Всяка клетка в тялото на Чампиън настръхна.

— Само не позволявай на Дарнъл да избира — обади се Фийби. — В момента е пощурял по Маркес, а аз не си представям останалите момчета да се впечатлят от «Сто години самота».

На този свят имаше само един Дарнъл, за когото те можеха да говорят, и това бе Дарнъл Пруит, бившият полузащитник на «Старс». Мислите на Питона трескаво запрепускаха. Какъв беше този читателски клуб, в който членуваше Анабел?

И още по-важно… как точно да използва тази информация в своя полза?

10.

Анабел събра още няколко картонени чинии, въпреки че Фийби й каза да не си прави труда. Но тя се ужасяваше от мисълта да пътува до къщи в една кола заедно с Хийт. Фийби гребна малко розов сладолед от доста пострадалата торта замък и го лапна.

— Двамата с Дан нямаме търпение да заминем за лагера. Използваме всеки удобен предлог, за да прескочим до «Уинд Лейк». Моли определено беше късметлийка да се омъжи за мъж със собствен курорт.

— Всички чакаме с нетърпение почивката в летния лагер — обърна се сестра й към Анабел. — Едва не забравих. Отмени се резервацията за едно от бунгалата. С Джанин може да си го поделите, тъй като и двете сте без партньори. Или предпочиташ да наемеш стая в пансиона?

Анабел се замисли. При все че никога не бе ходила в «Уинд Лейк», знаеше, че летният лагер разполага с голяма къща във викториански стил и няколко малки бунгала.

— Предполагам, че…

— Разбира се, бунгалото — намеси се Хийт. — Очевидно, Анабел е забравила да спомене, че ми заповяда да я придружа.

Сватовницата се извърна и се вторачи слисано в него. Пръстът на Фийби застина в розовия сладолед.

— Ще дойдеш в лагера?

Анабел забеляза как една вена на шията му запулсира. Явно тази игра му доставяше удоволствие. Можеше да го изобличи с няколко думи, но очевидно, този тип бе заклет адреналинов наркоман и си играеше на зарове със съдбата.

— Никога не съм имал волята да се откажа от бас — заяви Хийт. — Тя смята, че не мога да издържа цял уикенд без мобилния си телефон.

— Ти трудно издържаш една вечеря без него — промърмори Моли.

— Очаквам да ми се извините, след като докажа колко грешите.

Двете сестри се обърнаха към Анабел с еднакво озадачени изражения. Наранената й гордост крещеше да го накаже. Веднага. Заслужаваше да получи къс от плътта му заради безсърдечния начин, по който я уволни.

Възцари се неловко мълчание. Той я наблюдаваше очаквателно, а вената на шията му продължаваше да пулсира, отброявайки секундите.

— Той няма да издържи — усмихна се пресилено младата жена. — Всички, освен него, го знаят.

— Интересно… — измърмори само Моли, като се въздържа от по-нататъшен коментар, но Анабел знаеше, че езикът я сърби да добави нещо присмехулно.

Двайсет минути по-късно двамата с Хийт пътуваха към града, а тишината в колата бе гъста като глазурата на тортата замък, но далеч не толкова сладка. Трябваше да признае, че той се бе справил много по-добре с момиченцата, отколкото се очакваше. Беше изслушал със загриженост и уважение страховете на Хана, а Пипи го обожаваше. Младата жена бе изненадана да види, че колкото пъти го погледнеше, той беше клекнал и говореше с малкото момиченце.

— Още преди да чуя за лагера, бях решил да те наема отново — наруши Хийт най-после тишината.

— О, вярвам ти — процеди тя саркастично, за да прикрие обидата си.

— Говоря съвсем сериозно.

— Твоя воля, щом това ще ти позволи да спиш спокойно.

— Добре, Анабел. Давай, излей си душата, освободи се от всичко, което трупаш през целия следобед.

— Изповедта е привилегия на равните. Нисшите служители като мен държат устите си затворени и целуват задници.

— Но ти прекрачи границата и много добре го знаеш. Отношенията ми с Фийби изобщо не се подобряват. Мислех си, че бих могъл да се възползвам от днешното събитие, за да я умилостивя.

— Щом казваш.

Хийт се престрои в лявото платно.

— Искаш да не идвам ли? Утре сутринта мога да звънна на Моли и да й кажа, че ми е изникнала спешна работа. Това ли искаш да направя?

— Сякаш имам избор, ако искам да те запазя като клиент.

— Добре, тогава ще те улесня. Независимо от решението ти, договорът ни е в сила и ти отново работиш за мен.

Лицето й остана безизразно, с което несъмнено искаше да демонстрира, че никак не е впечатлена.

— Представям си колко ентусиазирано ще ми сътрудничиш, ако откажа да те взема в лагера.

— Какво искаш от мен?

— Искам да си честен. Погледни ме в очите и признай, че нямаше и най-малкото намерение отново да ме назначиш, докато не чу за лагера.

— Да, права си. — Не я погледна в очите, но поне беше откровен. — Нямаше да ти простя. И знаеш ли защо? Защото съм един безмилостен кучи син.

— Добре. Можеш да дойдеш с мен.

През следващите дни Анабел беше в отвратително настроение. Опита се да го припише на предменструалния синдром, но вече не умееше да се самозалъгва, както някога. Коравосърдечното поведение на Питона я бе накарало да се почувства наранена, предадена и вбесена. Само една грешка и той я отписа. Ако не беше заради лагера «Уинд Лейк», тя никога повече нямаше да го види. Брачната посредничка беше напълно заменима, една от работните му пчелички.

Във вторник Чампиън остави кратко съобщение на телефонния й секретар:

«Порша иска да ме запознае с някаква жена в четвъртък в осем и половина вечерта. Определи среща с една от твоите кандидатки, за да може с един куршум да убием два заека.»

Накрая тя реши да насочи гнева си към истинския виновник — себе си. Не можеше да обвинява него за онези сексуални фантазии, които припламваха в мозъка й, когато се заплеснеше. За Хийт това беше просто бизнес. Тя бе тази, която си позволи да смесва работата с личните си преживявания, и ако отново го допусне, ще трябва да си сърба попарата.

В четвъртък вечерта, преди да се отправи към «Сиена» за следващия рунд от срещи, Анабел се отби в «Иъруакс», за да се види с най-новия си клиент. Рей Фийдлър беше препоръчан от роднина на една от най-старите приятелки на баба й. Предишната вечер бе уредила да се запознае с една преподавателка в университета «Лойола», която бе открила по време на един от колежанските си набези.

— Прекарахме си много приятно и всичко беше чудесно — каза Рей веднага след като се настаниха до една от дървените маси в «Иъруакс», шарена като колело на цирков фургон, — но Каръл не е мой тип жена.

— Какво имаш предвид?

Сватовницата откъсна поглед от кичура, зализан на темето, зловещ признак за започващо оплешивяване. Знаеше отговора, но искаше да го чуе от него.

— Тя е… Искам да кажа, че тя наистина е мила. Мнозина не разбират шегите ми. Просто харесвам жени, които са… в по-добра форма.

— Не съм сигурна, че те разбирам.

— Каръл е малко пълничка.

Анабел отпи от капучиното и се загледа в червено-златистия дървен дракон на стената, за да не й се набиват в очи излишните десетина килограма около това, което някога е било талията на Рей.

Събеседникът й не беше глупак.

— Зная, че аз самият не съм образец на атлетичен мъж, но се опитвам да отслабна.

Тя едва се сдържаше да не се пресегне през масата и да го цапардоса по главата. Ала този тип предизвикателства беше именно това, което харесваше в работата си на брачен посредник.

— В такъв случай, обикновено се срещаш със слаби жени, така ли?

— Не е нужно да са кралици на красотата, но всички, с които съм излизал, бяха много привлекателни.

Анабел си даде вид, че потъва в дълбок размисъл. Покрай масата им мина някакво хлапе с многобройни пиърсинги, следвано от две достопочтени майки.

— Значи, теглото е много важно за теб. По-важно от характера или ума?

Той се вторачи в нея, сякаш му бе задала възможно най-коварния въпрос.

— Аз просто имах наум нещо малко по-… различно.

Кой няма?, помисли си Анабел. Уикендът за Четвърти юли* наближаваше, а тя нямаше гадже, нито надежда да си намери и никакви планове, освен да започне отново да бяга и да не мисли за лагера «Уинд Лейк», където се събираше читателският клуб. Рей въртеше унило лъжичката между пръстите си и внезапно раздразнението на Анабел се изпари. Той беше свестен, само малко глупав.

[* Национален празник в САЩ, Ден на независимостта. — Бел.ред.]

— Може би в случая не е било любов от пръв поглед — поде тя, — но ще ти кажа същото, което казах снощи на Каръл, когато тя сподели с мен някои свои колебания. Двамата имате еднакъв произход и ви е приятно да сте заедно. Мисля, че това е достатъчно основание, за да се срещнете още веднъж, независимо че в момента не изпитваш физическо привличане. Ако не друго, в краен случай можете да станете добри приятели.

Минаха няколко минути, преди той да проумее казаното.

— Какво искаш да кажеш с това, че тя имала колебания? Не иска да ме види отново, така ли?

— Тя просто има някои съмнения, също като теб.

Ръката му се стрелна към главата.

— Заради косата ми е, нали? Всички жени само това гледат! Щом видят някой мъж, започнал да оплешивява, направо го отрязват.

— Жените се влияят от олисяващото теме и няколкото излишни килограма много по-малко, отколкото предполагат мъжете. Знаеш ли кое е най-важно за жените във външността на един мъж?

— Ръстът? Хей, аз съм почти метър и осемдесет.

— Не е ръстът. Според статистиката за жените най-важно е как мъжете се поддържат. Те ценят чистотата и спретнатото облекло повече от всичко останало. — Тя замълча за миг. — Една добре подстригана коса винаги впечатлява жените.

— Тя не е харесала прическата ми?

Анабел се усмихна широко.

— Не е ли страхотно? Прическата е това, което най-лесно може да се поправи. Ще ти дам името на един стилист, който чудесно подстригва мъже. — Плъзна през масата една визитна картичка. — Явно помежду ви съществува симпатия, а всичко останало лесно може да се уреди.