— Това е Джон, нали?

— Да. Портретът беше започнат една година преди войната. Художникът го завърши след смъртта на брат ми — той замълча за малко и погледна картината. В очите му все още се четеше мъка.

— След смъртта му си участвал доброволно в много опасни операции, нали? Тогава си бил и шпионин.

Той отговори, без да я погледне:

— Тази работа трябваше да се свърши.

Ийън не е имал желание да се върне жив от тази война. Знаеше още преди да го е чула.

— Той е бил вече мъж, Ийън. Направил е сам своя избор. Ти нямаш вина, че е тръгнал да воюва, и не се е върнал.

Той я погледна смаяно. Дълго не я изпусна от очи, преди да сведе глава.

— Не всякога ми се удава да повярвам в това.

Искаше да отиде до него, да го прегърне и да му каже колко е щастлива, че е оживял. Но не можеше да помръдне, разкъсана между две желания — да даде сърцето и душата си, да се слее в едно със своя любим или да се предпази, да не открива чувствата си, да отхвърли любовта. Мили боже, толкова искаше да му се довери.

— Пристигна госпожа ван Кортленд — съобщи Ормсби от вратата.

Сабрина погледна натам с благодарност за отлагането на решенията, които все още не бяха узрели.

— Леля Керълайн искаше да е тук преди всички останали.

— Почакай — каза Ийън, когато тя се обърна да си тръгне. Беше метнал сакото си на едно от зелените кадифени кресла. Извади от джоба черна кутия и се приближи.

Сабрина го гледаше, опитваше се да обуздае кръвта, която бучеше в ушите й, вълнуваше се от близостта му.

— От две седмици я нося със себе си, но не намерих подходящ момент да ти я подаря — каза той и й подаде кутията.

Тя я поддържа за малко, без да събере смелост да я отвори. Когато повдигна капака, пръстите й се разтрепериха. Погледна вътре и дъхът й замря в гърлото.

— О, небеса — прошепна тя. Сякаш всички звезди бяха събрани в кутията.

Върху черното кадифе лежеше огърлица — по-красива от всички, които бе виждала. В центъра сияеше голям овален диамант. До него имаше квадратни изумруди, които се редуваха с кръгли брилянти до края на първия наниз. Вторият ред също беше от диаманти, подредени в спираловидни извивки. Всяка от тях завършваше с капковиден изумруд. От централния камък се спускаха три полукръга от брилянти, които завършваха с голям капковиден изумруд.

Ийън повдигна огърлицата и камъните блеснаха в най-различни цветове.

— Ще я сложиш ли?

Тя кимна и затвори очи, докато той я постави на шията й, диамантите я обгърнаха, последният изумруд се докосваше до ръба на корсажа. Топлите му пръсти стегнаха закопчалката.

— А, ето ви и вас — Керълайн влезе и разруши мимолетната магия.

Ийън отстъпи, когато тя се приближи. Погледна ги и двамата, в очите й блесна разбиране.

— Обърни се, Сабрина, искам да те разгледам.

Сабрина се подчини. Изумрудената коприна трепна в грациозен пирует.

— Великолепно, просто смайващо — каза Керълайн и сключи ръце пред гърдите си. Погледът й попадна на бляскавото колие.

— А това какво е? — приближи се и огледа огърлицата критично.

През рамото й Сабрина хвърли поглед към Ийън. Той стоеше и леко се усмихваше.

— Подарък от… съпруга ми.

— Изключително! — Керълайн се обърна към Ийън. — Вие умеете да цените красотата.

Той се усмихна на Сабрина.

— Да, положително.

Керълайн насочи вниманието си към него и видя къдрите, които опираха яката му.

— Виждам, че косата ви е подстригана.

Ийън прокара ръка през гъстите кичури.

— Фризьорът дойде днес след обяд и не знаех какво да му кажа.

— Сигурно аз му дадох адреса — Керълайн се усмихна, като погледна първо Сабрина, после него. — Хайде да вървим. Зная, че не искате да закъснеете за собствения си бал.


Никой от елита на Ню Йорк не можеше да устои на обединените усилия на фамилиите Тримейн и ван Кортленд. Шестстотин души дойдоха в дома на Ийън, за да поздравят господарката. Ийън беше прегърнал Сабрина през кръста и не я изпусна, докато посрещаха гостите. Това недвусмислено изразяваше подкрепата му.

Някои от мъжете, които бяха ухажвали Джулия преди, сега поздравиха Сабрина сдържано, но не можеха дълго да устоят на чара й. Скоро дори и тези, които най-разпалено я критикуваха, се усмихнаха и започнаха да се шегуват за хитрия номер, който е погодила на Ийън. Никой не си отиде с мисълта, че и той самият е бил изигран.

Някои от жените, особено тези, които искаха да се омъжат за Тримейн, се държаха високомерно. Но в обществото на Ню Йорк имаше много представителки на Юга, които подкрепяха отделянето му от федерацията, докато съпрузите им се бореха за запазването й. Те веднага я приеха в средите си, възхитени от смелостта й да направи такъв театър.

Докато гледаше как съпругата му се носи по дансинга с Питър Уорън, Ийън изпитваше едновременно гордост и ревност. Остроумието, красотата и пленителната усмивка на неговата южна дама завладяха сърцата на янките. Гордееше се с нея. И въпреки това едва издържаше миговете, в които други я прегръщаха или я гледаха с копнеж. Броеше усмивките, които раздава. Не знаеше още колко часа ще може да се възхищава на това усмихнато лице.

— Тя се справя отлично — каза Делия.

— Да, така е — Ийън хвърли един поглед към Сабрина, която танцуваше на няколко крачки от тях. Тя, изглежда, усети и се обърна към него. Погледите им се срещнаха и светът сякаш започна да пулсира около своя център, който беше тя, всичко се сля в неразбираема смесица от цветове и шум. Твърде бързо партньорът й я отнесе нанякъде и трептящото напрежение помежду им се стопи. Ийън остана сам, обнадежден повече от всякога. Може би… — беше само предположение — може би ангелът с червени коси ще остане с него.

— Клетницата знае ли, че се ожени за нея само защото трябваше да ме замениш с нещо?

Ийън с усилие откъсна поглед от жена си и сведе очи към Делия. Тя го гледаше, красивата й глава беше наклонена, пълните й устни загатваха усмивка. Той подозираше, че ако не изцяло, то поне отчасти, тя вярва в това, което говори.

— Нека го запазим в тайна.

Тя го следваше, леко и гъвкаво се справяше със завъртанията и приклякванията на танца.

— Съпругата ти сподели, че е ходила на лов някога по Мисисипи. Може би сега ние с Ранд ще успеем да ви накараме да дойдете с нас. Или пък вие ще ни поканите в Дънкелд на лов за фазани.

— Ще бъдете добре дошли по всяко време. Но аз вече съм загубил интерес към лова — беше видял толкова смърт, че му стигаше и за още десет живота.

— Ще се почувстваш по-различно, когато видиш какви трофеи ще донесем.

— Може би.

Ийън погледна към Сабрина и си представи топлите й очи. Тази вечер щеше да разбере дали войната е свършила завинаги. Не можеше да я остави да си иде. Не и преди да й покаже стойността на това, което оставяше зад гърба си.

— Толкова се притеснявах за тази вечер — каза Луси и взе чаша лимонада от масата. — Ако някой можеше да ми каже, че така добре ще се справиш…

Сабрина се усмихна.

— Изненадах се, когато никой не попита откъде идва това ужасно дрънчене, докато ги поздравявам.

Луси я погледна с широко отворени очи.

— Какво дрънчене?

— Коленете ми трепереха.

Луси се разсмя звънливо и гласът й се смеси с музиката, която долиташе от нишата на оркестъра.

— Сигурна съм, че това не е истина.

Сабрина кимна.

— Утре вероятно ще имам синини.

— Ти можеш да се справиш… — Луси млъкна, усмивката й изчезна, когато погледът й се натъкна на нещо зад гърба на Сабрина.

Сабрина хвърли един поглед през рамо. До масата стоеше Тимъти Рейнолдс и говореше с Алайза Рензълиър. Ниската блондинка се смееше и обточеното с дантела ветрило докосваше гърдите му. Тим погледна към тях и очите му казаха на Сабрина всичко, което й трябваше.

Вече бе опитвала да говори с него, но той й обърна гръб. Сега вече не се вживяваше толкова в съдбата му. Обърна се към Луси:

— Сигурна съм, че иска да те накара да ревнуваш.

Луси се загледа в лимонадата си.

— Де да беше така.

— Време е да престанеш да излагаш чувствата си на показ — тя взе чашата, сложи я на масата и хвана ръката на Луси. — Той не се вслушва в разумни съвети и може би ще е по-добре, ако го накараме да пострада малко.

— Какво искаш да кажеш? — попита Луси, когато Сабрина я отведе от масата.

— Виждам един много симпатичен господин, който стои сам до дансинга. Казва се Питър Уорън. Сигурна съм, че възможността да потанцува с теб ще го очарова.

— Не ми се танцува много.

— Тимъти Рейнолдс прекрасно знае това — Сабрина погледна братовчедка си. — Ти ще бъдеш красавицата на този бал. Ще се усмихваш и ще се забавляваш чудесно.

Луси се колебаеше.

— Но аз не знам как.

— Разбира се, че знаеш. Усмихни се. Сега ще видим дали господин Рейнолдс може да легне, на каквото си е постлал.

Сабрина я запозна с тъмнокосия младеж и, както предположи, Питър веднага я покани на танц. После се обърна, погледна Тим и се усмихна, като видя внезапното напрежение, което се изписа по лицето му. Той скоро щеше да разбере, че това е война.

— Сабрина, непременно трябва да се видиш с един човек. — Керълайн я повлече за ръката.

— Лельо Керълайн, не мога точно сега, трябва да…

— Налага се да дойдеш — каза тя и я поведе към главния вход.

Сабрина едва не се задуши от напрежение, но намери сили да прошепне:

— Какво има? Нещо лошо ли е?

Не получи отговор, докато не излязоха в коридора. Токчетата им чукаха по мрамора в забързано стакато.

— Баща ти играе покер с гостите — каза го така, че само Сабрина я чу.

— Боже мили! — Сабрина притисна гърлото си с ръка.

— Успокой се, скъпа — Керълайн я поведе по коридора. — Но го измъкни оттам, защото ще те съсипе.

Сабрина се молеше вече да не го е направил.

Глава 28