Младата жена обмисля дълго ситуацията. При все че мразеше мисълта да бъде постоянно на негово разположение, това споразумение щеше да й предостави повече контрол, а освен това имаше изгледи да удвои хонорара си. Агенция «Стабилни бракове» сключваше договори само с мъже, а «Идеалната половинка» и с мъже, и с жени, така че можеше да подбере някои страхотни клиентки от жените, отхвърлени от Хийт. Например Мелани би била чудесна партия за Джери, внука на Шърли Милър. Той бе симпатичен, сравнително добре финансово осигурен и двамата имаха деца на една възраст. Само защото Джери засега още не й беше клиент, това не означаваше, че Анабел нямаше да го придума да стане.

— Порша Пауърс никога няма да се съгласи с това — рече накрая младата жена.

— Няма да има избор.

Както и аз, помисли си Анабел. Но не бе точно така. Тя имаше избор. За нещастие, този избор не беше в неин интерес.

— Би могъл да прекратиш договора си с Порша Пауърс и да оставиш аз да се погрижа за всичко.

— Тя има достъп до жени, до които ти нямаш — изтъкна той. — Готов съм да се обзаложа, че тъкмо тя ще ми намери подходящата съпруга.

— И днешната вечер бе идеален пример за безупречния й вкус?

— А беше ли идеален пример за твоя?

Беше я хванал натясно. Анабел побутна една гъба.

— Предполагам, разбираш, че е в мой интерес да саботирам кандидатките й. Колкото и да се нуждая от пари, много по-важно е да изградя репутацията на «Идеалната половинка».

— Вече съм предупреден и ще го имам предвид, Мата Хари.

— Не ме вземаш на сериозно.

Хийт повдигна вежди.

— Ти ми каза отново да се срещна с Мелани.

— Само защото кръвната ми захар бе спаднала. А сега, като се нахраних, ми се изясни, че тя е прекалено почтена за теб.

— Край на обсъждането, Анабел — процеди той с коварна усмивка. — Ти си от онези, които съдбата е проклела, като ги е надарила с прекалена честност. А пък аз съм достатъчно умен, за да се възползвам от това.

Нямаше какво да му възрази, затова отново се зае с мидите.

Отдавна не му се бе случвало да изпитва удоволствие, докато наблюдава жена да се храни, но Анабел знаеше как да оцени добрата храна. Присвила блажено очи, тя лапна поредната гъба. С края на езика си облиза ловко капката сос от горната си устна. Погледът му се плъзна надолу по шията й, към ключицата и малките, но стегнати гърди.

— Какво?

Вилицата й застина във въздуха. По челото й се образуваха тънки бръчици. Хийт побърза да смени изражението си.

— Чудех се каква ще е следващата ти кандидатка. Наистина ли имаш такава подръка?

Анабел се усмихна и опря лакти на масата.

— Да. Една необикновена жена. Умна, привлекателна, остроумна.

— С риск да си навлека гнева ти, искам да ти напомня, че това е валидно за хиляди жени. Аз обаче търся нещо по-необикновено.

В очите й с цвят на мед припламна тревожна искра.

— Необикновените жени обикновено се влюбват в мъже, които ги поставят на първо място. Което тутакси изключва такива, които се извиняват по средата на разговора, за да проведат телефонен разговор, както направи ти тази вечер.

— Беше спешен случай.

— Подозирам, че при теб всичко е спешно. Не се обиждай.

Хийт прокара палец по ръба на чашата си.

— Обикновено не смятам за необходимо да се защитавам, но сега ще направя изключение, а когато свърша, ти ще ми се извиниш.

— Ще видим.

— Играч, на когото преди две години уредих прехвърлянето, тази вечер усукал своето мазерати около телефонен стълб. Обади се майка му. Той дори не е мой клиент — подписал е с друг агент — но аз познавам родителите му. Мили хора. Момчето е в интензивното отделение. — С палеца си побутна чинията си настрани. — Майка му ми се обади, за да ми каже, че няма да доживее до сутринта. — Прикова поглед в нея. — Сега ти ми кажи кое е по-важно — неангажиращ разговор или утехата за тази майка.

Тя се втренчи в него, сетне се засмя.

— Току-що си го измисли.

Рядко някой можеше да го изненада, но Анабел Грейнджър го бе постигнала. Хийт я удостои с възможно най-ледения си поглед.

— Доста е интересно да намираш нечия трагедия забавна.

Очите й се присвиха в ъгълчетата, а в ирисите й затанцуваха златни точици.

— Пълна измислица.

Той се опита да я смрази с поглед — беше ненадминат в умението да застави другия да сведе очи — но тя изглеждаше толкова доволна от себе си, че Хийт се предаде и избухна в смях.

Анабел го измери със самодоволен поглед.

— Имам двама братя, които също са преуспели работохолици, така че съм запозната отблизо с всичките номера на мъжете от твоята порода.

— Нима имам порода?

— При това точно определена.

— Най-после схванах… — Събеседникът й опря лакът на масата, потри ъгълчето на устата си и я изгледа изучаващо. — Бедната, нещастна Анабел. Всички тези неподходящи подхвърляния, заядливите коментари… Случаят е съвсем ясен. Резултат от детството, изживяно в сянката на съвършените ти братя. Много ли е било болезнено да се чувстваш напълно пренебрегната? Зарасналите рани още ли болят, когато вали?

Тя изсумтя — изненадващо шумен звук за такава дребничка жена.

— Аз се молех да бъда пренебрегната. Балет, пиано, езда. Дори и фехтовка, за бога. Кой кара децата си да вземат уроци по фехтовка? Участие в момичешки скаутски групи, в оркестъра, частни учители, ако получа някоя четворка, парични поощрения, ако успея да стана член на престижен клуб, и специален бонус, ако ме изберат в ръководството. При все това някак си успях да оцелея, макар че мъчението още продължава.

Тя току-що бе описала мечтаното от него детство. В съзнанието му изплуваха откъслечни спомени. Пиянският глас на баща му… «Вдигни проклетия си нос от тази книга и върви да ми купиш цигари.» Хлебарки, щъкащи под хладилника, протекли тръби, от които капе ръждива вода върху линолеума. Миризмата на антисептици за дезинфекция — много добре си я спомняше — когато една от приятелките на стареца му се опита да почисти караваната, и сетне неизбежното затръшване на металната врата, когато тя изхвърча навън.

Анабел избута последната мида към края на чинията си и го погледна.

— Наистина мисля, че ще харесаш Рейчъл.

— Харесвам Гуен.

— Защото ти отказа. Между двама ви нямаше химия.

— Грешиш. Определено имаше химия.

— Наистина не разбирам защо точно сега си решил да се жениш? Имаш Боди, асистенти и винаги можеш да наемеш икономка, която да организира някой от важните ти делови приеми. Колкото до децата… Трудно е да ги гледаш и възпитаваш, когато мобилният ти телефон е постоянно залепен за ухото.

Крайно време беше да сложи Тинкърбел на мястото й. Хийт се облегна на стола си и погледът му се плъзна към гърдите й.

— Забрави секса.

Беше й нужно малко по-дълго време, за да отговори.

— И това можеш да си купиш.

— Скъпа — изрече провлечено нахалникът, — никога в живота ми не се е налагало да плащам за секс.

Анабел се изчерви и той реши, че най-сетне й бе натрил малкото носле, но в същия миг видя как тя го вирна дръзко във въздуха.

— Което само доказва колко отчаяни могат да бъдат някои жени.

— Това от личен опит ли го знаеш?

— Така смята Раул. Моят любовник. Той е много проницателен.

Хийт се ухили и в същия миг го озари прозрението, че отдавна не се бе забавлявал толкова в компанията на жена. Ако Анабел Грейнджър беше с няколко сантиметра по-висока, значително по-изтънчена, по-организирана, не толкова властна и по-склонна да попива с обожание всяка негова дума, от нея щеше да излезе идеалната съпруга.

6.

Някой седна на седалката до Хийт в салона за първа класа, но той беше прекалено зает с таблицата на екрана на лаптопа, за да обърне внимание. Едва когато стюардесата подкани да се изключат електронните устройства, той усети лекото ухание на парфюм. Вдигна глава и се взря в две интелигентни сини очи.

— Порша?

— Добро утро, Хийт. — Тя се отпусна на облегалката. — Как, по дяволите, се справяш с тези ранни сутрешни полети?

— Свикнал съм.

— Ще се престоря, че ти вярвам.

Беше облечена в тясна копринена лилава рокля без презрамки и ръкави. Върху раменете й бе наметната пурпурна жилетка, а на шията й блестеше сребърна верижка с три диаманта в изящен обков. Тя беше красива жена, образована и изискана и му харесваше да я има за делови партньор, но не я намираше за секси. Порша полагаше твърде много усилия да изглежда сдържана и хладнокръвна, но бе доста агресивна. С една дума — неговата женска версия.

— Какво те води в Тампа? — попита той, макар предварително да знаеше отговора.

— Във всеки случай, не и времето. Днес се очаква там да е 34 градуса.

— Нима?

Хийт не обръщаше внимание на времето, освен ако не влияеше върху резултата от някой мач.

Тя го дари с най-очарователната си усмивка. Можеше и да има ефект, ако той не използваше такава точно със същата цел.

— След снощното ти обаждане реших, че трябва да определим докъде сме стигнали и да обмислим какво да променим, ако е нужно. Обещавам, че няма да ти надувам главата през целия полет. Нищо не е по-досадно, отколкото да си приклещен в самолет с някой, който не желае да млъкне.

Ако се налагаше да се озове затворен в самолет с една от сватовниците си, предпочиташе да е Тинкърбел. Поне нея можеше да я сплаши и да я накара да го остави на мира. Появата на Порша тази сутрин нямаше нищо общо с внезапно желание да посети Тампа. Миналата вечер й бе обяснил по телефона новото им споразумение и когато затвори, тя все още бе в шок. Очевидно вече се бе съвзела.

Преди да излетят, Порша се задоволи с неангажиращ разговор, но когато стюардесите започнаха да сервират закуската, премина към действие.

— Мелани те е харесала, дори много. Струва ми се, че се е влюбила от пръв поглед.