Тя отново насочи вниманието си към възрастния посетител.

— Не се измъквам — заяви разпалено. — Госпожа Валерио е прекрасна жена и двамата имате много общи неща.

— Тя е твърде стара — не отстъпваше мъжът. — «Удовлетворението е гарантирано», спомняш ли си? Това пише в договора, а племенникът ми е адвокат.

— Вече го споменахте.

— При това много добър. Завършил е най-престижния юридически институт.

Застрашителният блясък в очите на Анабел не вещаеше нищо добро за бедния господин Броницки.

— По-престижен от «Харвард»? — попита тя тържествуващо. — Защото точно там се е дипломирал господин Чампиън, а той е моят адвокат — нанесе съкрушителният си удар младата жена. Хийт повдигна вежди. Старецът се вторачи недоверчиво в него, а лицето на Анабел се озари от доволната усмивка на котка, докопала паничката със сметана. — Господин Броницки, това е Хийт Чампиън, познат още като Питона, но не се притеснявайте. Той никога не изпраща в затвора възрастни хора. Хийт, господин Броницки е един от бившите клиенти на баба ми.

— Аха.

Старецът примигна сащисано, но бързо се съвзе.

— Ако наистина сте й адвокат, тогава по-добре й обяснете как се спазва договор.

Тя отново настръхна.

— Господин Броницки е останал с впечатлението, че договорът, който е подписал с баба ми през 1989, все още е в сила и аз трябва да го изпълня.

— Там пише: «Удовлетворението гарантирано» — настоя възмутено възрастният клиент. — А аз не бях удовлетворен.

— Но вие с госпожа Броницки бяхте женени петнайсет години! — избухна Анабел. — Така че според мен вашите двеста долара са напълно изплатени.

— Казах ти. Тя откачи и после умря. Така че сега искам друга.

Спортният агент не можеше да реши кое е по-забавно — рунтавите вежди на стареца, които се извиваха като гъсеници, или недоволно стърчащите червени кичури от главата на сватовницата.

— Това тук да не е супермаркет! — Тя се извъртя рязко към Хийт. — Обясни му.

Е, добре. Всичко хубаво има своя край. Чампиън превключи на адвокатска вълна.

— Господин Броницки, очевидно вашият договор е бил сключен с бабата на госпожица Грейнджър. И след като първоначалните условия са били изпълнени, опасявам се, че нямате основания за възражения.

— Какво искате да кажете с това, че нямам основания? Имам основания, и още как!

Веждите му подскочиха заплашително нагоре и той започна да обсипва Анабел с възражения и претенции, които нямаха нищо общо с нея. И колкото повече дуднеше, толкова по-мрачен ставаше Хийт. Не разрешаваше на никого, освен на самия себе си, да я заплашва.

— Достатъчно! — отсече той накрая. Старикът явно разбра, че мъжът насреща му не се шегува, защото млъкна насред изречението. Чампиън пристъпи по-близо и застана между Броницки и младата жена. — Ако смятате, че можете да заведете дело, поговорете с племенника си. И междувременно го помолете да ви осветли какво предвижда законът за тези, които преследват и тормозят хората.

Гъстите вежди се сгърчиха като умиращи гъсеници и цялата нападателност на стареца мигом се стопи.

— Никого не съм преследвал и тормозил.

— На мен не ми изглежда така — констатира Хийт.

— Не съм искал да я тормозя — спаружи се още повече възрастният кандидат-жених. — Само се опитвам да обясня…

— Вече й обяснихте — прекъсна го мнимият адвокат. — Сега е по-добре да си вървите.

Раменете му увиснаха и господин Броницки сведе глава.

— Прощавай, Анабел — промърмори и се запъти към вратата.

Един непокорен кичур я бръсна по бузата, когато тя се извъртя рязко към Хийт.

— Не беше нужно да си толкова злобен.

— Злобен!

Тя забърза към верандата, а джапанките й шляпаха по дървения под.

— Господин Броницки! Господин Броницки, почакайте. Ако не поканите още веднъж на среща госпожа Валерио, ще я оскърбите. А вие не бихте искали това.

— Ти просто се опитваш да ме накараш да направя това, което ти искаш — отвърна приглушено мъжът.

Джапанките й затопуркаха надолу по стъпалата, а в гласа й прозвуча умолителна нотка.

— Толкова ли ще е лошо? Много ви моля. Тя е чудесна жена и много ви харесва. Поканете я отново. Направете ми тази услуга.

Последва продължителна пауза.

— Добре — отвърна той и част от предишната му бойкост се завърна. — Но няма да я каня в събота вечер. Тогава дават «Най-добрите готвачи на Америка».

— Съгласна съм.

Анабел се върна с доволна усмивка на лицето. Хийт я изгледа развеселено.

— Надявам се, че никога няма да ми се наложи да се бия с теб на ринга.

Малкото й носле се сбърчи.

— Наистина беше злобен. Той е самотен и разправиите с мен запълват живота му. — Огледа го подозрително. — А ти какво търсиш тук?

— Телефоните ти не работят.

— Разбира се, че работят. — Ръката й се стрелна към устата. — О, боже…

— Забравила си да платиш сметката?

— Само за мобилния. Сигурна съм, че другият работи. — Анабел изчезна през една сводеста врата. Той я последва и се озова в офиса й. Върху дългата стена зад бюрото с компютъра бяха окачени репродукции на известни картини. Хийт разпозна едно платно на Шагал и едно от американските знамена на Джаспър Джонс.

Тя вдигна слушалката и доби озадачен вид, когато не чу сигнала «Свободно». Чампиън повдигна кабела, висящ до старомодния черен телефонен секретар.

— Работи по-добре, когато е свързан.

Анабел го включи отново.

— Снощи се опитах да го поправя.

— Явно добре си се справила. Не си ли чувала за гласова поща?

— Това е по-евтино.

— Когато трябва да поддържаш постоянна връзка с клиентите, никога не пести пари.

— Прав си. Прекрасно знам това. — Нежеланието й да спори с него го изненада. Повечето хора ставаха нападателни, когато ги упрекнеш за нещо. — Не ми е навик да не си плащам сметките — добави тя. — Мисля, че е подсъзнателно. С мобилния ми не се «разбираме».

— Може би няма да е зле да отидете на «семейна консултация».

— Как съм могла изобщо да си мисля, че е добра идея да позволя на майка ми винаги да е във връзка с мен? — Тя се отпусна на един стол. Изражението й беше смесица от възмущение и тъга. — Кажи ми, че не си тук, защото искаш да отмениш срещата с Рейчъл довечера.

— Не. Срещата остава.

— Тогава какво има?

— Мисия на добра воля. Видях днес Моли в централата на «Старс» и тя ме помоли да ти напомня за утре. В един часа.

— Партито… Почти го бях забравила. — Анабел наклони глава и очите й с цвят на мед отново блеснаха подозрително. — И си карал чак до тук само за да ми напомниш за партито на Фийби?

— Партито на Фийби? Мислех, че е на Моли.

— Не.

Още по-добре. Хийт взе малкия розов заек «Бийни Бейби»*, който се кипреше на монитора на компютъра й и го повъртя изучаващо между пръстите си.

[* Марка детски плюшени играчки, които вместо традиционния дунапренов пълнеж имат такъв от топчета или бобчета; на англ. «боб» е bean. — Бел.прев.

— Всички партита на Кейлбоу ли посещаваш?

— Била съм на няколко — отвърна младата жена предпазливо. — Защо?

— Мислех си дали да не те придружа, за да не си сама. — Завъртя зайчето с дупето нагоре и го дръпна за опашката. — Или вече имаш друга уговорка?

— Не, това не е… — Анабел се отпусна отново на стола зад бюрото и очите й се разшириха. — Леле! Това наистина е жалко. Ти ме използваш, за да се добереш до Фийби. Не можеш да получиш покана за партитата й и сега използваш мен.

— Правилно — отвърна той и постави заека на мястото му.

— И дори не те е срам.

— Трудно е да засрамиш един спортен агент.

— Не разбирам. Фийби и Дан канят всички на купоните си.

— Двамата с нея преминаваме през труден период. Отношенията ни са доста сложни, това е всичко. Искам да ги изгладя.

— И смяташ, че това може да стане по време на някое парти?

— Предполагам, че тя ще е по-благосклонна, ако се срещнем в неформална обстановка.

— И откога са ви обтегнати отношенията?

— От почти седем години.

— Боже!

Хийт се зае да изучава репродукцията на Джаспър Джонс.

— Когато започнах кариерата си, бях твърде агресивен и я представих в доста неласкава светлина. Извиних й се, но изглежда, тя не може да го забрави.

— Не съм сигурна, че това е най-добрият начин да подобриш отношенията си с нея.

— Виж, Анабел, искаш ли да ми помогнеш, или не?

— Работата е там, че това…

— Добре — прекъсна я той рязко. — Постоянно забравям, че двамата имаме различни философии за това, как трябва да се върти бизнес. Аз всячески се старая да задоволявам желанията на клиентите си, а на теб изобщо не ти пука. Но може би предпочиташ да имаш вземане-даване само с възрастни клиенти.

Тя скочи толкова стремително от стола, че кичурите на главата й се разтресоха.

— Чудесно. Щом искаш да дойдеш утре с мен на партито, няма проблем.

— Супер. Ще дойда да те взема в дванайсет. Какъв е дрескодът?

— Изкушавам се да ти отговоря, че черната вратовръзка е задължителна.

— Значи, неофициално облекло. — Хийт видя през прозореца, че Боди спря до тротоара. Подпря бедро на ръба на бюрото. — Не споменавай пред Фийби, че аз съм те помолил да ме заведеш. Просто й кажи, че смяташ, че работя твърде много и се нуждая от малко почивка, преди да се срещна с една от онези жени, които си ми избрала.

— Фийби не е глупава. Мислиш ли, че ще повярва?

— Ако си достатъчно убедителна, ще повярва. — Той се изправи и се насочи към вратата. — Преуспелите хора си създават собствена реалност, Анабел. Поеми топката и влизай в играта.

Преди да му отвърне, че тя вече е в играта и играе толкова твърдо, колкото умее, Хийт вече крачеше надолу по тротоара пред дома й. Младата жена отиде до вратата и я затвори. За пореден път я бе видял в неблагоприятна светлина: никакъв грим, неработещи телефони, а за капак — разправията с господин Броницки. Но пък имаше и нещо положително в цялата работа — в сравнение с нея Рейчъл щеше да му се стори много по-привлекателна довечера.