Меган погледна към мъглявия профил на монитора и почувства връзка, каквато не бе изпитвала към друго човешко същество. Бебето беше част от плътта и кръвта й и едновременно с това някак си съвсем отделно, хем познато като собственото й лице и в същото време загадъчно като ангел. Беше просто един неясен черно-бял образ на екрана. Лекарят вероятно виждаше дузина такива на ден. И въпреки това предизвика у Меган чувства, каквито не бе подозирала, че съществуват.

Може би съседите под нея щяха да надуват музиката. Може би щеше да има дни, в които Джесика нямаше да може да гледа бебето. Може би щеше да е по-трудно, отколкото си представяше. Ала всички тревоги изчезваха при вида на този неясен образ. Как можеше да се притесняваш за съседите или безсънните нощи, когато пред теб се извършва магия?

На тръгване й дадоха късче черна гланцирана хартия със сърцераздирателния профил на огромната глава на бебето. Това малко извънземно насред снежна буря! Първата снимка на бебето.

Казаха й термина — дата, която й изглеждаше нелепо далечна, почти безсмислена, сякаш избрана наслуки от календара. Ала тя знаеше, че щеше да настъпи.

И знаеше, че това бе дата от съвсем различен живот.



Джесика и Паоло обсъдиха с лекаря възможността за оплождане по метода инвитро.

Паоло беше поразен от разговора — поразен от цената (хиляди) и още повече от шансовете (около едно на три шанс за успех, при това в най-добрия случай).

Но преди всичко беше шокиран да чуе, че няма време за губене.

— Но тя е само на трийсет и две! — възрази на лекаря.

— Именно — отвърна той. — Всяка жена се ражда с определен брой яйцеклетки. След трийсет и пет се отбелязва рязко влошаване на плодовитостта. По-добре да започнем, преди възрастта ви да напредне твърде много. Един Бог знае колко цикъла ще са ви необходими.

— Искам да го направя — заяви Джесика по пътя за вкъщи. — Не ме интересува как ще съберем парите. Не ме интересува колко пъти ще трябва да опитваме. Искам да го направя сега.

— Какво казва сестра ти?

— Меган?

— Смята ли, че инвитрото е добра идея?

— Не съм разговаряла с нея по този въпрос. Има си достатъчно грижи в момента. Не искам да се притеснява, че няма да съм свободна да гледам бебето й. Нали разбираш. Когато забременея по метода инвитро.

Техният семеен лекар ги насочи към една частна клиника в провинцията, в Есекс, с един от най-добрите проценти на успеваемост в света. И Паоло се съгласи, защото би направил всичко за Джесика. Почти всичко.

— Няма да позволя тази история с бебето да ни раздели, Джес — каза й той, когато тя влезе в спалнята вечерта.

— Какво?

— Никога не съм се оплаквал. И няма да го направя. Всички тези изследвания и консултации. Изпразването в чашки и останалото. Съобщенията ти по мобилния телефон да се прибирам вкъщи и да правя секс с теб, защото си в овулация. Съгласен съм с всичко. Искаш инвитро? Добре. Но няма да позволя това да ни раздели.

— Защо да ни разделя?

Той седна на леглото и обърна лицето й към себе си. Обичаше това лице.

— Защото то се превърна в най-важното нещо. По-важно от теб и мен. Тази история с бебето — вече тя контролира живота ни.

— Знаеш, колко много означава за мен.

— Естествено, че знам! Но ако не стане, ако никога не успеем — е аз ще продължа да те обичам. Зная, че искаш дете. Аз също. Обаче то не е най-важното нещо в живота ми. Ти си най-важното нещо, Джес.

Тя поклати глава.

— Никога няма да е същото като преди. Когато се любехме, щом ни се приискаше. Не разбираш, Паоло. Ако нямам дете, каква е ползата от мен?

— Ползата от теб? Дори да нямаш дете, ти ще продължиш да си все така красива, умна, мила и секси.

— Не съм секси.

— Напротив, секси си, ти малка секси кучка. — И двамата вече се усмихваха. — Знам, че искаш дете, Джес. Нека да опитаме метода инвитро. И ако не се получи, да опитаме отново. И отново. Дори ако се наложи да продадем всичко.

Тя положи ръка над лакътя му и стисна ръката му, като масажираше извивката на мускула, напипвайки костта. Това беше мъжът, с когото искаше да изживее живота си.

— Благодаря ти!

— Но ако не успеем, ако не се получи, нека не преставаме да се обичаме. Защото няма да го понеса.

— Аз също.

— Обещавам ти да похарчим всяко пени, което имаме, за инвитрото, но искам и ти да ми обещаеш нещо.

— Какво?

— Че понякога ще преставаме да мислим за бебето и ще се любим не защото искаме бебе, а защото все още се желаем.

Усмивката й стана по-широка.

— Обещавам.

Целуваха се известно време, съблякоха се и тя си обу обувки с високи токчета от „Джими Чу“ — съпругът й беше мъж с много традиционни вкусове и тя знаеше колко обича високи токчета в спалнята. После се изправиха и нагласиха вратата на гардероба, така че да могат да се гледат в голямото огледало.

Бебето на Паоло и Джесика беше заченато точно тази нощ.

Глава 8

Хората все още разпознаваха Джак Джуъл.

„Цялата риба в морето“ не се излъчваше от десет години, но той никога не беше преставал да работи, а в телевизията имаше достатъчно роли — пенсионирано ченге, принудено да работи с колега новак, частен детектив с изискани маниери на масата и методи на Шерлок Холмс. Затова когато влезе в ресторанта в Китайския квартал, вътре настъпи леко оживление.

Днес той не забеляза притаения дъх, дружелюбните усмивки, развълнувания шепот „Това не е ли…“.

Днес имаше очи само за дъщерите си.

Беше така горд с тях! Бяха толкова красиви, открай време, а той бе единственият човек на света, който можеше да види в жените, в които се бяха превърнали, следите от някогашните деца.

Меган, хубава и закръглена, сякаш направена от кръгове (знаеше, че се притеснява за теглото си, но в неговите очи тя винаги щеше да си остане прекрасна). Джесика, класическа красавица с лъскава черна коса, добро телосложение и бебешко лице (разбираше защо хората я мислеха за най-малката и се усмихна при спомена как това я вбесяваше). И Кат, милата му Кат, висока и стройна, само ръце и крака с тези раздалечени кафяви очи, които направо те пронизваха.

Какво се пееше в онази стара песен? Нещо за това, че когато имаш синове, се тревожиш, а когато имаш дъщери, се молиш. Никога не бе имал притеснения за тях, за момичетата, тревожеше се само мъжете — това лъжливо, коварно и измамно племе — да не ги наранят. Но сега чувстваше, че всичко се нарежда по мед и масло.

Обичаше да се шегува какво изпитание са били, но това по-скоро бе като защитна реакция на мъж, който знаеше, че не е прекарвал достатъчно време с децата си, които са имали само него. Обичаше ги повече от всичко друго в живота си. Ала съзнаваше, че тежкият труд, ежедневната робия и усилия са били главно върху плещите на Кат и върволица от наемна ръка от по-бедните кътчета на планетата.

— Значи ти си им и майка, и баща — често му казваха жените, докато момичетата растяха.

Само че той никога не беше и майка за тях. Един мъж не се превръща в майка само защото такава липсва. Дори не беше достатъчно добър баща.

В днешно време щеше да е различно. Мъжете бяха различни. По-способни да се нагърбват с различни роли. Но тогава, в средата на седемдесетте, когато Оливия го напусна, Джак беше баща, замесен от старомодно тесто. Създаден да работи навън и да осигурява прехраната, докато някой друг гледа децата. Шествие от отдавна потънали в забвение бавачки, детегледачки, домашни помощници и главно най-голямата му дъщеря.

Джак Джуъл беше твърде зает да изкарва прехраната, за да бъде винаги до Меган, Джесика и Кат. Само че имаше нещо повече от задълженията в работата. За разлика от бившата си съпруга и за разлика от повечето актьори, Джак не бе имал мъртви периоди без ангажименти. Винаги имаше пазар за джентълменското му излъчване и старомоден чар. „Типаж на Дейвид Нивън“, го бе нарекъл един критик в опита си да го засегне, но Джак го прие като комплимент. Понякога приемаше роли не защото имаше нужда от пари, а заради самочувствието си и нуждата да бъде полезен и да остави следа.

Когато Оливия го напусна, егото му понесе тежък удар. Мъжкото му самочувствие бе наранено. Единственият начин да си възвърне самоуважението бе чрез работата и жените, с които го срещаше професията му.

Да помага на Кат с домашните, да води Джесика на балет и да учи Меган да се облича не бяха занимания, които можеха да помогнат на Джак да възвърне предишното си самочувствие. Нуждаеше се от работата си. Много по-лесно беше да имаш успешна кариера, отколкото успешен брак.

А сега две от децата му щяха да имат свои деца. Новината го изпълни с щастие. Струваше му се, че внуците ще укрепят малкото му семейство и ще осигурят безсмъртието му.

Каква стабилност беше дал на дъщерите си? На теория беше до тях, единственият човек, който се грижеше за тях. На практика непрекъснато беше на снимачната площадка или задоволяваше нуждите си с някоя влюбена млада гримьорка или начинаеща актриса от академията. За свой дълбоко скриван, но неутихващ срам Джак Джуъл знаеше, че няма нужните качества на целодневно ангажиран родител. Това би го подлудило. Но може би — не, със сигурност — дори в онези времена би могъл да намери по-здравословен баланс между работата и дома. Имаше предложения, на които можеше да откаже, жени, които да подмине. И да се прибере по-рано при трите си дъщери. Сега бе твърде късно. Слава Богу, че нямаше последици и накрая всичко се беше наредило. Убеден беше, че Меган и Джесика ще бъдат добри майки. Меган беше умна и силна. Джесика — любяща и добра. Щяха да бъдат всичко, което тяхната майка не беше.