— Твоят зловещ бияч още вчера знаеше за това. Защо е изчакал чак до днес, за да ти каже?

— Тъкмо това се питам и аз. Имаш ли нещо за ядене?

— Някакви остатъци от тад пай*, но вече са започнали да хващат мухъл, така че не ти ги препоръчвам.

[* Тайландско ястие от оризови спагети със зеленчуци, пилешко месо, морски дарове, тофу и подправки. — Бел.прев.]

— Ще поръчам пица. Как я предпочиташ?

Навярно защото беше почти гола и не й се нравеше държанието му или защото си беше пълна идиотка, Анабел опря кокетно ръка на бедрото си, плъзна поглед по него и измърка:

— Предпочитам я гореща… и… пикантна.

Погледът му се прикова върху острото деколте на халата.

— Точно това ми каза и Раул.

Тя сви знамена и заприпка нагоре по стълбите. Ниският му гърлен смях я последва.

В спалнята тя се преоблече, без да бърза, в последния чифт чисти шорти, синьо марково потниче с тънки презрамки, украсено с дантела, сгушена между цепката на това, което при нея минаваше за бюст. Само защото се налагаше да е нащрек, не означаваше, че трябва да прилича на мърла. Напудри скулите си с бронзова пудра, мацна малко блясък върху устните си, сетне прокара през косата си гребен с едри зъби. Няколко непокорни къдрици вече започваха да ограждат лицето й като коледни висулки.

Когато слезе на долния етаж, Хийт се бе разположил в офиса й, облегнат назад на стола, скръстил глезени върху бюрото и стиснал под брадичка слушалката на телефона. Огледа дантеленото й деколте, босите крака и се усмихна. За пореден път се опитваше да разклати самообладанието й, но тя не бе толкова глупава, че да си въобрази нещо.

— Зная, Роко, но тя има само десет пръста. С колко диамантени пръстена може да се накичи? — Намръщи се, докато слушаше отговора. — Послушай тези, които ти мислят доброто. Не казвам, че не е влюбена в теб и само те използва, но защо не изчакаш поне два месеца? Следващата седмица ще поговорим. — Той тресна слушалката и свали краката си на пода. — Кръвопийки. Като видят, че на момчетата им върви, гледат да изсмучат всичко от тях.

— Това сигурно са същите момчета, които висят във фоайетата на хотелите, сочат с пръст към кръвопийките и избират: «Ти, ти и ти». Десет минути по-късно обясняват причините, поради които не ползват презерватив.

— Да, ами това определено е така. — Надигна бирата, която бе взел от хладилника й. — Но някои от тези жени са невероятни, истински хищници. Когато са на игрището, момчетата може да са корави, но след като мачът свърши, се превръщат в лесна плячка. Особено по-младите. Внезапно всички тези красавици се хвърлят на вратовете им, кълнейки се във вечна любов. И преди да се освестят, момчетата им купуват спортни коли и пръстени с диаманти, за да отпразнуват един месец от запознанството. Да не споменавам онези пиявици, които нарочно забременяват, за да изстискат повече пари.

— Това също е проблем, който може да се реши с един презерватив — заключи Анабел, взе синята пластмасова лейка и отиде да полее африканските теменужки на баба си.

— Момчетата са още млади и зелени. Въобразяват си, че са непобедими. Зная, че в света на Анабел всички са мили и добри, но в този свят има много повече алчни и себелюбиви жени, отколкото можеш да си представиш.

Анабел спря да полива теменужките и се втренчи в него.

— Да не би някоя от тези алчни и себелюбиви жени да е бръкнала в джобовете ти? Затова ли си толкова придирчив?

— По времето, когато започнах да печеля достатъчно, за да стана примамлива плячка, вече се бях научил как да се грижа за себе си.

— Само от любопитство… някога бил ли си влюбен? В жена — побърза да добави, за да не започне да й изрежда имената на клиентите си.

— Бях сгоден, докато бях в «Харвард». Нищо не излезе.

— Защо?

— Раната е още твърде прясна, за да я чопля — отвърна Чампиън провлечено.

Тя се нацупи, а той се ухили. Мобилният му иззвъня. Хийт вдигна и Анабел изведнъж осъзна, че той изглежда по-естествено зад нейното бюро, отколкото тя самата. Как го постигаше? Някак си успяваше да се впише навсякъде. Със същия успех можеше да вдигне крак и да се изпикае, като влезе в стаята.

Младата жена приключи с поливането на африканските теменужки и се отправи към кухнята, за да изпразни капризната миялна машина на баба си. На входа се позвъни и след малко се появи Хийт с пицата. Анабел подреди чинии и салфетки. Той извади още една бира за себе си и една за нея и ги отнесе до масата.

Докато се настаняваше, агентът се загледа в сините емайлирани шкафове и буркана за домашни сладки с образа на Хелоу Кити.

— Харесва ми домът ти. Уютен е.

— Много си любезен. Зная, че трябва да се ремонтира и обнови, но все не мога да се наканя.

Дори не можеше да си позволи да пребоядиса къщата, да не говорим за пълен ремонт.

Започнаха да се хранят и мълчанието, възцарило се помежду им, беше изненадващо приятно и успокояващо. Тя се питаше какво ще прави Хийт на Четвърти юли. Той изяде първото парче и си взе второ.

— Интересно ми е, Анабел, как си успяла да се сближиш с двамата най-важни за мен хора в тоя момент? Какво толкова има в теб?

— Вродено обаяние, в съчетание с факта, че аз имам личен живот, а ти — не.

Всъщност едва ли можеше да се нарече бурен личен живот. В сряда вечерта господин Броницки я завлече насила на вечеря в дома за възстановяване на възрастни хора. Брачната посредничка се бе съгласила, но едва след като той й бе обещал да покани на още една среща госпожа Валерио.

Хийт попи устни със салфетката.

— Какво ти каза Робилард за мен?

Тя гризеше замислено една коричка. Тъкмо това, напомни си, бе причината той да устрои това уютно вечерно парти.

— Каза, че си номер едно в черния му списък. Цитирам почти дословно. Ала навярно вече знаеш това.

— И ти какво му отговори?

— Нищо. Бях прекалено заета да го зяпам прехласнато. Боже, той е фантастичен!

Хийт се намръщи.

— Дийн Робилард не е от онези наивни хлапета, за които ти говорих преди малко. Внимавай с него. Той хруска жените като картофен чипс.

— Е, ако иска, това бебче може да ме схруска по всяко време.

За нейна изненада, клиентът й доби сериозно изражение.

— Няма начин да се влюбиш в него.

Вече ставаше интересно.

— И защо, ако смея да попитам?

— Виж, Анабел, Дийн не е лошо момче, но за него жените са само трофеи, поредна бройка.

— И ти не искаш аз да съм поредната бройка?

— Господи, мислиш си, че всичко знаеш.

Предоставяше й се златна възможност да надникне по-надълбоко в живота и миналото на Хийт Чампиън.

— Питам само от любопитство, а ти колко бройки си навъртял? Имам предвид, когато си събирал трофеи. И между другото, колко отдавна е било това?

— Прекалено много. Естествено, не се гордея с този факт, така че не ми чети проповеди.

— Наистина ли вярваш, че бройкаджийските дни са останали зад гърба ти?

— Ако не го вярвах, нямаше да искам да се оженя.

— Но ти май не искаш. До този момент нито веднъж не си поканил някоя жена на втора среща.

— Само защото съм наел две полуневежи сватовници.

Не му бе споделила за посещението на Порша, но и какво можеше да каже? Че Порша Пауърс е кучка. Той вероятно го знаеше. Освен това Анабел трябваше да го осведоми за нещо друго и само мисълта за това караше сърцето й да се свива.

— Тази сутрин ми се обади Клодия Рийшман. Тя все пак иска да се запознае с теб.

— Без майтап? — Той се облегна на стола си и се ухили лукаво. — Защо се е обадила на теб, а не на Пауърс?

— Предполагам, че в четвъртък сме се сближили.

— Удивително.

— Смятах, че съм я убедила, че не си достоен за нея, но явно съм сгрешила. — Анабел взе парчето пица, макар че вече бе изгубила апетит. — Предполагам, че ще искаш да я добавя към графика за сряда вечерта.

— Не.

Парченце сирене тупна в скута й.

— Не?

— Нали ти каза, че не е подходяща за мен?

— Така е, но…

— Тогава отговорът ми е «не».

Нещо топло и приятно сгря душата й.

— Благодаря — смутено промърмори младата жена, докато изстъргваше сиренето от скута си.

— Няма защо.

Анабел се зае да бърше грижливо пръстите си.

— Жената, с която ще те запозная в сряда, не е красива.

— Доста жени са такива. Рийшман беше ослепителна на корицата на последния брой на «Спортс Илюстрейтид».

— Тя е арфистка, скоро ще защити докторската си степен в консерваторията. На двайсет и осем, възпитаница на «Васар». Трябваше да се срещнете миналия вторник.

— Грозна ли е?

— Разбира се, че не е грозна — тросна се Анабел, грабна чинията си и я отнесе до мивката.

Няколко минути Хийт не каза нищо. Накрая също взе чинията си и последва примера й.

— Ако случайно Дийн пак ти позвъни, внимавай какво ще му кажеш за мен.

— Защо мислиш, че той само случайно може да ми позвъни?

Чампиън кимна към масата.

— Искаш ли още едно парче?

— Не. — Тя сложи чинията му в миялната машина. — Не, искам да ми отговориш на един въпрос. Защо си толкова сигурен, че той няма да се обади?

— Успокой се. Просто имах предвид, че ти си с няколко години по-възрастна от него.

— Е, и? — Анабел затръшна вратата на миялната машина и си заповяда да мълчи, но думите сами се изплъзнаха. — Напоследък е модерно по-възрастни жени да бъдат с по-млади мъже. Не четеш ли «Пийпъл»?

— Дийн излиза само с млади купонджийки.

Анабел знаеше какво има предвид, но някакъв порив на мазохизъм я тласкаше да го накара да го изрече на глас.

— Хайде, изплюй камъчето! Не смяташ, че съм достатъчно секси за него.

— Не ми приписвай думи, които не съм изричал. Казах само, че между теб и него едва ли може да има нещо сериозно, каквато и да е любовна връзка.