Момичето очевидно поиска да възрази, но не посмя да го стори.

Пол целуна стопанката на стаята.

— До скоро — каза той.

Линда каза довиждане и двамата излязоха. На улицата той отново я подхвана за ръката, но тя я разтърси, освободи се и каза:

— Не обичам да ме държат под ръка.

— А какво обичаш?

Тя не отговори.

Продължиха мълчаливо към колата й. Тя се чувстваше притеснена и неудобно по чорапи. Освен това тротоарът беше студен и твърд и тя отново си пожела да е на удобно и сигурно място у дома.

Когато стигнаха до колата, той й помогна да влезе.

— Къде живееш? — попита вежливо той.

— Финчли6. Имаме къща там.

— Хей, та ние сме съседи. Аз живея в Хамстед7. — Той стоеше на тротоара и се облегна на вратата на колата. — Можеш да ме закараш. Имаш ли нещо против?

— Мисля, че трябва да се върнеш при приятелката си — каза тя нервно. Просто искаше да полети с колата и да го остави да стои там. Разбра, че е пленена от него и се чувстваше някак уязвима.

— Няма нужда, Мел ще намери пътя за в къщи. И без това обикновено го прави. — Заобиколи от другата страна и седна до нея.

Сега или никога, помисли си тя. Или ще му кажа да се маха, или приемам факта, че той проявява интерес и му позволявам да разбере, че и аз проявявам интерес. Почувства, че е втренчил поглед в нея. Запали двигателя.

Линда караше като опитен шофьор през оживения трафик. Пол седеше безмълвно до нея и мълчанието му я караше още повече да усеща неговото присъствие. Най-накрая тя проговори:

— Приятелката ти няма да остане много зарадвана от теб, след като изчезна така.

— Няма значение.

Отново се умълчаха. Тя реши да спре колата когато стигнат Хамстед, да изчака той да слезе, да му махне с ръка и да се отдалечи бързо. Нямаше да му даде никакъв шанс да заговори за следваща среща. Инстинктивно знаеше, че той ще поиска да се видят.

— Забелязах те веднага — каза той.

— Какво? — попита тя сепната.

— Казах, че те забелязах веднага — повтори той, — сред тълпата. Изглеждаше не на място, като че ли се беше загубила. Искаше да си част от нея, но въпреки това не успяваше. Тогава те хванах за ръката, издърпах те на пътя и тогава ти се почувства добре, забрави за себе си, нали беше така?

— Не разбирам какво искаш да кажеш — каза бързо тя.

— Е, хайде де, не ги приказвай такива, знаеш много добре какво искам да кажа. — Прозя се грубо. — Къде е твоят дъртак сега? Къде са хлапетата ти? Деца имаш, нали?

— Да, как разбра? — каза тя отбранително.

— Лесно. Мога да те преценя само за минута. Женена навярно от десет години, хубава малка къща, съпругът отсъства често, децата растат и те задминават. Вярно е, нали?

Първата й реакция беше гневна — да спре колата и да каже на това недодялано хлапе да се разкара! Но после реши да изчака един момент, защото това( което казваше той, беше много близо до истината. Почакай, изслушай го, какво ще ти навреди това? И тя започна да изпитва любопитство. Откъде знаеше той? Толкова много ли се беше разкрила? Усмихна се насила:

— Май си прекалено сигурен, а?

— Да, такъв съм си. Мога да прочета всичко по лицето ти. По начина, по който гледаш, разбирам всичко за теб.

— Стигнахме Хамстед — каза бързо тя и рязко отклони малката кола до бордюра. — Благодаря за преценката. За тебе беше много забавно, уверена съм в това. Дейвид щеше да остане развеселен. Довиждане. — Впери поглед напред и започна да чака той да излезе.

Той не помръдна. Само каза кротко:

— Мога ли да те видя отново?

Тя се обърна и погледна към него. Погледът му проникна дълбоко в очите й.

— Не те разбирам. Първо разравяш живота ми, раздробяваш ме на парчета, а после искаш да ме видиш отново. Не, не може. Обичам съпруга си. Имам две прекрасни деца и живея много хубав живот, благодаря ти. Така че, моля те, слез от колата.

Той не се трогна от избухването й.

— Бих искал да те видя отново. Мисля, че ти трябва някой като мен. — Отвори вратата на колата и излезе. — Все пак, ако промениш решението си, името ми е в телефонния указател.

Гледаше го, докато се отдалечи. Подлец, помисли си ядосано тя. Толкова слаб, вероятно въобще не се храни. Толкова млад, а толкова отракан. Бих искала да спя с него.

Спря рязко потока от мисли в главата си. Бих искала какво? — попита се тя, изпълнена с неверие. Сексът с Дейвид винаги беше еднообразен. Никога не бе имала други любовни връзки. Беше влязла в брачното си легло девствена и сега тази мисъл се въртеше в главата й. Е, имаше много момчета, с които бе ходила, които бе прегръщала и целувала преди да се омъжи, но никой сериозен.

Дейвид е чудесен съпруг, помисли си тя, чудесен любовник. Но кога се сещаше той да прави любов с нея напоследък? Може би веднъж на две седмици, когато следваше бърз десетминутен акт, от който тя не получаваше никакво удоволствие, след което той се обръщаше и веднага заспиваше и захъркваше, а тя лежеше будна дълго време, мислейки как беше преди да се родят децата, когато бяха младоженци.

Въздъхна и запали колата. Беше невъзможно да върне времето обратно.

Къщата беше празна. Дори кучетата бяха отишли с децата, а тяхната испанска прислужница Ана, която живееше в къщата постоянно, отсъстваше за един ден. Беше потискащо. Линда включи телевизора в спалнята и забеляза, че беше почти шест часа. Дейвид беше казал, че ще се върне около девет, така че имаше три мъчителни часа. Нямаше никакво намерение да гледа телевизия, но й беше приятно около нея да се чуват човешки гласове. Реши да се обади по телефона на майка си и да разбере слушат ли Джейн и Стивън. Гласът на майка й бе спокоен и утешителен:

— Здравей, Линда, скъпа.

— Здравей, майко. Как са нещата?

— О, добре, скъпа моя, добре. Джейн сега се къпе, а Стивън е до мен. Почакай минутка, задръж слушалката, той иска да говори с теб.

Последва кратка пауза и тънкия възбуден глас на Стивън се чу в слушалката. Той беше на осем години.

— Здравей, мамо. Тук си прекарваме страхотно. Баба направи безброй захаросани сладкиши за чай и онова прасе Джейн се опита да ги изяде всичките и аз я бутнах и тя започна да плаче и… — последва безкрайно обяснение за сладките и след това се чу гласа на майка й.

— Дядо им ще закара децата обратно утре след обед, така че трябва да ги очакваш около четири. Как е Дейвид? Прекарвате ли си добър и спокоен уикенд?

— Да, мамо, много спокоен — отвърна унило Линда. — Ще говоря с теб в края на седмицата. Благодаря, че децата са при теб, целуни Джейн от мен. Чао.

И сега какво да направи? Почувства се леко гладна и отиде в кухнята, но мразеше да приготвя храна само за себе си, поради което се залови да направи сандвич със сирене. Изглежда нямаше какво друго да прави, освен да си легне в леглото и да чака Дейвид.

Легло, Дейвид — двете мисли се свързаха в главата й и се оформи идея. Забърза се към гардероба си и го претърси, докато намери това, което търсеше. Добре очертаващ фигурата черен пеньоар, който си беше купила в Париж преди няколко години, и всъщност никога не се беше наканила да облече. Винаги й беше изглеждал твърде фриволен. Вдигна го пред себе си — сега го почувства сексапилен. Е, така казваха във всички дамски списания, помисли си тя с усмивка. Шокирай твоя съпруг, като го накараш да осъзнае колко суперсекси и смайваща си в действителност!

Пусна горещия кран на ваната да тече дълго, наля малко шампоан за вана Шанел № 5, намаза с крем лицето си, вдигна косата си, влезе във ваната и се отпусна.

Телефонът иззвъня. Увита с голяма хавлия, измърморвайки „по дяволите“, тя влезе с бърза крачка в спалнята да вдигне слушалката.

— Ало?

— Линда?

— Да.

— Обажда се Пол Бедфорд. — Последва дълга пауза и отново неговия глас — Ти спомена Дейвид и Финчли, така че беше лесно да те намеря в указателя. Слушай, съжалявам, искам да ти се извиня за преди. Не исках да те разстройвам. Ще ми простиш ли?

— Няма за какво да ти прощавам — каза тя хладно. — Не си ме притеснил по никакъв начин. — Беше изкушена да каже довиждане и да затвори, но почака да чуе какво ще каже той.

— Тогава всичко е о’ кей — гласът му звучеше успокоен. — Знаеш ли, когато харесам някой човек, аз наистина го харесвам и изглежда винаги настъпвам твърде силно. Нямах такова намерение, но просто така се получи. Един вид обратна реакция. — Замълча за малко, после продължи — Един мой приятел дава парти тази вечер; живее близо до теб. Мислех, че може би ще поискаш да дойдеш.

— Съжалявам, не мога — отговори тя малко по-бързо от нормалното.

— Няма да ти навреди, ако опиташ. Може би някой друг път.

— Ще трябва да ме извиниш. Точно сега се къпя. — После добави — Благодаря за предложението, все пак. Довиждане, Пол.

— Извинявай, че те изкарах от банята. Партито няма да започне преди десет, така че ако промениш решението си номерът ми е Хамстед, 09911. Чао. — Затвори.

Нула, две деветки, две единици — толкова лесно за запомняне. Потрепери и бързо се върна в банята. Тайно се радваше, че Пол й се обади; това я караше да се чувства желана и търсена — чувство, което не можеше да си спомни от колко време не бе изпитвала. Тази вечер нещата щяха да са различни. Щеше да накара Дейвид да разбере, че всичко може и трябва да е така романтично, както е било, когато се познаваха за първи път. В края на краищата, само заради това, че двама души са женени, не означаваше, че любовния романс трябва да се изхвърли зад борда. Само на трийсет и три съм, помисли си тя, което ще рече все още много млада. Е, определено не стара.

Разгледа тялото си в огледалото в банята. Мога да започна диета, замисли се тя. Краката й имаха добра форма, но бяха малко наедрели около бедрата; кръстът й беше доста тънък, а гърдите, въпреки че бяха големи и налети, бяха все още твърди.

Облече черния пеньоар. Той погали голото й тяло и прилепна по него, от което й стана приятно. Сложи си лек грим и среса косата си. После изключи телевизора и включи стереото. Синатра8 беше много по-приемлив, отколкото някаква тъпа ситуационна комедия.