— Разбира се.

— Обстоятелствата… и малко животински инстинкт. — Хрипливият му глас звучеше почти съблазняващо. — Няма защо да се разстройваме, съгласна ли си? — Той я смущаваше и объркваше, но Анабел кимна. Хийт приближи. Тихият му шепот почти физически дразнеше кожата й. — Всичко е напълно ясно, нали така?

— Да.

Младата жена продължаваше да кима, сякаш я бе омагьосал.

— Сигурна ли си? — продължи да шепне той.

Тя отново кимна, макар че вече не помнеше въпроса. Очите му блестяха на лунната светлина.

— Защото това е единственият начин… да се обясни нещо подобно. Чисто животинско привличане.

— Аха — успя да изломоти тя, започвайки да се чувства като навита на пружина дървена кукла.

— Което ни дава свобода — измамният изкусител докосна отново брадичката й, съвсем леко — да правим това, за което никой от нас не може да спре да мисли, прав ли съм?

Наведе глава, за да я целуне.

Нощният вятър шумолеше в листата; сърцето й биеше бясно. Миг преди устните му да докоснат нейните, клепачите му трепнаха и тя зърна как в зелените му очи се мярнаха коварни искрици. И тогава проумя.

— Змия такава! — извика и го блъсна по гърдите.

Той отстъпи назад, олицетворение на самата оскърбена невинност.

— Не заслужавам това.

— Божичко! Наистина умееш да продаваш стока си. Прекланям се пред майсторството ти.

— Ти наистина пи прекалено много.

— Великият търговец задава нужните въпроси и в крайна сметка клиентът се съгласява с всичко, което той каже. Кара го да кима глупаво, докато не добие чувството, че главата му ще се откъсне, и докато спре да мисли разумно. И тогава търговецът нанася решаващия удар. Ти току-що се опита да направиш поредната продажба.

— Винаги ли си толкова подозрителна?

— Толкова типично за теб. — Анабел закрачи към пътеката, но сетне се извъртя рязко. Още не бе приключила с този манипулатор. — Искаш да извършиш нещо, за което знаеш, че е абсолютно възмутително, и на всичкото отгоре се опитваш да се оправдаеш с комбинация от подвеждащи въпроси и фалшива искреност. Току-що видях Питона в действие, не е ли така?

Значи, го беше разгадала. Но той не искаше да признае поражението си.

— Искреността ми не е преструвка. Просто констатирах фактите. Двама самотници, топла лятна вечер, страстна целувка… Ние сме просто хора.

— Поне единият от нас. Вторият е влечуго.

— Това беше грубо, Анабел. Твърде грубо.

Но тя отново му се нахвърли.

— Позволи ми да ти задам един въпрос, както става между опитни бизнесмени. — Опря показалец в гърдите му. — Някога правил ли си секс с твоя клиентка? Според теб това може ли да се нарече приемливо професионално поведение?

— Моите клиенти са мъже.

— Престани да извърташ темата. Какво би станало, ако примерно съм световна шампионка по фигурно пързаляне и се готвя за олимпийските игри? И ако, да кажем, имам всички шансове да спечеля златния медал и едва предишната седмица си станал мой агент. Щеше ли да спиш с мен, или не?

— И сме подписали договора миналата седмица? Това ми се струва малко…

— Да ускорим събитията и да стигнем до олимпиадата — подхвана тя с престорено търпелив тон. — Вече съм спечелила глупавия медал. Е, само сребърен, защото не съм се приземила добре след тройния Аксел, но на никой не му пука, защото съм чаровница и от компанията производител все още искат лицето ми да краси кутиите с овесена каша. Двамата с теб имаме договор и ти си мой агент. Би ли спал с мен?

— Не е същото. В описвания от теб случай на карта са поставени милиони долари.

Тя изпухтя презрително.

— Грешен отговор.

— Верен отговор.

— Защото твоят мегабизнес е по-важен от моята жалка агенция за запознанства? Може да е така за теб, господин Питон, но не и за мен.

— Разбирам колко е важен за теб бизнесът ти.

— О, не, представа си нямаш. — Разбира се, по-лесно беше да стовари върху него цялата вина, вместо справедливо да си я поделят. Върна се при масата за пикник и грабна фенера. — Същият си като братята ми. Дори по-лош! Не можеш да понасяш отказите. — Насочи към него лъча на фенера. — А сега ме изслушай, господин Чампиън. Аз не съм някоя, с която можеш да убиваш времето си, докато чакаш бъдещата си ослепителна съпруга. Отказвам да бъда твоя сексуална играчка.

— Сама се обиждаш — заяви той спокойно. — Може и да не съм възхитен от бизнес уменията ти, но лично към теб изпитвам единствено уважение.

— Браво. Дано така да си остане.

Тя се обърна рязко и закрачи по пътеката.

Хийт я изпрати с поглед, докато не се скри сред дърветата. Накрая вдигна един камък и го запрати в тъмната вода. Усмихна се. Права беше, и още как. Той бе змия. И се срамуваше от себе си. Е, може би не точно в този момент, но утре — със сигурност. Единственото му извинение беше, че дяволски много я харесваше, а и отдавна не бе правил нищо само за забавление.

При все това да се опитваш да преспиш с добра приятелка беше гадно и подло. Дори и да е много секси приятелка, макар че самата тя не го съзнаваше, което още повече усилваше въздействието на онези дяволити очи и вихрушката от червени коси. Все пак ако възнамеряваше да наруши обета си за временно целомъдрие преди женитбата, по-добре да си избере една от жените в «Уотъруъркс» и да остави на мира Анабел, защото тя беше права. Как можеше да спи с него и след това да го запознава с други жени? Не можеше, и двамата го знаеха. И след като никога не си губеше времето за обречени каузи, не можеше да проумее защо тази вечер бе изменил на този си принцип. Или пък можеше?

Защото искаше да види сватовницата си без дрехи… а това определено не бе част от плана му.

Тази нощ Хийт спа на верандата. На сутринта се събуди от звука на затваряща се врата. Претърколи се и напипа часовника. Беше малко преди осем, което означаваше, че Анабел е тръгнала за закуската на читателския клуб. Надигна се от матрака, който снощи бе успял да извлече навън. От седмици не бе спал така добре, много по-добре, отколкото да се върти в леглото в празното си жилище.

Предвиждаше се мъжете да играят голф. Докато вземаше душ и се бръснеше, Хийт прехвърляше в ума си събитията от изминалата нощ и си напомняше да внимава за маниерите, придобити с толкова труд. Анабел беше негова приятелка, а той не прекарваше приятелите си и в прекия, и в преносния смисъл.

Потегли към игрището за голф заедно с Кевин, но после седна в една голф количка с Дан Кейлбоу. За мъж над четирийсетте Дан беше в прекрасна форма. С изключение на няколкото наскоро появили се бръчки, той не изглеждаше по-различен от онзи прочут играч, какъвто бе навремето, със стоманени очи и хладнокръвна решителност, извоювала му на футболното игрище прякора Ледения. Дан и Хийт винаги се бяха разбирали добре, но когато агентът споменеше Фийби, както тази сутрин, Дан винаги отговаряше едно и също.

— Когато се женят двама твърдоглавци, те се научават сами да си избират битките. — Дан говореше тихо, за да не разсее Дарнъл, който се прицелваше за първия си удар от тий*. — Тази битка е само твоя, приятелю.

[* Площадка, от която започва тур; купчинка пясък, върху която се нагласява топката. — Бел.прев.]

Дарнъл запрати топката в неравната част вляво от игрището и разговорът се насочи отново към голфа, но по-късно, докато пътуваха с количката между двете дупки, Чампиън попита Дан дали му липсва работата като главен треньор, която бе напуснал, за да застане начело на ръководството на отбора.

— Понякога. — Докато Дан проверяваше резултатите в картона, Хийт зърна на шията му лепенка с временна татуировка. Малък син еднорог. Несъмнено дело на Пипи Тъкър. — Но за утеха имам фантастична награда — продължи Дан. — Мога да наблюдавам как растат децата ми.

— Много треньори имат деца.

— Да, и съпругите им ги отглеждат. Да си президент на «Старс», е сложна и отговорна работа, но ми позволява да водя сутрин децата на училище и през повечето вечери да сядам заедно с тях на масата.

В момента Хийт не виждаше нищо вълнуващо и в двете занимания, но вярваше, че някой ден и това ще се случи.

Завърши първата игра само с три удара повече от Кевин, което не беше зле, като се имаше предвид, че разполагаше с предварително зададено предимство от дванайсет точки. Върнаха се с количките, а после шестимата се запътиха към частния салон в сградата на клуба, където щяха да обядват. Помещението бе скромно, с евтина ламперия и износени мебели, но Кевин твърдеше, че тук приготвят най-вкусните чийзбургери в целия окръг.

На Чампиън му бяха необходими само две хапки, за да се съгласи с него.

Мъжете веднага се увлякоха в разговор за играта, но точно тогава на Дарнъл му хрумна да им развали удоволствието.

— Време е да поговорим за нашата книга — започна той. — Всички ли я прочетохте, както се предполага, че трябваше да сторите?

Всички, в това число и Хийт, кимнаха енергично. Миналата седмица Анабел му бе оставила съобщение със заглавието на романа, който мъжете трябваше да прочетат — историята на група алпинисти. Хийт отдавна бе престанал да чете книги само за удоволствие, затова се зарадва на възможността да се разсее с тази книга. В детството му обществената библиотека беше любимото му място за уединение, но щом влезе в гимназията, вече нямаше време за четене. За да се прехранва, се налагаше да се труди двойно — да играе футбол заради бъдещата стипендия и да се бори за отлични оценки. Само при тези условия можеше да забрави завинаги «Бо Виста». Четенето, заедно с останалите обикновени удоволствия, остана в миналото.

Дарнъл отпусна ръка на масата.

— Кой ще говори пръв?

Последва дълго мълчание.

— На мен ми хареса — неуверено започна Дан.

— И на мен — присъедини се Кевин.

Уебстър вдигна ръка към келнера за още една кока-кола.

— Доста интересна е.