Ала се питаше дали ще го бива в тези бащински веселби — безкрайните игри на криеница и задълбочения анализ на „акането“ (Исусе, брат му — изпеченият сваляч, великият женкар, дон Жуан на Дагънхъм — внезапно беше започнал да говори като малко дете) и в гледането — на бебето — всяка секунда от деня да не се удари в масичката, да не пропълзи през прозореца или да не се задави с дистанционното.

Сякаш след създаването на този нов живот с твоя беше свършено. Майката природа беше приключила с теб.

Имаше и друг парадокс. Любовният живот на Паоло с Джесика беше станал безрадостен и отчаян, защото се опитваха да си направят бебе, а любовният живот на Майкъл с Наоко никакъв го нямаше, защото те имаха дете.

Някога Майкъл беше луд по Наоко. Единствената причина, поради която Майкъл се отказа от съботния футбол в парка, бяха допълнителните час и половина с Наоко под юргана. Но това беше преди да се роди бебето.

Паоло продължаваше да иска дете с Джесика.

Най-неотложната причина бе, че го искаше, защото знаеше, че това ще я направи щастлива. А това не беше ли една добра причина, за да създадеш едно дете?

Глава 5

Работата й идваше в повече.

Меган можеше да се справи с натоварването, но не и с налаганото темпо. Нейните пациенти продължаваха да пълнят чакалнята дълго след като другите лекари бяха излезли в обедна почивка и много от тях продължаваха да я чакат, когато пристигнеше запъхтяна и закъсняла от домашните посещения. Затова не се изненада, когато Лоуфорд влезе в кабинета и й съобщи:

— Постъпи оплакване срещу теб.

Всичките тези години в медицинската академия! Всички тези нощни дежурства и кървища в спешното в „Хомъртън“! Цялата тази уморена плът, която беше натискала, слабите сърца, над които беше треперила, и безбройните чифтове гумени ръкавици, които беше надявала, за да прегледа нечий старчески и разлагащ се ректум.

А сега старческите ректуми, с които работеше, я изритваха.

Зачуди се кой точно от колегите й беше подал оплакването. Не им липсваше смелост. Копелета, рече си тя. Мръсни копелета до един!

Нищо чудно, че жените пациентки се трупаха пред нейния кабинет, по-далече от тези застарели мъже с косми в ушите, с лекьосани панталони и с презрително отношение към пациентите, приказките им за водопроводни проблеми, като че ли последиците от една извънматочна бременност не се различаваха от една течаща тръба; сякаш парализиращите болки по време на цикъла приличаха, като се замислиш, на развален бойлер.

Меган можеше да се справи с тези проблеми, с които никога не се бе сблъсквала лично, а само беше изучавала в университета. Но просто не можеше да се вмести в броените минути, които й отпускаха.

Тъкмо се канеше да каже на Лоуфорд да си вземе работата и да си я навре отзад, когато той заговори:

— Мисля, че се справяш великолепно.

— Моля?

— Другите лекари са на същото мнение.

— Но оплакването…

— То е от пациент.

— Пациент? Ама пациентите ме обичат?!

— Госпожа Марли. Помниш ли я? Закръглената жена от „Съни Вю“? Едно от домашните ти посещения.

— Спомням си госпожа Марли. И Дейзи.

— Проблемът е в Дейзи. Диагнозата ти е била треска, нали?

— Температурата й беше малко висока. Беше отпаднала. Мислех…

— Била е приета по спешност в болница на следващия ден. Оказало се проблем с щитовидната жлеза. Дейзи е с хипофункция на щитовидната жлеза. Оттам и тази отпадналост.

Сърцето й заблъска в гърдите. Горкото дете! Не беше оправдала доверието му.

— Проблем с щитовидната жлеза?

— Всички ние грешим понякога. Лекари сме, не сме Господ.

— Как е Дейзи? Как ще я лекуват?

— Ще й дадат „Тироксин“ и ще се нормализира.

— Но ще трябва да го взема цял живот.

— Най-вероятно.

— Има ли странични ефекти?

— Странични ефекти? — Лоуфорд изведнъж загуби търпение. — Да, ще се почувства по-добре!

Това беше отговор на лекар с богат опит. „Тези хапчета имат ли страничен ефект, докторе? Да, от тях ще се почувстваш по-добре.“ Меган запомни репликата. Знаеше, че ще я използва много пъти по-нататък в работата си. Ако, разбира се, получеше правоспособност.

— Не се притеснявай за Дейзи. Тя ще се оправи. Проблемът е в госпожа Марли. Не ти трябва оплакване за лекарска нехайност в досието. Няма да е добре за теб.

— Какво трябва да направя?

— Ще се извиниш на госпожа Марли. Ще й се подмажеш. Всъщност колкото е необходимо. Ще признаеш, че е човешко да се греши и ти не правиш изключение. Аз ще оценявам стажа ти. Не искам погрешни диагнози в досието ти, Меган.

За първи път Лоуфорд я наричаше на малко име. Тя разбираше, че той иска да я измъкне от тази каша, без да пострада кариерата й, и почувства прилив на благодарност.

— Не се извиняваш само за да се отървеш от госпожа Марли — подчерта строго той. — Извиняваш се, защото така е правилно.

— Разбира се.

Лоуфорд кимна и се отправи към вратата.

— Благодаря ви, доктор Лоуфорд.

Той се обърна с лице към нея.

— В кой месец си?

Тя постави ръка на корема си.

— Толкова ли си личи?

— Постоянното повръщане те издаде.

— В осмата седмица — призна си тя и изведнъж й стана трудно да диша.

— Ще родиш ли бебето?

— Не виждам как бих могла. Трудно ми е да се грижа дори за себе си. — Няма да заплача, помисли си Меган. Няма да плача пред него.

— Искам да имам деца — добави тя. — Много. Но не сега.

Лоуфорд отново кимна.

— Е — започна той с някакво внезапно появило се неудобство, — добре тогава. — Усмихна се с нежност, която Меган дотогава не бе забелязвала у него. — Ще те оставя да се оправяш.

Наистина искам деца, помисли си Меган, след като той излезе. И някой ден ще имам деца и ще ги обичам много повече, отколкото майка ми обичаше сестрите ми и мен.

Но не и сега, не и когато току-що съм започнала работа и не от някакъв непознат, с когото се изчуках на купон.

Да, щеше да се извини на госпожа Марли.

Ала чувстваше, че всъщност беше редно да се извини на Дейзи.

И на това малко същество, което никога нямаше да види бял свят.



Проклети доктори, рече си Паоло. Никога не ти казват в какво се забъркваш. Е, ако го направеха, всичките щяха да останат без работа.

Паоло внимателно направляваше ферарито из улиците на северен Лондон, сякаш колата беше натоварена с яйца. До него Джесика спеше — пребледняла и изтощена от събитията тази сутрин.

По думите им лапароскопията беше рутинна процедура като ваденето на зъб. Само че Джесика беше сляпа и глуха за останалия свят — натъпкана с успокоителни, за да могат да пробият дупка в корема й и да вкарат камерата, с която да установят проблема й.

Той караше бавно към дома им, като раздвояваше вниманието си между пътя и съпругата си. Мислеше си, че несъмнено обича тази жена с цялото си сърце и не би престанал да я обича, ако нямаха деца. Щеше да я обича дори тя да се намразеше. Щеше да я обича и за двамата.

Когато се прибраха вкъщи разсъблече Джесика и я сложи в леглото. Спящото й лице беше бяло като възглавницата.

После отиде в кабинета си и свали всички снимки на Клои.



Когато Меган си тръгна след работа, отвън я пресрещна един млад мъж.

Беше едър, с приятен външен вид и в първия момент тя си помисли, че е от онези изнудвачи, които мамят хората, под претекст, че събират пари за благотворителност. Причакват те на улицата с папките си, уж събират пари за бездомните и играят на струната на вината с добрите си каузи. Тя се опита да го заобиколи, но той бързо й прегради пътя. Тя му хвърли гневния си заповеднически поглед за пациенти, които отказват да вземат предписаните им лекарства.

— Меган?

И в този момент тя се сети кой беше. Мъжът от купона. Бащата на детето й.

— О! Здравей, Кърт.

— Кърк.

— Да, разбира се.

— Радвам се да те видя, Меган. — Приятен акцент. Напомняше й за открити пространства, здравословен живот и Коледа на плажа. — Изглеждаш фантастично!

— Благодаря — усмихна се учтиво тя.

Беше приятен мъж, тя много го харесваше и не съжаляваше за нищо — освен за това, че лекар, който в работата си всекидневно разяснява на непълнолетни майки методите за предпазване от забременяване, не би трябвало да остави планирането на бременността си на съдбата. Само че вече бе твърде късно за каквото и да е било.

— Приятно ми беше, че се срещнахме, Кърк. Но сега наистина много…

— Трябваше да те видя — прекъсна я той и тя най-накрая разбра, че този мъж всъщност я беше чакал да излезе.

На Меган й се зави свят от абсурдната ситуация. Тя вече беше бременна с бебето му, а той се мъчеше да си уреди втора среща.