— Не можеше ли теб да те погребат някъде по бойните полета? — говорът му беше провлечен и неясен от алкохола. — Ти си виновен за смъртта на сина ми.

Думите пронизаха Ийън като нож. В този миг той се почувства нищожен, ужасно глупав. Ако сега можеше да си вземе назад всичките опити да бъде добър и полезен! Но не можеше.

След два месеца получи писмо от сестра си Елън: баща му се спънал в най-горното стъпало на високата вътрешна стълба и се простил с живота. Това ги лиши и от последната възможност да се помирят.

— Ийън, сигурен съм, че баща ти би искал ти да ръководиш делата му — каза Хенри.

Ийън не искаше нищо от фамилията Тримейн. Джон беше избраникът, той беше предопределен да получи царския дял.

— Не съм сигурен, че от Ийън ще излезе банкер — каза Ранд и се усмихна на братовчед си, но в очите му се четяха други чувства. — Доколкото си спомням, именно той каза, че никой не може да го накара да се зарови в банковите дела и да не помръдне цял ден.

Ийън посрещна гнева на братовчед си с усмивка. Прекрасно разбираше, че този гняв не е нищо повече от самозащита.

— Преди няколко години изобщо нямах представа, че ти ще се ожениш или ще работиш в банката.

Ранд сви рамене и погледна в пода.

— Виждаш ли какви изумителни неща може да постигне една подходяща съпруга.

Докато Ранд говореше, вратата се отвори, на прага застана Елън и се усмихна на братовчед си:

— Точно по тази причина дойдох да потърся Ийън.

Ийън се намръщи, когато сестра му се запъти решително към него. Зелените й очи му подсказваха, че трябва да бъде нащрек, защото все още е ерген — инстинкт, който измамата на Сабрина бе изострила до крайност. Светлината от газеника хвърляше отблясъци върху черната й коса, копринената й одежда с цвят на кайсии и сметана се носеше около нежните й форми.

— Искам да те запозная с една жена — каза Елън, взе чашата от дългите пръсти на Ийън и я постави на ореховата маса до Хенри.

— О, само това не. Последната, с която ме запозна, беше бъбрива като сврака.

— Тази жена е различна — каза Елън и му се усмихна. — Още първия път, когато я срещнах, си помислих, че е създадена за теб.

— Точно същото ми каза и за свраката — Ийън се намръщи в отговор на усмивката й. Елън беше на петнадесет години, когато майка им почина. Макар че тогава все още беше дете, тя се опита да влезе в ролята на майка за двамата си братя, които бяха на седем и пет години. На седемнадесет се омъжи и ги напусна, но дори и двадесет години по-късно някои от навиците й не се бяха променили.

— Просто не мога да гледам как се съсипваш — каза тя и го подръпна за ръкава. — Вече от две седмици си в града, а не си посетил и едно тържество. Ще завършиш живота си като самотен стар ерген.

Ийън въздъхна и поклати глава.

— Само ако съм късметлия.

— Няма да ти позволя да станеш отшелник — каза Елън и го подкани да излязат.

Отшелник — никога не си го беше представял, но сега тази идея му хареса.

— Трябва да се подстрижеш. Само една халка на ухото — и съвсем ще заприличаш на пират.

Ийън прокара ръка през рошавата си грива. Беше предвидил да си остави малко време, за да я оправи, но все забравяше.

— Притесняваш се, че дамата няма да ме хареса.

Когато сестра му го погледна, светлината от газената лампа се отрази в очите й.

— Миличко, не познавам жена, която не те обожава.

Да, в най-лошия случай обожаваха парите на Тримейн, помисли си Ийън. Докато двамата вървяха, подметките им потропваха по шахматно подредените черни и бели мраморни плочи. Из дългия коридор, който водеше към балната зала, врати от полирано орехово дърво се съчетаваха с орехова ламперия. С всяка стъпка музиката ставаше все по-силна.

Ийън хвърли един поглед към залата за карти — изпитваше желание да избяга там и да се занимава като всички мъже. От месеци не бе ходил на бал. И тази вечер нямаше да е тук, ако Делия не бе настояла. На нея баловете й харесваха. Това й даваше възможност да блесне в светлината на цялото си великолепие и тя не можеше да пропусне случая.

Преди войната майчиците много се притесняваха от Ийън. Освен че беше вторият син във фамилията, за него се носеха слухове, които една почтена жена обобщи: „Той е красив и изкусителен като сатаната и точно толкова опасен за младите момичета.“ Но сега, когато беше наследил богатствата и на Тримейн, и на Макклеърън, всяко маменце в града, което гледаше да задоми дъщеря си добре, я насочваше към него. Парите можеха да направят изумителни неща за доброто име на един мъж.

— Изглеждаш така, сякаш съм те повела към бесилото — каза Елън.

— А нима не си?

Ийън започваше да си мисли, че Ню Йорк е една фабрика за производство на млади дами, които за първи път се появяват във висшите среди. Тези госпожици с усмихнати лица, подканващи очи и празни глави неизбежно му задаваха все същите въпроси за войната. Защо всички си мислеха, че един мъж обича да говори за големите и славни битки, в които е участвал? Войната изобщо не беше славно нещо.

— Тя наистина е забележителна. И е истинска английска графиня — дъщеря на граф. Мис Джулия Уиндъм е тук само от три седмици, а вече цял Ню Йорк е в краката й.

Ийън се намръщи. Тази сутрин племенникът му бе прекарал цял час в кабинета му, за да му говори за английската красавица.

— Това да не би да е същата жена, по която Тим се е побъркал?

Елън гледаше право пред себе си.

— Тимъти и всички мъже с някакво положение в Ню Йорк.

— Може би има и други причини да желаеш толкова много да ни запознаеш.

— Не бих ви срещнала, ако не смятах, че ще я харесаш — тя го погледна и една отвесна бръчица проряза гладката кожа на челото й. — А и не мисля, че е за Тим. По-възрастна е от него и е твърде изтънчена, твърде омайна. Мисля, че може да го нарани доста дълбоко.

Ийън знаеше какво означава това. Сабрина беше изтръгнала сърцето от гърдите му и сега на мястото му зееше огромна кървяща рана.

Елън спря в коридора само на няколко крачки от вратата на залата и го докосна по ръката.

— Наред ли е всичко? — запита го тя, когато погледите им се срещнаха.

— Да, да, напълно — Ийън се усмихна пресилено. — Просто си мислех за работата, това е всичко.

— Затрупал си се с работа, отбягваш приятелите си, семейството. Това не е добре. Понякога си мисля, че тръгваш на тези делови пътувания само за да се отървеш от нас.

В работата той се чувстваше сигурен, че владее положението. Там никой не го насилваше да бъде такъв, какъвто не е. Никой не очакваше от него да бъде онзи младеж, изпълнен с идеали, който яздеше по Пето авеню заедно с други идеалисти на неговата възраст, за да се впусне във войната, така изпълнен с основателно възмущение от опитите на Юга да унищожи страната, готов да се бори и да умре. Само дето не загина.

— Липсва ми този весел юноша, който често ме дразнеше и изпитваше удоволствие от всичко, което правеше. Липсва ми усмивката ти — тя се поколеба за миг и огледа лицето му, преди да продължи. — Безпокоя се за теб.

— Няма нужда да се тревожиш. Вече съм голямо момче и се оправям чудесно.

— Винаги можеш да разчиташ на мен, Ийън — тя притисна към бузата му ръката си в ръкавица. — Желая ти само най-доброто, искам да те видя щастлив и спокоен.

Той задържа дланта си върху нежната й китка.

— Мислила ли си, че на някои от нас може би им е писано да си останат ергени?

— Не и ти. Ти винаги си имал толкова много любов в себе си. Ще бъде чудовищно престъпление, ако нямаш възможност да я дадеш на някого. Просто трябва да намериш най-добрата жена.

Най-добрата жена. Само преди няколко месеца беше сигурен, че я е намерил — тази единствена жена, която му бе определена от съдбата, за да я обича до края на живота си. Изглежда, че не само младият човек беше способен да върши глупави неща. И все пак имаше моменти, в които се чудеше дали изобщо ще му се удаде да пречисти душата си от магията на тази червенокоса вещица. Сабрина все още го преследваше в сънищата, появяваше му се дори наяве, когато най-малко я очакваше.

— Съжалявам, Ел.

Искаше да си отиде, да се оттегли в безопасното си леговище, където никой не можеше да го пришпорва и да го принуждава да дава от себе си нещо, което не искаше.

— Наистина нямам настроение да се срещна с една английска графиня тази вечер. Може би е добре да го отложим за друг път.

— Ийън, моля те! — каза Елън и го сграбчи за ръката, когато той се обърна, за да си върви. — Наистина се притеснявам, че Тим си е загубил ума по нея. Поне се опитай да я опознаеш. На теб тия неща ти се удават по-добре. Понякога жените се представят по един начин на мъжете и по друг — на жените. Ти можеш да разбереш дали е подходяща за Тим, дали е безопасна. А може дори и да откриеш, че е подходяща за теб.

Ийън поклати глава.

— Ел, аз…

— Престън ван Хорн не ми излиза от ума.

Лицето на Ийън се смръщи, щом си спомни за младежа. Преди шест години Престън се бе застрелял заради изгубеното разположение на една млада дама от Ню Йорк, която всъщност за нищо не ставаше.

— Тим не е Престън ван Хорн. Той е по-здравомислещ.

— Нима? Толкова добре ли го познаваш?

Ийън гледаше отворените врати, през които се влизаше в залата. Изобщо не искаше да е тук. Нямаше намерение да си лепне предразполагаща усмивка на лицето и да бъбри за това-онова.

— Ел, сигурен съм, че Тим е по-разумен и няма да…

— Ти познаваш момчето, което обожаваше чичо си Ийън, с което прекарвахте заедно летата в Дънкелд, яздехте и ходехте за риба, и ти му построи къща на едно дърво.

Думите на Елън извикаха в паметта на Ийън разбъркани образи — слънчевите лъчи, които играеха по повърхността на реката, топлия летен ветрец, който носеше аромата на сено и полски цветя, смях и детска невинност. За Тим той беше герой, нещо като по-голям брат, за който момчето винаги бе мечтало.