Чърмейн погледна многозначително Фийби и понечи да каже нещо, но Моли я изпревари, като се притече на помощ на приятелката си:

— Най-добре да се върнем, преди да започнат с маймунджилъците.

Жените се обърнаха едновременно към другия край на пристана.

И застинаха на място.

Фийби първа наруши тишината.

— Добре дошли в Градината на боговете, дами — изрече с мекия дрезгав глас това, което всички си мислеха.

— Когато стоиш до тях, впечатлението не е толкова силно — заговори Шарън, а тихият й глас бе съпровождан само от нежния плисък на вълните.

— Затова пък сега няма накъде да е по-силно — замечтано изгука Кристъл.

Мъжете стояха край огъня… всичките шестима… един от друг по-прекрасни. Фийби облиза долната си устна и посочи към най-възрастния — едър русокос гигант, подпрял ръка на бедрото си. През един незабравим ден на стадиона «Мидуест Спортс Доум» Дан Кейлбоу с едно идеално спираловидно хвърляне бе спасил живота й.

— Избирам него — пророни тя тихо. — Сега и завинаги.

Моли улови сестра си под ръка и изрече също толкова тихо:

— А аз вземам прекрасното златно момче от дясната му страна. Сега и завинаги.

Кевин Тъкър, строен и загорял, се бе родил с яркозелени очи и даден от небесата талант, позволил му да спечели два пръстена от Суперкупата, но постоянно твърдеше, че нощта, в която бе взел Моли за крадец, е била най-щастливата в живота му.

— А аз вземам този праведен брат с изразителните очи, в които се оглежда душата му, и усмивка, способна да разтопи сърцето ми. — Кристъл посочи към Уебстър Гриър — вторият великан, застанал край огъня. — Колкото и да ме подлудява понякога, още утре съм готова отново да се омъжа за него.

Чърмейн погледна най-огромния и най-страховития от всички богове. Разкопчаната до кръста копринена риза на Дарнъл Пруит разкриваше мощна тъмнокафява гръд, върху която проблясваха три златни верижки. На танцуващите пламъци на огъня кожата му приличаше на лакирано абаносово дърво и той се извисяваше като древен африкански бог. Жената притисна пръсти към гърлото си.

— Все още не разбирам. Той би трябвало да ме плаши.

— Вместо това е обратното — с лека завист се усмихна Джанин. — Някоя от вас трябва да ми заеме един от тях. Поне за тази нощ.

— Няма да съм аз — отсече Шарън.

Фактът, че Рон Макдърмит бе най-ниският от мъжете край огъня и се бе самопровъзгласил за ексцентрик, ни най-малко не намаляваше сексуалната му мегаватова мощност, още повече че умело подбраните му слънчеви очила го превръщаха в пълно копие на Том Круз.

Един по един женските погледи се насочиха към Хийт. Строен и гъвкав, с волева брадичка и златисти отблясъци от огъня в кестенявите коси, той стоеше точно в средата на този елитен отряд от воини, едновременно един от тях и някак си настрани. Беше по-млад и суровият му характер се бе изградил не на футболното игрище, а на масата за преговори, но това не го правеше по-малко властен. Той бе човек, с когото не можеш да не се съобразяваш.

— Тръпки ме побиват, като гледам как идеално се вписва сред останалите — отбеляза Моли.

— Това е любимият номер на неживите — измърмори ехидно Фийби. — Шейпшифтърите променят формата си и се превръщат в това, което хората искат да видят.

Анабел сподави непреодолимото си желание да го защити.

— Харвардски умник, с лустросани маниери на джентълмен и обаяние на провинциален гамен — обобщи Чърмейн. — Точно заради това младите момчета се избиват да подписват договори само с него.

Фийби потупа с върха на маратонката си по дъските на пристана.

— Има само една полза от тип като Хийт Чампиън.

— Хайде, пак се започва — промърмори Моли.

— Става за тренировъчна мишена — изви презрително устни сестра й.

— Престани! — избухна Анабел.

Всички се вторачиха слисано в нея. Младата жена отпусна юмруци и побърза да бие отбой.

— Искам да кажа… аз имам предвид… Ако един мъж каже нещо подобно за жена, ще го хвърлят в затвора. Затова не смятам… ами… не мисля, че една жена трябва да говори такива неща за някой мъж.

Фийби изглеждаше очарована от протеста на брачната посредничка.

— Виж ти, Питона се сдоби със защитник.

— Аз просто изказвам мнението си — смънка Анабел.

— Тя има право — обади се Кристъл и закрачи към брега. — Трудно е да се възпитат момчета с добро самочувствие, а подобни изказвания никак не помагат.

— Вярно е. — Фийби прегърна брачната агентка през кръста. — Аз също имам син и не би трябвало да забравям това. Просто… съм малко притеснена. Имам по-голям опит в общуването с Хийт, отколкото ти.

Загрижеността й бе искрена и Анабел омекна.

— Наистина няма защо да се тревожиш.

— Трудно ще бъде. Чувствам се виновна.

— За какво?

Фийби забави крачки и двете изостанаха от останалите. Потупа Анабел по същия начин, по който потупваше децата си, когато беше обезпокоена.

— Опитвам се да намеря тактичен начин да го кажа, но не мога. Разбираш, че той те манипулира, за да се добере до мен, нали?

— Не можеш да го виниш, че се опитва — отвърна тихо Анабел. — Той е добър агент. Всички го казват. Може би е време да заровите томахавките.

Съжали за думите в мига, в който ги изрече. Не знаеше нищо за това как работят вътрешните механизми на НФЛ и не би трябвало да учи Фийби как да управлява империята си.

Но Фийби само въздъхна и свали ръка от талията й.

— Няма добри агенти. Но поне някои от тях не си проправят път, забивайки ти нож в гърба.

Хийт сякаш бе доловил опасността и приближи към тях.

— Рон бе хвърлил око на последната курабийка, Анабел, но аз успях да я грабна пръв. Забелязах колко раздразнителна ставаш, ако твърде дълго останеш без шоколад.

Тя повече предпочиташе карамела, но нямаше намерение да се впуска в спор с него пред най-големия му враг, затова взе подадената курабийка.

— Фийби, искаш ли да си я разделим?

— Пестя калории за втора чаша вино — отвърна собственичката на «Старс» и без да погледне спортния агент, се отдалечи, за да се присъедини към останалите.

— Е, докъде стигна планът ти? — попита Анабел, вперила поглед в отдалечаващия се гръб на госпожа Кейлбоу.

— Ще проработи.

— Май няма да е много скоро.

— Тактика, Анабел. Всичко е въпрос на тактика.

— Вече го спомена. — Подаде му курабийката. — На теб ще ти дойде по-добре.

Той отхапа едно парче. Младата жена чу откъм брега Джанин да казва, че трябва да дочете книгата до утре. Докато всички й пожелаваха лека нощ, Уебстър сложи нов компактдиск в уредбата и оттам се разнесе песен на Марк Антъни. Рон и Шарън затанцуваха салса на пясъка. Кевин грабна Моли и двамата се присъединиха към първата двойка. Трябваше да се признае, че стъпките им се удаваха много по-добре, отколкото на семейство Макдърмит. Фийби и Дан се погледнаха в очите, засмяха се и също се впуснаха в танца.

Пръстите на Хийт се стегнаха около лакътя на Анабел.

— Хайде да се поразходим.

— Не. И без това ни подозират. А Фийби отлично знае какво си намислил.

— Нима? — Той захвърли остатъка от курабийката в копието за смет. — Ако не искаш да се разхождаме, можем да потанцуваме.

— Добре, но трябва да танцуваш и с останалите жени, за да не заподозре някой.

— Какво?

— Моли мисли… О, няма значение. Просто пръскай щедро съмнителното си обаяние, става ли?

— Ще се отпуснеш ли?

Улови я за ръката и поведе към останалите.

Тя изрита сандалите си и се остави да я завладее духът на вечерта. Благодарение на уроците, на които Кейт я бе принуждавала да ходи, Анабел беше добра танцьорка. Или Хийт също бе вземал уроци, или беше роден танцьор, но й партнираше достойно. Що се отнасяше до светски умения, той явно владееше всички номера.

Песента свърши и младата жена зачака следващата. С плискащите на брега вълни, пращящия огън, звездното небе и плашещо изкусителния мъж до нея, това бе образец на романтична нощ. Дано да не засвирят някоя балада — това би било твърде жестоко. За нейно облекчение, следващите мелодии също бяха бързи.

Тя танцува с Дарнъл и Кевин, а Хийт — със съпругите им. След малко двойките отново се събраха и останаха така до края на вечерта. По някое време Кевин и Моли изчезнаха, за да нагледат децата. Сплели ръце, Фийби и Дан се отдалечиха по плажа. Останалите продължиха да танцуват, събличаха тениските, попиваха потните си вежди, освежаваха се със студена бира или чаша вино, докато музиката отново ги пришпорваше. Косата на Анабел прилепна към страните й. Хийт изпълни почти безупречно един пирует в стил Траволта и двамата се засмяха. Пиха още вино, събираха се, разделяха се. Бедрата им се докосваха, краката им се допираха, кръвта кипеше във вените им. Кристъл търкаше стегнатото си дупе о съпруга си като пощуряла от танците тийнейджърка. Дарнъл сграбчи съпругата си за бедрата и впи поглед в очите й. Чърмейн вече не изглеждаше толкова благопристойна и сдържана.

В небето проблеснаха искри. Парчето «Хей Йа!» на «Ауткаст» бумтеше, гърдите на Анабел се докоснаха до тези на Хийт. Тя се вгледа в полузатворените тъмнозелени очи и си помисли как малко алкохол може да бъде идеално извинение за една лудост, която обичайно никога не би сторила. На следващата сутрин винаги можеше да каже: «Боже, бях яко отцепена. Напомни ми никога повече да не пия».

Все едно да получи безплатен билет за Рая.

Някъде между Марк Антъни и Джеймс Браун, Хийт започна да забравя, че тя е негова сватовница. И когато се запътиха към бунгалото, обвиняваше нощта, музиката, твърде многото изпити бири и тези диви червеникави къдрици, танцуващи около главата й. Обвиняваше палавите кехлибарени искри в очите й, докато го подканяше да върви по-бързо. Обвиняваше закачливата извивка на устните и малките й боси нозе, изпод които хвърчаха пясъчни струи, но най-вече обвиняваше обета за временно целомъдрие, който сега му се струваше твърде строг, иначе щеше да си припомни, че това е Анабел, неговата сватовница, неговата… нещо като… приятелка.