— Такъв е завършекът — повтори Гейдж. — Всичко, което знаем, всичко, с което сме се сблъскали, води до него.

— Ще употребя същия израз като адвоката — каза Кал след миг. — Забрави, мамка му.

Зелените очи на Гейдж бяха ясни и спокойни. Вече се бе примирил с неизбежното.

— Оценявам емоционалността ви, но всички знаем каква е истината. Никой от нас нямаше да оцелее досега. Единствената причина да сме все още тук е фактът, че Дент е нарушил правилата и ни е дал способности, дал ни е източник на сила. Време е за разплата. Не казвай „защо точно ти“. — Гейдж размаха пръст срещу Фокс. — Изписано е на лицето ти, а вече обсъдихме тази част. Мой ред е и това е съдбата ми, по дяволите. Този път ще свърши, този път и по този начин. Добрата страна е, че няма да се налага на всеки седем години да довличам задника си тук, за да ви спасявам.

— Забрави и това — отвърна Фокс, но вече не така разпалено, и стана. — Нещата ще се развият другояче. Подходът ти е твърде едностранчив. Не преценяваш нещата от различни гледни точки.

— Братко, работата ми е да ги преценявам от всяка гледна точка. Или ще го унищожим, или то ще властва тук. Ще приеме физическа форма и ще възвърне цялата си някогашна сила. Вече видяхме, че е на път да успее. — Гейдж вяло потърка рамото си там, където бе белегът. — Имам си сувенир. За да го унищожим, напълно да го заличим от света, трябва да бъде пожертван живот от наша страна. Пролятата кръв ще плати цената, ще балансира везните. Част от светлината да потъне в мрак и дрън-дрън… Ще го направя, по един или друг начин. Ще е далеч по-лесно, ако имам подкрепата ви.

— Няма да седим и да гледаме как се жертваш заради отбора — каза Кал. — Продължаваме да търсим друг начин.

— А ако не намерим? Стига заблуди, Кал. Преживели сме твърде много заедно, за да се заблуждаваме.

— Ако не успеем, може ли аз да получа колата ти?

Гейдж хвърли поглед към Фокс и камък падна от плещите му. Щяха да сторят каквото трябва. Щяха да застанат зад него, както винаги.

— При твоето шофиране? Не, за бога. Сибил ще я получи. Тази жена знае как се шофира. Ще трябва да свършиш малко адвокатска работа за мен. За да съм спокоен.

— Добре, няма проблем. — Фокс сви рамене при ругатнята на Кал. — Залагам хонорара си, една хилядарка, че не само ще видим сметката на Голямото зло, а и всички ще си тръгнем от Свещения камък живи и здрави.

— И аз се присъединявам.

— Тогава да сключим облог.

Кал поклати глава и вяло разроши козината на Лъмп под бюрото си, когато кучето се раздвижи в съня си.

— Само болен тип би заложил хилядарка, че ще умре.

Гейдж се усмихна.

— Жив или мъртъв, обичам да печеля.

— Трябва да кажем на жените — намеси се Фокс и присви очи срещу Гейдж. — Проблем ли има?

— Зависи. Ако им кажем…

— Няма „ако“ — прекъсна го Кал. — Шестимата сме еднакво въвлечени.

— Когато им кажем — поправи се Гейдж, — ще застанем срещу тях, тримата заедно. Няма да споря и с тях, и с вас. Споразумяваме се да търсим друг начин, докато времето изтече. Ако до тогава не намерим, ще действаме по моя план. Никой няма право да се отмята.

Кал стана и заобиколи бюрото, за да скрепят споразумението с ръкостискане. В този миг вратата се отвори с трясък. Сай Хъдзън, който неизменно присъстваше в състезанията от лигата на „Боул-а-Рама“, се втурна вътре с оголени зъби, настървено стреляйки с 38-калибров пистолет. Един от куршумите се заби в гърдите на Кал и го повали на земята, а Гейдж и Фокс се хвърлиха към Сай.

Огромното му широкоплещесто тяло не трепна и в дивата си ярост той ги отблъсна като мухи. Отново се прицели в Кал и отмести пистолета в последния момент, когато Гейдж изкрещя, а Лъмп зае поза за скок. Гейдж се подготви да посрещне куршума и с крайчеца на окото си съзря Фокс, който се надигаше като бегач на стартовата линия.

Бил Търнър нахълта в стаята като ураган. Метна се на гърба на Сай и го заудря с юмруци. Фокс се наведе, а кучето се нахвърли с чаткащи зъби. Четиримата се затъркаляха в жестока схватка. Пистолетът стреля още веднъж, когато Гейдж се надигна, грабна един стол и безмилостно го стовари два пъти върху откритата ръка на Сай.

— Добре ли си? — попита той Фокс, когато Сай се просна на пода.

— Да, да. Хей, момче, добро куче. — Фокс обви ръка около дебелия врат на Лъмп. — Кал?

Гейдж се изправи и приклекна до него. Лицето на Кал бе мъртвешки бледо, очите — изцъклени, едва дишаше. Но когато разкъса ризата му, видя изстреляният куршум да излиза от раната. Кучето се приближи, близна лицето на стопанина си и изскимтя.

— Всичко е наред, ще се оправиш. — Гейдж хвана ръката на Кал и насочи цялата си сила. — Кажи ми нещо.

— Улучи ме в реброто — успя да промълви Кал. — Доста разкъсвания. — Бореше се да успокои дишането си, а Лъмп плъзна нос по рамото му. — Не мога да кажа точно.

— Достатъчно. Фокс, помогни ми, за бога.

— Гейдж…

— Какво! Не виждаш ли, че е…

Обзет от гняв, Гейдж рязко извърна глава. Видя Фокс, застанал на колене, да притиска напоената си с кръв риза към гърдите на Бил.

— Повикай линейка, ще държа това върху раната.

— Върви. Господи! — Кал издиша и вдиша дълбоко. — Аз ще се оправя. Върви.

Но Гейдж задържа ръката му в своята и извади телефона си. Приковал поглед в бледото лице на баща си, повика помощ.



Сибил се събуди с главоболие и отпадналост, които не я изненадаха. Сутрините не бяха любимата й част от деня, особено след неспокойна нощ, а сега сънищата бяха истинско мъчение. Освен това вечерта Гейдж се бе затворил в себе си. Почти не бе проговорил, спомни си тя, докато обличаше халат, в случай че в къщата има мъже.

Е, не носеше отговорност за неговите настроения, реши тя. Всъщност той не бе единственият вглъбен в себе си. Щеше да седне с кафето си на задната тераса, сама. И да се предаде на мрачни размисли.

Идеята леко я ободри, или щеше, ако не бе заварила Лейла и Куин да водят приглушен разговор в кухнята.

— Разкарайте се. Никой да не ме заговаря, преди да съм поела две солидни дози кофеин.

— Съжалявам. — Куин препречи пътя й към печката. — Ще трябва да почакаш.

Очите й проблеснаха предупредително.

— Никой не може да ме накара да се откажа от сутрешното си кафе. Отдръпни се или лошо ти се пише, Кю.

— Никакво кафе преди ето това. — Куин взе теста за бременност от плота и го размаха пред лицето на Сибил. — Твой ред е, Сиб.

— Мой ред за какво? Разкарай се!

— Да намокриш лентичка.

Копнежът й за кафе отстъпи място на искрено изумление.

— Какво? Полудяла ли си? Това, че при вас двете сперматозоидът е срещнал яйце, не означава…

— Забавно е, че имам още една подръка.

— Ха-ха!

— Любопитни сме — продължи Лейла. — Както самата ти изтъкна онзи ден, и на трите ни идва по едно и също време.

— Не съм бременна.

Лейла се спогледа с Куин.

— Нали и аз говорех така?

Почти отчаяно жадувайки за кафе, Сибил завъртя очи.

— Видях ви бременни. И двете. Не видях себе си.

— Рядко имаме видения за себе си — отвърна Куин. — Неведнъж си го казвала. Нещата са много прости. Искаш кафе? Е, върви в тоалетната. Няма да ти сторим път, Сиб.

Сибил намръщено грабна кутийката.

— Бременността прави и двете ви непоносими.

После тръгна към тоалетната на първия етаж.

— Това със сигурност означава нещо. — Лейла потърка ръце, обзета от глупаво безпокойство. — И да сме прави, и да не сме, означава нещо. Иска ми се да можехме да разберем какво.

— Имам някои идеи, но… — Куин тревожно закрачи към прага на кухнята. — Ще помислим по-късно. След теста. Каквото и да реши, трябва да сме с нея.

— Разбира се. Какво да реши… О, искаш да кажеш, ако е бременна, а не желае да бъде. — Лейла кимна и застана до Куин. — Няма спор. Ще направим необходимото.

Изчакаха още няколко минути и Куин зарови пръсти в косите си.

— Край. Вече не издържам.

Отмарширува до вратата на банята, почука и без да изчака, я побутна.

— Сиб, колко време… О, Сиб!

Приклекна и посегна да й помогне да стане от пода.

— Какво ще правя? — промълви Сибил. — Какво ще правя сега?

— Като за начало стани от пода. — Лейла пъргаво се наведе и й помогна да се изправи. — Ще ти сваря чай. Ще решим как да постъпим.

— Такава глупачка съм. — Сибил притисна пръсти към очите си, докато Куин й помагаше да се довлече до стола. — Трябваше да се досетя, че това очаква и трите ни. Проклето съвпадение. Било е точно пред очите ми.

— Изведнъж ми хрумна посред нощ. Всичко ще бъде наред, Сибил. Каквото и да е желанието ти, каквото и да решиш, ние с Лейла сме с теб и ще се погрижим.

— За мен не е същото като за вас двете. С Гейдж… не кроим планове. — Сибил успя да се усмихне. — Не сме свързани както вие с Кал и Фокс.