— Смятам, че е по-добре да не говорим за случилото се — каза тя и обгърна талията си.

— Напротив, трябва да поговорим — той погали слепоочието й. — Когато те помолих да ми станеш жена, наистина го исках.

— Значи тогава си ме лъгал, а сега ми казваш истината — отдръпна се от него. Оказа се вярно, че човек трудно мени нрава си. А той беше измамник и негодник. — Каква глупачка съм, да си мисля, че нещо може да стане — повдигна полата си и хукна към къщата. Искаше да се махне от този човек, който я смущаваше, и да остане сама.

— Сабрина, почакай — Ийън я настигна в началото на стълбите, които водеха от терасата към балната зала. — Ще ти обясня. Искам да разбереш защо…

— Няма какво да ми обясняваш — тя се обърна към него.

— Мисля, че има — каза той и дланите му се плъзнаха по голите й ръце. — Ако искаме да сме добре в бъдеще, трябва да излекуваме раните от миналото.

— Ние нямаме бъдеще, Тримейн. Току-що осъзнах, че не мога да живея с човек, на когото не вярвам.

Музиката се носеше през отворените врати на балната зала над тях. Някои от двойките, които стояха на терасата и се наслаждаваха на луната, се приближиха към каменната балюстрада.

Ийън я хвана здраво.

— Влюбих се в теб още щом те видях. Не знаех нищо за баща ти до утрото на нощта, в която се любихме.

— Защо правиш всичко това? — отблъсна ръцете му. Защо трябва да ме лъжеш?

— Сабрина…

— Всичко свърши, Ийън Тримейн.

Сабрина повдигна полите си и побягна по стълбите. Ийън я следваше по петите. На светлината, която струеше от прозорците на балната зала, хвана ръката й и я спря.

— По дяволите, Сабрина! Писна ми вече да ме наричаш лъжец!

— Кога точно ми каза истината? — попита тя и се вгледа в лицето му. Бе обичала това лице толкова дълго, но зад него се криеше душата на негодник. — На борда на „Бел“, когато ми съобщи, че всичко е само номер, или когато ме предупреди, че жена ти трябва да бъде куртизанка?

Гласът й се извиси над музиката и привлече вниманието на някои от гостите в залата, които се струпаха до вратата. Това доведе и други любопитни.

— Кога? В кой момент не ме излъга?

— Когато ти казах, че те обичам — за разлика от нейния вик гласът му прозвуча нежно като кадифе.

— Не можеш вечно да ме правиш на глупачка — завъртя се на пети. Никога вече не би му повярвала. Никога!

— Не можеш да избягаш от всичко — каза Ийън и я хвана за ръката.

— О, напротив, ще избягам — тя се изви, за да го погледне. — Ще се кача на първия влак в южна посока.

— Проклет да съм, ако те пусна!

Сабрина направо се разтрепери от ярост.

— Ти каза, че ще ме пуснеш да си ида.

Ийън се ухили.

— Излъгах. Какво очакваше от човек като мен?

Без да се замисли, че ги гледат толкова хора, Сабрина замахна и му удари такъв шамар, че главата му отхвръкна настрани, а дланта й пламна. Гостите около тях смаяно затаиха дъх. В светлината от прозорците тя видя отпечатъка от пръстите, който изгаряше бузата му.

— Дотук беше — прошепна Ийън.

Метна я на рамо и тя изпищя. Като Червеното море пред Мойсей гостите му направиха път, за да я внесе в балната зала.

— Пусни ме!

Фибите и гребените от косата й попадаха по лъскавия палисандров под и гъстите къдри се посипаха надолу чак до прасците му. Тя го блъскаше с юмруци по гърба, мяташе се, риташе — напразно.

— Някакви проблеми ли има? — попита ги Керълайн на главния вход.

— Нищо сериозно. Ще се справя и сам — каза Ийън.

Сабрина се надигна от рамото му и отметна косата от лицето си.

— Лельо Керълайн, помогни ми?

Керълайн се усмихна.

— Наведи се, скъпа. Ще си удариш главата в свода.

От устните й се изтръгна сподавен писък, гласът й едва се чуваме от гняв:

— Този човек…

Думите й заглъхнаха, защото Ийън започна да я спуска назад и тя трябваше да се хване за кръста му, за да не падне с главата надолу. Пренесе я през прага, част от гостите го следваха неотлъчно.

— Ти си луд! — изкрещя Сабрина, когато тръгнаха по стълбите.

— Несъмнено.

Косата й се развя, когато той стигна до площадката и се завъртя. Повече от сто души се тълпяха в коридора и ги гледаха, сякаш това беше ключовият номер в програмата.

— Моля, останете! — плътният глас на Ийън прокънтя в коридора. — Забавлявайте се тази вечер. Уверявам ви, аз смятам да прекарам чудесно — като изрече последните думи, той се обърна и хукна нагоре през две стъпала.

Смехът отдолу жегна и без това ранената гордост на Сабрина.

— Как дръзваш! — тя едва говореше от гняв.

— Скоро ще узнаеш, че съм достатъчно дързък, за да направя безброй много неща на своята сладка и мила съпруга.

Сабрина се облекчаваше, като бълваше люти клетви и блъскаше гърба му с юмруци, докато вървяха по дългия коридор на втория етаж.

— Ти откъде си се научила да говориш такива неща? — в дълбокия му глас прозвуча насмешка. — Една дама не бива да държи такъв език. Особено на съпруга си.

— Пусни ме — крещеше тя и сипеше удари по гърба му.

— Сабрина, ако си спомняш, наскоро ме раниха — каза той и влезе в спалнята си.

— Само да ми паднеш в ръцете!

— Звучи съблазнително.

Сабрина отметна косите, които падаха като завеса върху лицето й, и огледа стаята. Светилниците бяха запалени и хвърляха златни отблясъци по махагоновата ламперия. Леглото изглеждаше като трон, поставен върху фигурите на килима, преливащи в синьо и млечнобяло. Леденосинята завивка стоеше сгъната в единия край. Горният чаршаф бе отметнат и разкриваше едно примамливо леговище от бял лен. Тя цялата тръпнеше от вълнение, но извика в безсилие:

— Пусни ме!

Ийън се подчини и я пусна на пода така бързо, че тя за малко не падна, но запази равновесие, изръмжа и се нахвърли върху него с юмруци. Успя да го удари в рамото, преди големите му ръце да уловят китките й. Само с едно движение той изви ръцете й зад гърба и я придърпа към силните си гърди.

— Мръсник! — изкрещя тя, отметна глава назад и го стрелна с поглед.

— Прекрасна чародейка — прошепна той и устните му пожелаха нейните.

Дъхът му миришеше на бренди и още нещо — далеч по-силно — собствения му замайващ аромат. Пламъците в нея се разгоряха, подклаждани от дълго потискана любов и необуздано желание. Тя овладя страстта си, извърна глава и се отдели от него, устните й се плъзнаха по брадичката му.

— Господи, колко те мразя.

— Усещам, че направо ме ненавиждаш — прошепна той до слепоочието й.

Дори не можеше да го предизвика. Ийън смени ръката, с която я държеше, тялото му се движеше до гърдите й, докосваше и мамеше. Двете й китки бяха в лявата му ръка, дясната се плъзна по гръбнака й и откопча копринените копчета. Сабрина усети как роклята се отпуска под опитните му пръсти. Крехката материя едва ли представляваше съществена пречка.

— Искам да си вървя — изкрещя и опита да се изтръгне.

— Никога! — с дясната си ръка подхвана главата й и я дръпна назад, за да я принуди да го погледне в лицето. Погледът му преливаше от чувства, които придаваха на очите му призрачен блясък, толкова красив, че сърцето й се сви.

— Ти си моя, Сабрина. Сърцето ти ми принадлежи. Не мога да те оставя да си идеш, докато съм жив — но в противоречие с думите си я пусна. Тя се препъна назад, вдигна ръка към устните си и роклята се смъкна от бледото й рамо.

Ийън се усмихна, заключи вратата и взе ключа. Пристъпи към нея.

— Не искаме никой да ни смущава!

— Да не си мръднал от мястото си, Тримейн — Сабрина започна да отстъпва гърбом.

Той спря и хвърли ключа на гардероба, след което се отправи към нея бавно и уверено, като събличаше сакото си:

— Достатъчно играхме по твоите правила, Сабрина. Време е да поиграем по моите.

Стаята се изпълни с влудяваща мъжественост и жизненост. Сабрина продължи да отстъпва. Ако си мислеше, че ще се поддаде на неговите ласки и ще му бъде покорна наложница, скоро щеше да разбере, че се е лъгал горчиво.

— Писна ми от твоите игри.

Той се усмихна дяволито и очите му блеснаха. С едно дръпване разхлаби копринения шал на врата си.

— Играта още не е започнала, Сабрина.

— Ти ме излъга!

Шалът падна на земята.

— Само защото си помислих, че и ти ме лъжеш.

Ийън измъкваше седефените бутанели, пускаше ги по килима и те отскачаха във всички посоки. Под ризата му се разкриха тъмни къдри и гореща кожа. Тази гола плът бе така мъжествена, че Сабрина не можа да откъсне очи от нея и стъпи назад. Препъна се в едно малко столче, политна и падна сред купища изумрудена коприна. От това пострада само честолюбието й. Той спря над нея.

— Кажи ми истината, дяволче. Защо се противиш така?

— Защото те мразя — каза тя и скочи на крака. Роклята се смъкна от бюста й и разкри бялата риза. Гърдите й се очертаваха ясно под леката коприна, набъбналите от жажда върхове я издадоха. Тя бързо я дръпна към раменете си.

Ийън повдигна вежди.

— А сега кой лъже?

Сабрина се озърна и погледът й попадна на вратата към нейната спалня.

— Ще те любя, Сабрина.

Дълбокият глас проникна в нея и я помилва ниско като топла длан. Тялото й безсрамно откликна. От дълбините, които набъбнаха и пламнаха от желание, се надигна сладостна и гъста вълна от жарава.

— Цялата нощ, докато не проумееш колко те обичам, докато не си признаеш, че и ти ме обичаш. Докато не се закълнеш, че изобщо не искаш да ме напуснеш.

Без съмнение бе способен да изтръгне от нея подобно признание. Вдигна поли и се затича към стаята си.

Ийън скочи, хвана я през кръста и я повдигна от пода, но Сабрина одра ръката му и го ритна в пищяла, доволна, че го накара да изстене от болка. Хвърли я на леглото и тя потъна в пухените завивки. Беше като усукана купчина от коприна и коса.

— Нагъл северняк! — глухо изрече и отметна косата от лицето си. Видя, че роклята й се е омотала около ханша и копринените чорапи, жартиерите и розовите пъпчици, които ги украсяваха, са изложени на показ.