— Отпусни се и се наслаждавай. Ще бъде забавно.

Не прозвуча много убедително, но преди Чампиън да успее да я удуши, на предната веранда се появи Моли, съпроводена от Пипи. Върху главите на майката и дъщерята се мъдреха блестящи розови корони. Момиченцето бе наконтено в разкошна ягодово розова рокля, а Моли — в светложълт седем осми панталон и тениска, щампована със зайчето Дафни. Мрачното лице на спортния агент добри буреносно изражение.

Моли се сепна, но тутакси избухна в смях, когато зърна Хийт. Той хвърли убийствен поглед на сватовницата си, но побърза да надене любезна усмивка и тръгна към Моли. Анабел намести чантата си и го последва. За неин ужас възелът в стомаха й се стегна още повече.

— Хийт? Не мога да повярвам! — възкликна Моли. — Не можах да убедя Кевин да ми помага днес.

— Нима? — процеди агентът. — Анабел ме покани.

Моли вдигна възхитено палци.

— Жестоко!

Анабел изкриви устни в някакво подобие на усмивка. Чампиън погледна Моли със закачлива дружелюбност, която брачната посредничка бе сигурна, че той не изпитва.

— Анабел забрави да спомене какво точно ще празнуваме днес.

— Не думай! — възкликна Моли и очите й блеснаха дяволито.

— Щях да ти кажа, ако ме беше попитал — смотолеви Анабел, но Хийт не й обърна внимание.

Моли се наклони към дъщеря си.

— Пипи, кажи на господин Хийт за нашия празник.

Короната на тригодишното момиченце се наклони застрашително, когато то подскочи въодушевено и изпищя пронизително.

— Празник на принцесите!

— Никога не бих се сетил — изрече Хийт провлечено и се обърна към агентката си.

Тя се престори, че се любува на увивната роза до предната веранда.

— Идеята беше на Джули и Tec — осведоми го Моли. — Анабел предложи да помогне.

Агентката отвори уста да уточни, че Джули и Tec са най-големите деца на Кейлбоу — петнайсетгодишни близначки — но в същия миг осъзна, че Чампиън едва ли се нуждае от подобна информация. Част от бизнеса му бе да знае всичко за четирите деца на Дан и Фийби: близначките, дванайсетгодишната Хана и деветгодишният Андрю. Навярно знаеше кои са любимите им храни и кога за последен път са били на контролен преглед при зъболекаря.

— Близначките изявиха желание да работят на доброволни начала в летен дневен център за деца от бедни семейства — продължи Моли. — Възложиха им да помагат с уроците по математика и естествени науки на четири- и петгодишни момиченца. Решиха да устроят този празник, за да се позабавляват децата.

— Празник на принцесите! — отново изписка Пили и заподскача като топка.

— Не мога да ти опиша колко се радвам, че си тук — каза Моли. — Tec и Джули се събудиха тази сутрин с температура, така че не ни достигат хора. Хана ще помогне, но толкова се вълнува, че на нея не може много да се разчита. Опитах се да позвъня на Кевин, но той и Дан са отвели някъде момчетата и не ми вдигат. Почакай само да чуят кой ги е спасил.

— Удоволствието е мое, радвам се да помогна — увери я Хийт искрено.

Дори Анабел би му повярвала, ако не го познаваше по-добре. Нищо чудно, че бе толкова добър в работата си.

Чу се шум на двигател и видяха да приближава жълт микробус. Моли се извърна към вратата.

— Хана, момичетата са тук!

След секунди се появи дванайсетгодишната Хана Кейлбоу. Висока и непохватна, тя приличаше повече на леля си, отколкото на майка си. Светлокестенявата коса, изразителните очи и леко несиметричните черти обещаваха в бъдеще нещо много по-интересно от стандартна красота, макар че на този етап бе трудно да се предвиди в каква жена ще се превърне, като порасне.

— Здравей, Анабел! — поздрави радостно момичето, докато приближаваше.

Агентката откликна не по-малко радостно на поздрава й. Микробусът спря пред къщата, докато Моли запознаваше Чампиън с Хана.

— Анабел, защо двамата с Хийт не отидете в задния двор да помогнете на Фийби, докато ние двете посрещаме момичетата?

— Не е зле да бъдете малко по-внимателни с мама — предупреди ги Хана с мек, почти умолителен тон. — Днес е в лошо настроение, защото Андрю сутринта докопа тортата.

— Става все по-интересно и по-интересно — промърмори Хийт и се запъти към пътеката с каменни плочи около къщата.

Крачеше така бързо, че Анабел трябваше да подтичва зад него.

— Предполагам, че трябва да се извиня — поде задъхано тя. — Боя се, че позволих на своя…

— Нито дума повече! — изсъска заплашително той. — Ти ме направи на глупак и двамата няма какво повече да си кажем.

Анабел припкаше подире му.

— Не съм искала нищо подобно. Помислих си…

— Спести си приказките. Искаше да ме направиш за смях.

Тя се надяваше, че това не е истина, но дълбоко в себе си подозираше, че е точно обратното. Е, не искаше да го накара да изглежда като глупак, само малко да му натрие носа.

— Наистина реагираш твърде остро за дреболии.

В този миг Питона нападна жертвата си.

— Уволнена си!

Анабел се спъна в една от плочите. Гласът му бе напълно безстрастен, никаква следа от съжаление за хубавите мигове и споделените шеги — само студено обявяване на война.

— Не говориш сериозно.

— О, напълно сериозен съм.

— Но защо? Та това е само едно детско парти. Не е кой знае какво.

Той се отдалечи, без да продума.

Анабел замря под стария бряст, вцепенена и смразена до кости. Отново се проваляше. За пореден път бе позволила на импулсивността си да съсипе всичко. Вече го познаваше достатъчно добре, за да знае колко много мрази да се излага той. Дори най-лекия намек за присмех. Как можа да си помисли, че това ще му се стори забавно? А може би не го беше мислила наистина. Може би съзнателно е искала да се провали.

Майка й бе права. Способността й да съсипва всичко, до което се докосне, не можеше да е само съвпадение. Наистина ли вярваше, че не е достойна за успеха? Затова ли всичките й начинания завършваха с катастрофа?

Облегна се на ствола на бряста, борейки се със сълзите.

9.

Хийт беше бесен. Повече от всичко на този свят ненавиждаше да изглежда като глупак при всякакви обстоятелства, но най-вече в присъствието на Фийби Кейлбоу. И ето го тук, в напълно нехарактерна за него ситуация. Ако на партито имаше тийнейджъри, нямаше да възрази. Тийнейджърите му допадаха. Знаеше как да говори с тях. Но със съвсем малки деца, при това момиченца, не можеше да се оправя.

Гневът му към сватовницата растеше. Явно й беше много забавно да му изиграе този номер и може би нямаше да обърне толкова внимание, ако не беше замесена и Фийби, а всичко, свързано с нея, го дразнеше. Не му беше до шеги, когато ставаше дума за бизнес. Анабел знаеше това, но без много да му мисли, бе решила да го пробва, така че се наложи да отвърне на удара и да я сложи на място. Но това не го безпокоеше. Сантименталностите и угризенията са само за неудачниците.

За да се успокои малко, се зае да разглежда задния двор на семейство Кейлбоу. Беше просторен, с голям басейн и ниски, клонести дървета, явно предназначен за многочислено семейство. Днес от дърветата висяха някакви прозрачни розови боклуци, с каквито бяха украсени плочите във вътрешния двор и катерушката, както и малките масички и столчета, над които се развяваха от вятъра розови балони, вързани за облегалките на столчетата. Розовите кашони преливаха от лъскави натруфени роклички, като тази на Пипи Тъкър, а в очукан розов фургон бе струпан огромен куп от пластмасови чехли. Блестящи розови накити с имитации на скъпоценни камъни украсяваха високото като трон кресло, разположено в средата на двора. Само зелената пинята във формата на дракон, висяща от един клон на клена, оставаше незасегната от розовата напаст.

Въпреки умението да се държи непринудено във всякаква ситуация, сега Хийт се чувстваше като риба на сухо. Погледна към басейна с надежда. Там щеше да е в свои води. За съжаление, желязната врата беше заключена. Очевидно Моли и Фийби бяха решили, че е опасно да пуснат толкова малки деца близо до басейна, още повече че хората, които ги наглеждаха, бяха твърде малко. Но той щеше да надзирава проклетите хлапета. Обичаше опасностите. Ако имаше късмет, някоя малка напаст щеше да потъне за малко във водата и той, естествено, щеше да я спаси. Това навярно щеше да привлече вниманието на Фийби.

Собственичката на «Старс» стоеше зад най-далечната от малките маси и трупаше отгоре някакви картонени джунджурийки. Също като на останалите, върху главата й стърчеше една от онези идиотски розови корони. Чампиън се втренчи възмутено в нея. Чувстваше се лично оскърбен. Един самоуважаващ се собственик на виден отбор трябваше да носи «Стетсън» или да остане гологлав. Други варианти не се допускаха.

Госпожа Кейлбоу избра точно този миг, за да вдигне очи към него. Очите й се разшириха от изненада. Дори изпусна едно от картончетата.

— Хийт?

— Здравей, Фийби.

— Виж ти! Да не би да сънувам кошмар? — Тя вдигна падналото картонче… или както там му викаха. — Колкото и да ми се иска да изляза на ринга за поредния рунд по борба в кал, сега съм малко заета.

— Анабел реши, че няма да е зле да помогна тук.

— И ти се съгласи? Не вярвам на ушите си.

Той се насили да разтегне устни в най-обезоръжаващата си усмивка.

— Признавам, че се чувствам малко неловко, но ако ми кажеш какво да правя, ще се постарая.

Ала вместо да остане очарована, тя настръхна и лицето й доби обичайното си недоверчиво изражение. Но преди да го засипе с въпроси, от ъгъла изскочиха тълпа момиченца. Някои се държаха за ръце, други вървяха сами. Бяха с най-различни форми и цветове, а едно от тях плачеше.

— Новите и непознатите места отначало може да се сторят стряскащи — чу той гласа на Хана, — но всички тук са много, много мили и добри. А ако все пак някоя от вас се изплаши, веднага да дойде при мен и да ми каже. Ще се поразходим наоколо. Ако имате нужда от гърне, ще ви покажа къде е. Нашето куче е затворено в колибката му, така че не може да скочи върху никого. Ако видите пчела, кажете на някой от възрастните.