— Една майка никога не престава да бъде загрижена.

— Тогава върви и покажи на Меган колко си загрижена.

— Някой ден ще ми благодариш. Ти и сестрите ти.

Кат трябваше да се усмихне.

— И защо?

— Имаш ли представа какви са другите жени с дъщерите си? — Гласът й придоби подигравателно звучене на жена от работническата класа. — „Защо още не си забременяла? Кога ще станеш майка? Къде е малкото бебенце?“ Спестих ти го. Дадох ти свобода да се развиваш.

— Това ли ни даде всъщност?

— Никога не съм била от онези затъпели, заслепени от любов към отрочетата си майки.

— Може би не е редно да говориш за отрочета, когато Меган там горе се бори за живота на бебето си.

Изведнъж майка й смени тона. Изрисуваните устни се разтвориха и откриха заслепяваща усмивка, а гласът й стана тих като въздишка.

— Погледни на това така. Позволих ти — и на сестрите ти — да бъдете себе си. Не може да не го виждаш. Не бях някаква тъпа ужасна майка, чието самочувствие е вързано за децата, които е произвела.

Кат долавяше парфюма на майка си и миризмата на цигари. Имаше чувството, че я задушават.

— Извини ме. Трябва да отида за мляко.

Кат се обърна и прескочи мъжа със сплъстената коса, който спеше на прага.

— Какво очакваше баща ти? — продължи Оливия. — Тези мъже! Вземат едно красиво момиче, пълно с живот, и очакват да се превърне в малка къщовница веднага щом роди. Един ден ще го разбереш, Кат.

Кат купи половинка полуобезмаслено мляко от денонощния магазин с решетки на прозорците. После изчака на ъгъла Оливия да отпътува с мини-таксито и се качи в апартамента, където нямаше чужди хора, освен семейството й.



— Не е ли красавица? — изрече Майкъл, като се наведе над мазератито, за да види по-хубаво Джинджър през стъклото на офиса. — Тази бяла плът! Тези лунички! Знаеш ли какво направих веднъж? Опитах се да ги преброя. Дали не полудявам?

— Не трябваше да я молиш да се връща на работа — укори го Паоло. — Не е редно.

— Коя от заместничките й предпочиташ? Дебеланата, която забрави да изпрати декларацията за данъка добавена стойност? Или онази с очилата, която не можеше да приема съобщения от Италия, защото говорели „смешно“?

Паоло поклати глава. Истина беше, че рецепционистките, които се опитаха да заемат мястото на Джинджър, не се отразиха благоприятно на бизнеса. Но връщането й вероятно щеше да завърши с още по-голяма катастрофа.

— Ами ако Наоко научи, че тя отново е тук? Ами ако Джесика разбере?

— Няма. Жена ми по цял ден е заета с Клои, за да идва тук. А твоята е в провинциалното ви имение.

— Не е провинциално имение. Просто голяма къща в предградията.

— А дори да разберат, няма нищо нередно. Казах ти да не се тревожиш, Паоло. Вече не спя с нея. Върнала се е при съпруга си и специалните им съботни нощи. Така че къде е проблемът?

Изведнъж Майкъл се усмихна, наведе глава и наклони мускулестото си тяло към него и Паоло почувства първичното мъжко излъчване на брат си, стария му младежки чар, начина, по който го караше да чувства, че двамата са в съюз срещу всички останали. Паоло разбираше защо жените харесваха брат му и му прощаваха всичко.

— Работата върви по-добре с Джинджър, нали? — попита Майкъл. — Получаваме съобщенията, пощата ни заминава.

— Да се надяваме, че се е върнала заради работата, а не за удоволствието.

Майкъл се намръщи от раздразнение. Въпреки обичайната му напереност Паоло знаеше, че брат му е бил сериозно разтърсен от разкритието на Наоко за Джинджър. Майкъл беше на косъм да изгуби семейството си и това го бе ужасило.

Паоло погледна умореното лице на брат си и видя следите от изтощителното тичане, лъжите и непрестанния страх да не го хванат, последвани от разкритието, безкрайните сълзи, разговори до късно през нощта и затръшването на вратата на спалнята, когато Наоко го принуди да спи на дивана. Паоло вярваше на брат си, че връзката с Джинджър е останала завинаги зад гърба му. Кой би имал куража или нервите повторно да преживее всичко това?

Вярваше също, че ако брат му успее да се върне в правия път, ще бъде добър съпруг, страхотен баща и такъв, какъвто беше като дете. Майкъл отново можеше да бъде достоен за обич.

— Не можеш да имаш и двете, Майкъл — нежно му каза Паоло. — Трябва да го разбереш. Семейство и странични забежки. Не вървят заедно.

— Нали ти казах, не се притеснявай. Вече не я чукам.

— Ако ме лъжеш — отвърна Паоло, — и на двамата ще ни го начукат. Взе ли митническите декларации за алфа-ромеото? Трябват ми.

— Мисля, че са в офиса. Ще погледна.

Паоло наблюдаваше как бившата приятелка на брат му, ако можеше да се нарече така, говори по телефона в предния офис.

Помисли си, че Джинджър все още беше хубава, но вероятно никога не бе блестяла с нещо забележително, нещо, което да обясни готовността на Майкъл да играе руска рулетка със семейството си. В нея нямаше нищо, което да те накара да помислиш, че е в състояние да обърне света на един мъж с краката нагоре.

Паоло се чудеше как изобщо нещо такова би си заслужавало. Да създадеш семейство — съпруга, дете, дом — а после да го застрашиш заради тръпката от новото. Вярно, Паоло не беше като брат си и никога не е бил майстор в свалките като него — въпреки че се закле за въздържание. Вероятно винаги щеше да бъде така, докато онази му работа не изсъхнеше с годините.

Но все пак — как може някоя жена да си заслужава тези сърдечни мъки? Как можеше някоя новопоявила се жена да измести семейството ти? Никоя не е чак толкова добра в леглото.

Паоло не можеше да го обясни, но чувстваше, че нещо повече от семейството на брат му беше изложено на риск. Неразумното поведение на Майкъл някак си застрашаваше всичко, за което бяха работили досега. А той обичаше онова, което бяха постигнали. Мирисът на коли, когато сутрин пристигаше на работа, онова вълнуващо ухание на кожа и масло. Пътуванията до Торино и Милано, после дългото шофиране през Алпите, Франция и накрая у дома в Англия. Клиентите, които обичаха не по-малко от него и от брат му тези красиви играчки.

Сами си бяха шефове, изкарваха добри пари и бяха сбъднали момчешките си мечти — собствен бизнес с коли. Паоло съзнаваше, че са късметлии. Но брат му не виждаше по-далеч от следващата си ерекция.

Майкъл се върна с митническите декларации.

— Недей да губиш Наоко и Клои — подхвана го отново Паоло. — Джинджър не си заслужава жертвата. Никоя нова жена не си заслужава.

— Колко пъти да ти казвам. Не съм я докоснал с пръст, откакто се върна.

— Пак ще ти повторя. Обичай семейството си по начин, по който те заслужават. Престани да се правиш на жребец, както някога в Есекс.

— Не разбираш, нали?

— Обясни ми.

— Не искаш да ме чуеш.

— Давай.

— Добре — майките са първо майки, после жени — започна Майкъл.

Джинджър срещна погледа му и се усмихна, преди да се върне към работата си.

— С какво те привлича? — попита Майкъл. — Какво привлича мъжете?

— Не знам — отвърна Паоло. Не бе мислил за това.

— С крака, гърди, плът.

— Говориш как се избира жена или как се избира пиле? Точно като на щанда за пилешко.

— Стига де! Защо си падна по Джесика? Защото е мацка! Джесика е мацка!

Гърдите на Паоло се изпълниха с гордост. Вярно беше. Джесика беше страхотна мацка.

— Колата й се е счупила — предложи обяснението си Майкъл. — Ти си бил в таксито. Видял си я и си я харесал. Хайде де, признай си! — Майкъл леко смуши брат си и двамата се засмяха. — Така става. Винаги така става. Ако тежеше сто кила, дори нямаше да намалиш.

Паоло не можеше да го отрече. Беше доволен да чуе, че брат му смяташе Джесика за мацка при неговия опит с жените.

— И двамата сме на едно мнение с какво ни привличат — продължи Майкъл. — Но с какво ни задържат? С бебето. И обичта към него — тази голяма обич, най-голямата, любовта на живота ти. Не можеш да си представиш колко голяма е тази обич, Паоло, не подозираш каква обич бликва в теб, когато станеш баща. Затова оставаш. — Майкъл поклати глава. — Много по-лесно е да си тръгнеш, когато нямаш дете. Просто се махаш. Няма котва, нито верига. Но когато имаш дете, това е невъзможно.

— Хората го правят. Много мъже го правят. — Сети се за майката на Джесика, представи си я как пуши в скъпия си апартамент в „Сейнт Джон Ууд“, където нямаше деца да й правят лекета по килима или да нарушават спокойствието й, нито да напомнят за минаващите години. Джесика го беше завела веднъж, след като се бяха върнали от медения си месец. Това му стигаше. — Също и жени.

— Известно ми е — тихо проговори Майкъл. — Но не знам как. Никога няма да напусна Наоко и детето. Ще трябва те да ме напуснат.

Може би щеше да е различно, ако Джинджър беше родила. Тогава щеше да се наложи Наоко и Клои да се борят за сърцето му срещу Джинджър и нейното бебе. Но Джинджър не беше бременна.

„Фалшива тревога“ — беше обяснил Майкъл.