— Агентите направо обсаждаха Шон — разказваше възрастната дама. — За мен най-щастливият ден бе, когато подписа договора с Хийт. Оттогава не се вълнувам толкова заради хората, които може да се възползват от сина ми. Зная, че Хийт ще се грижи за него.

— Той действително се грижи много за клиентите си — съгласи се Анабел.

Отблясъците от юлското слънце танцуваха по вълните на езерото, докато двете следваха Боди по извития стоманен пешеходен мост над Кълъмбъс Драйв. Когато стигнаха до отсрещната страна, те се запътиха към алеята за бягане. Спряха да се полюбуват на гледката, а един велосипедист извика на придружителя им и отби до тях.

Жените се заковаха на място, вперили погледи в прилепналия черен клин на колоездача.

— Сега е моментът да благодарим на Бога за това негово великолепно създание — промълви с благоговение Арте.

— Амин!

Те се приближиха, като огледаха с възхита мокрите от пот прасци на велосипедиста и тениската на сини и бели карета, прилепнала към изваяните широки гърди. Навярно беше около двайсет и пет годишен и лъскавата супермодерна червена каска скриваше голяма част от влажните му руси коси, но не и профила му като на Адонис.

— Май трябва спешно да се гмурна в езерото, за да се охладя — прошепна Анабел.

— Ако бях двайсет години по-млада…

Боди махна към тях.

— Дами, искам да ви запозная с някого.

— Ела при мама — промърмори Арте, а Анабел се изкиска. Малко преди да стигнат до мъжете, Анабел разпозна велосипедиста.

— Леле! Аз зная кой е той.

— Госпожо Палмър, Анабел — заговори Боди. — Това е прочутият Дийн Робилард, бъдещият велик куотърбек на «Старс».

При все че Анабел никога не се бе срещала лично със заместника на Кевин, все пак го бе виждала на игрището и бе запозната с репутацията му. Арте разтърси ръката на младия мъж.

— Приятно ми е да се запознаем, Дийн. Кажи на приятелите си да не тормозят много моя Шон през този сезон.

Футболистът я дари с ослепителната си усмивка на покорител на женски сърца.

Интересно, нима не осъзнава какво въздействие има върху жените? — помисли си Анабел.

— Желанието ви ще бъде закон за нас, госпожо.

Пръскайки сексапил като гейзер, той насочи чара си към нея.

Неприкрито преценяващият му поглед се плъзна по тялото й с увереност, която по-красноречиво от всякакви думи излъчваше посланието, че може да я има — или всяка друга жена — когато и както пожелае.

О, не, не можеш, лошо, секси момченце.

— Анабел, нали?

— По-добре да проверя шофьорската си книжка, за да съм сигурна — изломоти тя. — Направо си изгубих ума.

Боди се задави, сетне се засмя.

Очевидно Робилард не беше свикнал с откровени и безцеремонни жени, защото за миг се смути. Но бързо се съвзе и завъртя кранчето на очарованието си.

— Може би е от горещината.

— О, да, наистина е горещо.

Обикновено подобни образци на мъжката красота я плашеха, но той бе толкова самовлюбен, че искрено я забавляваше.

Той се засмя, този път искрено, и младата жена изведнъж осъзна, че го харесва, въпреки дръзката му самонадеяност.

— Възхищавам се на палави червенокоски — заяви Дийн.

Тя бутна слънчевите очила по-ниско на носа си и го изгледа над тях.

— Мога да се обзаложа, господин Робилард, че вие се възхищавате от всички жени.

— И те ти отвръщат със същото — засмя се Арте.

Дийн се извърна към Боди.

— Къде ги намери тези двете?

— В окръжния затвор «Кук».

Арте изсумтя:

— Дръж се прилично, Боди.

Дийн насочи вниманието си към Анабел.

— Името ти ми е познато. Чакай малко! Ти не си ли сватовницата на Хийт?

— Откъде знаеш?

— Някои неща бързо се разчуват. — Покрай него профуча стройна брюнетка на ролкови кънки, с развята коса. Той не пропусна да се полюбува на гледката. — Никога досега не съм срещал сватовница — рече накрая Дийн. — Може би трябва да те наема.

— Нали знаеш, че работата ми няма нищо общо със свалки край лагерни огньове.

Куотърбекът скръсти ръце пред гърдите си.

— Хей, всеки иска да срещне някой специален.

— Едва ли, когато този някой се забавлява да се среща с не чак толкова специални особи — усмихна се тя.

Дийн се извърна към Боди.

— Май тя не ме харесва.

— Харесва те — увери го здравенякът, — но смята, че още си незрял.

— Сигурна съм, че скоро ще узрееш — утеши го брачната посредничка.

Боди шляпна дружелюбно футболиста по гърба.

— Зная, че не ти се случва често, но изглежда, Анабел е имунизирана против красивото ти лице като на кинозвезда.

— Тогава не е зле някой да я заведе на очен лекар — промърмори Арте и всички се засмяха.

Дийн издърпа велосипеда си от алеята и се облегна на едно дърво. Не след дълго четиримата вече бъбреха оживено. Той разпитваше Арте за Шон, обсъдиха «Беърс», а след това Боди повдигна въпроса за новия му агент.

— Чух, че си се срещнал с Джак Райли от Ай Ем Джи*.

[* Международна спортна и медийна група със седалище в Ню Йорк. — Бел.прев.]

— Срещам се с много хора — отвърна звездата.

— Поне трябва да изслушаш Хийт. Той е умно момче.

— Хийт Чампиън е номер едно в черния ми списък. И бездруго много лесно дразня Фийби. — Дийн се извърна към Анабел. — Искаш ли да дойдеш утре с мен на плажа?

Тя не очакваше подобна покана и за миг се сащиса. Сетне тутакси се изпълни с подозрение.

— Защо?

— Мога ли да бъда откровен с теб?

— Не зная. Можеш ли?

— Нуждая се от закрила.

— От слънчевите лъчи?

— Не. — Озари я с великолепната си усмивка. — Обичам да ходя на плаж, но твърде много хора ме разпознават и не ме оставят на спокойствие. Обикновено, ако съм с жена, не ме закачат чак толкова.

— И аз съм единствената жена, която можеш да поканиш? Съмнявам се.

В очите му блеснаха насмешливи искрици.

— Не ме разбирай погрешно, но се чувствам по-спокоен, ако съм с някоя, която не крои планове да преспи с мен.

Анабел прихна.

— Бедният Дийн, нуждае се от приятел, а не от любима — захили се Боди.

— Вие също сте поканена, госпожо Палмър — добави куотърбекът учтиво.

— Скъпи, дори такъв красавец като теб не може да ме накара да се появя на публично място по бански.

— Какво мислиш, Анабел? — Дийн наклони глава към брега на езерото. — Мисля да отидем на плажа Оук Стрийт. Ще взема хладилна чанта. Ще се попечем, ще поплуваме, ще послушаме музика. Ще бъде забавно. Можеш да снижиш стандартите си за няколко часа, нали?

Откакто се запозна с Хийт Чампиън, животът й странно се преобърна. Най-готиният и секси млад спортист на Чикаго току-що я бе поканил да прекара с него неделния следобед на плажа, а само преди няколко дни тя бе потънала в самосъжаление, защото нямаше никакви планове за уикенда на Четвърти юли.

— Ако обещаеш, че докато съм с теб, няма да зяпаш влюбено младите красавици наоколо.

— Никога не бих го направил! — заяви той разгорещено, забравил за брюнетката на ролковите кънки.

— Просто исках да сме наясно.

И той спази думата си.

А също и не проведе нито един разговор по мобилния и нито веднъж не зарови нос в органайзера.

Денят бе горещ и безоблачен и Дийн дори бе осигурил плажен чадър, за да предпази нежната бяла кожа на Анабел, която изгаряше лесно, като на всички червенокоси жени. Лежаха върху плажните кърпи, слушаха музика, разговаряха, когато имаха настроение, и се взираха във водата, когато предпочитаха да мълчат. Тя беше с бял бански от две части. Долнището беше високо изрязано на бедрата, което правеше краката й да изглеждат по-дълги, но не чак толкова високо, че да се нуждае от обезкосмяване. На няколко пъти им досаждаха разни фенове, но не прекалено много. При все това сякаш всички искаха да се доближат и да поговорят с Дийн Робилард. Може би тъкмо заради това тя усети някаква странна самота да се крие под самонадеяната му фасада.

Щом се прибра у дома си, на телефонния секретар имаше четири съобщения от Хийт с настояването незабавно да му се обади. Вместо това Анабел си взе душ. Тъкмо подсушаваше косата си, когато на вратата се позвъни. Пристегна колана на жълтата хавлиена роба и слезе долу, докато пътьом прокарваше пръсти през мокрите си гъсти къдрици.

През матовото стъкло се виждаха очертанията на едра и широкоплещеста мъжка фигура. Питона за втори път бе решил да я посети.

11.

— Тази година само две кутии от малките ментови бисквити*, момичета — обяви Анабел, като отвори вратата. — На диета съм.

[* Един от най-разпространените начини за набиране на средства от организацията на момичетата скаути в Америка, е като продават ментови бисквити. — Бел.прев.]

Хийт се шмугна безцеремонно покрай нея.

— Ти проверяваш ли някога съобщенията на телефонния си секретар?

Младата жена заби поглед в босите си крака.

— За пореден път ме заварваш в «най-добрия» ми вид.

Но той беше толкова напушен, че почти не я погледна, както обикновено впрочем.

— Изглеждаш страхотно. Докато висях на един курс в Индианаполис за изучаване на Библията, изведнъж научавам, че моята сватовница се пече на плажа в компанията на Дийн Робилард.

— Оставил си телефона включен в часа по изучаване на Библията?

— Беше ми скучно.

— И въпреки това си отишъл на този курс, защото…? Няма значение. Така е поискал клиентът ти.

Анабел затвори вратата.

— Защо, по дяволите, Дийн те е поканил на среща?

— Беше поразен от красотата ми. Постоянно се случва. Раул твърди, че имам такова въздействие върху мъжете.

— Аха. Боди ми каза, че Дийн те е завел на плажа за прикритие.

— Тогава защо ме питаш?

— За да осветля Раул по въпроса.

Тя се ухили и затопурка с босите си крака след него в приемната.