Над сградата прелетя хеликоптер. Порша разтри слепоочията си и се замисли дали да не посвети остатъка от деня на спа процедури. Имаше нужда от нещо, което да повдигне духа й, да се почувства като предишната Порша. Но щом се извърна към компютъра, един предателски глас й нашепна, че на света няма достатъчно масажи, билкови маски за лице, нито процедури с горещи камъни, които да задвижат отново колелцата, счупени в душата й.

Анабел не можеше да си позволи да възлага всичките си надежди на срещата на Рейчъл с Хийт, затова прекара остатъка от седмицата в два от най-добрите чикагски университета. В университета в Хайд Парк кръстосваше подред коридорите на Висшата бизнес школа или висеше на стъпалата на Колежа по обществени отношения «Харис». Освен това се поразходи из Линкълн Парк, където прекара доста време в концертната зала «Де Пола» сред випускничките от консерваторията. Навсякъде се оглеждаше за привлекателни студентки и преподавателки. Когато ги откриеше, им обясняваше директно коя е и какво търси. Някои бяха омъжени или сгодени. Попадна и на една лесбийка. Но всички одобряваха дейността на агенциите за запознанства и повечето се съгласиха да й помогнат. Към края на седмицата Анабел разполагаше с две изумително красиви кандидатки, готови да се запознаят с Хийт, ако ги помоли, както и пет-шест, които не бяха подходящи за Хийт, но бяха готови да станат клиентки на «Идеалната половинка». И тъй като не можеха да си позволят нейните цени, тя им отпусна студентско намаление.

Хийт бе извън града за една седмица и не й се обади. Тя и не очакваше. При все това й се струваше, че някой, който прекарва цялото си време на телефона, би могъл да отдели няколко минути и за нея. Но вместо да се притеснява, Анабел обу маратонките, направи здравословен крос до «Дънкин Донътс» и си поръча датски пай с ябълки, за да се разсее от надвисналите проблеми.

Хийт прекара първите четири дни от седмицата в пътувания между Далас, Атланта и Сейнт Луис. Докато се срещаше с клиенти и административни директори на отбори, установи, че мисли за петъчната оперативка в централата на «Старс». Когато ставаше дума за «Старс», спортният агент се опитваше да контактува по деловите въпроси с Рон Макдърмит — дългогодишният изтъкнат главен мениджър на отбора — но за пореден път Фийби Кейлбоу бе настояла за лична среща с него, което не беше на добро.

Чампиън се гордееше, че поддържа добри отношения с всички собственици на отбори. Единственото неприятно изключение беше Фийби. И за всичко беше виновен той. Един от първите му клиенти бе ветеран от Грийн Бей*, който не беше доволен от договора си, сключен от предишния му агент. Хийт искаше да покаже колко е корав и когато от «Старс» проявиха интерес към играча, изигра собственичката му, оставяйки я да вярва, че ще й прехвърли спортиста, макар да знаеше, че няма да го направи. Той използва желанието й да придобие футболиста при преговорите с «Пакърс», за да сключи по-изгодна сделка за клиента. Тя побесня и в бурен телефонен разговор го предупреди никога повече да не я използва по този начин.

[* Град в щата Уисконсин, САЩ. — Бел.ред.]

Вместо да се вслуша в думите й, няколко месеца по-късно Хийт се впусна в друга битка с нея за втори клиент, този път играч на «Старс». Агентът бе решил да измъкне допълнителни пари за третата година от вече подписания тригодишен договор, уреден от предишния агент на клиента му, но Фийби го отряза. След няколко седмици я заплаши, че ще изтегли играча от тренировъчния лагер. Момчето беше най-добрият й краен нападател и тъй като я бе приклещил натясно, тя в крайна сметка се съгласи на компромисно контрапредложение. При все това не се получи суперсделката, от която той се нуждаеше, за да се утвърди като преуспяващ агент. Тогава Хийт се заинати и изпрати клиента си на подводен риболов точно в деня, в който започна тренировъчният лагер.

Тогава госпожа Кейлбоу окончателно се разяри, а папараците потриваха радостно ръце, докато раздухваха враждата между прочутата със скъперничеството си собственичка на «Старс» и новоизгряващата звезда сред спортните агенти в Чикаго. Чампиън се възползва от популярността на играча сред феновете, като даваше интервюта наляво и надясно, в които драматично заклеймяваше Фийби, задето се е проявила като абсолютна скръндза спрямо един от най-добрите си футболисти. В края на първата седмица от тренировъчния лагер Хийт не спираше с театралните си изяви, като продължаваше да пълни спортните колони на вестниците и се появяваше в късните телевизионни новини. Срещу Фийби се надигна недоброжелателна вълна, но тя не отстъпваше.

Тъкмо когато Чампиън започна да се разколебава в мъдростта на стратегията си, изведнъж късметът му проработи. По време на тренировка резервният краен нападател си счупи глезена и госпожа Кейлбоу бе принудена да капитулира. Хийт сключи невероятната сделка, която искаше, но междувременно я бе компрометирал в спортните среди и тя никога не му го прости. Този горчив опит го научи на две неща: при добрите преговори всички трябва да се чувстват победители и успешният агент никога не гради репутацията си, унижавайки хората, с които работи.

Секретарката в приемната на «Старс» го упъти към игрището за тренировки. Като приближи, видя Дийн Робилард да си гука с Фийби на една скамейка край страничната линия. Изруга под нос. Последното, което искаше, бе Робилард да стане свидетел как собственичката на отбора го прави на пух и прах. Дийн сякаш бе слязъл от корицата на списание «Сърфист» — набола брада, руса коса, разпиляна в елегантен безпорядък, постигнат с помощта на значително количество гел, шорти с тропически палми, тениска и маратонки. С надеждата да сведе неизбежните щети до минимум, Хийт мигом взе решение да се съсредоточи върху футболиста.

— Онова порше на твоето място за паркиране ново ли е?

Дийн го изгледа през жълтите огледални очила, последното технологично постижение на «Оукли».

— Онази трошка? Не, по дяволите. Купих я поне преди три седмици.

Чампиън се засмя престорено, при все че космите на врата му започнаха да настръхват. И не заради Робилард. Надяна очилата си, не толкова, за да предпазва очите си от слънцето, колкото, за да са на равна нога.

— Брей, брей… — разнесе се дрезгавият чувствен тембър на тъпа изкусителна блондинка, с който Фийби Съмървил Кейлбоу прикриваше острия си ум. — Виж ти кой е благоволил да ни посети. Аз пък си мислех, че отговорникът за чистотата е прочистил всички плъхове наоколо.

— Пълна заблуда. Най-злобните и най-силните винаги се изхитряват да оцелеят — парира Хийт с усмивка, стараейки се хем да не я засегне прекалено, хем да покаже пред Дийн, че тя не може да го уязви.

Собственичката на «Старс» беше над четирийсетте, но годините явно бяха много милостиви към нея. Приличаше на по-интелектуална версия на Мерилин Монро, със същия облак светлоруса коса и умопомрачителна фигура, облечена днес в прилепнала полупрозрачна блуза и тясна яркожълта пола, с дълга цепка отстрани. Със съблазнителния си бюст, дългите стройни крака и красиво лице можеше да краси корицата на най-изисканите модни списания и календари, но вместо това тя беше най-влиятелната жена в Националната футболна лига.

Робилард се изправи.

— Мисля да се изпаря оттук, преди някой от вас да нарани случайно безценната ми ръка, с която подавам топката.

Чампиън не можеше точно сега да отстъпи.

— По дяволите, Дийн, истинският купон още не е започнал. Остани и ще видиш как разплаквам Фийби.

Футболистът погледна към красивата си шефка.

— Никога досега не съм виждал този луд.

Тя се усмихна.

— Бягай, Дийн, скъпи. Сексуалният ти живот ще получи неизлечима травма, ако си принуден да наблюдаваш всички начини, по които една жена може да накълца змия на парчета.

Отстъплението не би помогнало на Хийт да спечели сърцето на куотърбека, затова извика след отдалечаващия се Робилард:

— Хей, Дийн… Някой път помоли Фийби да ти покаже къде е заровила костите на всички агенти, на които не им е достигнал куражът да й се опълчат.

Спортистът махна с ръка, без да се обръща.

— Това последното не го чух, госпожо Кейлбоу. Аз съм само едно добричко мамино синче от Калифорния, което иска да поиграе малко футбол за вас, а в свободното си време виси в църквата.

Тя се засмя и протегна дългите си крака, а Дийн изчезна през оградата.

— Харесвам това момче. Толкова много ми харесва, че ще се постарая никога да не го докопаш с алчните си ръце.

— Едва ли ти е било толкова трудно да го примамиш тук днес, за да стане свидетел на малката ни среща.

— Никак.

— Минаха седем години, Фийби. Не мислиш ли, че е време да заровим томахавката?

— Съгласна съм, но само ако острието й бъде забито във врата ти.

Той пъхна ръце в джобовете си и се усмихна.

— Най-хубавият ден в моята кариера беше, когато станах агент на твоя зет. Все още се наслаждавам на всяка минута.

Фийби се намръщи. Тя обичаше Кевин Тъкър, сякаш бяха кръвни роднини, и фактът, че той напълно я бе пренебрегнал и бе подписал договор с този тип, за нея беше горчив хап, който още не бе успяла да преглътне. Първоначалните преговори с Чампиън относно договора на Кевин се превърнаха в жестока битка. Само защото младият куотърбек й бе станал роднина, не означаваше, че тя ще отпусне желязната си хватка върху финансите на отбора, и Хийт още си спомняше как методично зачеркваше действително доста високите премии, които бе предвидил за клиента си, само за да изпробва почвата.

— Семейството си е семейство, ала бизнесът си е бизнес. Обичам момчето, но не чак толкова — твърдеше преди години собственичката на «Старс».

— Шегуваш ли се? — бе я попитал Чампиън. — Ти си готова да влезеш в огъня заради него.

— Да, но преди това ще оставя чековата си книжка.

Хийт зарея поглед към игрището. Въпреки че до началото на тренировъчния лагер оставаше повече от месец, неколцина футболисти разгряваха под зоркия поглед на треньора. Той кимна към един от тях, който играеше от четири години в отбора и беше от клиентите на братята Загорски.