Сцената беше подготвена, актьорът беше готов; беше почти девет часа. Чаша вино щеше да й се отрази добре, помисли си тя. В хладилника имаше бутилка розе и тя отиде да я вземе.

Измина час. Виното беше изпито, Синатра замлъкна, черният пеньоар беше заменен с нещо по-топло. Телевизорът отново беше включен и Линда се беше сгушила унило пред него, гледайки някакъв стар филм.

Чувстваше се малко напрегната и отегчена. Празнотата на къщата като че ли я потискаше. Къде ли беше Дейвид? Беше казал девет часа. Ако ще закъснява, можеше да се обади по телефона. Може би беше претърпял злополука с колата. Може би лежеше тежко ранен или дори…

Като че ли чул и разбрал мислите й, телефонът иззвъня. Отначало се чу хладният, експедитивен глас на телефонистката, след това Дейвид, очевидно припрян:

— Виж какво, тия хора тук ме забавиха. Налага се да ги откарам от Лийдс до Манчестър и ще съм много изморен. Не искам да рискувам да се връщам обратно през нощта; времето е много отвратително. Сутринта ще тръгна рано и ще се прибера към осем.

— Но Дейвид, аз те чакам — тя се опитваше да поддържа гласа си естествен. — Защо не ми каза по-рано? Сега е почти десет, а ти обеща, че ще се прибереш към девет.

— Сега не мога да говоря, ще ти обясня утре.

Самообладанието й изведнъж изчезна и тя се ядоса:

— Не ме интересува за утре. А аз? Прекарах един отвратителен, никакъв уикенд и тази вечер си седя ей така и те чакам, а ти дори не си даде труд да се обадиш. Ако знаех, поне щях да отида на кино или нещо подобно. Такъв си егоист, не мога да…

Гласът му беше студен и лишен от емоции:

— Сега съм с хора, ще се видим утре. Чао.

Линията прекъсна. За момент тя остана безмълвна, опитвайки се да овладее задушаващото я чувство на пълно объркване. Той беше прекъснал разговора по телефона с нея, дори не беше се потрудил да я почака да каже довиждане.

Накрая постави слушалката, но веднага я вдигна и завъртя шайбата. Докато телефонът от другия край на линията звънеше, в ухото й продължаваше да кънти силния глас на Дейвид. Май пих много вино, помисли си тя смътно. Чу се глас да казва „ало“ и тя се чу да отговаря със:

— Здравей, Пол, Линда Купър е. За партито…

3

Беше четири часа след обед, когато Дейвид и Клаудия се върнаха в апартамента й. Тя живееше в къща, която представляваше постройка, приспособена за живеене, отзад на „Найтс Бридж“9, цялата съвсем нова и модерна. Заемаше апартамент на последния етаж, чието предимство беше една малка градина на покрива.

Дейвид често се улавяше, че се чуди как тя можеше да си го позволи. Всичките й мебели бяха нови и очевидно скъпи и имаше огромен гардероб от дрехи. Беше актриса и модел и това, което той знаеше за двете професии беше, че, ако нямаш изключителен успех, не можеш да спечелиш много пари. За него нейните приходи бяха определено недостатъчни да поддържа начина си на живот. Беше размишлявал върху този проблем и не беше достигнал до никакво задоволително заключение. Накрая беше решил, че тя трябва да има богат баща, въпреки че това в действителност не съвпадаше с откъслечните факти от биографията й, които той знаеше.

Според Клаудия тя беше напуснала дома си петнайсетгодишна и пристигнала в Лондон преди пет години, решена твърдо да стане филмова звезда. Сега беше на двайсет, много красива и искряща като шампанско. Но не беше никаква филмова звезда.

Познаваше я само от три седмици и я беше виждал дванайсет пъти. Тя беше винаги на разположение; изглежда нямаше друг мъж в кадъра. Прие факта, че той бе женен и не му натякваше за това, както биха сторили повечето жени. Никога не спомена за пари пред него. Той беше видял, че тя се представи добре в рекламния клип „Красивата Девойка“, но извън това не беше работила нищо. Той реши, че трябва да открие повече неща за нея. Навярно тя се нуждаеше от пари и се притесняваше да го спомене. Реши да постави този въпрос пред нея.

Когато влязоха в апартамента, Клаудия се втурна из него и с бързи непохватни движения започна да оправя леглото и да подрежда по-важните неща. Въобще не си падаше по домошарството и наемаше чистачка ежедневно, с изключение на уикендите. Когато отиде при мръсните съдове в кухнята, издаде стон на отвращение „Уф!“.

Дейвид я последва в кухнята.

— Ще ти купя миячна машина — каза той, обгръщайки я с ръце през кръста.

Тя се обърна засмяна:

— Шегуваш се, естествено. Миячна машина! Какъв ужасен подарък. Ще си взема нещо по-романтично от нея, благодаря!

— Какво искаш? Утре ще отидем да пазаруваме.

— Искам… Чакай да помисля. Искам „Ферари“, две палта от норка, много диаманти, красив апартамент на покрива на някой небостъргач в Ню Йорк и вила на Ривиерата10! — Започна да се смее. — Можеш ли да си го позволиш за мен?

— Говоря сериозно. Съгласна ли си на едно късо палто от норка? Иди и си го поръчай утре.

Тя впери поглед в него и облиза устни.

— Ще бъде страхотно. Но ако искаш да го имам, по-добре ме изненадай, не ми приказвай за някакви си поръчки. Аз обичам изненадите.

Той се ухили:

— Тогава ще бъде изненада.

Попита се дали момента беше подходящ да повдигне въпроса за финансовото състояние, но реши да не го прави. По-късно, когато щяха да са в леглото.

— Кога тази вечер ще се превърнеш в Пепеляшка? — попита изведнъж тя.

— Трябва да си тръгна към осем и половина — погали косата й. — Но винаги мога да удължа времето си, зависи каква е основната атракция.

Тя се засмя тихо и съблече пуловера си.

— Сега започва вторият номер в програмата. Ще видиш, че основната атракция ще бъде наистина много интересна!

След известно време, когато Дейвид погледна часовника си, остана изненадан, че отдавна е минало девет.

Клаудия лежеше заспала до него, дългата й коса беше разпиляна в безпорядък, гримът й — размазан. Изглеждаше много млада. Дрехите й бяха разхвърляни из спалнята, очертаващи пътека по пода от кухнята. Като че ли почувствала погледа му върху себе си, тя отвори очи, прозя се, протегна се и издаде звуци на задоволство.

— Като котка си — каза той, — понякога невинна като котенце, понякога най-дивата, най-мръсната улична котка.

— Това ми харесва. Представям си как след години казвам на някого: „Имаше един тип, който ми казваше, че съм като котка; понякога…“.

Той постави ръка върху устата й.

— Замълчи. Няма да има други типове, само аз. Обичам те и искам да се оженя за теб. — Сам се изненада от думите си, но те сами излязоха от устата му.

— Знаеш ли, удивително е — каза тя, — колко е лесно на женените мъже да правят предложения. Предполагам, че им е доста лесно да го кажат, защото в действителност са напълно сигурни и обезпечени и знаят, че могат ей тъй да си издрънкат тия приказки, без да се надяват, че самите ще попаднат в капан. „Омъжи се за мен, мила моя, само гледай жена ми да не разбере!“

Той се ядоса. Защото в действителност не бе го помислил. Поправка — беше го помислил, но както каза тя, беше уверен, че това е невъзможно. Обаче фактът, че тя го разбра, го вбеси. Защо жените винаги толкова силно прозираха в нещата, които мъжете казваха?

— Мога да се разведа — предложи той.

— Ще го направиш ли? — отвърна тя хладно.

— Не знам. — Притегли я към себе си. — Не сме само аз и Линда, и двете деца също трябва да се имат предвид. Но аз наистина те обичам и един ден, когато децата пораснат — е, тогава всичко ще бъде о’ кей. Междувременно мога да се грижа за теб. Не искам да работиш. Стига вече ходене по интервюта. Ще ти давам пари.

Тя вдигна големите си зелени котешки очи и го погледна в лицето:

— Радвам се, че си пресметнал всичко. — Погали го по гърба и той почувства, че желанието у него отново се надига. Трябваше само да го докосне и той я пожелаваше. — Само че има един малък проблем. Аз не искам да се омъжа за теб. Не, дори да беше свободен и да можехме сега да се втурнем и да го направим. — Извъртя се, освободи се от него и стана от леглото. Изправи се, погледна го съвсем гола, и продължи — Искам да правя това, което аз искам да правя, и когато аз поискам. Никакви обвързвания, никакви въжета. Не искам брак, той не означава нищо за мен, така че не ми го предлагай, като че ли е някакъв златен обръч — просто няма да скоча през него. Обичам те днес, но утре, кой знае? Такава съм аз, не се преструвам на друга, така че защо и ти не направиш същото.

Той не можа да овладее задушаващата го възбуда, която усети да се надига у него. Думите й нямаха никакво значение. Завлече я обратно в леглото и освободи яростта и безсилието си. Тя се опита да се съпротивлява, но той я смаза под себе си, докато съпротивата й замря и те се сляха в едно.

За Дейвид това беше опустошително. Когато беше с Клаудия, винаги беше така. Всеки път сексът ставаше все по-силен — емоционално и физически.

— По-добре стани. Отдавна мина вълшебния час и женичката ти ще те чака — протегна се тя вяло.

— Не се дръж като кучка. Въпреки всичко, мисля да остана.

Тя го целуна. После двамата телефонираха на Линда, като Клаудия се престори на телефонистка, така че разговорът да изглежда междуградски.

След това тя каза:

— Никое копеле не може да разговаря с мен по такъв начин и да се отърве безнаказано. Изпитвам съжаление към жена ти.

— Така ли? — попита той лаконично. Дразнеше се, когато тя обсъждаше Линда.

— Да, така, въпреки че тя сама си е виновна.

— Какво искаш да кажеш с това?

— С какво съм по-интересна за теб, отколкото тя? Това, че не съм ти омръзнала, че съм по-млада и по-хубава ли? По-хубава ли съм?

— Да, по-хубава си.

— Но ти не трябваше да се оглеждаш наоколо за друга. Тя трябваше да бъде дяволски сигурна, че винаги ще бъде нова за теб. Повечето жени като че ли се омъжват и след това спират да се опитват да бъдат интересни. Хванали сме рибата и сега давай да захвърлим стръвта и да я слагаме само при специални случаи. Не казвам, че би отишъл да чукаш чуждо от време на време. Повечето мъже го правят, дори най-щастливите от женените. Но това трябва да е всичко, не би трябвало да има любовни връзки като с мен, не би трябвало да има нужда от тях.