Кат стрелна с очи Меган.

Меган поклати глава.

— Не.

— Ще бъдеш прекрасна майка — увери я Джесика.

— Но ти няма… — Гласът на Кат заглъхна.

— Не — потвърди Меган. — Няма да го задържа.

Джесика я погледна.

— Няма да задържа бебето, Джес. Как бих могла? Почти не познавам бащата. Дори да го познавах, пак нямаше да го задържа. Аз не го обичам, Джес. Моментът също е крайно неподходящ. Сега не мога да си позволя дете.

— Да си позволиш?

— Току-що започнах работа. Изкарах шест години в медицинския — шест години! — и още една в стаж по болниците. Остава ми цяла година, докато придобия правоспособност.

— Току-що си започнала работа? — повтори Джесика. — Чакай малко — ще направиш аборт, защото току-що си започнала работа?!

— Точно така — потвърди Меган, ядосана, че е принудена да се оправдава.

— Знаеш ли какво е да направиш аборт? — попита Джесика.

— Джес — опита се да я спре Кат. — Стига.

— Запозната съм с процедурата много по-добре от теб.

— Не е много сигурно — възрази Джес. — Някои неща не се научават от книгите. Изсмукват бебето от теб. До това се свежда процедурата. Вземат шибания вакуум и изсмукват бебето от теб, после го хвърлят в кофа, изгарят го или го изхвърлят като боклук. Така ще те отърват от бебето, Меган, за да можеш да продължиш с безценната си кариера.

— А ти знаеш ли какво е да понесеш бременността без бащата на детето до себе си? — на свой ред попита Меган. — Или да живееш като самотна майка? Всеки ден ги виждам в чакалнята — измъчени от живота жени. Ти си седиш в „Хайгейт“ и чакаш Паоло да се прибере, и представа си нямаш на какво са подложени жените в истинския свят. Съжалявам, Джесика, но няма да допусна това да се случи с мен.

— Толкова си себична! Егоистка. Мислиш, че не познавам живота? Какво те кара да смяташ, че в „Хакни“ животът е по-истински от квартала, в който живея?

— Не става дума за теб, Джес — намеси се Кат. — Това няма нищо общо с теб, Паоло и вашето бебе. Решението е на Меган.

— Повдига ми се — заяви Джесика. — Тези жени се отнасят към аборта като към още едно средство против забременяване.

— Тези жени? — попита Меган.

— Като че ли няма разлика между презерватива, хапчето и аборта. Защо го допусна? Защо ти трябваше да създаваш дете? Защо трябваше да правиш това?

— Още не е дете — каза Меган. — Още не. Едва се справям с работата дори сега — просто няма да е справедливо към бебето.

— Смяташ, че убийството е справедливо? Не те е грижа за бебето, Меган. Загрижена си единствено за кариерата си.

Джесика се изправи. Кат се опита да я спре, но Джесика я отблъсна.

— Горкото малко същество, Меган! Горкото малко същество!

Джесика хвърли няколко банкноти на масата и напусна ресторанта. Меган и Кат не я спряха. Няколко месари подсвирнаха след нея.

— Естествено е, нали? — попита Меган. — Да не искам това бебе.

Кат гледаше през прозореца пазара за месо. Скоро всичко това нямаше да го има. Изведнъж се почувства изтощена.

— Това е най-естественото нещо на света — потвърди тя.

Глава 6

Високо над Южнокитайско море Кърк изведнъж почувства как самолетът подскочи и се спусна рязко надолу, и стомахът му се сви.

Сигналът за затягане на коланите зазвъня и стюардесите започнаха да обикалят по пътеката, за да будят заспалите и да ги подканят да си сложат коланите. Спокойният и уверен глас на австралийския капитан зазвуча по уредбата, успокояващ като приспивна песен.

Кърк затвори очи и опипа закопчалката на колана. Самолетът се разтресе, този път по-силно и отново, сякаш потъна в небето. Чуха се няколко разтревожени възгласа и пътниците бяха обхванати от неизречената параноя на съвременния пътешественик — ами ако? Кърк си пое дълбоко въздух и силно стисна клепачи.

Само малко турбуленция. Аз съм опитен пътешественик, видял много свят.

Но отново докосна закопчалката на колана и се съсредоточи в едно занимание, до което прибягваше винаги когато мислеше, че има и най-малката вероятност да загине в самолета през следващите няколко минути. Опита се да си спомни всички жени, с които беше спал.

Беше започнал рано, на четиринайсет със семейната детегледачка. Една. Последва сух период, докато не навърши седемнайсет и не хвана първото сериозно гадже.

Когато скъсаха три години по-късно, вече беше инструктор по гмуркане и всеки ден в офиса срещаше жени по бански. От три до десет.

После прекара лятото на Филипинските острови и откри момичетата по баровете — от единайсет до деветнайсет или май бяха двайсет? Когато се върна в Сидни през септември, имаше една по-възрастна омъжена жена, чието семейство държеше цветарски магазин. Срещаше се с нея всяка неделна сутрин между осем и девет, докато съпругът й и синовете й още спяха на горния етаж и вече беше облечен и далече от къщата, когато те се събуждаха и започваха да се приготвят за неделната служба. Двайсет или двайсет и една.

После имаше една сърфистка, която наистина харесваше, сестрата на един приятел… Не пропускаше ли някоя? Знаеше, че забравя за някое случайно запознанство, което му се изплъзваше, но лицата, телата и леглата някак се сливаха и някои имена бяха загубени завинаги.

На двайсет и петата вече не беше сигурен за бройката. Предполагаше, че са малко под трийсет. Не чак толкова много, като се има предвид, че понякога периодът на моногамия беше продължавал по няколко години, предшествани, а после последвани от пристъпи на необуздан промискуитет.

Сега, като се замислеше, си спомняше онези щури дни, когато една връзка приключваше, друга започваше, отваряше му се парашут с трета мадама и се налагаше да ги вмести и трите в един ден. Умът му не го побираше как беше успявал. Не че физическата издръжливост го бе напуснала. Причината беше в пътуванията.

През последните две години беше верен на приятелката си у дома. Забележително постижение, като се сетеше, че пътуванията го бяха отвеждали до барове в Банкок, токийски клубове и партита в пет-шест европейски града, включително Варшава и Стокхолм, където на всеки ъгъл можеше да видиш красавица. Беше останал верен на приятелката си въпреки тези изкушения.

До вечерта, когато срещна Меган.

Какво имаше в тази жена? Защо беше по-специална?

Защото той беше по-навит от нея. Това първо. Тя докосна всичките му струни — беше секси, забавна и умна (макар че последното качество не влизаше в задължителните изисквания на Кърк). Уловката се състоеше в това, че на нея не й пукаше, затова и го привлече като магнит.

Докато самолетът потреперваше и се друсаше във висините някъде над Индонезия, Кърк си зададе всички въпроси, които вълнуваха сърцето на всеки влюбен мъж.

Как мога да я спечеля? С колко мъже е била?

Какво има в тази жена? Защо е по-специална?



Дигби влезе в „Мама-сан“ подръка с Тамсин. Кат погледна към Бригите, която правеше компания на няколко редовни клиенти на бара, и видя как тя видимо потрепна, сякаш я бяха зашлевили.

Кат изгледа Дигби кръвнишки — „Как смееш!“. Колкото и да беше ужасно, все пак донякъде го разбираше. Не това, че Дигби имаше наглостта да дойде тук и да натрие носа на Бригите с новата си връзка — подобна жестокост бе непонятна за нея, — но разбираше как Дигби се бе оказал с Тамсин. Кат познаваше Тамсин от времето, когато беше просто една от купонджийките с леко поведение, които висяха в „Мама-сан“ с надеждата да забият някой футболист в бара, и виждаше с какво го бе привлякла.

Ако езикът на тялото й можеше да бъде обобщен с две думи, те щяха да бъдат „изчукай ме“. Докато присъщото излъчване на Бригите, гордата, силна и блестяща Бригите, говореше „да ти го начукам“.

Кат наблюдаваше как Дигби и Тамсин си избираха основното блюдо край аквариума с раци. Реши, че няма да позволи на никого да унижава приятелката й. Не и тук.

Дигби, когото Кат смяташе за хубавец, но с толкова мазен чар, че можеше да изпържи калмари в него, имаше напомпаното самочувствие на застаряващ мъж, свалил по-млада жена. В очакване да го аплодират или да му се присмеят.

Тамсин също правеше всичко възможно да се вмести в стереотипа, като висеше на ръката му, сякаш той беше желаното парче, а не тя; сякаш черната карта „Американ Експрес“ превъзхождаше златната младост. Глупостта й наистина стигаше чак дотам.

Къса пола. Неестествено неподвижни гърди. Невъзможно руса. Дигби беше зарязал Бригите заради тази малка сексиграчка. Все едно да предпочетеш надуваема кукла пред истинска жена.

Кат прекоси ресторанта дружелюбно усмихната със съзнанието, че обещанието да си останат приятели беше непосилно за мъже като Дигби. Не им беше достатъчно да скъсат. Трябваше да се уверят, че бившите им приятелки бяха нещастни.

— Радвам се да те видя, Дигби.

— Знам точно кой искам, Кат — заяви той.

Тамсин се наведе и залепи вирнатия си нос към аквариума, а полата й се повдигна над загорелите й златисти бедра. Мъжете на съседните маси затаиха дъх, а пръчиците им затрептяха от копнеж. Банда раци размахаха на забавен каданс щипците си към Тамсин.