Но човек не може да сложи детско столче в отворена спортна кола. Просто не става.

Знаеше как детето променя живота ти. Майка му непрекъснато му го напомняше, когато се роди Джейк — животът вече не ти принадлежи.

Опитваше се да го окуражи. Но от устата й звучеше като доживотна присъда.

Така че не му представляваше трудност да разбере защо съвременните жени не искаха бебе от първия срещнат мъж. Но дали не прекаляваха? Ами проблемите, когато родят от последния срещнат мъж?

Късни първескини, така ги наричаха — жени, които заобикаляха първата си любов и бременността, колежанското си увлечение, романсите от почивките и офиса, клубове и барове. Жените, които се наслаждаваха на петнайсет години и повече свободен живот и си оставяха малко прозорче за бебе, мимолетните десет години на плодовитост.

Бяха завършили образованието си, имаха кариера и бяха се наслаждавали на много секс. А сега бяха готови за бебе, докато майката природа още им позволяваше.

Ала имаше един проблем — много от добрите мъже, да не говорим за най-подходящия, вече ги нямаше. Несъмнено последният мъж носеше риск, както и първият. Рори се притесняваше за късните първескини. Притесняваше се, че не са толкова умни, колкото си мислеха. Късните първескини бяха като хора, които се втурват да купуват подаръци в последния момент преди Коледа. Просто няма особено голям избор.

Ами самият той? Беше ли любовта на живота за Кат или просто някакъв мъж, който се бе оказал на пътя й? Така не биваше да създаваш нов живот. И все пак не знаеше как да й откаже, нито дали да сподели с нея съмненията си.

Не можеш да кажеш на жената, която обичаш, че не си сигурен дали искаш дете от нея.

Не беше естествено.



— Никоя не се чука като за последно както отегчената домакиня — разправяше Майкъл на Паоло. — Помисли си. Децата са пораснали или порастват. Старецът е заспал пред телевизора. И изведнъж тя си помисля: „Защо ли се лишавам? Ходя на фитнес. — Такова е мисленето й, нали? — Спазвам диетата на Аткинс. Млада съм още. Имам си своите нужди.“

— И тогава се появяваш ти — вметна Паоло.

— Да, появявам се аз — съгласи се Майкъл с натежал от примирение глас. В крайна сметка не беше устискал да държи ръцете си далече от Джинджър. В крайна сметка беше я върнал на работа за нещо повече от вдигане на телефона и изпращане на данъчни декларации по пощата. Майкъл, можеше да устои на всичко, освен на наемната работна ръка.

Брат ми, зависимият, рече си с тъга Паоло. Майкъл си мислеше, че се владее, но Паоло виждаше, че случаят отдавна не беше такъв. Пристрастяването беше взело връх. Паоло най-накрая проумя, че не преследването на забавление движеше Майкъл. Беше преследване на нещо ново, на жена, която не беше съпругата му.

Забавлението нямаше нищо общо.

Паоло знаеше, че Майкъл и Джинджър се измъкваха по-рано от работа и отскачаха до близкия „Хилтън“, като закъсненията им вкъщи биваха оправдавани с тежкия трафик, довършване на нещо спешно в работата или изобщо не даваха обяснения.

Паоло се чувстваше потиснат, когато си помислеше как се съвокупляват в стерилната бизнесобстановка, с малките пакетчета чай и кафе, пренебрегнатата дъска за гладене на панталони, завряна нелепо в ъгъла, табелката „Не безпокойте“, която държеше камериерката далеч. Паоло можеше да усети вината и разкаянието на брат си, но то беше погребано под дебел слой от старото му мъжкарско перчене.

Майкъл си въобразяваше, че ще му се размине.

— Хубавото при омъжените жени е, че накрая все пак трябва да се приберат — обясняваше Майкъл. — Не са като самотните птици, които искат да останеш, да си говорите за чувства и да излизате на вечеря. Омъжената жена трябва бързо да бяга към къщи.

На Паоло му беше омръзнало да слуша за сексуалните подвизи на брат си. Имаше период, когато с нетърпение очакваше разказите за приключенията на Майкъл, които винаги бяха обвити в някаква лична философия, начин да погледнеш на вселената.

Но тогава бяха момчета, преди клетвите, които бяха дали на сватбите си. А сега му беше писнало. Щом Майкъл иска да си съсипва живота — негова воля. Паоло искаше само да продава коли. Искаше големите клечки от Сити да идват с тлъстите си шестцифрени премии и да обсъждат с него колата на своите мечти — Ферари „Пининфарина“. Бизнесът обаче беше в застой, през повечето дни в автосалона отекваха само гласовете на двамата братя и никой не идваше да разглежда предлаганите коли.

— В Хонконг има автомобилно изложение — каза Паоло. — Братя Барези са поканени от тяхното Министерство на търговията. Два самолетни билета бизнескласа. Хотел.

Паоло подаде на брат си брошура на гланцова хартия. На обложката се извисяваха силуетите на хонконгските небостъргачи зад модела F1 на Ферари за следващата година. От капака примамливо се усмихваше красива азиатка с къса пола.

— Видях го — отвърна Майкъл. — Да. Доста голямо събитие.

— Мислех си да взема Джесика. Ако можеш да се справиш без мен. Добре ще й се отрази да се махне за седмица-две. Това ще ми е вместо годишната отпуска.

— Давай, братле. Тук и без това е мъртвило. Ще се оправя.

Паоло кимна. Беше решено. Тръгна да се обръща, после изведнъж се спря. Трябваше да направи последен опит да спре тази лудост. Преди да е станало твърде късно.

— Внимавай заради дъщеря си, Майк. Знам, че я обичаш. Знам, че искаш да бъдеш мъж на място.

— Не искам да бъда мъж на място. Аз съм мъж на място.

— Но ако изгубиш Наоко, ще изгубиш всичко. Не може да не го знаеш. Брака си. Дъщеря си. Семейството си. Нали не искаш да става така?

Майкъл гледаше Джинджър в стъклената й кутийка. Кой би си помислил, че е в състояние да се чука като за последно в „Хилтън“? И то преди вечеря! Паоло видя как брат му трепна, като че ли тези разговори му причиняваха физическа болка.

— Не мога да се въздържа, Паоло.

— Разбира се, че можеш!

Майкъл поклати глава.

— Мислиш си, че си сложил точка, щом се влюбиш. Или когато се ожениш. Или когато станеш баща. Но той никога не престава — този глад. — Майкъл го погледна тъжно с изражение на братска привързаност. — Според теб светът се върти около бебетата. Мислиш си, че това е най-важното. Къде ти! Желанието движи света. Чукането. Винаги да чукаш някоя нова жена. Това е играта. Да го искаш. Желанието. Наречи го както щеш. Бебетата са само остатъчен продукт.

— Не и за мен. Не и за моята жена.

Майкъл поклати глава.

— Според теб жените са по-различни? Същите са като нас. Това е голямата тайна. Жените са като нас. Не подминават удоволствието, щом могат. Никоя друга не се чука както отегчената съпруга и майка. — Майкъл се замисли и се загледа в срещуположния край на празния автосалон. — Освен, предполагам, ако не си женен за нея.



Попи се усмихна на Джесика.

Победоносна усмивка, широка, с оголени венци, малко несигурна в ъгълчетата, но определено предназначена за леля й. За подсилване на изпълнението зарита с крака, като че ли се опитваше да плува по гръб в креватчето.

— Познава ме, нали? — попита Джесика. — Започва да ме разпознава!

— Виж я ти малката лигла! — Меган разтърка очи, за да прогони сънливостта. — Самото очарование и доброта в присъствието на леля си.

— О, не е лигла! — Джесика се надвеси над креватчето и гушна племенницата си. Бебето загука от удоволствие. — Ангелче ми е тя!

— Ангелчето не спря да реве половината нощ. Вдигна такава врява, че съседът отдолу наду диска на Фифти Сент. Но не се е родил още рапър, който да се мери с Попи.

Бебето метна на майка си безразличен поглед. Кърк влезе в стаята, бършейки мократа си коса с кърпа.

— Трябва да се махнем от този апартамент — каза му Меган.

— Напълно съм съгласен.

— Как е тя? — попита Джесика, вдигна Попи да я огледа по-добре и я погали по стърчащата коса.

— Колики — отвърна Меган.

— Колики? Среща се при конете.

Меган кимна.

— При конете и бебетата. Пищи сякаш е дошъл краят на света. После заспива, но ти вече си се разсънила. И когато най-после започнеш да се унасяш, отново започва да плаче с цяло гърло.

Джесика замълча, въздържа се. Тя люлееше Попи на ръце и бебето гукаше от удоволствие. После каза:

— Щастливка си да я имаш, Меган.

— Знам, Джес — усмихна се насила Меган. Искаше да покаже любовта, която изпитваше към бебето си. Ала това бе само част от историята и искаше сестра й да разбере, че не всичко е розово, когато имаш дете. — Знам, че съм щастливка, но никога не съм предполагала, че човек може да бъде толкова уморен.

Меган отиде в кухнята и се върна с два биберона залъгалки с форма на животински муцуни. Едната представляваше усмихната меча муцуна, а другата тигър, който се облизва.

— Ако пак надуе гайдата и не спира, пъхни някоя от тези в бездънната й паст.

— Залъгалки? — Не можа да повярва Джесика, сякаш Меган беше извадила две цигари марихуана. — Ти не си ли против залъгалките? Мислех, че бебетата се пристрастяват към тях и са вредни за зъбите.