Сигурно Моли точно това е имала предвид, когато бе споменала, че Хана е прекалено емоционално ангажирана.

— Всяка принцеса трябва да има красива рокля, така че, хайде, започвайте да се обличате — обяви Моли, като пристъпи към розовите кашони.

Няколко от по-смелите момиченца се втурнаха напред. Фийби тикна в ръката на Хийт картончетата, които държеше в ръцете си.

— Подреди ги по масите — по едно пред всяко столче. И те предупреждавам, за твое добро, не ми искай пари за труда си — подхвърли тя, докато се отдалечаваше.

Анабел не се виждаше никъде. Беше доста груб с нея и нищо чудно, че й трябваше време, за да се успокои. Чампиън се опита да не обръща внимание на неприятното усещане в стомаха си. Тя сама си бе виновна, като премина всички допустими граници. Заразглежда картонените джунджурийки, състоящи се от малки дървени пръчки, към чиито краища бяха залепени проблясващи розови звезди от картон. Настроението му още повече се вкисна. Това навярно бяха вълшебни пръчици. По дяволите, какво общо имаха тези вълшебни пръчици с помощта на децата по математика и естествени науки? Впрочем той самият имаше отлични бележки и по двете. Да, можеше да им помогне по математика и естествени науки. Нима тези момиченца не трябваше да събират знания? Защо са им вълшебни пръчици? Вместо тях би им връчил калкулатори.

Захвърли върху най-близката маса вълшебните пръчици и се огледа за Анабел, но тя още не се беше появила, което започваше да го безпокои. При все че се налагаше да я уволни, не искаше напълно да я съсипе. Откъм кашоните с роклите долетяха пронизителни писъци. Макар момиченцата да изглеждаха като цяла армия, всъщност бяха най-много петнайсетина. Нещо го задърпа за крачола и той сведе очи. Насреща му се блещеше Пипи Тъкър. Незнайно защо, в главата му прозвуча музиката от «Челюсти».

Тригодишното дете бе с рокличка с противния цвят на таблетки против разстройство, но зелените й очи бяха като две дълбоки езера на невинност. Единствено бойко кипнатата на главата розова корона подсказваше, че в нея се криеше истинска авантюристка. В изцапаното си юмруче стискаше още една корона.

— Трябва да си сложиш корона.

— За нищо на света.

Той прикова в Пипи поглед, достатъчно строг, за да й внуши почит, но без да я изплаши. Само това оставаше — да се разпищи и да хукне да търси майка си.

Малките й светлоруси вежди се вдигнаха нагоре, също като тези на баща й, когато пред него се разкриваше възможност да отнеме топката от противника.

— Хийт! — разнесе се гласът на Моли от купчината роклички, пайети и момиченца. — Наглеждай Пипи, докато облечем всички тук, става ли?

— С удоволствие.

Чампиън отново сведе поглед надолу към детето. Втренчи се в зелените й очи и розовата корона. Тя се почеса по ръката.

Питона напрегна усилено мозъка си и най-сетне му хрумна удачно начало на разговора.

— Знаеш ли как да си служиш с калкулатор?

Писъците откъм кашона с рокличките се засилиха. Пипи отметна глава, за да го огледа по-добре, и короната й се килна още по-назад.

— Имаш ли дъвка?

— Какво?

— Обичам дъвка.

— Аха.

Очите й се стрелнаха към джобовете му.

— Къде ти е фона?

— Да вървим да видим какво прави майка ти.

— Искам да видя фона ти.

— Първо ми дай стария, а после ще поговорим.

Пипи се усмихна широко.

— Бичам фоните.

— Не думай.

Миналия месец, когато се отби при семейство Тъкър, за няколко минути го оставиха сам с малката чаровница. Тя поиска от него да й покаже мобилния си телефон, съвсем нов модел на «Моторола» за петстотин долара, с толкова екстри, че агентът на практика можеше да ръководи целия си бизнес само с него. Тогава молбата й му се стори съвсем безобидна. Но тъкмо когато й го даде, от съседната стая го извика Кевин, за да погледат записа на един отрязък от мача, и тогава видя телефона си за последен път. Все пак, преди да тръгне, успя да я отведе настрани и да я разпита, но детето упорито се преструваше, че не разбира какво му говори. В резултат завинаги загуби десетки важни имейли и последните забележки към новия договор. По-късно Боди му обясни, че е трябвало да съобщи на Кевин, но двамата с Моли обожаваха децата си и Хийт не можеше да си представи как ще каже нещо, което би могло да се възприеме като упрек към драгоценната им щерка. Пипи тупна с краче по тревата.

— Искам да видя фона веднага!

— Забрави.

Личицето й се изкриви в жална гримаса. О, по дяволите, щеше да се разплаче. От опит знаеше, че и най-слабото хлъцване от устата на мамината кукличка караше Моли да губи ума и дума. Къде, по дяволите, се шляеше Анабел? Хийт бръкна в джоба си и извади мобилния си.

— Аз ще го държа, докато го разглеждаш.

Той клекна до нея.

Малката нахалница се вкопчи в телефона.

— Искам малко да го подържа.

Хийт нямаше никакво намерение да й го дава — не беше толкова глупав — но Анабел избра да се появи точно в този момент и гледката толкова го втрещи, че той забрави за телефона.

Сред гъстите й непокорни къдрици се бе сгушила корона, голяма колкото на английската кралица, а тя бе облечена в дълга сребриста рокля. Върху пищната пола проблясваха изкуствени диаманти, а голите й рамене бяха наметнати с ефирен сребрист шал. Докато вървеше по тревата, слънчевите лъчи я обливаха отвсякъде, запалвайки огън в косите, а изкуствените камъни искряха във всички цветове на дъгата. Нищо чудно, че пищящите момиченца мигом застинаха в удивление. Самият той замря като поразен от гръм.

За миг забрави колко й бе сърдит. При все че роклята беше маскараден костюм, а короната — фалшива, тя приличаше на вълшебница и Хийт не можеше да откъсне поглед от нея. Повечето момиченца вече бяха облечени с розови рокли, нахлузени върху шортите и тениските. Докато Анабел приближаваше към тях, той зърна джапанките й да се подават изпод подгъва на роклята. Незнайно защо, й отиваха.

— Приветствам ви, мои малки красавици! — изчурулика тя, също като добрата вълшебница в «Магьосникът от Оз». — Аз съм Анабел, вашата добра орисница. Сега ще попитам всяка от вас за името й, ще изрека магическо заклинание и ще ви превърна в истински принцеси. Готови ли сте?

В отговор се разнесоха оглушителни писъци.

— След това — продължи тя, — ще ви помогна да си направите вълшебни пръчици, които можете да отнесете у дома.

Хийт грабна пръчиците, които бе тръснал в безразборна купчина, и започна трескаво да ги хвърля по масите сред гърненцата с розови блестящи мъниста и пластмасови украшения. Анабел пристъпваше покрай дечицата, навеждаше се, за да попита за името на всяко от тях, после махваше със своята вълшебна пръчка над главата му.

— Кръщавам те принцеса Кийша… кръщавам те принцеса Роуз… кръщавам те принцеса Доминга… кръщавам те принцеса Виктория Фийби.

По дяволите! Чампиън се извъртя рязко, спомнил си твърде късно, че хлапето бе взело телефона му. Потърси в тревата, където стояха, провери джобовете си, но мобилния му го нямаше. Обърна се отново към момичетата и я видя сред тях, дребосъчестата крадла на телефони бе там с празни ръце и килната на една страна розова корона.

Хлапето беше само на три и не бяха минали повече от няколко минути. Къде ли бе дянала мобилния му? Докато обмисляше следващия си ход, Фийби цъфна от едната му страна, с фотоапарат «Полароид» в ръка.

— Искаме да направим снимка на всяко от момиченцата, облечено в костюма си и седнало на трона. Ще направиш ли снимките безплатно — изгука тя, — или ще поискаш от парите, отделени за феята на зъбките?

— Фийби, дълбоко ме нараняваш.

— Това не ме безпокои, защото се съмнявам, че във вените ти тече кръв.

Тръсна фотоапарата в ръката му и се отдалечи, гордо вирнала глава, увенчана с блестяща розова корона. Сякаш от всяка пора на тялото й се излъчваше убийствена омраза. Страхотно.

Дотук вече бе успял да уволни сватовницата си и да изгуби още един мобилен телефон, а не се бе приближил нито със сантиметър към подобряване на отношенията си със собственичката на «Старс». При това празненството едва сега започваше.

Анабел приключи с церемонията по посвещаването и двете с Моли поведоха някои от момиченцата към масите, за да украсят пръчиците, а в същото време Фийби и Хана отведоха останалите към голям поднос, върху който бяха струпани червила и сенки за очи. Хийт разполагаше с няколко минути, преди да започне снимките — достатъчно време, за да разбере къде тригодишната пакостница би могла да скрие телефона му.

До него достигна звънкият смях на добрата вълшебница Глинда, но той нямаше намерение да се остави подобни дреболии да му отвличат вниманието. За нещастие, Пипи се повлече след майка си. В едната си ръка стискаше сухо лепило, а палецът на другата бе пъхнат в устата й, така че би трябвало да е скрила някъде телефона. Може би го е пъхнала в джоба на шортите под роклята. Спомни си, че го бе оставил в режим на вибрации, затова остави фотоапарата и заобиколи къщата, за да вземе от колата блекбърито си, което беше с вграден телефон. Като се върна, набра номера на мобилния си и застана настрани, за да наблюдава реакцията на Пипи.

Нямаше такава. Значи, не беше в джобовете й.

По дяволите! Трябваше му Анабел. Само че той я бе изхвърлил от живота си.

Малките момиченца се надпреварваха за вниманието й, но вместо да се дразни от детската гюрултия, очевидно на нея й доставяше удоволствие.

Хийт си заповяда да се обърне. И какво от това, че изглеждаше невинна като добрата принцеса от приказките? Той нямаше да й прости, нито щеше да забрави.

Отдръпна се в сянката във вътрешния двор. Децата още не бяха готови за снимките и имаше време за няколко телефонни разговора, но нищо чудно Фийби да го залови и да му отправи някоя унищожителна забележка. В съзнанието му отново зазвуча музиката от «Челюсти». Питона сведе поглед.