Жалко, че вече не му харесваше чак толкова. Може би трябваше да наеме декоратор, вместо да изчаква, но така бе постъпил с предишното си жилище — струваше му цяло състояние — и никак не остана очарован от резултатите. Интериорът може и да беше впечатляващ, но той се чувстваше странно вътре, все едно бе гост в нечия чужда къща. Продаде всичко, когато се премести тук, с намерението да започне начисто, но сега съжаляваше, че не е задържал част от мебелите, за да не кънти мястото на празно.

Боди взе бутилка вода.

— Разправят, че била много свирепа.

— Гуен ли?

Хийт се качи на пътечката.

— Пауърс. Често уволнява служителите си.

— На мен ми изглежда като делова жена. Освен това съветва на доброволни начала жени с дребен бизнес.

— Ако е толкова добра, защо тогава тя не присъства на срещите ти с кандидатките, както постъпи миналата седмица с Анабел?

— Опитах веднъж, но не се получи. Тя е много напориста и е трудно поносима в големи дози. Но намери няколко много прилични кандидатки, което доказва, че си знае работата.

— Това обяснява защо не покани нито една от тези жени на втора среща.

— Рано или късно, ще го направя.

Боди се запъти към кухнята. Той имаше апартамент в Ригливил, но понякога идваше тук, за да потренират заедно.

Хийт увеличи скоростта на пътечката. Двамата бяха заедно от почти шест години. След катастрофата с мотоциклета Боди се бе превърнал в затънал в самосъжаление наркоман, но Хийт му се възхищаваше като играч и го нае за куриер. Добрите куриери бяха бивши спортисти, които студентите в колежите познаваха и им имаха доверие. Агентите ги използваха да привличат потенциални клиенти. Въпреки че Хийт не го бе поставил като предварително условие, Боди знаеше, че първо трябва да се изчисти от всякакви отрови, и точно това направи. И не след дълго сериозното и стабилно отношение към работата го превърна в един от най-добрите в професията.

От време на време служеше и като шофьор. Хийт прекарваше доста часове по магистралите на Чикаго на път към Халас Хол, централата на «Чикаго Беърс», централата на «Старс» или летището «О’Хеър». Мразеше да си губи времето в задръствания, а Боди обичаше да шофира, така че това бе удобно и за двамата. Докато Боди Грей беше зад волана, Чампиън провеждаше телефонни разговори, отговаряше на имейлите, отхвърляше малко бумащина, макар че доста често двамата използваха времето, за да начертаят някоя бъдеща стратегия, и тъкмо поради това Хийт му плащаше шестцифрена годишна заплата. Зад страховитата външност на Боди се криеше остър и аналитичен ум — хладен, съсредоточен и лишен от всякаква сантименталност. Той бе станал най-близкият приятел на агента и единственият, на когото напълно се доверяваше.

Боди се върна от кухнята с бира в ръка.

— Твоята сватовница не те харесва.

— Много ми пука.

— Но мисля, че я забавляваш.

— Забавлявам я? — Хийт изгуби ритъма на пътеката. — Какво, по дяволите, означава това?

— Питай нея, не мен.

— Да я питам? Как ли пък не!

— Ще е интересно да видим коя ще е следващата й кандидатка. Онази брюнетка, с която те запозна Пауърс миналата седмица, определено не ти хареса.

— Твърде много парфюм, а и освен това едва се отървах от нея. — Хийт натисна един бутон върху дисплея, за да увеличи наклона на пътечката. — Предполагам, че не е зле Пауърс да присъства на срещите като Анабел, но тя е толкова властна и обсебваща, че в нейно присъствие ми е трудно да преценя добре кандидатката.

— По-добре кани Анабел на всички срещи. Изглежда, тя не ти лази толкова по нервите.

— Какви ги дрънкаш? Този следобед определено ме изнерви, и тя, и въпросникът й. — Мобилният му телефон иззвъня и Боди му го подхвърли. Хийт погледна кой се обажда и натисна бутона. — Роко? Тъкмо с теб исках да се чуя…

— Според теб той колко е богат?

За разлика от гривата на Анабел, на която не действаше дори специалният гел за изправяне на косата, дългите кафяви коси на Бари Делшайър обрамчваха безупречно овала на лицето й.

— Достатъчно богат — кимна Анабел и затъкна зад ухото една непокорна къдрица.

— Това е добре. Последният ми приятел ме завлече с петдесет долара, но обеща да ми ги върне.

Бари не блестеше с някакви особени качества, но бе добра, много красива, а пищният й бюст би трябвало да впечатли Хийт. Жената не искаше да влиза сама в ресторанта, затова Анабел се срещна с нея в близкия магазин, работещ до късно. Когато приближиха «Сиена», стилна, слаба като вейка жена с бледа кожа и смолисточерни коси, застанала пред витрината, върху която бе залепено менюто, се извърна и се втренчи в тях. Беше облечена със синя копринена блузка с презрамки зад врата, бял панталон и обувки с високи токчета в тъмносиньо и бяло. Изгледа Анабел с неприязън, обърна се и отново се посвети на менюто.

Бари отметна косите си.

— Още веднъж ти благодаря, че ми уреди тази среща. Вече ми дойде до гуша да излизам с неудачници.

— Хийт определено не е неудачник.

През деня бе прекалено нервна, за да яде, и когато влязоха в ресторанта, апетитното ухание на прясно изпечени чеснови хлебчета мигом изостри апетита й. Чампиън седеше на същата маса, както когато го запозна с Гуен. Тази вечер бе облякъл риза с отворена яка, с цвят малко по-светъл от този на гъстата му вълниста коса. Като се приближиха, го видя как пъхна в джоба си блекбърито.

Надигна се с едно грациозно движение — никакво препъване в стола, нито туткане около масата. Анабел ги запозна. Трудно бе да се отгатнат мислите му, но като видя погледа, който той хвърли върху дългата коса и изумителния бюст на Бари, брачната посредничка веднага усети, че той се заинтересува от новата кандидатка.

Влажните устни на Бари се извиха в очарователна усмивка.

— Анабел не ме е заблудила. Вие сте истински красавец.

Хийт изгледа развеселено своята сватовница.

— Нима?

Анабел си заповяда да не се изчервява. Тя просто си вършеше работата и нищо повече.

Разговорът продължи без много усилия от нейна страна, ако не се брои моментът, когато се наложи да отклони предложението на Бари да обсъдят хороскопа й. За щастие, Бари беше заклета привърженичка на «Старс», така че имаха за какво да си приказват и Хийт я слушаше много внимателно. Анабел неволно завидя, искаше й се и нея да я слушат с такъв интерес. Мобилният му звънна. Той го извади, за да провери кой го търси, но не отговори на повикването. Анабел го възприе като добър знак, а може би беше лош, защото, докато ги слушаше, все повече се убеждаваше, че Бари никак не му подхожда.

— Играли ли сте футбол? — попита девойката, нетърпелива да узнае отговора.

— Играех в колежа, но не бях достатъчно добър, за да бъда нещо повече от резерва при професионалистите, затова се отказах.

— Отказали сте се от шанса да играете за професионалистите? — ахна тя.

— Никога не се заемам с нещо, в което не мога да бъда най-добрият.

На Анабел й се искаше да попита дали не се е занимавал с нещо само за развлечение, но си премълча, като си спомни за братята си работохолици.

Бари пак отметна разкошната си коса на модел за реклама на шампоани.

— А в кой колеж учихте?

— Станах бакалавър в университета в Илинойс, а после се възползвах от шанса си да постъпя в Юридическия факултет в «Харвард».

— Учили сте в «Харвард»? — възкликна Бари. — О, боже, направо нямам думи, много съм впечатлена. Винаги съм искала да постъпя в някой от добрите университети по Западното крайбрежие, но родителите ми нямаха достатъчно средства.

Хийт примигна.

Анабел сграбчи своя коктейл «Зелен фантом» и запресмята как най-бързо да намери следващата кандидатка.

— Приятелката ти не може да се похвали с блестящ ум — отбеляза Хийт, след като Бари си тръгна. Анабел с мъка се сдържа да не пресуши чашата със «Зелен фантом».

— Може би не, но трябва да признаеш, че е страхотна.

— И много мила. Но очаквах нещо по-добро от теб, особено след като вчера отговорих на всички онези глупави въпроси.

— Не са глупави. Освен това има голяма разлика между това, което мъжете казват, че търсят у една жена, и това, което наистина искат.

— Значи, това беше някакъв тест?

— Нещо такова. Може би.

— Не го прави повече. — Изгледа я сурово. — Бях напълно ясен за това, което искам, а Бари — макар че трябва да призная, че е много секси — не отговаря на изискванията ми.

Анабел погледна замечтано към вратата.

— Ако с моя мозък имах нейното тяло, светът щеше да бъде в краката ми.

— По-кротко, доктор Зло*! Следващата кандидатка ще е тук след пет минути, а аз трябва да проведа един разговор. Ще я забавляваш, докато се върна, нали?

[* Пародиен персонаж от филма «Остин Пауър». — Бел.прев.]

— Следващата? Но аз не…

Хийт вече бе изчезнал в задната стая. Тя скочи от стола, готова да го последва, когато видя да влиза елегантна блондинка. С костюма «Ескада» и чантата «Шанел» тя сякаш носеше клеймото на «Стабилни бракове». Той майтап ли си правеше с нея? Наистина ли очакваше тя да забавлява кандидатката на конкуренцията?

Жената огледа бара. Въпреки дизайнерските дрешки, изглеждаше несигурна и дълбоко вкоренената в Анабел добра самарянка надигна сантименталната си глава. Съпротивлява се около трийсет секунди, но кандидатката явно бе толкова притеснена, че тя най-сетне се предаде и се отправи към нея.

— Хийт Чампиън ли търсите?

— Да.

— Извикаха го на телефона за пет минути. Помоли ме да ви правя компания. Аз съм Анабел Грейнджър, неговата… — Поколеба се. Не можеше да признае, че е резервната сватовница, а нямаше смелост да се представи като негова асистентка, затова изтърси това, което й се стори най-добро: — Аз съм шефът на Хийт.

— Мелани Рихтер. — Жената огледа полата й в цвят каки и вталеното червеникаво сако, които в сравнение с нейния тоалет от «Ескада» не бяха особено впечатляващи. Но в погледа й нямаше злорадство и се усмихваше дружелюбно. — Да си делова жена в този доминиран от мъжете свят, сигурно е предизвикателство.