— Надявам се да не е. Тя е мила жена, но помежду ни няма много общи неща.

— Били сте заедно само двайсет минути. — Тя го удостои със съчувствената усмивка, неговата запазена марка за по-трудни клиенти. — Разбирам, че си много зает, но малкото време, което си отпуснал за една среща, създава проблеми. Аз се занимавам с този бизнес достатъчно дълго, за да зная кога двама души трябва да си дадат втори шанс. И смятам, че вие с Мелани го заслужавате.

— Съжалявам, но няма да стане.

Челото й остана гладко, а изражението — сдържано.

— Така няма да се получи. — Тя завъртя кофичката с плодово кисело мляко върху подноса. — Никога не се опитвам да съсипя конкуренцията, особено толкова нищожна като «Брачна агенция Мирна». Твърде много прилича на тормоз. Но…

— «Идеалната половинка».

— Какво?

— Тя го нарича «Идеалната половинка», а не «Брачна агенция Мирна».

Хийт не можеше да си обясни защо трябваше да уточнява това, но някак си му се стори важно.

— Мъдро решение — отвърна Порша със снизходителна нотка. — Но нека ти кажа нещо. Мразя, когато някои хора си въобразяват, че щом си отпечатат визитни картички, автоматично се превръщат в брачни агенти. Но самият ти си спортен агент и отлично разбираш какво искам да кажа.

Едно на нула за нея. Анабел нямаше никакъв опит, а само ентусиазъм.

Порша отмести настрани подноса с почти недокоснатата си закуска. Беше отхапала само крайчеца от парчето сочен пъпеш.

— Има ли нещо, което моята агенция не осигурява и което те е накарало да показваш кандидатките, изпратени от мен, на външен човек? Ще излъжа, ако кажа, че ни най-малко не се чувствам заплашена, особено след като ти предложих да присъствам на първите срещи.

— Не се притеснявай. Анабел не притежава никакъв хищнически инстинкт. Дори хареса Мелани повече, отколкото собствената си кандидатка. Опита се да ме убеди да се срещна още веднъж с нея.

Това наистина я изненада.

— Нима? Хм… госпожица Грейнджър се е показала като странно безпристрастна, така ли?

Заради шума от форсиране на двигателите за миг му се стори, че тя каза «страшно страстна», и пред погледа му изплува образът на голата Анабел. Това го слиса. Анабел го забавляваше, но не го възбуждаше. Не и истински. Може би един или два пъти му бяха минали някои мръсни помисли и той бе подхвърлил закачливи забележки, за да я смути. Но нямаше нищо сериозно. Просто за убиване на времето.

Самолетът попадна във въздушна яма, което изтри от мислите му сексуалните видения за Анабел и го върна в деловия свят.

— Не очаквам да ти е особено приятно, но както казах и снощи, присъствието на Анабел улеснява срещите.

Пламъците в очите й красноречиво отразяваха какво мисли по въпроса, но Порша беше твърде добър професионалист, за да изгуби самообладание.

— Въпрос на мнение.

— Тя е дребна рибка, а не акула. В нейно присъствие жените се отпускат и така за кратко време аз мога да добия по-ясна представа какво представляват.

— Разбирам. Е, аз съм в този бизнес много по-дълго, отколкото тя. Сигурна съм, че бих могла да проведа тези среши по-добре от…

— Порша, дори и да се стараеш, жените няма да се отпуснат в твое присъствие, защото не те приемат за равна. Абсолютният ти професионализъм те прави твърде властна. За мен това е комплимент. Още от самото начало ти казах, че искам, доколкото е възможно, да облекча този процес. Оказа се, че Анабел е невероятно талантлив посредник, и никой не е по-изненадан от мен.

Агентката омекна, но явно не бе особено доволна. И той всъщност не можеше да я обвинява. Ако някой нахлуеше в територията му, щеше да се противопостави с все сили, като нея.

— Добре, Хийт — въздъхна тя. — Щом така искаш, ще се постарая да се получи.

— Точно това исках да чуя.

Стюардесата отнесе подносите им, а Хийт извади «Спортс Лойърс Джърнъл». Но статията за отговорността при телесни повреди и хулигански прояви на феновете не привлече вниманието му. Въпреки усилията му да опрости процедурата, търсенето на съпруга от ден на ден все повече се усложняваше.

— Харесвам я — заяви Хийт на Анабел следващия понеделник вечерта, след като Рейчъл си тръгна от «Сиена». — Забавна е. Прекарах много приятно с нея.

— И аз — съгласи се Анабел, макар че това едва ли имаше значение.

Но срещата мина по-добре от очакваното, сред много смях и оживен разговор. Тримата имаха определени хранителни предпочитания (той не се докосваше до органично месо, кандидатката мразеше маслини, а брачната посредничка не понасяше аншоа). Споделиха си няколко срамни случки от гимназията и поспориха относно филмите на братя Коен. За разлика от сътрапезничките си, Хийт ги харесваше. Изглежда, нямаше нищо против, че Рейчъл не е толкова поразителна като Гуен Фелпс. Затова пък притежаваше светски маниери и остър ум, каквито търсеше, и този път агентът нито веднъж не говори по телефона. Анабел реши да увеличи двайсетте минути на четирийсет.

— Добра работа, Тинкърбел. — Той извади органайзера си и написа нещо. — Утре ще й се обадя и ще я поканя на среща.

— Наистина ли? Това е страхотно.

Изведнъж й призля и леко й се зави свят.

Той вдигна глава и я погледна.

— Какво не е наред?

— Нищо. Защо питаш?

— Имаш странно изражение.

Младата жена се окопити. Все пак беше професионалистка и щеше да се справи с това.

— Просто си представях интервюто, което ще дам във вестниците, след като «Идеалната половинка» влезе в класацията на списание «Форчън» за петстотинте най-богати компании.

— Няма нищо по-вдъхновяващо от момиче с мечти. — Хийт прибра органайзера в джоба си и извади щипката с парите. Тя се намръщи. Той също. — Сега пък какво?

— Нямаш ли някоя хубава, дискретна кредитна карта?

— В моя бизнес показността е всичко.

Издърпа една стодоларова банкнота и я хвърли на масата.

— Споменавам го само защото — мисля, че ти го казах вече — имидж консултациите са част от моята дейност. — Тя се поколеба. Знаеше, че нагазва в опасни води. — За някои жени… жени с определено възпитание и среда… демонстрацията на богатство е проява на лош вкус.

— Повярвай ми, това съвсем не е проява на лош вкус за двайсетгодишните хлапета, отраснали с купони за храна.

— Разбирам те, но…

— Схванах. Щипката с парите е за бизнеса, а кредитната карта — за дамите, които ухажвам.

Пъхна предмета на спора обратно в джоба си.

Всъщност Анабел направо го бе обвинила във вулгарност, но вместо да се засегне, той прие безстрастно информацията, все едно му съобщаваше утрешната прогноза за времето. Младата жена се замисли за безупречните му маниери на масата, стила на обличане, познанието за изисканите храни и напитки. Явно всичко това бе част от биографията му, заедно със знанията му по гражданско и наказателно право. Кой бе истинският Хийт Чампиън и защо тя започваше да го харесва толкова много?

Младата жена сгъна салфетката.

— И така… относно истинското ти име…

— Вече ти го казах. Кампионе.

— Направих някои проучвания. Инициалът на второто ти име е Д.

— Което изобщо не е твоя работа.

— Значи има нещо гнило.

— Ужасяващо — процеди той сухо. — Виж, Анабел, аз съм отраснал в парк за каравани. Не в някой хубавичък къмпинг — това щеше да бъде истински рай. Онези таратайки ставаха само за скрап. Съседите бяха наркомани, крадци, с една дума изметта на обществото. Спалнята ми гледаше към двора с боклуците. Загубих майка си при автомобилна катастрофа, когато бях на четири години. Моят старец беше готин тип, когато не беше пиян, но това не се случваше много често. Сам съм спечелил всичко, което притежавам, и се гордея с това. Не крия произхода си. Онази очукана метална табела върху стената на кабинета ми, върху която пише «Бо Виста», висеше върху един стълб до вратата на караваната ни. Пазя я, за да ми напомня откъде съм тръгнал и докъде съм стигнал. Но като оставим настрана всичко това, моята работа си е моя, а твоята е да правиш това, което ти казвам. Ясно ли е?

— Господи, аз само те попитах за второто ти име.

— Не питай повече.

— Да не е Дездемона?

Но Хийт подмина шегата й и тя остана да се взира със зяпнала уста в гърба му, докато той се отдалечаваше към кухнята, за да благодари на майката на собственика.

— Искам ви всяка нощ в клубовете — обяви на следващата сутрин Порша на служителите си. Рамон, барманът от «Сиена», я бе събудил посред нощ с обезпокоителната новина за успеха на последната кандидатка на Анабел Грейнджър и тя можа да мигне до сутринта. Трудно й бе да се отърси от усещането, че още един важен клиент й се изплъзва изпод носа. — Ще раздавате нашите визитни картички — нареди на Кики, Бриана и Даяна — момичето, което бе наела на мястото на напусналата Сусу. — Вземайте телефонни номера. Знаете процедурата.

— Вече сме го правили — отбеляза Бриана.

— Но явно не достатъчно усърдно. Иначе снощи Хийт Чампиън нямаше да се среща с кандидатката на Грейнджър, а с наща. Какво става с Хендрикс и Маккол? Май през последните две седмици не сме ги запознавали с никого. А останалите клиенти? Кики, искам през останалата част от седмицата да обиколиш всички модни агенции. Аз ще се заема с благотворителните обеди и бутиците по Оук Стрийт. Бриана и Даяна ще поемат салоните за красота в моловете. И всички вие — бегом към нощните клубове. По това време следващата седмица трябва да сме събрали нова група кандидатки.

— Сякаш това много ще ни помогне за Хийт — промърмори Бриана. — Той не харесва никоя.

Май не ме разбират — помисли си Порша, когато се върна в кабинета си, седна зад бюрото и прелисти календара. — Не проумяват колко труд и усилия се изискват, за да останеш на върха. Втренчи се в отбелязаното за петък. В кратък, напрегнат телефонен разговор Боди Грей й бе определил среща за този уикенд. Оттогава се стараеше да не мисли за това. Настръхваше само при мисълта, че някой може да ги види заедно. Но май поне не бе казал на Хийт за шпионската й авантюра.