— Стига толкова. Ще се прибера в бунгалото, за да отдъхна преди вечерята.

— Разбирам. Явно вече не си в първа младост — подхвърли язвително той.

Но тя не се хвана на въдицата и спокойно заплува към брега. Чампиън я изпрати със зажаднял поглед. Бикините на банския й се бяха вдигнали нагоре, разкривайки две заоблени мокри полукълба. Тя се пресегна и опъна банския надолу. Той простена и се гмурна, но водата не беше достатъчно студена, за да го охлади, така че му трябваше известно време, за да се съвземе.

Като излезе на пясъка, Хийт побъбри малко с Чърмейн и Дарнъл, но постоянно усещаше присъствието на Фийби, която се припичаше на един шезлонг наблизо, нахлупила на главата си широка сламена шапка. Целият й черен бански беше силно изрязан, а около кръста си бе завързала саронг с тропически рисунки, както и невидима табела с надпис: «Не ме безпокойте». Той реши, че е време да направи решителния си ход, извини се на семейство Пруит и пристъпи към собственичката на «Старс».

— Имаш ли нещо против да поговорим? — попита любезно.

Очите, скрити зад розовите слънчеви очила, лениво се сведоха надолу.

— А досега денят ми беше толкова прекрасен.

— Всички хубави неща, рано или късно, свършват. — Вместо да се настани на празния шезлонг до нейния, той предпочете да й позволи да запази превъзходството си да го гледа отгоре и седна на една плажна кърпа, оставена на пясъка. — Една мисъл не ми дава покой още от детското празненство.

— О, така ли?

— Как дракон като теб е родил такава сладурана като Хана?

Като никога, Фийби прихна.

— Наследила е гените на Дан.

— Чу ли какво каза Хана на децата за въздушните балончета?

Тя най-после благоволи да го погледне.

— Май съм го пропуснала.

— Каза им, че ако балончетата им се спукат, може, ако искат, да си поплачат, но това се е случило, защото някоя зла фея ги е пробила с карфица. Откъде измисля подобни истории?

— Хана има превъзходно въображение — усмихна се майка й.

— Напълно съм съгласен. Тя е необикновено хлапе.

Дори и най-коравите магнати се размекват, когато ставаше дума за децата им. Ледът започна да се пропуква.

— За нея се тревожим повече, отколкото за останалите. Тя е толкова чувствителна.

— Като се има предвид кои са родителите й, може да се каже, че е доста по-издръжлива, отколкото си мислиш.

Би трябвало да се засрами заради неприкритото си ласкателство, но Хана действително беше чудесно дете, така че Хийт не преувеличаваше много.

— Не зная. Тя така дълбоко преживява всичко.

— Ти може да мислиш, че е чувствителна, но аз бих казал, че е умна. След като завърши девети клас, прати я при мен и аз веднага ще й дам работа. Нуждая се от човек, способен да пробуди нежната ми страна.

Фийби се разсмя, изглеждаше съвсем искрено развеселена.

— Ще си помисля. Може да се окаже полезно да имам шпионин във вражеския лагер.

— Стига, Фийби. Бях едно наперено хлапе и се опитвах да покажа на всички колко съм корав и велик. Естествено, прецаках всичко. И двамата сме наясно с това. Но не забравяй, че оттогава не съм ти погаждал никакви подли номера.

По лицето й премина сянка.

— Да, докато не се лепна за Анабел.

И за един миг крехкото разбирателство помежду им се изпари.

— Това ли мислиш, че правя? — попита той предпазливо.

— Използваш я, за да се добереш до мен, а това не ми харесва.

— Трудно е да използваш точно тази жена. Тя е много умна.

Фийби го изгледа сурово.

— Тя е специална, Хийт, и е моя приятелка. «Идеалната половинка» е всичко за нея. А ти само й объркваш живота.

Доста точно определение, но в гърдите му започна да се надига гняв.

— Подценяваш я.

— Тя сама се подценява. И това я прави уязвима. Семейството й я е убедило, че е неудачница, защото не може да печели шестцифрени суми. Анабел трябва да се съсредоточи върху успеха на бизнеса си, а аз имам усещането, че ти нарочно я отвличаш от целта, при това по не особено почтен начин.

Хийт забрави, че никога не си позволяваше да се оправдава.

— Какво точно искаш да кажеш с това?

— Видях как я гледаше снощи.

Намекът, че може би нарочно наранява Анабел, го жегна право в сърцето и съвсем го вбеси. Той не беше като баща си. Не използваше жените, особено тези, които харесваше. Но сега си имаше работа с Фийби и не можеше да си позволи да избухне, затова загреба в дълбокия кладенец на самообладанието си… и установи, че е пресъхнал.

— Анабел е моя приятелка, а аз нямам навик да наранявам приятелите си. — Изправи се на крака. — Но ти не ме познаваш достатъчно добре, за да разбереш това, нали?

Докато се отдалечаваше, Хийт се обсипваше с най-цветистите ругатни, които му идваха наум. Той никога не губеше самоконтрол. Никога не губеше шибания си самоконтрол. Но само преди миг бе казал на Фийби Кейлбоу да върви по дяволите. И заради какво? Защото в думите й имаше достатъчно истина, за да го заболи. И това бе фактът, че той бе постъпил подло, а Фийби му бе вдигнала червен картон.

Анабел чакаше Хийт на предната веранда на пансиона заедно с Джанин, която бе поканила на вечеря с тях в града. Беше останала в спалнята си в бунгалото, докато не го чу да влиза. Щом той пусна душа, надраска набързо една бележка, остави я на масата и тихомълком се измъкна. Колкото по-малко време прекарваше насаме с него, толкова по-добре.

— Имаш ли някаква представа за мистериозната изненада на Кристъл? — попита Джанин и нагласи закопчалката на сребърното си колие, докато двете седяха на люлеещите се столове на верандата.

— Не, но се надявам да е калорична.

Младата жена всъщност не я бе грижа за изненадата, стига след вечерята да остане колкото може по-далеч от Чампиън.

Пристигна Хийт с колата и Анабел настоя Джанин да седне отпред до него. По пътя към града той я разпитваше за книгите й. Не бе прочел нито ред от тях, но когато стигнаха до ресторанта, вече я бе убедил, че тя по нищо не отстъпва на Дж. К. Роулинг. Най-странното беше, че изглежда, самият той го вярваше. Несъмнено Питона беше мощен стимулатор.

«Уинд Лейк» беше старомодна кръчма с традиционния за Севера декор с открити греди и дървени маси. Менюто също беше типично за района, включващо телешко, риба и дивеч. Разговорът на масата им беше оживен, а Анабел изпи само чаша бяло вино. След като сервираха основното ястие, Фийби попита мъжете как е минало обсъждането на тяхната книга. Дарнъл отвори уста да отговори и златният му зъб проблесна, но Дан го изпревари:

— Изникнаха толкова много неща, че дори не зная откъде да започна, нали, Рон?

— Да, беше много оживена дискусия — потвърди главният мениджър на «Старс».

— Наистина, споделихме доста идеи — обади се Кевин замислено.

— Оживена? — намръщи се Дарнъл. — Беше…

— Хийт навярно най-добре от всички нас ще може да обобщи — намеси се Уебстър.

Останалите закимаха тържествено към Хийт, който остави вилицата си.

— Съмнявам се, че мога да дам справедлива оценка. Кой би предположил, че ще възникнат толкова различни мнения за постмодерния нихилизъм?

Моли погледна към Фийби.

— Те изобщо не са говорили за книгата.

— Казах ти, че няма да го направят — отвърна сестра й.

Чърмейн се протегна и разтри нежно съпруга си по гърба.

— Съжалявам, скъпи. Знаеш, че наистина се опитах да убедя приятелките си да ви позволят да се присъедините към нашата група, но те заявиха, че ще забавите динамиката ни.

— Освен това се опита да ни натресеш «Сто години самота» — вметна Джанин.

— Но това е страхотна книга! — възкликна Дарнъл. — Вие просто не искате да си поразмърдате мозъците.

Кевин неведнъж бе слушал лекциите на Дарнъл за литературните вкусове на хората и побърза да се намеси, за да предотврати поредната му тирада.

— Признаваме, че си прав. Всички се срамуваме от себе си, нали, момчета?

— Аз се срамувам.

— И аз.

— Не мога да се гледам в огледалото.

В отчаяния си опит да отвлече Дарнъл от напиращото желание да порицае строго немарливите читатели, Кевин се обърна към Анабел.

— Вярно ли е това, което чух? Излизаш с Дийн Робилард?

Всички около масата забравиха за храната. Хийт остави ножа си. Женските глави се завъртяха една към друга. Моли се втренчи в лукавите зелени очи на съпруга си.

— Анабел не излиза с Дийн. Ако имаше нещо между тях, щеше да ни каже.

— Наистина не се срещаме — потвърди Анабел.

Кевин Тъкър, най-коварният куотърбек в НФЛ, се почеса по тила като типичен идиот.

— Нищо не схващам. В петък говорих с Дийн и той ми спомена, че двамата сте излезли заедно миналата седмица и сте си прекарали страхотно.

— Ами ходихме на плажа…

— Ходила си на плаж с Дийн Робилард и дори не си го споменала? — изписка Кристъл.

— Беше… решихме го в последния момент.

Жените зажужаха възбудено. Кевин, който имаше още някаква дяволия наум, не изчака да се успокоят.

— Значи, Дийн има намерение отново да те покани на среща?

— Не, разбира се, че не. Не. Искам да кажа… Защо питаш? Казал ли ти е нещо?

— Останах с такова впечатление. Може би не съм разбрал.

— Сигурна съм, че не си.

Хийт седеше с каменна физиономия, което мигом привлече вниманието на Фийби.

— Твоята малка сватовница явно жъне големи успехи.

— Радвам се — заяви Шарън. — Време беше и тя да излезе от черупката си.

— Ти си била в черупка? — попита Хийт и я изгледа недоверчиво.

— Нещо такова.

Чърмейн я погледна многозначително през масата.

— Може ли да говорим за злощастния ти годеж?

— Защо не? — въздъхна Анабел. — Вие и без това разчепкахте най-подробно личния ми живот.

— Направо бях потресен — оповести Кевин. — Двамата с Роб няколко пъти играхме голф. Той е доста скапан играч, но все пак…