И видя Пипи, с клепачи, наплескани със светлосини сенки, и устнички, намазани с яркочервено лъскаво червило. Прибра бързо блекбърито в джоба си.

— Виж, това е моята вълшебна пръчица!

— Ей, страхотна е. — Приклекна, преструвайки се, че се любува на творческата й дейност, но всъщност обмисляше следващия си ход. — Пипи, покажи на чичо Хийт къде сложи телефона му.

Тя го дари със сияйна усмивка, предното й зъбче беше леко изкривено, вероятно защото постоянно смучеше палеца си.

— Искам фона — обяви детето.

— Прекрасно. Аз също. Да отидем да го намерим.

Негодницата посочи към джоба му.

— Искам този фон.

— О, не, не го искаш. — Той се изправи и закрачи забързано, за да бъде по-далеч от нея, ако Пипи започне да плаче. — Кой е готов за снимка? — провикна се с най-сърдечен тон.

— Принцеса Роуз, ти си готова — обяви Моли. — Седни на трона и позволи на принц Хийт да те снима.

Откъм добрата вълшебница се разнесе презрително изсумтяване.

— Страх ме е — прошепна малкото момиченце на Моли.

— И нищо чудно — промърмори Глинда.

Заядливите й забележки би трябвало да го вбесят, но той не искаше да смаже духа й, а само да й предаде урок по бизнес, което беше за нейно добро.

— Искаш ли да дойда с теб? — попита Моли.

Но детето се взираше с обожание в Анабел.

— Искам сминка с нея — отвърна то.

Моли се ухили на приятелката си.

— Добра ориснице, имаш покана за снимка.

— Разбира се.

Вълшебницата улови ръката на момиченцето и двете се запътиха към трона. Когато приближи до Хийт, тя го отмина величествено, вирнала малкия си нос. Той не можа да не забележи петното от розов брокат на върха му.

Оказа се, че всички принцеси наоколо искат да се снимат с добрата орисница, която съвсем преднамерено се държеше така, сякаш кралският фотограф не съществуваше. Хийт знаеше как се играе тази игра и се обръщаше само към момиченцата.

— Усмихни ми се, принцесо. Браво!

Анабел може и да не го забелязваше, но се кискаше с децата, правеше магически заклинания, разрешаваше възникнали спорове и позволи на принцеса Пилар да види какво носят добрите орисници под роклите си. Самият Хийт изгаряше от желание да провери. За съжаление, точно тази добра орисница носеше сиви шорти с шнурове, вместо яркочервени прашки, каквито той предпочиташе. Но едва ли някой се интересуваше от мнението му.

Не след дълго той напълно забрави за телефонните разговори, които трябваше да проведе, и се съсредоточи изцяло върху снимките на момиченцата. Трябваше да признае, че децата бяха много сладки. Някои бяха доста срамежливи и се нуждаеха от окуражаване. Други бяха големи бърборани. Две четиригодишни момиченца пожелаха Анабел да седне на трона, а те в скута й. Няколко поискаха вълшебницата да застане до тях. Тя ги разсмиваше — дори караше него самия да се усмихва — и към края на фотосесията той вече бе решил да й прости. Какво толкова, по дяволите! Всеки заслужаваше втори шанс. Първо ще й изнесе поучителна лекция за живота й, а след това ще я назначи отново на изпитателен срок.

След като снимките свършиха, Анабел отиде да помогне на Хана, която надзираваше играта «Целуни жабата, за да се превърне в принц». Тъй като Хана не бе накарала децата да си завържат очите, на Хийт играта не му се стори особено интересна, но може би пропускаше нещо. Междувременно Фийби и Моли започнаха играта «Намери съкровището».

До крака му изникна Пипи и се опита да му отмъкне и резервния телефон, но той я разсея с кутийка със зелени сенки.

— Пипи! Откъде взе това? — чу се след няколко минути писъкът на Моли.

Хийт се занимаваше с фотоапарата, преструвайки се, че не забелязва намръщения подозрителен поглед на Фийби.

Моли събра момиченцата под сенчестото дърво и започна да им разказва история, която в момента си измисляше, наречена «Дафни и празникът на принцесите». Използва имената на всички момичета и дори добави жабока принц Хийт — всепризнат майстор на вълшебни снимки. Сега, след като вече бе решил да прости на сватовницата, Чампиън се отпусна и с удоволствие я наблюдаваше. Тя седеше върху тревата със скръстени крака. Пищните поли на роклята й буквално обгръщаха момиченцата, насядали около нея. Анабел се смееше заедно с тях, пляскаше с ръце и се държеше като тяхна връстница.

Докато подреждаха масите с освежителни напитки, на Хийт му възложиха да надзирава драконовата пинята.

— Не ги карай да си завързват очите — прошепна Хана. — Това ги плаши.

Той я послуша и ги остави да удрят с пръчки, колкото имат сила, по пинятата, но тъй като не успяха да я счупят, той сам нанесе съкрушителния удар върху проклетията и навсякъде се разпръснаха бонбони и играчки. Разпредели ги поравно и свърши отлична работа. Никой не пострада, никой не се разплака, така че навярно не беше съвсем безпомощен с децата. Пристигнаха лакомствата. Приличаха на розово море. Розов пунш. Сандвичи от розов хляб. Торта замък с кули от розов сладолед. Подозрително липсваше едно късче от подвижния розов мост, несъмнено дело на малкия Андрю Кейлбоу. Моли пъхна в ръката му халба бира.

— Ти си истински ангел на милосърдието — погледна я с благодарност Хийт.

— Не зная какво щяхме да правим без теб.

— Наистина беше много забавно.

Е, поне през последните двайсет минути, когато край пинятата настъпи обезпокоително оживление и се появиха войнствени искри, заплашващи да преминат в кръвопролития.

— Принцеси! — провикна се Фийби от масата с тортата. — Зная, че всички искате да благодарите на нашата добра орисница, която въпреки огромната си заетост отдели от времето си, за да бъде днес тук с нас. Принцесо Моли, ние сме във възторг от твоята приказка. Принцесо Хана, всички сме ти много благодарни за прегръдките, които раздаде. — В гласа й се появиха познатите гукащи нотки, от които той толкова се ужасяваше. — Що се отнася до принц Хийт… Много сме му благодарни, задето ни помогна с пинятата. Кой да подозира, че талантът му да троши всичко наоколо ще се окаже толкова полезен?

— Боже… — промърмори Моли. — Тя наистина те мрази и в червата.

След половин час уморените принцеси се запътиха към домовете си, понесли огромни торби с лакомства за тях и за братята и сестрите им.

— Получи се страхотен празник — отбеляза Хана, застанала на предните стъпала, докато микробусът с момичетата се отдалечаваше. — Аз толкова се притеснявах.

Фийби прегърна дъщеря си през раменете и я целуна по темето, точно зад короната.

— Ти накара всички да се почувстват като у дома си.

Ами аз?, едва се сдържа да не попита Хийт. Виждаше, че не бе успял нито на сантиметър да стопи ледовете помежду им, въпреки че разчиства маси, прави снимки и се справи геройски с пинятата, при това, без да проведе нито един телефонен разговор, нито да се опита да разбере как е завършил мачът на «Сокс».

Анабел се опря на перилото на стълбата и се освободи от роклята на добрата орисница.

— Боя се, че по нея има петна от трева и от пунш. Не съм сигурна, че ще може пак да се облече.

— Един Хелоуин ни е достатъчен — махна с ръка Моли.

— Много ти благодаря, Анабел! — Фийби я дари с искрена усмивка, каквато нито веднъж не бе отправила към спортния агент. — Ти беше идеалната орисница.

— През цялото време се забавлявах невероятно. Как са близначките?

— Цупят се. Преди половин час отидох да ги видя. Разстроени са, че пропуснаха празника.

— Не ги обвинявам. Беше наистина фантастично преживяване.

Разнесе се звън на мобилен телефон. Хийт машинално бръкна в джоба си, забравил за миг, че бе изключил телефона си. Ръката му не напипа нищо. Какво…

— Здравей, скъпи… — заговори Моли в телефона си. — Да, всички оцеляхме, но двамата с Дан нямате никаква заслуга. За щастие, твоят храбър агент ни се притече на помощ… Да, честна дума.

Чампиън опипа джобовете си. Къде, по дяволите, беше блекбърито?

— Иска говори с тати! — изписка Пипи и протегна ръка към телефона на майка си.

— Почакай малко. Пип иска да ти каже «здрасти».

Моли поднесе телефона към ухото на дъщеря си. Хийт се запъти към задния двор. По дяволите! Не бе възможно само за един следобед да му отмъкне два телефона. Сигурно е изпаднал от джоба му, докато търчеше около пинятата.

Погледна под дървото, потърси в тревата, навсякъде, където можа да се сети, но без резултат. Беше претършувала джоба му, когато бе клекнал да говори с нея.

— Загуби ли нещо? — измърка Фийби, приближавайки се зад гърба му. — Може би сърцето ти?

— Блекбърито ми.

— Не съм го виждала. Но ако го намеря, незабавно ще ти го дам.

Изглеждаше, сякаш говори съвсем искрено, но той не се съмняваше, че ако го намери, няма да се поколебае да го метне в басейна.

— Много ще съм ти благодарен — отвърна младият мъж.

Анабел и Моли се върнаха в задния двор, но изглежда, Пипи бе тръгнала с Хана.

— Изтощена съм — изохка Моли, — а съм свикнала с деца. Горката Анабел!

— Не бих го пропуснала за нищо на света.

Съзнателно пренебрегвайки го, неговата Тинкърбел започна да прибира картонените чинии. Фийби махна с ръка.

— Остави всичко. Ще дойдат от фирмата за почистване. Докато те работят, ще си вдигна краката и ще си отдъхна. Още не съм започнала новата книга за читателския клуб, а трябва да компенсирам провинението си, задето не съм дочела последната.

— Онази книга е тъпа — заяви Анабел. — Не зная къде й е бил умът на Кристъл, когато я избира.

Хийт наостри уши. Тези двете членуваха в един читателски клуб? Колко още интересни тайни криеше от него сватовницата му?

Моли се прозина и се протегна.

— Хареса ми идеята на Шарън да дава на момчетата също да четат книги, когато се усамотяваме в нашето убежище. Миналата година, когато не бяха на езерото или с нас, предъвкваха стари мачове. Не ме интересува какво приказват, но след време става твърде досадно.