— Доколкото си спомням — каза тя и пусна цветето на земята, — преди време прекъснах една от срещите ти точно на това място.

Ийън се намръщи, когато тя започна да разкопчава ризата му. Докато разкопчаваше копчетата, усещаше допира на топлия плат и леко драскаше кожата му. Не изпусна от очи разтревожения му поглед.

— Каква игра играеш, Сабрина?

Той искаше куртизанка и щеше да я получи. Отсега нататък щеше да се държи с него само така.

— Изглеждаш изнервен — тя измъкна ризата от панталона, приглади топлите гънки и плъзна ръка по хълбока му. Едната му буза потръпна. — Страх те е, че мога да те ухапя?

— Сигурен съм, че ще го направиш.

— Хайде, янки — ръцете й се плъзнаха между ризата и панталона му. — Нима някаква жена от Юга може да те уплаши?

— Ако при Лий работеха повече такива като теб, всички щяхме да си подсвиркваме южняшки песнички.

— Ще приема това за комплимент — дланите й се плъзнаха нагоре по топлата кожа, върховете на пръстите опипаха гладките извивки на ребрата му, широко се разтвориха върху пищните кичури, които покриваха гърдите му, и погалиха изпъкналия мускул отдолу. Плътта му потръпна от допира, стегна се и издаде растящото му напрежение.

Дълбоко в себе си тя почувства познатия повик, който опъна мускулите й, когато страстта я завладя. Сега може би играеха неговата игра, но тя щеше да промени някои от правилата. Бавно отметна ризата от раменете му. Изпиваше го с поглед. През стиснати зъби той си пое дъх. Сабрина се усмихна, издърпа ризата от ръцете му и я остави да падне на земята.

Ийън почувства, че силата й става все по-голяма. Знаеше, че трябва да спре този фарс сега, преди всичко да е загубено. Твърдите й гърди, покрити в топла коприна, се плъзнаха по тялото му. Той прехапа устни, когато разтворената й уста се впи в шията му, езикът й се завъртя по кожата, а пръстите се плъзнаха към цепката на панталона.

Тялото му откликна, кръвта се заблъска в плътта под ръката й. Почти го владееше, юздите се изплъзваха от ръцете му. Но не можеше да я спре. Искаше точно това. Искаше да се изпълни всяко еротично обещание, стаено в допира на тялото й. Желаеше я тук, в градината, гола под слънцето.

Притвори очи и се опита да успокои неравномерното си дишане. Заслуша се в непрекъснатото шумолене на дъбовите листа от вятъра. Уханията го завладяха, рози и жасмин се смесиха в аромат, по-силен от вино, обориха предпазливостта, опиваха сетивата му с всяка глътка въздух.

Ийън стисна зъби, когато устните й се притиснаха към едно от тъмните зърна на гърдите му. Тя го повъртя между зъбите си и сякаш запали искри, които се пръснаха по цялото му тяло. Ийън повдигна длани и погали ръцете й, искаше да разкопчае копчетата на роклята, да обхване гърдите й, но Сабрина потъна надолу и се изплъзна от докосването му.

Стон се изтръгна от него, когато бузата й се притисна до тази част от плътта му, която пулсираше от желание. Докосна го с устни и издиша насреща му бавно и горещо, дъхът й изгори кожата и потече в кръвта му. Ако желаеше доказателство за властта си, вече го имаше — тазът му се залюля напред и се притисна към нея. Нямаше начин да го спре.

Усети, че губи битката, но това нямаше значение. Не и сега. Не и когато тя изпълваше цялото му същество, не и когато го докосваше така. Твърде дълго бе мечтал и жадувал, за да я отблъсне.

Отметна косата й назад, гледаше я как потрива лице в тялото му точно над превръзката, устните й го докосваха нежно, езикът играеше по кожата му. Разкопча предната платка на панталона му, пръстите й го докоснаха през топлия вълнен плат, дланта й го погали и го остави свободен под лъчите на слънцето, под жаркия допир на ръката си.

До дъното на съществото си Сабрина представляваше чистата женственост, и това имаше такава власт над него, че едва успяваше да си поеме дъх. Като галеше кожата, тя смъкна панталона и бермудите надолу по дългите му крака. Вятърът бръснеше кожата му като вихрен огън. Бавно събу ботите и чорапите му и измъкна панталоните и бельото през стъпалата му. Остана пред нея съвсем гол.

Коленичи пред него и вдигна поглед, очите й го изпиваха. Той плъзна пръсти в косите и обхвана главата й. Беше толкова красива — неговият ангел, вещицата, жената, която открадна сърцето му. Почувства се като Адам, който за първи път среща Ева, осъзнаваше предстоящото унищожение, но беше безсилен да предотврати падението.

Сабрина подхвана задната част на бедрата му и притисна устни към кадифеното връхче на възбудената му плът. Косата й се развя и като нежна червена коприна помилва бедрата му. Той стисна зъби и изстена, отметна глава назад и погледът му се зарея в гъстата корона на дъба.

Сабрина го изтезаваше с устни, зъби и език, докато той не започна да трепери от нежния й допир. Танцуваше и подмяташе бедрата си по примитивния ритъм на нейната музика. Животински звуци се изтръгваха от гърлото му, докато тя го подтикваше все по-близо и по-близо към ръба на лудостта.

— Сабрина — прошепна той, гласът му беше пресипнал от пулсиращото в слабините му напрежение. Ийън хвана раменете й и я изправи. Желаеше я сега, искаше да почувства копринената й плът около себе си, да чуе тихите стенания на доволство, докато се движеше в нея.

Тя се повдигна, целуваше го и се плъзгаше нагоре по него, милваше го с ръце и гърди, докато огънят, който се надигаше от слабините му не започна да го задушава. Стана да го посрещне, когато наведе разтворените си устни към нея. Най-сетне беше в ръцете му, можеше да се притисне към нея, да проникне в нея. Но най-малко десет метра коприна го деляха от това, което желаеше.

Грабна роклята с две ръце и я омота около таза й. Сабрина раздели устните му с език и се притисна към него с въртеливи движения, топлата коприна милваше плътта му. Придърпа таза му с ръце. Ийън отстъпи, прасецът му се удари в гладкия ръб на каменната пейка.

Повдигна я към себе си и я притисна към най-горещото си място. Нищо. Не чувстваше нищо, освен коприна и само намек за жена под нея.

— Обвий ме с крака — промълви той срещу устните й, докато се опитваше да намери бедрата й между множеството гънки плат.

Ръцете й бяха около шията му, тя го обви с крака и притисна горещата си женствена плът в корема му. Ийън легна на пейката, полата й се разстла на вълни около него, камъкът се вряза в голата му кожа, но той усещаше само болката, която пулсираше в слабините му.

Разбута полите и фустите от пътя си. Почувства меките й бермуди, намери топлия отвор и се плъзна вътре. Въздухът напусна дробовете й, когато мечът му нахлу в стегнатата, трепкаща ножница на плътта й.

Ръцете й се вкопчиха в косата на тила му, прегръщаше го, целуваше го, хапеше го леко, езикът й нахлуваше дълбоко в устата му. Като професионален ездач, възседнал див жребец, тя го яздеше, въртеше таза си, посрещаше го, когато се повдигаше, нагаждаше всеки влажен удар към собствения си лудешки ритъм, подчиняваше го на волята си.

Коприненият корсаж се плъзна по голите му гърди. Меките ленени бермуди милваха краката му. Косите й се разпиляха по раменете му. Обгръщаше го отвсякъде.

Чувстваше я как пулсира около него, подтикваше го с една учудваща, пищна, женска свобода, изпълваше сетивата му с острата миризма на възбудата си. Тя отметна глава назад и простена — дълъг, сладостен, тръпнещ звук, който почти го влуди. Искаше да се излее в нея, да я изпълни, да посее семето си дълбоко. Но искаше и нещо друго — да я бележи като своя жена, само негова, завинаги.

Притисна таза си към нея, помпаше, нахлуваше, блъскаше напрегнатата си удължена плът отново и отново, докато усети, че пламъкът на Сабрина трепна и се разгоря още веднъж и тя впи нокти в гърба му и заподскача като кон върху него. Не можеше да се сдържа нито секунда повече. Тя бе дръпнала спусъка и Ийън избухна в нея, хвана я за хълбоците, придърпа я, чувстваше конвулсиите на мускулите й.

Потънал дълбоко в нея, я притискаше до себе си, лицето му бе опряно в меките й гърди, горещото й дишане пареше рамото му. След дълго мълчание тя подхвана ухото му със зъби и стисна, докато той простена.

— Добре ли се представи твоята куртизанка, Тримейн?

Действителността — студена и жестока — се върна при него. Не можеше да избяга. Това, което в представите му беше рай, всъщност бе ад. Той въздъхна до рамото й. Ръцете му трепереха, докато я повдигна от скута си, не можеше да я погледне в очите, знаеше, че ще издаде, чувствата, които бушуваха в душата му. Тя спечели. А той се страхуваше, че е загубил повече от една битка.

Когато се надигна, болката раздра тялото му, но той потисна желанието да пипне превръзката. Не можеше да достави това удоволствие на Сабрина. Но това не бе единственото място, което го болеше.

— Изглежда, ще ти се наложи да седиш на меко известно време — притисна пръсти към гърба му. — На места си издран до кръв.

Той се обърна, за да прикрие нараненото си седалище и пред учудения й поглед си изправи оръжието, с което бе извоювала победата си. Сабрина се усмихна и се облегна назад на пейката, коленете й се разтвориха свободно настрани. Полите й бяха увити около кръста и той видя пълната картина на женските й прелести през процепа на бермудите.

— Искаш ли още малко, за да се успокоиш напълно?

Той процеди през зъби някакво проклятие и се наведе за бельото си. Наистина се държеше като мръсница. Значи това целеше — да му докаже, че не е нищо за нея, че той не означава нищо. Малката чародейка успя. Дори повече, отколкото предполагаше.

Докато се обличаше, възвърна спокойното си изражение. Когато се обърна отново към нея, лицето му беше безизразно. Сабрина седеше просната на пейката, гледаше го и се усмихваше, очите й блестяха победоносно.

Ийън извади от джоба си банкноти, захванати в златна щипка. Извади двеста долара, вмъкна ги в деколтето на корсажа и погали гърдите й с опакото на ръката си.

— Добре се справи. В продължение на векове жените са се препитавали така, Сабрина. Очаквах това от теб.