Всичко беше толкова мизерно и гнусно, че Порша съжали за въпроса си. Замисли се за бившия си съпруг с безупречното му родословие и десетките други мъже, с които бе излизала през годините. Някои от тях си бяха проправили сами път в живота, но притежаваха вкус и добри маниери. И ето я сега в бар за спортисти, в компанията на мъж с външност на гангстер, който си изкарва насъщния, като пъха трупове в багажниците на колите. Още един признак, че добре подреденият й живот се изплъзваше в непозната посока.

Боди се извини, че става за малко, а тя извади мобилния си. Имаше едно съобщение от Хуанита Брукс, директор на Групата за инициатива в малкия бизнес. Порша незабавно й позвъни. Доброволната работа за ГИМБ й бе помогнала да запълни пустотата в живота си след развода. При все че не си бе признавала пред никого, копнееше за признание — доказателство, че е най-добрата — и обучението на тези начинаещи в бизнеса жени й даваше точно това. Имаше да сподели толкова много опит и мъдрост, натрупани с много труд и усилия през годините. Само да искаха да я чуят.

— Порша, говорих с Мери Чърсо — каза директорката на групата. — Зная с какво удоволствие я съветваше, но… тя е помолила да бъде прехвърлена към някой друг.

— Някой друг? Но това е невъзможно. Прекарах толкова време с нея. Работих много упорито. Защо го е направила?

— Мисля, че малко се е изплашила — обясни Хуанита. — Също като останалите. — Тя се поколеба за миг. — Оценявам приноса и отдадеността ти, Порша. Наистина ги оценявам, но по-голямата част от жените, които идват при нас, се нуждаят от по-внимателно и снизходително отношение.

Агентката слушаше изумена, докато директорката й обясняваше, че в момента няма конкретна желаеща от групата, с която да работи, но щом се появи някоя «специална», непременно ще й се обади. След това затвори.

Порша не можеше да повярва. Задушаваше се, сякаш някаква гигантска невидима ръка бе изстискала въздуха от дробовете й. Как можа Хуанита да й отнеме тази радост? Гневът изтласка паниката. Тази жена беше ужасна ръководителка. Възможно най-лошата. Най-безсърдечно бе уволнила Порша, защото не раболепничеше пред онези жени, а се опитваше да им помогне да изявят най-добрите си качества.

В този момент Боди се появи. Той беше тъкмо разсейването, от което се нуждаеше. Порша прибра мобилния телефон в чантата си и впери поглед в него, докато приближаваше. Бялата тениска прилепваше като втора кожа върху мускулестите му гърди, а черните спортни шорти подчертаваха силните му стройни крака. Върху единия се виждаше дълъг сбръчкан белег. Преуспялата и хладнокръвна собственичка на «Стабилни бракове» с изумление установи, че пулсът й се ускорява.

— Време е да се поразкършим — обяви той и като улови ръката й, я издърпа на крака.

Разговорът с Хуанита толкова я бе разстроил, че тя напълно забрави за мача.

— Няма да участвам.

— Разбира се, че ще участваш. — Боди пренебрегна протестите й я повлече към волейболната площадка. — Хей, момчета, това е Порша. Тя е професионална волейболистка от Западното крайбрежие.

— Здравей, Порша.

Почти всички играчи бяха мъже, с изключение на две жени.

Едната от тях бе с шорти и изглежда, се чувстваше в свои води. Другата бе облечена в ежедневно облекло и явно също бе довлечена насила на площадката. Порша мразеше да прави неща, в които не я биваше особено. Не бе играла волейбол от първата си година в колежа и умееше единствено да подава добре.

Боди плъзна пръсти по тила й и я стисна достатъчно силно, за да й припомни подмятането му за кучешкия нашийник.

— Събувай тези сандали и покажи на какво си способна.

Очевидно не вярваше, че тя ще го направи. Това беше своеобразен тест и той очакваше издънката й. Е, нямаше да се провали. Не и отново. Не и след случилото се току-що с Хуанита. Порша изрита сандалите си и стъпи на пясъка. Той наклони глава — знак на уважение може би? — и се извърна, за да подвикне на друг играч.

През първите няколко минути от мача топката все я подминаваше, но изведнъж я удари право в гърдите. Не можа да я избегне и затова я тласна към мрежата. Но Боди се гмурна под топката, пръскайки пясък във всички посоки и ловко я прехвърли през мрежата. Беше фантастичен спортист — изключително издръжлив и бърз, опасен противник. Освен това бе отборен играч, подаваше умело топката на останалите си съотборници, вместо да я разиграва. Порша влагаше всичко в играта, но с изключение на добрите подавания, по-скоро беше пречка, отколкото помощ за отбора. Ала благодарение на бързите реакции на Боди те спечелиха и двата гейма и докато празнуваха победата, в нея се промъкна странна възбуда. Искаше Хуанита Брукс — всички от Групата за инициатива в малкия бизнес — да я видят в този момент.

Опита се да се почисти и измие, доколкото бе възможно, в дамската тоалетна, но само един хубав душ можеше да отмие пясъка в косата и между пръстите на краката. Върна се на масата и в този миг се появи и Боди, който се бе преоблякъл в предишните си дрехи. В бара нямаше душове, затова беше странно, че от него се носеше възбуждащо ухание на мъжка пот, боров сапун и чисти дрехи. Докато сядаше, ръкавът на трикотажното поло се вдигна нагоре, разкривайки сложната плетеница, татуирана върху мощните бицепси.

— Доста скапан играч си — ухили се нахалникът.

Но днес никой повече не можеше да я засегне.

— Сега пък нараняваш чувствата ми — изгука тя.

— Боже, нямам търпение да те вкарам в леглото си.

Отново я пронизаха онези вбесяващи искри. Порша вдигна бутилката бира, която й бе поръчал, и отпи, но питието не се оказа достатъчно студено, за да угаси бушуващия в нея пожар.

— Прекалено си самонадеян.

— Не чак толкова. — Изгледа я многозначително. — Как иначе ще си сигурна, че ще си държа устата затворена и няма да проговоря пред Хийт? Гадна работа, но изглежда, не мога да забравя онзи малък шпионски епизод.

— Изнудваш ме със секс?

— И защо не? — Той се настани на стола си и се ухили лукаво. — За теб това е страхотно извинение да направиш това, което ти се иска, но не смееш.

Ако го бе казал някой друг, тя щеше да се изсмее в лицето му, но сега стомахът й се стегна на възел. Имаше странното усещане, че Боди знае за нея нещо неподозирано от другите, а може би и от самата Порша.

— Въобразяваш си.

Той потри кокалчетата си.

— Нищо не ми доставя по-голямо удоволствие от това да доминирам сексуално над една силна жена.

Пръстите й се стегнаха около бутилката, но не защото се чувстваше изплашена — той прекалено открито се забавляваше — а защото думите му я възбудиха.

— Май не е зле да се консултираш с психиатър.

— И да разваля страхотното ни забавление? В никакъв случай.

Никой досега не бе проявявал желание за сексуални игрички с нея. Тя кръстоса крака и го дари с унищожителна усмивка.

— Ти си един заблуден нещастник.

Боди се наведе напред.

— В някоя от бъдещите ни нощи ще те накарам да си платиш за тези думи — прошепна и захапа леко ухото й.

Тя едва не простена, но не от болка — не я нараняваше — а от най-безсрамна сексуална тръпка. За щастие, един от мъжете от волейболния мач приближи до масата и Боди се извърна към него, давайки й възможност да се съвземе.

Не след дълго сервираха храната. «Кавалерът» й бе поръчал, без да се допита до нея, а след това имаше наглостта да я смъмри задето не яде.

— Ти нищо не ядеш. Само близна храната. Нищо чудно, че си толкова кльощава.

— Много си любезен, няма що.

— И докато устата ти още е отворена…

Пъхна ловко между устните й едно пържено картофче. Тя преглътна с наслада мазното и солено изкушение, но му отказа, извръщайки се, когато й предложи още едно картофче. Още неколцина от участниците във волейболния мач се спряха до масата им. Докато той бъбреше с тях, Порша машинално оглеждаше жените в бара. Някои бяха истински красавици и ръцете я засърбяха да им връчи визитките си, но не й хрумваше подходящо извинение да стане от масата. Присъствието на Боди сякаш изсмукваше кислорода от помещението и разреденият въздух я караше да се задъхва.

Още когато напуснаха бара и прекосиха фоайето на сградата й, Порша беше почти замаяна от желание. Мислено репетираше как да се държи с него. Този тип отлично знаеше какъв ефект има върху нея и естествено, очакваше тя да го покани в апартамента си. Нямаше да го направи, но той навярно щеше да се намъкне в асансьора, а тя ще го смрази с хладна усмивка. Идеално.

Но Боди Грей за пореден път я изненада.

— Лека нощ, моя некадърна волейболистке.

И след като я целуна небрежно по челото, той се отдалечи.

В събота сутринта Анабел стана рано и се отправи към Роскоу Вилидж — някогашен рай за търговците на наркотици, облагороден и преустроен през деветдесетте. Сега това беше много приятно предградие с ремонтирани къщи и очарователни магазинчета, придаващи му уютната атмосфера на малко градче.

Имаше среща с дъщерята на една от някогашните съседки на Нана в архитектурния й офис с широки прозорци на Роскоу Стрийт. Беше чула, че жената е много красива, и искаше да се срещне с нея, за да види дали няма да е подходяща за Хийт.

Оказа се истинска хубавица, но почти също толкова амбициозна и отдадена на работата си като Чампиън, което бе гаранция, че подобен брак ще е пълно бедствие. Въпреки това Анабел прецени, че може да се окаже подходяща за някой друг мъж, и реши да я държи под око.

Стомахът й се присви от глад, напомняйки й, че не успя да закуси. Тъй като Хийт нямаше да я вземе по-рано от дванайсет, тя пресече улицата и се запъти към «Знамето на победата» — приятно малко вегетарианско ресторантче, чиито собственици бяха последователи на един индийски гуру. Вместо задимения от благовония сумрак, посетителите биваха посрещнати от светлосини стени, дълги пейки с яркожълта тапицерия покрай стените и маси, застлани със снежнобели покривки в тон с вързаните с шнурове завеси на прозорците. Анабел се настани на една празна маса в ъгъла и тъкмо смяташе да поръча любимото ястие — препечени филии от домашна франзела с конфитюр от праскови и истински кленов сироп, когато покрай нея мина сервитьор, понесъл чиния изпържени до златисто белгийски гофрети. В крайна сметка се спря на палачинки с орехи и настъргани ябълки.