На Рей изобщо не му бе хрумнало, че може да го отхвърлят, и самолюбието му взе връх. Когато излязоха от кафенето, той неохотно се бе съгласил да отиде да се подстриже и да се срещне още веднъж с Каръл. Анабел си каза, че става все по-добра в занаята и не бива да позволява майка й или търканията с Хийт Чампиън да посеят в душата й кълновете на съмнението.

Когато влезе в «Сиена», настроението й значително се бе повишило, но за съжаление, това не продължи дълго. Хийт още не бе дошъл. Арфистката от университета «Де Пол», с която тя му бе уредила среща, й позвъни, за да й каже, че си е порязала крака и е на път към спешното отделение. Тъкмо затвори, когато Хийт се обади.

— Полетът закъсня — рече той. — Аз съм на летище «О’Хеър», но изходите още са затворени.

Тя му каза за арфистката, защото звучеше уморен, и му предложи да отложи срещата с кандидатката на «Стабилни бракове».

— Изкушавам се да приема, но по-добре да не го правя — отвърна Хийт. — Порша възлага големи надежди на тази особа. Изходът вече е отворен, така че не би трябвало да закъснея много. Удържай фронта, докато пристигна.

— Добре.

Анабел си побъбри с бармана, докато пристигна кандидатката на конкуренцията. Нищо чудно, че Пауърс й възлагаше толкова големи надежди. Младата жена никога досега не бе виждала такава красавица…

На следващата сутрин Анабел се върна от сутрешното си бягане — за пръв път от половин година — и завари Порша Пауърс на верандата. Двете никога не се бяха срещали, но я позна по снимката в уебсайта й. Ала щом се приближи, тя осъзна, че това е същата дама, която бе видяла пред ресторант «Сиена» вечерта, когато запознаваше Хийт с Бари. Пауърс бе облечена с копринена черна блуза, прилепнала по тънката й талия, шокиращо яркорозов панталон и старомодни черни лачени обувки с токчета. Гарвановочерната й коса беше красиво подстригана — прическа, при която косата се полюшваше при най-малкото движение, а кожата й бе безупречна. А тялото й… Очевидно се хранеше само по време на националните празници.

— Да не си посмяла отново да ми пробуташ подобен номер като снощи — просъска Порша в мига, в който маратонките на Анабел докоснаха най-долното стъпало.

Порша Пауърс излъчваше онази крехка красота, която винаги караше Анабел да се чувства дебела и тромава, особено днес, в торбестите шорти и изпотената оранжева тениска с надпис

«ПРИ БИЛ — ОТОПЛЕНИЕ И ОХЛАЖДАНЕ»

— Добро утро и на теб — поздрави я Анабел със същия тон, извади ключа от джоба на шортите си, отключи вратата и отстъпи настрани, за да стори път на конкурентката.

Неканената гостенка влезе в приемната и офиса на Анабел и се огледа презрително.

— Никога… никога… не си позволявай да отпращаш кандидатка, изпратена от мен, преди Хийт да е имал възможността да се срещне с нея.

Младата жена затвори вратата.

— Беше неподходяща.

Пръстът на Пауърс с лакиран нокът се насочи към потното чело на Анабел.

— Това трябва да реши той, а не ти.

Тя не обърна внимание на импровизирания пистолет.

— Сигурна съм, че знаеш колко мрази Хийт да си губи времето.

Порша вдигна ръка.

— Наистина ли си толкова некомпетентна? Клодия Рийшман е топмодел в Чикаго. Тя е красива и умна. Милиони мъже мечтаят да се запознаят с нея.

— Може и да е така, но жената, изглежда, има сериозни проблеми с нервите. Емоционално неустойчива. — Очевидна пристрастеност към наркотици би могла да оглави списъка, при все че Анабел не би се осмелила да отправи обвинения, които не можеше да докаже. — Разплака се още преди първото си питие.

— На всички ни се случва да имаме лоши дни. — Пауърс опря длан върху бедрото си — женствена поза, но при нея изглеждаше като стойка от карате. — Цял месец работих като луда, за да я убедя да се срещне с Хийт. Накрая тя се съгласи. И какво правиш ти? Решаваш, че той няма да я хареса, и я отпращаш у дома.

— Клодия не просто имаше лош ден — възрази Анабел. — Може да се каже, че получи нервен срив.

— Не ми пука, даже да се търкаля по пода и да лае като куче. Това, което си направила, е било глупаво и непочтено.

През целия си живот Анабел бе общувала със силни личности, така че нямаше намерение да подвива опашка и пред тази, дори потта да се стичаше в очите й и да бе облечена в мърлява потна тениска с нелеп надпис отпред.

— Хийт бе пределно ясен относно желанията си.

— Бих казала, че най-сексапилната и най-желаната жена в Чикаго ще надхвърли очакванията му.

— Той иска съпругата му да притежава нещо повече от красота.

— О, я стига! Когато става дума за мъже като Хийт, размерът на сутиена винаги е много по-важен от коефициента на интелигентност.

Явно тъпчеха на място. Затова Анабел се постара да прикрие раздразнението си и да звучи професионално.

— Целият процес би бил по-лесен и за двете ни, ако можем да работим заедно.

Порша се вторачи в конкурентката си така изумено, сякаш й бе предложила голям плик с мазни сандвичи.

— Имам строги изисквания относно квалификацията на моите служители, госпожице Грейнджър. А ти не отговаряш на нито едно от тях.

— Е, това беше много гадно. — Анабел отиде до вратата. — От сега нататък се оплаквай лично на Хийт.

— О, повярвай ми, ще го направя. Нямам търпение да чуя какво ще каже той по този въпрос.

— Какво, по дяволите, си въобразяваш? — избумтя Хийт в телефона няколко часа по-късно. Не крещеше, но малко оставаше. — Току-що разбрах, че си отрязала Клодия Рийшман!?

— Е, и?

Анабел заби яростно върха на химикалката, приличаща на близалка, в листа на бележника до телефона в кухнята.

— Очевидно съм ти дал прекалено много власт.

— Когато ти се обадих снощи и ти казах, че съм отменила срещата, защото не е подходяща за теб, ми благодари.

— Но ти не благоволи да споменеш името й. Никога не съм си падал по модели, но Клодия Рийшман… Господи, Анабел…

— Може би искаш отново да ме уволниш?

— Никога ли няма да го забравиш?

— Как смяташ да я караме занапред? — Тя прободе още един път листа с химикалката. — Имаш ли ми доверие, или не?

Чу в телефона изсвирване на клаксон, последвано от продължителна тишина.

— Вярвам ти — промълви той накрая.

Младата жена едва не се задави.

— Наистина ли?

— Наистина.

И като изневиделица в гърлото й заседна буца колкото Сиърс Тауър*. Прокашля се, за да я прочисти, и се опита да му отвърне с такъв тон, сякаш не е очаквала друг отговор.

[* Небостъргач в Чикаго с височина 443 м, в днешно време известен като Уилис Тауър. — Бел.ред.]

— Браво. Чувам клаксони. На път ли си?

— Казах ти, че заминавам за Индианаполис.

— Добре. Днес е петък. — През следващите две нощи Хийт щеше да бъде в Индиана с клиент, който играеше за «Колтс». Първоначално бе планирал пътуването за следващата седмица, но го бе преместил по-рано заради сбирката на читателския клуб в лагера, за която тя не искаше да мисли. — Навикът ти да отсъстваш от града за уикендите превръща определянето на срещите в истинско предизвикателство.

— Бизнесът е на първо място. Здравата си вбесила Пауърс. Иска главата ти на тепсия.

— Заедно с нож и обезмаслена сметана, за да я преглътне по-лесно.

— Не знаех, че Рийшман все още е в Чикаго. Мислех, че се е преместила в Ню Йорк. — Анабел подозираше, че Клодия не искаше да е толкова далеч от дилъра си. — Направи ми услуга — продължи Хийт. — Ако Пауърс ми уреди среща с някой модел, позирал за летния каталог на «Спортс Илюстрейтид», поне ми кажи името й, преди да я разкараш.

— Дадено.

— И благодаря, че се съгласи да ми помогнеш за утре.

Младата жена нарисува върху листа маргаритка.

— Кой не би искал да прекара деня, търчейки из града, въоръжен с кредитната ти карта, при това с разрешение за неограничени разходи?

— При това в компанията на Боди и майката на Шон Палмър. Не забравяй последното. Ако госпожа Палмър не се страхуваше толкова от него, Боди щеше сам да се заеме със задачата.

— Тя не е единствената, която се бои от него. Сигурен ли си, че ще сме в безопасност?

— Напълно, ако не отваряш дума за политика, «Тако Бел»* или червения цвят.

[* Американска верига ресторанти за бързо хранене, изцяло с меню от мексиканската кухня. — Бел.ред.]

— Благодаря за предупреждението.

— И не му позволявай да се приближава до някой, който носи шапка.

— Добре. Вече трябва да вървя.

Когато затвори, Анабел осъзна, че се усмихва, което не беше много добре. Питоните нападаха изневиделица и рядко предупреждаваха за намеренията си.

Майката на Шон Палмър, Арте, беше висока, пълна жена, с леко посивели коси и сърдечен смях. Анабел я хареса от пръв поглед. С Боди като екскурзовод, двете дами обиколиха забележителните места, като започнаха с утринно плаване по реката, а сетне посетиха изложбата на импресионистите в Художествената академия. Макар че Боди бе организирал всичко, предпочиташе да стои в сянка. На Анабел й се стори странен, изтъкан от интригуващи противоречия. Прииска й се да го опознае по-добре.

След късния обяд те се насочиха към великолепния парк «Милениум», на брега на езерото. Жителите на Чикаго вярваха, че с този парк най-после ще могат да съперничат на Сан Франциско за званието «Най-красив град в страната». Анабел много пъти бе посещавала това място и сега с удоволствие показа на спътниците си терасираните градини, фонтана «Краун» с променливите видеоизображения и блестящата като огледало скулптура «Облачната порта», наречена галено «Бобчето», дело на британския творец Аниш Капур.

Докато преминаваха през футуристичния музикален павилион, където извитите форми от неръждаема стомана на естрадата за оркестъра се вписваха с изумително изящество с небостъргачите зад тях, те отново заговориха за сина на Арте, който скоро щеше да играе като краен защитник за «Беърс».