Моли отпусна длан върху ръката му.
— Минаха две години, но съпругът ми още не може да се съвземе.
Тъкър поклати глава.
— Често си мисля, че трябва да го поканя… да я поканя… пак да поиграем, за да покажа колко широко скроен съм, което при други обстоятелства несъмнено бих направил, но харесвам Анабел, а Роб от самото начало е знаел за проблема си. Изобщо не биваше да й предлага да се омъжи за него.
— Спомням си как замахваше със стика — включи се и Уебстър.
— Да, и аз си спомням — поклати отвратено глава Дан.
Възцари се кратка тишина.
Кевин се втренчи в своя баджанак.
— И ти ли мислиш същото, което и аз?
— Аха.
— Аз също — не остана по-назад Уебстър.
Рон кимна. Останалите го последваха. Хийт се усмихна и всички отново се заеха с храната.
— Какво? — изпищя Моли.
— Никаква операция за смяна на пола няма да му помогне да подобри замаха си.
Жените оставиха мъжете в кръчмата и се върнаха в пансиона, където Кристъл ги заключи в уютния заден салон, пусна щорите и угаси лампите.
— Тази вечер — обяви тя — ще празнуваме нашата сексуалност.
— Чела съм тази книга — рече Моли. — И ако някоя започне да си сваля дрехите и сграбчи огледалото, аз съм вън от играта.
— Няма да празнуваме по този начин — успокои я Кристъл. — Всяка от нас има проблеми, които трябва да признае. Например… Чърмейн е твърде скована.
— Аз?
— През първите две години от брака си се събличаше в дрешника.
— Това беше много отдавна и вече не го правя.
— Само защото Дарнъл заплаши да махне вратата. Но ти не си единствената със сексуални задръжки. Анабел не говори много за това, но всички знаем, че след травмата с Робърт не е спала с мъж. Освен ако миналата нощ…
Всички се вторачиха в нея.
— За бога, аз съм неговата сватовница! Ние не правим секс!
— Много добре — обобщи Моли. — Но Дийн Робилард е нещо различно. Ето това се казва истински сладур!
— Отклоняваме се от темата — скастри я Кристъл. — Три от нас са омъжени от достатъчно дълго време и без значение колко обичаме съпрузите си, огънят малко започва да гасне.
— Или не — обади се Фийби с доволната си котешка усмивка.
Останалите жени се изкискаха, но Кристъл остана невъзмутима.
— Моли и Кевин имат малки деца, а всички знаем, че това може сериозно да разстрои сексуалния живот.
— Или не — промърмори Моли, подражавайки на усмивката на сестра си.
— Работата е там… Време е да осъзнаем по-надълбоко собствената си сексуалност.
— Аз отдавна вече съм осъзнала моята — оповести Джанин. — Не е зле и някой друг да я осъзнае.
Кискането стана по-силно.
— Продължавайте с шегите — капитулира Кристъл. — Но все едно ще гледаме този филм. Ще ни е от полза.
— Що за филм е това? — наежи се Чърмейн.
— Еротичен филм, направен специално за жени.
— Шегуваш се. Ама наистина, Кристъл!
— Този, който избрах — на мен ми е любим — включва актьори от различни раси, възрасти и темперамент, така че никой да не се почувства пренебрегнат.
— Това ли е голямата ти тайна? — попита Фийби. — Да гледаме заедно порно?
— Еротика. Специално за жени. А и докато не пробвате, нямате право да съдите.
Анабел подозираше, че повечето от тях вече бяха гледали такива филми, но никоя не искаше да попарва ентусиазма на Кристъл.
— Знаете ли какво най-много ми харесва в този филм? — попита Кристъл. — Мъжете до един са невероятни, но жените са най-обикновени. Никакъв силикон.
— Значи, не прилича на мъжко порно — заключи Шарън. — Поне от това, което съм чувала.
Кристъл се зае с диска.
— Има сюжет и истинска любовна игра. В изобилие. Целувки, бавно събличане, много милувки…
Джанин зарови лице в шепи.
— Какъв срам! Вече започнах да се възбуждам.
— Аз пък не — нацупи се Чърмейн. — Аз съм християнка и отказвам да…
— Добрите християни — добрите християнки — трябва да доставят удоволствие на мъжете си — усмихна се Кристъл и натисна старт бутона. — Повярвай ми, това ще достави огромно удоволствие на Дарнъл.
14.
Анабел се прибра в бунгалото малко след полунощ. Страните й още пламтяха от спомена за еротичния филм. Лятната рокля лепнеше по сгорещеното, изпотено… много изпотено тяло. Изпълни се със смут, като видя светещия преден прозорец. Може би го бе оставил от любезност. Дано не я чака да се прибере. Тази вечер в никакъв случай не можеше да се изправи срещу него. Дори и без да е гледала еротика, едва се държеше на разстояние от него, но след филма тази вечер…
Изкачи се на пръсти до верандата, изу сандалите, завъртя дръжката колкото можа по-безшумно и открехна скърцащата мрежеста врата.
— Здравей.
Анабел се сепна и изпусна сандалите на пода.
— Не ме стряскай така!
— Извинявай.
Той лежеше на дивана с купчина документи в ръка. Не носеше риза, а само черни, избелели спортни шорти. Краката му бяха боси, а глезените — кръстосани върху облегалката на дивана. От светлината на подовата лампа косъмчетата по тях изглеждаха златисти. Погледът й се прикова в шортите. След всичко, което бе видяла на екрана, той беше престъпно навлечен.
Докато тя се опитваше да си поеме дъх, Хийт повдигна глава и рамене, от което, разбира се, съвършените мускули на плоския корем леко се стегнаха и на Анабел й прималя от еротичната гледка.
— Защо лицето ти е толкова зачервено? — учуди се той.
— Из… изгоряла съм на слънцето.
Знаеше колко е уязвима, трябваше да поплува в езерото, за да се охлади, преди да се прибере в бунгалото.
— Това не е слънчево изгаряне. — Той спусна крака на пода и тя забеляза, че косата му е мокра. — Какво ти става?
— Нищо! — Анабел заотстъпва назад. Така щеше да стигне по-бавно до спалнята, но за нищо на света нямаше да се обърне с гръб към него. — Пак си взел душ.
— Е, и?
— Изкъпа се след плуването. Да не би да си побъркан на тема чистота?
— С Рон потичахме след вечеря. А теб какво те засяга?
О, господи, тази гръд, тези устни… зелените очи, които виждаха всичко. Освен нея гола. Това никога не бяха виждали.
— Аз… отивам да си легна.
— Да не би с нещо да те засегнах?
— Моля те, не ме закачай.
— Ще се постарая. — Устните му леко се извиха. — Но тъй като аз съм си аз…
— Престани!
Тя от своя страна не възнамеряваше да спира, но явно краката й обявиха стачка.
— Искаш ли топло мляко, или нещо друго?
— Не, определено не се нуждая от нищо горещо.
— Казах топло. Не съм споменал нищо горещо.
Хийт остави документите.
— Аз… зная.
Младата жена може и да стоеше неподвижно, но той пристъпи напред и огледа недоумяващо потната й омачкана рокля.
— Какво ти става?
Анабел не можеше да откъсне очи от устата му. Пред нея сякаш оживяха всички онези устни, които само преди половин час бе видяла на малкия телевизионен екран, и си припомни съвсем точно какво правеха. По дяволите и Кристъл, и филмът й!
— Просто съм уморена — смотолеви тя.
— Нещо тук не се връзва. Не ми изглеждаш уморена. Устните ти са зачервени, сякаш си ги хапала. Дишаш тежко. Честно казано, приличаш ми на възбудена. И то сексуално. Или може би развинтеното ми въображение пак ми играе лоша шега?
— Да не говорим за това, става ли?
Той имаше малък белег на реброто, навярно спомен от изоставена любовница, пробола го с нож.
— С какво, по дяволите, се занимавахте тази вечер вие, дамите?
— Идеята не беше моя! — изтърси тя гузно и още повече се изчерви.
— Така или иначе, ще разбера. Някое от момчетата ще ми каже, затова по-добре си признай още сега.
— Не мисля, че мъжете ще говорят за това. А може пък и да говорят, не зная. Нямам представа колко клюкарствате.
— Можеш да си сигурна, че по-малко от жените. — Хийт кимна към кухнята. — Искаш ли нещо за пиене? В хладилника има бутилка вино.
— Да бе… Само вино ми липсва в момента.
— Тайната чака да бъде разкрита…
Той явно се забавляваше.
— Спри да ровиш, става ли?
— Точно това би направил един възпитан мъж. — Хийт се наведе и взе телефона си. — Джанин ще ми каже какво се е случило. Тя ми се струва откровена дама.
— Тя е в пансиона. Няма телефон в стаята.
— Добре. Ще попитам Кристъл. Преди по-малко от половин час говорих с Уебстър.
Анабел много ясно си представяше с какво се занимават семейство Гриър в момента и реши, че едва ли ще са във възторг от прекъсването.
— Полунощ е.
— Сбирката ви приключи преди малко. Сигурно още не си е легнала.
Не бих се обзаложила за това.
Той потърка с палец бутоните на телефона.
— Винаги съм харесвал Кристъл. Тя е откровена жена, при нея няма потайности.
Натисна първия бутон, а Анабел пое рязко въздух.
— Гледахме порно, сега разбра ли?
Хийт се ухили и захвърли телефона.
— Е, нещата започнаха да се изясняват.
— Повярвай ми, идеята не беше моя. И няма нищо смешно. Освен това съвсем не беше порно. По-скоро еротика. За жени.
— А каква е разликата?
— Точно такава реплика очаквах от един мъж. Мислиш ли, че повечето от нас получават оргазъм, докато гледат как тълпа жени с колагенови устни и импланти в гърдите, колкото футболни топки, се нахвърлят една на друга?
— Съдейки по изражението ти, предполагам, че не.
Тя имаше нужда веднага да изпие нещо студено и се насочи към кухнята, без да спира да мърмори.
— Да вземем например съблазняването. В един обикновен порнофилм за мъже има ли сцени на съблазняване?
Хийт я последва в кухнята.
— Честно казано, няма особена нужда от това. Жените и без това са много агресивни.
— Именно. Е, аз не съм — призна Анабел, неочаквано за самата нея.
"Сюзън Елизабет Филипс" отзывы
Отзывы читателей о книге "Сюзън Елизабет Филипс". Читайте комментарии и мнения людей о произведении.
Понравилась книга? Поделитесь впечатлениями - оставьте Ваш отзыв и расскажите о книге "Сюзън Елизабет Филипс" друзьям в соцсетях.