Насочи се към тротоара, където бе паркиран блестящ лъскав кадилак ескалада, с тъмни стъкла и с включен двигател. Посегна към дръжката на дясната предна врата, без дори да се озърне за нея и Анабел осъзна, че явно вече е забравил за съществуването й. Винаги ставаше така.

— Почакай!

Тя хукна през улицата, като едва избягна едно такси и едно червено субару. Запищяха клаксони, заскърцаха спирачки и Чампиън вдигна глава. Затвори телефона, когато тя стъпи задъхано на тротоара.

— Не съм виждал някой да лавира така бързо и ловко, откакто Боби Том Дентън напусна «Старс».

— Смяташе да тръгнеш без мен.

— Не те видях.

— Ти дори не погледна!

— Нямам време да се оглеждам, имам много неща на главата си.

Поне й отвори задната врата на колата си, сетне седна до нея. Шофьорът премести седалката си напред, за да освободи повече място за пътниците си, после се обърна, за да я погледне.

Мъжът беше плашещо огромен, истински гигант. Мускулестите му ръце бяха покрити с татуировки до китките, обвили волана. С тази бръсната глава, умни и проницателни очи и крива усмивка можеше да мине за зловещ двойник на Брус Уилис. Беше доста секси, макар и по един твърде страховит начин.

— Накъде? — попита мъжът.

— Елмхърст — рече Хийт. — Креншо иска да видя новата му къща.

Като запален фен на «Старс» Анабел разпозна името на защитника.

— «Сокс» водят с два на един — оповести шофьорът. — Искаш ли да ти пусна радиото, да го слушаш отзад?

— Да, но за съжаление, трябва да свърша нещо, което съм обещал. Анабел, това е Боди Грей, най-добрият полузащитник, който никога не е играл за «Канзас Сити».

— Аз съм от Аризона, играч от резервния отбор — поясни Боди, докато се присъединяваше със СУВА към оживения трафик. — Играх две години за «Стийлърс». В деня, в който ме продадоха на «Чийфс», счупих левия си крак при катастрофа с мотоциклет.

— Сигурно е било ужасно.

— Понякога печелиш, но понякога губиш, нали, шефе?

— Нарича ме така, за да ме дразни.

Боди я изгледа в огледалото за обратно виждане.

— Значи, ти си сватовницата?

— Брачен посредник — уточни Хийт, като отпи от фрапучиното й.

— Хей!

Той всмукна дълбоко със сламката, а Боди се изкиска.

— Брачен посредник, а? В лицето на шефа си намерила точния клиент. Той се влюбва с такава лекота, с каквато и се разлюбва. — Зави по улица «Ласал». — Но най-големият майтап… последната жена, с която излизаше — някаква снобка от кметството — го чупи. Не е ли смешно? — Хийт се прозина и протегна крака. Въпреки скъпите дрехи, Анабел лесно можеше да си го представи по джинси, тениска и оръфани работни ботуши. Боди зави по авеню «Конгрес». — Тя му би шута, защото той все кръшкаше.

Стомахът й се сви.

— Изневерявал й е?

— Денонощно. — Боди се престрои в съседното платно. — С мобилния си телефон.

Хийт отпи нова глътка от фрапучиното.

— Яд го е, защото аз съм преуспял, а той си прецака живота.

Пълно мълчание от предната седалка. Що за странни отношения имаха тези двамата?

Звънна мобилен телефон, но не същият, по който агентът говореше преди малко. Звънът се разнасяше от джоба на спортното му сако. Явно бе като телефонна централа.

— Чампиън.

Анабел се възползва от разсейването му, за да си вземе обратно фрапучиното.

Докато сключваше устни около сламката, в ума й изникна депресиращата мисъл, че това вероятно ще е най-близкото подобие на контакт, което щеше да има някога със слюнката на сладур мултимилионер.

— Ресторантският бизнес убива кариерата на великите спортисти, Рейф. Парите са си твои, затова само мога да те посъветвам, но…

Най-неприятното в работата й на професионален брачен посредник бе, че самата тя можеше никога да не си намери подходящ партньор. Ако се запознаеше с някой привлекателен млад ерген, трябваше да гледа на него като на бъдещ клиент. Не можеше да позволи личният й живот да усложни професионалния. В този конкретен случай обаче… Анабел погледна към Хийт. Близостта с този необуздан мъжкар я тласкаше към това да наруши всичките си принципи. Той дори ухаеше секси, като скъпите чаршафи, хубавия сапун и мускусните феромони. Изливащото се в гърлото й фрапучино не охлаждаше горещите й мисли. Трябваше да си признае, че жадува за секс. Двете нещастни години, откакто развали годежа си с Роб… Прекалено дълго спеше сама.

Прозвучаха първите ноти от увертюрата на «Вилхелм Тел». Хийт се намръщи недоволно, когато тя извади телефона си.

— Ало?

— Анабел, майка ти се обажда.

Анабел се отпусна на седалката, като се упрекна горчиво, че е забравила да изключи проклетия апарат.

Хийт се възползва от разсейването й, за да придърпа отново чашата с фрапучиното, без да прекъсва своя разговор:

— … всичко е само въпрос на финансови приоритети. След като семейството ти е осигурено, можеш да се пробваш и да откриеш ресторант.

— Изпратих ти формуляра с експресната куриерска фирма — рече Кейт, — затова съм сигурна, че си го получила. Попълни ли го?

— Интересен въпрос — изчурулика Анабел. — Но нека да ти звънна по-късно и ще го обсъдим.

— Да го обсъдим сега.

— Ти си направо супер, Раул. И ти благодаря за снощи. Беше страхотен.

Анабел побърза да затвори и прибра телефона. Щеше да си плати солено, но после щеше да се тревожи за това.

Хийт също завърши своя разговор и насочи към нея доларово зеления си гаменски поглед.

— Ако непременно държиш телефонът ти да звъни с мелодия, поне си избери някоя по-оригинална.

— Благодаря за съвета. — Тя посочи към фрапучиното. — Имаш късмет, че не съм болна от дифтерит. Длъжна съм да те предупредя, че кожните обриви са много гадни.

Крайчецът на устните му леко се изви нагоре.

— Добави го към сметката ми.

— Още нямаш сметка при мен. — Тя си спомни за покрития паркинг, където бе принудена да остави своя Шърман, понеже не знаеше колко ще се забави с Хийт. — Макар че от днес започвам да отчитам разходите си по твоя случай.

Извади въпросника от чантата си с извезани по нея тропически мотиви.

Хийт погледна листовете в ръката й и се намръщи.

— Вече ти казах какво търся.

— Да, зная. «Солджър Фийдд», мръснишки вицове и така нататък. Но ми е нужно малко повече информация. Например в каква възрастова група трябва да е? И моля те, не ми отговаряй «деветнайсетгодишна, блондинка, с големи цици».

— Това вече го минахме, нали, шефе? — намеси се Боди. — През последните десет години.

Хийт пренебрегна коментара му.

— Вече надраснах интереса си към деветнайсетгодишните, така че… да кажем, от двайсет и две до трийсетгодишни. Но не повече. Ще искам и деца, но не веднага.

Анабел, със своите навършени трийсет и една години, се почувства като грохнала старица при това негово изказване.

— А ако е разведена и вече има деца?

— Не съм мислил за това.

— Имаш ли религиозни предпочитания?

— Да не е някоя откачена фанатичка или сектантка. Иначе съм с достатъчно широки възгледи.

Анабел нанесе отговора му във въпросника си.

— Би ли се срещал с жена без университетска диплома?

— Разбира се. Стига да е с ярка индивидуалност.

— А какъв физически тип предпочиташ? Опиши ми го само с три думи.

— Слаба, стегната и страстна — обади се Боди от предната седалка. — Не обича жени с дебели задници.

Анабел се размърда, сякаш искаше да скрие дупето си в седалката.

Хийт опипа с палец металната гривна на часовника си «ТАГ Хюър». Точно такъв часовник си купи и брат й Адам, когато бе провъзгласен за най-добрия кардиохирург в Сейнт Луис.

— Гуен Фелпс я няма в телефонния указател.

— Да, зная. А какво те отблъсква в жените?

— Трябва да я намеря.

— И защо? — попита Анабел малко припряно. — Тя не се интересува от теб.

— Не ти ли се струва, че много лесно ме отписваш?

Тя защрака с химикалката и повтори последния въпрос.

— Какво те отблъсква в жените?

— Лекомислието. Празноглавието. Кискането. Тежкият парфюм. Ако са фенки на «Къбс».

Анабел рязко вдигна глава.

— Аз харесвам «Къбс».

— Каква изненада само!

Тя благоразумно реши да подмине заяждането.

— Никога не излизаш с червенокоси — вметна Боди услужливо.

За нещастие, един от червените кичури на Анабел избра точно този момент, за да падне върху бузата й.

Хийт впери гневен поглед в шията на Боди, където татуировката на воин от маорите се спускаше под яката на ризата му.

— Може би ще е по-добре моят верен слуга да отговаря на въпросите ти. Явно знае всички отговори.

— Просто й спестявам времето — оправда се Боди. — Ще ти доведе някоя червенокоска, а ти ще вдигнеш скандал. Търси жени от класа, Анабел. Това е най-важното за него. От онези изтънчени дами, които са учили в пансион и говорят френски. Но да е истинска. Надушва фалшификата от километър. И да е в отлична физическа форма.

— Разбира се — констатира сухо тя. — Спортна натура, но и домошарка, елегантна и стилна, блестяща, с влиятелни връзки и патологично покорна. Ще е фасулска работа да се намери.

— Забрави «горещо парче» — ухили се Хийт. — И никакви пораженски настроения. Те са само за неудачниците. Ако искаш да успееш в този свят, Анабел, трябва да мислиш позитивно. Каквото иска клиентът, му го доставяш. Това е първото правило за процъфтяващия бизнес.

— Аха. А ако жената има кариера?

— Тогава не виждам как може да се получи между нас.

— Но описаната от теб потенциална житейска спътница няма да стои бездейна в очакване на принца. Вместо това навярно оглавява някоя голяма корпорация. И я ръководи през паузите между представянията на «Виктория Сикрет».

Хийт насмешливо повдигна вежди.

— Мисли позитивно, Анабел. Мисли позитивно.