги дръпна надолу, разкривайки възбуждащия трапец, от който лигите й потекоха. — Сега се питам дали пък не съм изгубил невероятния си чар. Какво ще правя тогава? — Плъзна пръст по-надолу, разкривайки още малко гола плът. — Разбираш защо съм малко притеснен.

Анабел не можеше да откъсне поглед от стегнатия му корем и с мъка се удържаше да не притисне бурканчето с горчица о пламналото си чело.

— Ъ… на твое място не бих се притеснявала чак толкова — смотолеви и като събра последните останки от волята си, започна да се промушва покрай него и може би щеше да успее, ако той не се бе пресегнал и не бе докоснал ръката й.

Беше съвсем леко бръсване с пръста — безобиден жест на раздяла — но засегна гола кожа, което бе достатъчно, за да застине тя на място.

Той също замря. Докато се взираше надолу към нея, в зелените му очи се четеше покана за сладка гибел, смекчено от леко извинение.

— По дяволите! — прошепна Хийт. — Понякога остроумнича твърде много за мое собствено добро.

Притегли я към себе си, впи устни в нейните и плъзна ръце по очертанията на гърба й. И тя му позволи, също както миналата нощ, без да мисли, че това бе възможно най-лошото, което можеше да стори, пренебрегвайки всички причини, поради които не биваше да се наслаждава на всеки миг от тази единствена нощ, за да не се налага да се изправя пред последствията на сутринта.

— Търпението ми се изчерпи.

Дрезгавият му шепот погали бузата й, а ръката му свали с един замах ципа на роклята до кръста.

— Това ще съсипе всичко — промълви задъхано тя, долепила устни до неговите. Трябваше да каже нужните думи, макар че не направи нищо, за да го спре.

— Все пак нека го направим — рече той с хрипкав глас. — После ще му мислим.

Точно това искаше да чуе тя. Отдаде се на целувката им — покорна, омагьосана, оглупяла… и малко влюбена.

Миг по-късно роклята бе на купчинка в краката й, заедно със сутиена, бикините й и дрехите му — чифт черни спортни шорти. Бяха на верандата, но наоколо бе тъмно, дърветата — гъсти, а и на кого му пукаше. Погледът му се спря върху бюста й, не я докосваше, само гледаше. С едната си ръка обхвана рамото й. Плъзна върховете на пръстите си надолу по гърба, до талията й. Тя потръпна и притисна буза към гърдите му, сетне изви глава и ги докосна с устни. Той подскочи и дъхът излезе със свистене от гърлото му.

— Не мърдай!

Хийт се дръпна и хукна към кухнята, давайки й възможност за един кратък миг да зърне един невероятно стегнат мъжки задник. В главата й проблесна мисълта, че навярно е хукнал, за да вземе мобилния си, за да свърши няколко работи едновременно, но той угаси осветлението в кухнята, оставяйки да свети само малката лампичка на печката, сетне изчезна в дневната и също угаси светлините. Миг по-късно отново се появи. Докато вървеше към нея, отблясъците от мъждивата златиста светлина откъм кухнята танцуваха върху стройното му мускулесто тяло.

Беше силно възбуден. Когато стигна до нея, й подаде опаковка с три презерватива и прошепна:

— Смятай го за знак колко те харесвам.

— Оценявам го — отвърна тя, също шепнешком.

Притисна я върху матрака. Анабел си спомни колко неотклонно Питона преследваше целта си и осъзна, че «женската киновечер» значително бе увеличила очакванията й за продължителна любовна игра. Стори й се, че прекалено скоро той се претърколи отгоре й и устните му потърсиха гърдата й. Тя зарови пръсти в косата му.

— Караш ме да бързам, така ли?

— Не се съмнявай в това — отвърна той и ръката му се плъзна към корема й, устремена към пулсиращата женственост.

— Искам още целувки.

— Няма проблем.

Хийт пое зърното й между устните си. Анабел се задъха.

— По устата.

Той подразни малкото набъбнало зърно и дишането му се учести.

— Да преговаряме.

Младата жена заби пръсти в гърба му, влажен от скромните му опити да се сдържа. Бедрата й машинално се разтвориха.

— Би трябвало да очаквам това.

Хийт прокара палец през къдриците на венериния й хълм и си поигра с огнените кичурчета.

— Ще бъда бърз за твоите очаквания. Не мога иначе и предварително се извинявам. — Анабел въздъхна тихо от наслада, когато той докосна топлата, влажна плът. — Но доста отдавна не съм бил с жена и това, което в действителност може да свърши само за няколко минути…

— Май и толкова няма да има.

Пръстите на краката й се свиха.

— … на мен ще ми се стори години. — Гласът му стана още по-дрезгав. — Така че, ето какво предлагам. — Тя стисна бедрата му, докато той продължаваше да я гали. — Нека приемем факта, че първия път няма да успея да те задоволя. Това ще снеме напрежението и от двама ни.

Анабел сви коленете си и простена задъхано:

— Във всеки случай, от теб.

— Но след като изпусна първата… пара — дъхът му пресекна и той заговори бързо и отривисто, — ще разполагам с цялото време на света… — главата й се замята диво, докато коварните му пръсти я дразнеха по най-интимен начин — да направя всичко както трябва. — Хийт разтвори по-широко бедрата й. — А ти, Тинкърбел… — Анабел изохка под тежестта му, — ще изживееш нощта, която никога няма да забравиш.

Проникна в нея със стон и при все че тя беше влажна и готова за него, утробата й бе твърде тясна за мощта му. Анабел вдигна колене и се изви назад. Устата му завладя нейната, сграбчи бедрата й с длани и я изви под ъгъл, за който и двамата копнееха.

Трескави, безумни образи се стрелкаха зад клепачите й. Дългото, дебело тяло на питона нахлуваше в нея, разгръщаше се… протягаше се… проникваше по-надълбоко… и надълбоко. Гърбът под дланите й се напрегна. Сладостна атака… гмурване. Отново и отново. И финалното изкачване. Той започна да трепери. Ниското гърлено ръмжене се удави в устата й. Зад клепачите й проблесна светлина. Тя пое докрай тежестта му, отметна глава и се предаде докрай.

Минаха няколко дълги минути. Той докосна с устни слепоочието й и се претърколи настрани, едва побирайки се върху тесния матрак. Анабел се отдръпна, за да му направи място. Телата им се наместиха по-удобно. Хийт я привлече към влажната си гръд и започна да си играе с косата й. Замаяна, преситена от задоволство, тя не искаше да мисли. Още не.

— Това не… не ми се е случвало — отрони накрая младата жена.

Той се подпря на лакът и се взря в лъжовните й очи.

— Не ми се ще да ти го натяквам, но аз ти го казах.

— И както обикновено, беше прав.

В ъгълчетата на очите му се образуваха палави бръчици и той я целуна бързо по устните.

— Нека ти е за урок. — Надигна се. — Ще са ми нужни няколко минути.

— През това време ще реша наум няколко главоблъсканици.

— Чудесна идея.

Анабел се заслуша в нощните звуци, заобикалящи гнездото им сред дърветата, а Хийт хлътна вътре. Върна се след няколко минути с бутилка бира, приседна на матрака и й подаде бутилката. Тя отпи голяма глътка и му я върна. Той остави бутилката на пода, сетне се излегна, притегли я към гърдите си и отново се заигра с кичур от косата й. Нежният интимен жест извика сълзи в очите й, затова тя се изтърколи отгоре му и започна своето чувствено проучване.