— Защо не отговори на обажданията ми? — попита тя недоволно.

— Извинявай. При мен всичко се обърка. — Може би щеше да успее да отвлече вниманието на приятелката си. — Помниш ли, че ти разказах за един мой клиент хипохондрик? Запознах го с жена, която…

— Не ме занимавай с твоя хипохондрик. Какво става между теб и Хийт?

От прашасалата торба с артистични умения Анабел успя да извади само физиономията на пълната невинност — разтвори широко очи и премигна смаяно.

— За какво говориш? Между нас има единствено бизнес.

— Не на мен тия. Твърде отдавна се познаваме, за да можеш да ме заблудиш.

Анабел заряза смаяната невинност и превключи на смръщени вежди.

— Той е най-ценният ми клиент. Знаеш какво означава това за мен.

Но Моли не клъвна.

— Видях те как го гледаш. Все едно е хазартен автомат с изписани на челото му три седмици. Ако се влюбиш в него, заклевам се, че никога няма да ти проговоря.

Анабел едва не се задави. Знаеше, че приятелката й е подозрителна, но не беше очаквала такъв открит сблъсък.

— Да не си се побъркала? Като оставим настрани факта, че се отнася с мен като с некадърна слугиня, аз никога няма да се влюбя работохолик, особено след това, което ми се наложи да преживея със собственото ми семейство.

Да се изпълни със сластни въжделения, беше нещо съвършено различно.

— Той има калкулатор вместо сърце — изтъкна Моли.

— Мислех, че го харесваш.

— Обожавам го. Той проведе блестящо преговорите за Кевин с Фийби, а повярвай ми, сестра ми може да бъде истинска скъперница. Хийт е умен, никога не съм срещала някой, който да работи толкова много, би направил всичко за клиентите си и е изключително почтен и етичен, нещо, което е рядко срещано явление сред спортните агенти. Но в същото време той е възможно най-лошият кандидат за възлюбен.

— Да не мислиш, че не го зная? Този уикенд е чист бизнес. Той отхвърли всички кандидатки, с които го запознахме двете с Пауърс. Има нещо, което и двете пропускаме, и аз не мога да разбера какво е именно заради жалките минути, които ми отделя за всяка среща.

Говореше самата истина. Точно върху това възнамеряваше да се съсредоточи през този уикенд. Да надникне в глъбините на душата му, вместо да се прехласва по това, колко хубаво ухае или колко неотразими са глупавите му зелени очи.

Но Моли продължаваше да изглежда разтревожена.

— Много ми се иска да ти повярвам, но имам някакво странно усещане, че…

Каквото и усещане да имаше, не можа да го уточни, защото върху пристана отново се чуха стъпки. Двете жени се извърнаха и видяха Кристъл Гриър и Чърмейн Пруит. Кристъл приличаше на младата Даяна Рос. Днес бе привързала дългите си вълнисти коси с червена панделка в тон с триъгълното си потниче. Беше дребничка, но се държеше като кралица, а четирийсетте години ни най-малко не се бяха отразили нито на лицето й на модел с високи скули, нито на решителния характер.

Въпреки че като личности бяха диаметрално противоположни, двете с Чърмейн от години бяха най-добри приятелки. Чърмейн, облечена в консервативен ансамбъл в убито червено, състоящ се от стилна блуза и трикотажни шорти до коленете, беше пухкава, с чувствени извивки, мила и сериозна. Бивша библиотекарка и настояща църковна органистка, тя бе посветила живота си на съпруга си и на двамата си малки синове. Когато за пръв път видя мъжа на Чърмейн, Дарнъл, Анабел направо онемя. Никога дотогава не бе виждала двама души, толкова неподходящи един за друг. При все че знаеше, че този тип някога е играл за «Старс», в онези дни тя не се интересуваше много от футбол и си представяше някой консервативен мъж, каквато бе и самата Чърмейн. Вместо това Дарнъл имаше златен зъб, инкрустиран с диамант, притежаваше безкрайна колекция от слънчеви очила, а с постоянното си бърборене можеше успешно да съперничи на някоя рап звезда. Но външността често лъжеше. Повече от половината книги, обсъждани в читателския клуб, бяха препоръчани от него.

— Не мога да се нагледам на тукашното небе — отбеляза Чърмейн, като скръсти ръце и вдигна лице към звездите. — Когато живееш в града, някак си забравяш за това.

— През този уикенд те очаква много по-голяма изненада, отколкото звездното небе — самодоволно обяви Кристъл.

— Или изплюй камъчето, или замълчи — заповяда й Чърмейн. Обърна се към Анабел и Моли. — Представяте ли си, момичета, Кристъл през целия ден ме засипва с намеци за някаква необикновена изненада, която планирала. Знае ли някоя от вас за какво става дума?

Двете поклатиха глави.

Кристъл пъхна пръсти в предните джобове на шортите си и изпъчи все още щръкналите си твърди гърди.

— Ще кажа само това… След като свърша с нея, нашата госпожа Чърмейн ще се нуждае от малко терапия. А колкото до останалите… Бъдете готови!

— За какво? — заинтересува се Джанин, която приближи заедно с Шарън Макдърмит и Фийби, която се бе преоблякла в розово яке с качулка и долнище на анцуг в същата цветова гама и държеше в ръка чаша с шардоне. Джанин, с преждевременно посивялата си коса, ръчно изработени бижута и дълга до глезените лятна рокля, щампована с китайски мотиви, бе преживяла трудна година: смъртта на майка си, рак на гърдата и творческа криза. Приятелството й с членовете на читателския клуб бе всичко за нея, най-важната опора в живота й. Когато беше болна, Анабел и Чърмейн й носеха храна, търчаха по различни задачи. Фийби й уреди ежедневни масажи и всеки ден й се обаждаше. Кристъл се грижеше за градината, а Моли постоянно й мърмореше да започне да пише нова книга. Шарън Макдърмит, която най-добре от всички умееше да изслушва събеседниците си, стана нейна довереница. След Моли, Шарън беше най-добрата приятелка на Фийби и ръководеше благотворителната фондация на «Старс».

— Очевидно Кристъл има тайна — обобщи Моли, — която, както обикновено, ще разкрие, когато реши, че е готова.

Докато останалите наслуки предлагаха версиите си каква може да е тази тайна, Анабел трескаво се опитваше да измисли как да превключи на опасната тема. Макар досега да й вървеше, не можеше вечно да разчита само на късмета си. Затова, когато разговорът стихна за миг, тя се гмурна в дълбокото.

— Този уикенд вероятно ще се нуждая от малко помощ. — От очаквателните изражения на събеседничките й беше ясно, че те нямат търпение да научат защо е довела Хийт със себе си. Но тя не възнамеряваше да им достави това удоволствие. Достатъчно беше това, което вече им разказа. Заигра се с жълтата каишка на часовника си «Суотч» с маргаритка върху циферблата. — Всички вие знаете колко много означава за мен «Идеалната половинка». Ако не успея, това всъщност ще докаже, че майка ми е била права за всичко. А аз наистина не искам да ставам счетоводителка.

— Кейт прекалено много те притиска — не за пръв път й предложи съчувствието си Шарън.

Анабел й хвърли признателна усмивка.

— Благодарение на Моли се срещнах с Хийт. Но работата е там, че се наложи да прибягна до малка хитрост, за да го накарам да подпише договор с мен.

— Каква именно хитрост? — оживи се Джанин.

Тя пое дълбоко дъх и им разказа как го бе запознала с Гуен.

— Но той ще те убие! — ахна Моли ужасено. — Говоря сериозно, Анабел. Когато открие, че си го измамила — а със сигурност ще открие — ще избухне.

— Но той не ми остави избор. — Раменете й се отпуснаха унило и тя потри ръката си. — Признавам, че постъпих отвратително, но имах само двайсет и четири часа, за да намеря наистина умопомрачителна кандидатка, иначе щях да го изгубя като клиент.

— С такъв човек не можеш да се шегуваш — обади се Шарън. — Няма да повярваш какви истории съм чувала от Рон.

Анабел задъвка долната си устна.

— Зная, че трябва да му кажа истината. Просто искам да издебна подходящия момент.

Кристъл изви елегантно бедро.

— Момиче, няма подходящ момент да умреш.

Чърмейн цъкна съчувствено с език.

— От днес си начело на списъка ми с тези, за които трябва да се моля.

Единствено Фийби изглеждаше доволна, а кехлибарените й очи светеха като на котка.

— Това е страхотно. Разбира се, не и фактът, че ще свършиш дните си в плитък гроб — наистина съжалявам за това — и ще се погрижа той да бъде справедливо осъден с най-голямата тежест от закона. Но умирам от задоволство, че една скромна жена е успяла да прати за зелен хайвер великия Питон.

Моли изгледа свирепо сестра си.

— Точно това е причината, поради която Кристин Джефрис не позволява на дъщеря си да преспи у вас, както отдавна я молят близначките. Ти плашиш хората. — Извърна се към Анабел. — Какво искаш от нас?

— Само да не споменавате името на Гуен пред него, това е всичко. Едва ли мъжете ще заговорят за нея, така че се надявам да ми се размине. Но ако намерите начин внимателно да им подскажете да си мълчат, без да им казвате какво съм направила, ще съм ви още по-благодарна.

— Аз гласувам да им кажем истината — възрази Фийби. — С месеци ще се смеят зад гърба му.

— Ти нямаш право на глас — сряза я Кристъл. — За нищо, което се отнася до Питона.

— Това е толкова несправедливо — подсмръкна Фийби.

Чърмейн я потупа по ръката.

— Просто си неразумна, когато става дума за него.

Откъм брега се разнесе мъжки смях.

— По-добре да се връщаме — рече Моли. — Утре имаме на разположение цял ден, за да поговорим за проблемите на Анабел, включително и за това, защо е довела тук Чампиън.

Шарън доби разтревожено изражение.

— Мисля, че е съвсем очевидно. Анабел, наистина, къде ти е умът?

— Това е просто бизнес! — възкликна виновницата за всеобщите тревоги.

— Бизнес, как ли пък не! — промърмори Кристъл.

— Хийт трябваше да се измъкне за малко от града, а аз се нуждаех от шанс да разбера защо не харесва нито една от кандидатките, с които го запознаваме. Това е, няма нищо друго.