Те се спогледаха.

— Добър замисъл — отбеляза Рон.

Този път паузата продължи повече. Кевин махна опаковката на чийзбургера. Рон въртеше солницата в ръка. Уебстър се озърташе неспокойно, подразнен, че още не са му донесли напитката.

Дарнъл опита още веднъж:

— А какво мислите за реакцията на мъжете през първата нощ в планината?

— Доста е интересна.

— Нямаше нищо особено.

Дарнъл, който винаги бе възприемал крайно сериозно всичко, свързано с литературата, свъси вежди. След кратък размисъл изгледа сърдито Чампиън.

— А ти какво ще кажеш?

Хийт бавно остави чийзбургера на масата.

— Мисля, че винаги е трудно да се постигне добре премерено равновесие между приключенския жанр, ироничния стил и неприкритата сантименталност, особено в роман с толкова въздействаща основна идея. Ние се питаме: къде е конфликтът? В човека срещу природата, в човека срещу човека или в човека срещу самия себе си? Доста сложно изследване на съвременното ни разбиране за изолираност. Унили полутонове, комически високи нотки. На мен ми допадна.

Това ги разби. Всички прихнаха от смях. Дори и Дарнъл.

Мина доста време, преди да се успокоят. Уебстър най-после си получи колата, Дан намери ново шише с кетчуп и разговорът отново се върна към това, което интересуваше всички, с изключение на Дарнъл.

Футбола.

След обяда женската половина на читателския клуб пое на разходка из лагера, като продължиха да обсъждат биографиите на прочути жени, които четяха. Анабел бе прочела книгите на Катарин Греъм* и Мери Кей Аш**. Фийби се бе съсредоточила върху Елинор Рузвелт, Чърмейн — върху Жозефин Бекер***, а Кристъл бе посветила вниманието си на Коко Шанел. Джанин бе прочела няколко биографии на жени, преборили рака, а Шарън изследваше живота на Фрида Кало****. Моли, напълно очаквано, бе избрала Биатрикс Потър*****. Докато говореха, сравняваха живота на известните дами със своя, търсеха общи теми, възхищаваха се на уменията им за оцеляване.

[* Първата дама на американската журналистика (1917-2001), издателка на вестник «Уошингтън Поуст», разнищил аферата «Уотъргейт» и предизвикал оставката на президента Никсън. Автобиографията й е отличена с «Пулицър» през 1998 г. — Бел.ред.]

[** Американска бизнес дама (1918-2001), основателка на голяма козметична компания за директни продажби, авторка на популярни книги с мотивационна и лидерска насоченост. — Бел.прев.]

[*** Чернокожа френска актриса, певица и танцьорка (1906-1975). — Бел.ред.]

[**** Мексиканска художничка (1907-1954). — Бел.ред.]

[***** Английска писателка на детски книги (1866-1943), в чиито творби главните герои са животни. — Бел.прев.]

След разходката, се върнаха в частната беседка на Кевин и Моли. Джанин започна да подрежда на масата стари списания, каталози и пособия за апликации и рисуване.

— Правехме го в моята група за подкрепа на болни от рак — обясни тя. — Помага да се разкриеш. Ще изрежем думи и картини, които ни харесват, и ще правим колажи. След като свършим, ще ги обсъдим.

Анабел умееше мигом да надушва, когато имаше нещо нередно, и беше много внимателна при избора си. Но явно недостатъчно, както по-късно се изясни.

— Този мъж много прилича на Хийт — подхвърли Моли, като посочи снажния мускулест модел в риза на «Флипс ван Хюзен», чиято снимка Анабел бе залепила в ъгъла на колажа.

— Изобщо не прилича — възрази приятелката й. — Този тип олицетворява всички мъже клиенти, които искам да привлека за «Идеалната половинка».

— Ами това обзавеждане за спалня? — Чърмейн посочи към двойното легло «Крейт и Баръл». — А малкото момиченце и кучето?

— Те са от другата страна на листа. Професионалният и личният живот не бива да се смесват. Те са напълно отделни.

За щастие, точно в този момент им поднесоха десерта и те спряха с разпита, но дори парчето лимонова торта не успя да заглуши угризенията й, свързани с миналата нощ. Дали беше по рождение глупава, или доста се е потрудила, за да придобие това качество? А я очакваше още една нощ…

— Блинц!

Хийт трепна, щом видя дребното дяволче да излиза от синия залив и да топурка с крачета по пясъка срещу него, в бански костюм на точки, с червени гумени ботушки и бейзболна шапка, толкова ниско нахлупена, че под нея се виждаха само стърчащите къдрави краища на русата коса. Той грабна вестника и се престори, че не е видял Пипи.

След обяда мъжете поиграха на баскетбол, сетне Чампиън се прибра в бунгалото, за да проведе няколко разговора по мобилния, облече банския си и се отправи към плажа. Имаше уговорка да се срещнат там с жените и малко да поплуват, преди всички да отидат в града за вечерята. Въпреки деловите разговори по телефона, този път наистина се чувстваше като във ваканция.

— Блинц?

Хийт вдигна вестника по-близо към лицето си, с надеждата, че на Пипи ще й омръзне да подскача наоколо и ще си тръгне, ако не й обръща внимание. Това хлапе беше абсолютно непредсказуемо и той започна да нервничи. Кой можеше да каже какво ще й скимне в следващата минута? Наблизо, отляво на него, Уебстър и Кевин мятаха «една летяща чиния», както наричаха на шега фризбито, заедно с децата от лагера. По-нататък, върху плажна кърпа с изображението на Мики Маус, лежеше Дарнъл, захласнат в четенето на някаква книга.

Мъничките пръстчета с пясък по тях стиснаха ръката на Хийт. Но той само прелисти вестника.

— Блинц?

— Не разбирам какво ми казваш — тросна й се той, без да откъсва поглед от заглавията.

Тя го дръпна за ластика на банските и повтори за четвърти път загадъчната дума, която този път му прозвуча като «пуинц». Той най-после схвана какво се опитваше да му каже. Принц. Момиченцето го наричаше принц. Страшно мило, нали?

Той неохотно сгъна вестника.

— Да знаеш, че днес не съм си взел телефона.

Тя засия срещу него и се потупа по леко издутото коремче.

— Ще имам бебе.

Хийт така се сащиса, че изпусна вестника. Озърна се трескаво за баща й, но Кевин показваше на някакво кльощаво хлапе с ужасна прическа как да хвърля фризбито по-надалеч.

— Здравей, Пип!

При звука на познатия женски глас Хийт се извърна припряно и видя да се приближава спасителната команда в образа на дребничката му секси сватовница, неописуемо привлекателна в оскъдния бял бански. Пластмасово сърце във всички цветове на дъгата образуваше венчелистчета от миниатюрното парче плат между гърдите й, а второ сърце, по-голямо и щамповано директно върху плата, се мъдреше почти до бедрото й. Никъде не се виждаха остри ъгли или грубо изпъкнали кости. Само чувствени извивки и меки контури: тесни рамене, тънка талия, закръглени бедра, които тя, като жена, несъмнено смяташе за твърде пълни, но той, бидейки мъж, намираше за неустоимо съблазнителни.

— Бел! — изписка Пипи.

Хийт преглътна.

— Никога досега не съм бил по-щастлив да видя някого.

— И защо?

Анабел спря до стола му, но упорито избягваше да го погледне. Не бе забравила за миналата нощ, което напълно го устройваше. Не искаше тя да забрави, което доказваше мнението й за него, че е змия, но змия, готова да се покае и поправи. Колкото и да се наслаждаваше на създалата се ситуация — а той несъмнено се наслаждаваше — нямаше да има повторение. Той беше лошо момче, но не чак толкова лошо.

— Познай какво има тук? — Пипи потърка отново коремчето си. — Малко бебенце в тумбачето ми.

— Наистина ли? — поинтересува се младата жена. — И как се казва?

— Тати.

Хийт потръпна.

— Ето защо.

Анабел се засмя. Пипи се разположи на пясъка и започна да бели синия лак от палеца на крака й.

— Пуинц няма телефон.

Сватовницата се настани с озадачен вид на пясъка до нея.

— Не разбирам.

Момиченцето потупа прасеца на мъжа с ръчичката си, с полепнал пясък по нея.

— Пуинц. Няма телефон.

Младата жена го погледна.

— Разбрах за телефона, но не и как те нарече.

Хийт скръцна със зъби.

— Принц. Това съм аз.

Тя се ухили и прегърна малката палавница, която се впусна в пространен монолог как зайчето Дафни идвало в спалнята й да си играят, но вече не се появявало, защото Пипи била голяма. Анабел наклони глава, за да слуша. Косата й докосна леко бедрото му и той едва не подскочи от стола.

На момиченцето му доскуча и хукна да търси баща си. Намери го и настоя да влезе във водата с нея. Кевин се съгласи, макар че имаха малък спор за ботушките, който той спечели.

— Обичам това хлапе — замечтано пророни Анабел. — Такъв силен характер!

— Който ще й довлече много неприятности, когато я пъхнат в затвора.

— Ще престанеш ли?

Косата й отново докосна бедрото му. Хийт не можа да издържи повече и скочи.

— Отивам да плувам. Искаш ли да дойдеш с мен?

Тя погледна с копнеж към езерото.

— Предпочитам да остана тук.

— Хайде, момиче! — Сграбчи я за ръката и я изправи на крака. — Или те е страх да не си намокриш косата?

Бърза като светкавица, тя се отскубна и хукна към водата.

— Който стигне последен до сала, е обсесивно-компулсивен тъпунгер и загубеняк! — извика, гмурна се и заплува.

Чампиън мигом я последва. Макар че Анабел плуваше добре, Хийт много лесно можеше да я настигне, но нарочно изоставаше, за да спечели тя.

Когато докосна стълбата, сватовницата му го награди с една от неотразимите си усмивки, които озаряваха цялото й лице.

— Слабакът загуби!

Това вече преля чашата и той я натисна към дъното.

Поиграха си във водата за кратко, после се качиха на сала, пак се гмурнаха, сборичкаха се с много плискане. Отраснала с двама по-големи братя, Анабел бе научила няколко подли номера. Още по-забавна беше закачливата й усмивка, която съвсем го влудяваше. На всичко отгоре тя отново се заяде с него, като го попита какво означава буквата «Д» във второто му име, но Хийт решително пресече опитите й да изтръгне от него отговора. В замяна тя напръска лицето му с вода. Лудориите му осигуриха прекрасна възможност да се докосва до нея, но когато я задържа прекалено дълго в ръцете си, Анабел се отдръпна.