— Ами ако не го издържа? — реши се да попита Лоуфорд.

— Всички минават — успокои я той. — Пропадат само хората, които наистина са провалили живота си.



— Как се чувстваш? — попита Кат.

Рори изви гръб и затвори очи, лицето му — с цвета на вчерашните превръзки. Тихо простена. Болкоуспокояващите не действаха или не бяха достатъчно силни за мъж, на когото току-що са му правили операция на тестисите.

Повръщаше му се, но стомахът му беше празен. Усещаше зловеща мокрота там долу. Чувстваше как кръвта се процежда през превръзката на горките му подути топки. Мили Боже — рече си той, — горките копелета доста изпатиха!

— Как се чувствам? — рече замислено. — Щом питаш — като човек, на когото току-що са разрязали топките, а после са ги зашили с телбод.

— Но си струва, нали? — настоя Кат и хвана ръката му. — Струва си.

Той кимна.

— Да, струва си.

Тя го целуна лекичко по напуканите устни.

Макар да се чувстваше като кастриран котарак — каква ирония, тъй като целта на операцията беше да го направи отново котарак с напълно работеща репродуктивна система, — той прокара длан по крака й. Стигаше чак до сливиците й. Дължината на тези великолепни крака не преставаше да го удивлява и той обичаше да ги обхожда с ръка от коляното до бедрото. „Измерваш ме“ — казваше тя и се смееше.

— Какво следва после? — попита Кат.

Той изстена и се намести.

— Когато зарасне, ще дойда и ще еякулирам в чашка или в някаква си епруветка.

— Говори със зет ми Паоло. Знам, че го е правил много пъти.

— Кат, ако има нещо, за което един мъж няма нужда от уроци, то това е… как да онанира. Ох! — Той изохка и потръпна от режещата болка. — Мастурбацията.

— И ще преброят сперматозоидите?

— Ще ги броят. Ще ги гъделичкат. За да видят дали могат да скачат през обръчи. Да видят дали още са там.

— Там ще са. Сигурна съм.

Той се усмихна на красивото й, озарено от очакване лице. Да, струваше си отново да я има в живота си. Тя се държеше, сякаш срещата на спермата с яйцеклетката е най-трудното нещо.

Истински трудната част, Рори го знаеше от опит, беше да запазиш връзката си през дългите години на отглеждане на детето. Да останете заедно, когато сте майка и баща, беше наистина трудната част и в едно тайно кътче на душата си той се колебаеше дали ще може да го направи отново.

Мисълта за повторно бащинство го изпълваше едновременно с вълнение и с ужас. Защото знаеше какво коства, а то костваше много. Но не можеше да й откаже. Ако тя щеше да има бебе от някого, тогава — моля те, Боже! — нека да е от него.

По-късно синът му седеше на леглото и ядеше от гроздето му, свъсил лице.

— Е, значи Кат иска деца, а? — попита Джейк.

Рори простена и подръпна превръзките, за да облекчи огъня там долу.

— Накрая — отвърна — всички те искат деца.



На Кърк му се струваше, че отношението на жените към свирката се бе променило през годините.

Когато беше момче, свирката беше върховната награда — само ако момичето (тогава бяха момичета, не жени) решеше, че си мъжът, с когото ще прекара живота си или поне следващите няколко месеца. В онези дни, ако ти направеха свирка, можеше да се смяташ за късметлия. Вече не беше така.

Сега свирката беше свързана с усещане за измама, като че са ти дали утешителна награда. Правеха ги от немай-къде, а истинския секс, секса с проникване, вагиналния секс отказваха — размахвания морков, Светия Граал.

Не че на жените им харесваше да правят свирки. За разлика от другия секс, с проникването, никога няма да ги чуеш да се оплакват, че е свършило твърде бързо.

— О, тази свирка беше малко кратка!

Никога не сте го чували, нали?

Когато беше момче, свирката беше подарък. Сега, когато беше мъж, тя му се струваше като подаяние. Какво се бе променило? Увеличаването на свирките можеше да се обясни със страха от забременяване, защото тийнейджърките от кварталите на Сидни изпитваха неподправен ужас от забременяване, за разлика от зрелите независими жени, които познаваше сега, с техните спирали, песари и хапчета „на следващата сутрин“.

Може би свирката се бе превърнала в разменна монета, в застраховка, в гаранция, че ще останеш, във власт на жената над теб. Ако една жена може да го направи за теб, защо ще я напускаш? Има ли нещо по-хубаво от това?

Той докосна косата на жената, която бе клекнала пред него. Тя беше от Пърт, от две години в Лондон след период на скитане, и се готвеше да се върне в Австралия към истинския си живот.

Беше седяла в „Мама-сан“ в компания на доста почерпени приятели, рожден ден май, и еднаквият им акцент даде зелена светлина на разговора към отскачането до един работещ до късно бар и накрая в неговото жилище.

Телефонът иззвъня и тя вдигна очи към него, ококори ги и го загледа втренчено. Много от тях го правеха по време на свирка. Зрителният контакт често пъти предизвикваше… о, мили Боже! Кърк се задъха. Явно действаше. Но телефонът продължи да звъни и го осени мисълта, че няма кой да му се обажда в този час на нощта.

Секретарят изщрака и той чу гласа на Меган. Беше разстроена — осъзна с тревога. Нещо лошо се бе случило.

— Извинявам се, че те безпокоя… Имам нужда от помощта ти… ако може да дойдеш… Попи… ако чуеш това съобщение…

Той грабна слушалката.

— Меган? Какво? Добре. Добре. Ще дойда, разбра ли? Идвам веднага.

Той тресна слушалката и се отскубна от клекналото пред него момиче. Тя продължаваше да го гледа, но сега със студена ярост в присвитите си очи.

— Уговаряш си среща с някаква кучка, докато членът ти е в устата ми?

— Извинявай. Трябва да вървя. Дъщеря ми.



Меган отвори вратата по халат. Приличаше на ходещ мъртвец. От единствената спалня Кърк чу гневния рев на Попи.

— Не знаех кого другиго да помоля. Не мога да моля сестрите си. И бездруго правят твърде много. А и е доста късно. Колко е часът?

— Не знам.

Имаше нещо в плача на Попи, от което кожата му настръхна.

— Какво й е?

— Не престава — обясни Меган. — Нахранена е, оригнала се е, суха е, носих я на ръце.

— Да не е болна?

— Няма температура. Здрава е като биче. — Меган изморено поклати глава. — Не спира да плаче. Аз съм лекар, нали? Би трябвало да разбера какво й е.

— Е да, но си и жена. Винаги съм харесвал това в теб.

Кърк отиде в спалнята. Невероятно как малко същество като Попи можеше да вдига такъв шум или да изразява толкова силен гняв. Малкото й личице беше сгърчено от ярост, почти лилаво като от апоплектичен удар и обляно в сълзи. Той я вдигна и почувства топлината й през спалното чувалче, долови уханието на бебешка кожа.

Засмя се и очите му се напълниха със сълзи. Толкова я обичаше! Не бе подозирал, че е способен на такава чиста безусловна любов. Неговата дъщеря. Неговата дъщеричка.

Тя изпищя в ухото му.

Меган беше на прага.

— Искаш ли чаша чай или нещо друго?

— Чаша чай ще ми дойде добре. Искаш ли да ти кажа какво й е според мен?

— Какво?

— Ами тя е бебе. Това е всичко. Това е единственият проблем. — Той поглади Попи по гърба. Ухаеше на мляко и бебешки сапун. — Мисля също, че се преуморяваш.

Меган се загърна по-плътно с халата.

— Ще донеса чая.

Кърк подържа дъщеря си пред очите си, вглеждайки се в нея през пелената от сълзи с широка признателна усмивка на лицето си. Попи се превръщаше в безспорна красавица, след като мършавото, прилично на зародиш лице след раждането отстъпи пред пухкавия образ на истинско бебе, само извивки, окръжности и пухкава плът.

Но дори когато не беше хубава, за него тя си бе хубава. Гушна я близо до себе си. Неговото красиво момиченце.

Беше топла като грейка с вода, нова като утрешния ден. Трябваше да внимава да не я стиска прекалено силно, защото още бе много малка. Но едва се удържа да обвие ръце около нея и да повярва, че ще останат така завинаги, защото тя събуждаше у него такава яростна любов и потребност да я защитава.

Вероятно я притисна твърде силно. Защото когато Меган влезе в стаята с две чаши чай, Попи пръдна като страдащ от газове моряк в петък вечер — голямо, силно изпускане на газове, което беше заглушено от пелената. После заспа на мига.

Кърк и Меган се спогледаха и прихнаха. После Меган сложи пръст на устните му.

— За Бога, недей да я будиш!

Кърк нежно целуна бебето по бузката. Как можеше нещо да бъде толкова ново и толкова съвършено? Той я положи в средата на креватчето.

— Благодаря — прошепна Меган.

— Тя расте.

— Като гледам, след месец ще й омалеят дрешките за недоносено и ще й стават онези за новородено. Сладките дрешки, които Кат й купи.

— Ще бъде страхотно.