— Да… — Той свали тъмните си очила. — Липсват ми откритите пространства и чистият въздух. Като дете постоянно скитах из горите.

— За да ловуваш и залагаш капани?

— Много рядко. Никога не съм обичал да убивам животни.

— Предпочиташ бавното мъчение.

— Толкова добре ме познаваш.

Продължиха по алеята, извиваща се край моравата. Всяко бунгало имаше над вратата грижливо изрисуван надпис: «Зелени пасища», «Мед и мляко», «Божи агнец», «Стълбата на Яков». Анабел намали скоростта, за да се полюбува на пансиона — красива, солидна постройка в стила от епохата на кралица Анна, с широки веранди; пищни зелени папрати във висящи сандъчета; люлеещи се дървени столове, в които седяха две жени и си бъбреха. Хийт погледна листчето с маршрута и посочи към тясната пътека, продължаваща успоредно на езерото.

— Завий наляво.

Анабел мълчаливо се подчини. Минаха покрай възрастна дама с бинокъл и бастун, а после покрай двама тийнейджъри на велосипеди. Пътеката свършваше до края на поляната и тя спря до предпоследното от бунгалата — кукленска къщичка с табела над вратата, върху която пишеше: «Полски кремове». Боядисано в най-нежния оттенък на кремавожълто, с оттенъци на сиво-розово и светлосиньо, бунгалото приличаше на къща от детска приказка. Анабел бе мигом запленена. В същото време съжали, че бунгалото е толкова усамотено и далеч от останалите.

Чампиън слезе от колата и разтовари багажа. Вратата с мрежа против комари изскърца, когато тя го последва вътре. Всичко носеше излъчването на домашен уют, с автентичен стил, вместо скъпа и модерна обстановка. Чисто бели стени, удобен диван с избеляла дамаска на цветя, потъмнели месингови лампи, нащърбен и поочукан сандък… Младата жена надникна в миниатюрната кухня със стара газова печка. До хладилника имаше врата, от която се излизаше на сенчеста остъклена веранда. Анабел пристъпи навън и видя диван люлка, плетени столове и стара разтегателна маса с два боядисани дървени стола.

Хийт приближи зад нея.

— Никакви сирени, грохот на боклукчийски камиони, вой на клаксони. Бях забравил какво е истинска тишина.

Анабел вдъхна влажното хладно ухание на земя и трева.

— Толкова е тихо и усамотено. Истинско райско гнезденце.

— Много е приятно.

Стори й се твърде уютно и интимно и тя се шмугна обратно вътре. Останалата част от бунгалото се състоеше от старомодна баня и две спални. По-голямата бе побрала двойно легло с табла от ковано желязо и… два куфара.

— Хийт?

Той промуши глава през вратата.

— Да?

Анабел посочи към куфарите.

— Оставил си нещо тук.

— Само докато не теглим чоп за голямото легло.

— Добър опит. Аз съм гостенката, а ти ме придружаваш. Ще се настаниш в малката стая.

— Аз съм клиентът, а тази стая ми изглежда по-удобна.

— Зная. Затова аз я вземам.

— Добре — изненадващо капитулира той с учудващо чувство за хумор. — Ще извадя другия матрак на верандата. Не помня кога за последен път спах на открито. — Метна куфара й на леглото и й подаде плик, върху който с почерка на Моли бе написано името й. — Намерих това в кухнята.

Анабел извади отвътре бележка, написана върху лист с рисунка на Гората на славея.

— Моли пише, че това е любимото й бунгало и се надява да го харесаме. Хладилникът е зареден с храна, а в шест на плажа ще има барбекю.

Послеписа запази за себе си. «Не върши глупости!»

— Разкажи ми за този читателски клуб. — Хийт отмести куфара си и се облегна на вратата, а Анабел пъхна бележката в джоба на панталона си. — Как попадна там?

— Чрез Моли. — Тя дръпна ципа на куфара. — През последните две години се срещаме веднъж месечно. Миналата година Фийби реши, че ще е забавно да заминем за един уикенд извън града. Мисля, че тя имаше наум да посетим някой спа център, но Джанин и аз не можем да си го позволим — Джанин пише книги за юноши — затова на Моли й хрумна да дойдем в лагера. Не след дълго се присъединиха и мъжете.

Анабел и Джанин бяха две от трите членки на клуба, които не бяха пряко свързани със «Старс». Другата беше Гуен, жената на мечтите на Питона. За щастие, през този уикенд двамата с Иън изпразваха старата къща, за да се местят в нова, и нямаше да дойдат.

Хийт тихо подсвирна.

— Страхотен клуб, няма що. Фийби и Моли. Не спомена ли и съпругата на Рон Макдърмит?

Тя кимна и отвори куфара си.

— Шарън е била учителка в детска градина. Тя поддържа дисциплината.

— А сега е омъжена за главния мениджър на «Старс». Познавам я. — Той погледна към сутиените и гащичките най-отгоре в куфара, но умът му бе зает с делови въпроси, а не с бельо. — На детското празненство Фийби спомена Дарнъл. Това може да е само Дарнъл Пруит.

— Жена му се казва Чърмейн.

Тя метна скришом една тениска върху купчината бельо.

— Най-великият защитник, който «Старс» е имал.

— Чърмейн играе футбол?

Но той бе като булдозер, отправил се към целта, и никакви остроумия не можеха да отвлекат вниманието му.

— Кой друг?

— Кристъл Гриър.

Анабел извади тоалетния несесер и го остави върху напукания мраморен плот на скрина.

— Съпругата на Уебстър Гриър. Невероятно! Девет години подред е печелил купата за професионалисти.

— Жените са членове на клуба, а не мъжете. Не се опитвай да ме объркаш.

Той изсумтя и вдигна куфара си, но се спря до вратата.

— Някой води ли със себе си деца?

— Само възрастни са.

— Отлично — усмихна се Хийт.

— С изключение на Пипи и Дани. Те са твърде малки, за да ги оставят у дома.

— По дяволите!

Анабел го изгледа намръщено.

— Какво ти става? Те са очарователни деца.

— Едното е очарователно. Ако можех, веднага щях да подпиша договор с него.

— Боя се, че мачовете извън града и пътуванията ще са известно предизвикателство, след като майка му още не го е отбила. Пипи е не по-малка сладурана от Дани. Това момиченце е истинско съкровище.

— Ще се озове зад решетките, преди да е тръгнала в първи клас.

— Какви ги дрънкаш?

— Просто се намирам на приказки. — Той излезе в коридора, но отново подаде глава през вратата. — Имаш отличен вкус за бикини, Тинкърбел.

След това заключение най-сетне изчезна.

Анабел се свлече върху леглото. Този мъж нищо не пропускаше. Какво още бе забелязал за нея, което тя искаше да скрие? Изпълнена с лошо предчувствие, младата жена смени новия си панталон с бежови шорти, но остави дамското потниче. Прокара набързо пръсти през косата си и се насочи към верандата. Хийт вече беше там. И той се бе преоблякъл в шорти и светлосива тениска, която обвиваше като дим от пура мускулестите му гърди и широките му плещи. Слънчевият лъч, проникващ през стъклото, падаше върху скулата му, подчертавайки суровите, непреклонни черти на лицето.

— Смяташ да ми провалиш уикенда, така ли? — попита мъжът тихо.

Е, имаше основания да я подозира, така че не би трябвало да се обижда, но при все това се засегна.

— Такова ли ти е мнението за мен?

— Исках само да се уверя, че сме от един отбор.

— Твоят отбор.

— Моля те единствено да не ме саботираш. Аз ще се погрижа за всичко останало.

— О, не се и съмнявам — подметна тя язвително.

— Каква оса те е ужилила днес? Цял следобед се заяждаш.

Вътрешно Анабел остана доволна, че го е забелязал.

— Нямам представа за какво говориш.

— И не само този следобед. Щом ме видиш, не пропускаш възможност да ме жегнеш. Лично ли е, или е символ на отношението ти към мъжете като цяло? Аз не съм виновен, че бившето ти гадже е решило да се прехвърли в женския отбор.

Добре. Сега вече наистина я вбеси.

— Кой ти каза?

— Не знаех, че е тайна.

— Всъщност не е. — Моли не би казала нищо, но Кевин още не можеше да преглътне стореното от Роб, което го превръщаше в най-вероятния заподозрян. Анабел бутна обратно под масата един от столовете. Нямаше да говори с Хийт за бившия си годеник. — Съжалявам, ако съм била рязка или груба — промърмори сприхаво, — но ми е трудно да разбера хора, за които работата е центърът на живота им, при това за сметка на личните отношения.

— Нали тъкмо заради това ме доведе тук. За да поправя това положение.

По този въпрос беше прав.

— Ще вървим ли? — попита Хийт и посочи към вратата.

— Защо не? — Анабел отметна коса и с маршова стъпка мина гордо покрай него. — Време е за операция «Близане на задници».

— Отлично! Точно такова отношение приветствам.

* * *

Дървата в огъня пращяха и пръскаха искри в небето. Върху масата за пикник бе останала само чиния с шоколадовите курабийки, които Моли бе изпекла тази сутрин за тях в кухнята на пансиона. Млада съпружеска двойка се грижеше за лагера, но когато идваха, двамата с Кевин винаги им помагаха. Храната беше много вкусна: пържоли на скара, печени картофи и най-разнообразни сосове, печени шайби сладък лук и салата със сочни парчета круша. Кевин и Моли бяха оставили децата при семейството, което ръководеше лагера, никой нямаше да шофира на връщане, така че виното и бирата се лееха като пълноводни реки. Хийт беше в стихията си — бъбреше весело и очароваше жените, а с мъжете бе пръв приятел.

Той е истински хамелеон, помисли си Анабел. Умее да се нагажда във всяка среда. Тази вечер всички, освен Фийби, се радваха на компанията му, но дори и тя се ограничи само с няколко отровни погледа.

Когато от старата музикална уредба се разнесоха звуците на валс, младата жена се отправи към пустеещия пристан. Но тъкмо когато започна да се наслаждава на уединението си, чу зад гърба си решително потропване на приближаващи токчета. Обърна се и видя Моли да крачи към нея. С изключение на наедрелия от бременността с Дани бюст, тя беше все същото скромно и прилежно момиче, с което Анабел се бе запознала преди десет години в курса по сравнителна литература. Тази вечер кестенявата й коса бе прибрана назад с шнола, а от ушите й висяха миниатюрни сребърни обици с формата на морски костенурки. Носеше пурпурен седем осми панталон с блузка в тон и колие, изработено от макаронени охлювчета.