Наближиха тъмното бунгало и тя се умълча. Разбира се, тази вечер не бе първият път, когато го спохождаха сексуални мисли за нея, но това беше нормалната реакция на един мъж спрямо една интригуваща жена. Като сексуален партньор Анабел нямаше място в живота му и той трябваше да се вземе в ръце.

Отвори вратата и я задържа, за да мине «съквартирантката» му. През цялата вечер смехът й бе отеквал като звън на камбанки в главата му и когато червенокосата жена докосна неволно рамото му, усети нежелан прилив на кръв в слабините си. От него се разнасяше мирис на дървесен пушек, примесен с лекото ухание на шампоан. С мъка потисна желанието да зарови лице в косата й. Мобилният му телефон лежеше на масичката, където го бе оставил преди пикника, за да не се изкушава да го използва. Обикновено щеше първо да провери съобщенията си, но тази вечер нямаше желание. От своя страна Анабел беше заета като трудолюбива пчеличка. Промуши се покрай него и запали лампата, като пътьом вдигна щорите. Отвори прозореца, за да се разхлади, после вдигна чантата си, която бе оставила на дивана, и отново я сложи обратно. Когато най-после го погледна, той забеляза върху потничето й влажно петно, където бе разляла третата си чаша вино. А той, какъвто си беше негодник, отново й я бе напълнил.

— По-добре да си лягам — заяви младата жена и задъвка долната си устна.

Той не можеше да откъсне поглед от малките прави зъби, забиващи се в розовата плът.

— Не още — чу се да казва. — Прекалено съм неспокоен. Искам да поговоря с някого.

Да докосна някого.

Но вярна на себе си, Анабел прочете мислите му и тутакси нагази в дълбокото.

— Трезвен ли си?

— Почти.

— Чудесно. Защото аз не съм.

Очите му се приковаха върху устата й, влажна като розова пъпка. Устните й се разтвориха като венчелистчета на цвете. Хийт се опита да измисли някоя цинична забележка, която да я обиди и така да се измъкне от опасната ситуация, но нищо не му хрумваше.

— А ако не бях почти трезвен? — тръсна той.

— Но ти си. Почти. — Очите й с цвят на разтопен карамел не се откъсваха от лицето му. — Ти си много самодисциплиниран човек. Възхищавам ти се за това.

— Е, някой от нас трябва да е самодисциплиниран, нали?

Тя закърши ръце. Изглеждаше прелестна — смачкани дрехи, пясък, полепнал по глезените, и този облак от разрошени блестящи коси…

— Точно така.

— А може би не.

Да върви по дяволите самодисциплината. И двамата бяха зрели хора. Знаеха какво правят. Хийт пристъпи към нея. Тя вдигна ръце.

— Аз съм пияна. Много, много пияна.

— Разбрах.

Пристъпи още по-близо.

— Изобщо не разбирам какво правя. — Тя отстъпи бързо и непохватно назад. — Напълно отцепена. Всичко е изфирясало от главата ми.

— Добре.

Той спря и зачака.

Върхът на сандала й се премести леко напред.

— Не отговарям за постъпките си.

— Отлично те разбирам.

— В момента всеки мъж ще ми се стори желан. — Още една стъпка към него. — Дори да влезе Дан, Дарнъл, Рон — всеки мъж! — мисля, че ще му се нахвърля. — Нослето й се сбърчи възмутено. — Дори Кевин! Съпругът на най-добрата ми приятелка, можеш ли да си представиш? Ето колко съм пияна. Искам да кажа… — Пое дълбоко въздух. — Ти! Можеш ли да повярваш? Толкова съм се натряскала, че всички мъже ми се струват еднакви.

— Тоест ще вземеш всичко, което ти е подръка, така ли?

О, това беше твърде лесно. С една крачка скъси оставащото между тях разстояние. Анабел преглътна с усилие.

— Трябва да съм честна.

— Съгласна си да се задоволиш дори с мен? Тесните й рамене се изправиха, но отново увиснаха.

— За нещастие, ти си единственият мъж в стаята. Ако тук беше някой друг, щях…

— Зная. Да му скочиш. — Прокара върха на пръста си по извивката на бузата й. Тя се притисна към дланта му. Хийт погали с палец брадичката й. — Сега ще млъкнеш ли, за да те целуна?

Тя примигна, гъстите мигли скриха дяволитите й очи.

— Наистина ли?

— О, да.

— Защото, ако го направиш, ще отвърна на целувката ти, затова не бива да забравяш, че аз съм…

— Пияна. Ще го запомня. — Плъзна пръсти в косата й, която от седмици копнееше да докосне. — Ти не си отговорна за действията си.

Анабел впи поглед в него.

— Казвам го пак, за да разбереш.

— Разбирам — промълви той тихо.

И след това я целуна.

Изви я към себе си — докосна гъвкавото й тяло, жарките й устни се долепиха до неговите и усети вкуса й. Къдриците й се увиха около пръстите му като копринени панделки. Той освободи едната си ръка и погали гърдите й. През дрехата зърното й настръхна под дланта му. Изкусителката обви ръце около врата му и прилепи бедра о неговите. Езиците им се преплетоха в еротичен танц. Хийт бе полудял от страст. Искаше повече, ръката му се плъзна под потничето й, за да усети голата й плът.

Приглушен немощен вик разкъса обгърналата го мъгла. Тя потрепери и притисна длани в гърдите му. Той се отдръпна.

— Анабел?

Младата жена се взря в него с плувналите си в сълзи очи, подсмръкна, а ъгълчетата на меката розова уста се отпуснаха разочаровано.

— Ех, ако наистина бях пияна — прошепна тя.

13.

Анабел чу въздишката на Хийт. Онази целувка… Беше сигурна, че ще се целува страхотно: властен и покоряващо страстен, господар и командир, владетел на кралство, водач на орда. И нямаше защо да се тревожи, че само да му обърне гръб и този мъж ще нахлузи обувки на високи токчета. Но това не оправдаваше глупостта й.

— Аз… аз предполагам, че притежавам повече самодисциплина, отколкото си мислех — изрече тя с пресекващ дъх.

— Божичко, а аз направо си умирам от щастие, че го осъзна.

— Не мога да захвърля всичко на вятъра заради две минути пръхтене.

— Две минути? — възкликна той негодуващо. — Ако си мислиш, че не мога по-дълго да…

— Недей!

Прониза я болезнена вълна. Искаше само да се мушне в леглото и да се завие през глава. Не й пукаше за бизнеса, живота й, самоуважението. Беше готова да се откаже от всичко заради мимолетната наслада.

— Хайде, Тинкърбел! — Хвана я за ръката и я повлече към кухнята. — Да отидем на разходка, за да поохладим страстите.

— Не искам да се разхождам! — тросна се тя.

— Добре. Тогава да се върнем към предишното си занимание. Докато се отдръпваше, Анабел осъзнаваше, че е прав. Ако действително искаше да възвърне самоконтрола си, това не можеше да чака до утре. Трябваше да го направи сега.

— Добре.

Хийт сграбчи фенера, висящ до хладилника, и тя го последва послушно. Поеха по една пътека, застлана с мек килим от борови иглички. И двамата не отрониха нито дума, дори когато пътеката ги изведе до малка, окъпана от лунната светлина пещера, където няколко варовикови камъка лежаха до самата вода. Младият мъж изключи фенера и го остави върху една усамотена маса за пикник. Пъхна ръце в задните джобове на шортите си и приближи до водата.

— Зная, че искаш да придадеш на случилото се по-голямо значение, отколкото има, но не го прави.

— Какво се е случило? Вече забравих.

Докато вървеше към водата, Анабел старателно спазваше дистанция помежду им, но се спря на около три метра от него. Топлият въздух ухаеше на блато, а светлините на близкия град Уинд Лейк проблясваха вляво от нея.

— Ние танцувахме — продължи той. — И малко се повъзбудихме. Какво толкова?

Тя заби нокти в дланите си.

— Що се отнася до мен, нищо не се е случило.

— Случи се, и още как! — Той се извърна към нея и твърдите нотки в гласа му й подсказаха, че кълбото на Питона се развива. — Зная какво си мислиш, но това не е някакъв непростим грях.

Крехкото й самообладание се пропука.

— Но аз съм твоята сватовница!

— Точно така. Сватовница. Не си давала хипократова клетва, за да получиш сертификата си.

— Много добре знаеш какво имам предвид.

— Ти си свободна жена; аз съм свободен мъж. И няма да настъпи краят на света, ако довършим започнатото.

Анабел не можа да повярва на ушите си.

— Но ще бъде краят на моя свят.

— Точно от това се боях.

Нехайният му тон, в който се прокрадваха раздразнени нотки, окончателно я извади от равновесие и тя направо му се нахвърли.

— Изобщо не биваше да те вземам със себе си този уикенд! Още от самото начало знаех, че идеята не е добра.

— Идеята беше страхотна и нищо лошо не се е случило. Ние сме двама здрави, разумни, зрели и необвързани хора. Беше ни забавно заедно и не се опитвай да го отричаш.

— Да, добре, аз съм страхотен приятел.

— Повярвай ми, тази вечер не съм мислил за теб като за приятел.

Това я свари неподготвена, но тя бързо се окопити.

— Ако наоколо имаше друга жена, това никога нямаше да се случи.

— Изплюй камъчето и не увъртай!

— Стига, Хийт! Аз не съм дългокрака блондинка с пищни форми. Просто бях подръка. Дори бившият ми годеник никога не ми е казвал, че съм секси.

— Бившият ти годеник си слага червило, така че на твое място не бих го взел присърце. Повярвай ми, Анабел, ти си много секси. Тази коса…

— Само не започвай с косата ми. Така съм се родила, ясно ли е! Все едно да се подиграваш на някой с белег по рождение.

Тя го чу как въздъхна.

— Тук става дума за обикновено физическо привличане, породено от лунната светлина, малко танци и твърде много алкохол — рече той. — Съгласна ли си с мен?

— Предполагам.

— Обикновено физическо привличане.

— Сигурно.

— Не зная за теб — продължи той, — но аз отдавна не съм си прекарвал толкова хубаво.

— Добре, признавам, че беше забавно. Танците — побърза да уточни тя.

— Дяволски вярно. И малко се поувлякохме. Обикновено стечение на обстоятелствата, нали?

Гордостта и самоуважението й изискваха да се съгласи.