— Към тоалетната — подкани я Сибил. — Ще почакаме.

Когато тя влезе в банята, Куин се обърна към Сибил.

— Ще ми кажеш ли защо я накара да прави тест?

— Нека изчакаме.

След няколко минути Лейла се върна с лентата.

— Ето, готово. Отрицателен е.

— Не са минали трийсет секунди — изтъкна Куин.

— Трийсет секунди, трийсет минути. Не може да съм бременна. Ще се омъжа през февруари. Дори все още нямам годежен пръстен. После, ако купим къщата, която сме набелязали, ще я обзаведем и след като бизнесът ми потръгне и процъфти, тогава може да забременея. Следващият февруари, на първата ни годишнина, е идеалното време за зачеване. Вече всичко ще бъде наред.

— Наистина страдаш от мания за планиране и организиране — отбеляза Сибил.

— Точно така. Освен това познавам собственото си тяло, цикъла си и… — Лейла замълча, когато сведе поглед към тест лентата. — О!

— Дай да видя. — Куин я грабна от ръката й. — Това е огромен, съвършено ясен и неоспорим плюс, госпожице „Не може да съм бременна“.

— Ох! Ох! О!

— Боже! — Куин подаде лентата на Сибил. — Поеми си дъх за минута. Виж как ще се почувстваш, когато шокът отмине.

— Навярно ще ми трябва повече време. Бях… запланувала кога ще се случи. Искаме деца. Разговаряли сме. Просто мислех… Дай да погледна отново. — Лейла грабна лентата от Сибил и се загледа в нея. — Дяволска работа.

— В добър или в лош смисъл? — попита Куин.

— Още минута, и сега ще поседна. — Лейла се отпусна на леглото, вдиша и издиша няколко пъти. После избухна в смях. — Добър, разбира се. Около година и половина по-рано от предвиденото, но мога да проявя гъвкавост. Фокс ще бъде на седмото небе! Бременна съм. Откъде знаеше?

— Видях ви. — Трогната от лъчезарната й усмивка, Сибил погали косите на Лейла. — И двете с Куин. Очаквах го. Двамата с Гейдж ви видяхме. През зимата… другата зима. Ти подремваше на дивана, когато Кал влезе. И беше очевидно, че си бременна.

— Как изглеждах?

— Огромна. Прелестна и невероятно щастлива. И двамата изглеждахте така. Видях и Лейла, в бутика, който изглеждаше страхотно. Фокс ти донесе цветя. Бяха по случай първия ти месец в бизнеса. Беше някъде през септември.

— Мислим, че мога да го открия през август, ако… ще го открия през август — поправи се тя.

— Все още не ти личеше, но нещо, което каза… Гейдж едва ли е обърнал внимание. Може би мъж не би се досетил. Бяхте толкова щастливи. — При спомена за другото видение от предишната вечер Сибил прехапа устни. — Така трябва да бъде. Вярвам, че ще се сбъдне.

— Скъпа… — Куин седна до нея и обви ръка около раменете й. — Мислиш, че Гейдж трябва да умре, за да се сбъдне всичко това за нас.

— Видях как се случва. Всичко. Както и той. Доколко е съдба, доколко — избор? Вече не зная. — Сибил хвана ръката на Лейла и отпусна глава на рамото на Куин. — В някои от статиите, които открих, се говори за нуждата от саможертва, за да има равновесие. За да унищожи мрака, светлината трябва да пожертва част от себе си. Камъкът, източникът на сила, трябва да проникне в мрака чрез светлината. Не ви казах.

Тя повдигна ръце, задържа ги пред лицето си, после ги отпусна.

— Не ви казах, защото отказвах да повярвам. Не исках да го приема. Не зная защо трябваше да се влюбя в него само за да го загубя. Защо по този начин?

Куин я притисна в прегръдката си.

— Ще намерим друг начин.

— Опитвала съм.

— Ще опитаме всички заедно — напомни й Лейла. — Ще го намерим.

— Ние не се предаваме — изтъкна Куин. — Това е единственото, което няма да направим.

— Прави сте. Прави сте. — Надеждата не бива да умира, напомни си Сибил. — Сега не е моментът за мрачни размисли за съдбата. Да излезем от тази къща. Нека просто излезем за няколко часа.

— Искам да кажа на Фокс. Ще отидем до града и ще му го кажа лично. Ще бъде щастлив ден за него.

— Идеално.



Когато узнаха от пъргавата нова офис мениджърка на Фокс, че в момента има клиент, Лейла реши да свърши едно-две полезни неща.

— Ще изтичам до горе да взема още дрехи и малотрайните продукти от кухнята. Ако все още е зает, е, просто ще изчакам.

— Ще му кажа, че сте тук, веднага щом приключи — напевно обеща офис мениджърката, когато трите жени се отправиха към стълбите.

— Аз ще започна от кухнята — каза Сибил.

— Ще ти помогна. След като отида до тоалетната. — Куин пристъпи от крак на крак. — Може би си внушавам, че често ми се ходи до тоалетната, защото съм бременна. Но пикочният ми мехур е на друго мнение. Ооо! — продължи тя, когато Лейла отвори вратата на апартамента на Фокс и влязоха в хола. — Това място е…

— Подходящата фраза е „годно за обитаване“. — Лейла със смях затвори след тях. — Удивително е как може да изглежда при редовно професионално почистване.

Разделиха се, Сибил тръгна към кухнята, а Куин — към банята. Лейла влезе в спалнята и застина, когато усети допира на хладното острие до шията си.

— Не викай. Ще прережа гърлото ти и ще бъде жалко.

— Няма да викам.

Погледът й се спря на леглото, въжето върху него и ролката широко тиксо. Тубата с бензин. Видението на Сибил, помисли си тя. Сибил и Гейдж я бяха видели вързана на пода и с лепенка на устата, докато към нея пропълзява огън.

— Не искаш да направиш това. Не е твоята воля.

Той бавно затвори вратата.

— Всичко тук трябва да изгори. Огънят пречиства.

Лейла вдигна поглед към лицето му. Позна го. Каз, момчето, което разнасяше пици от „Джинос“. Беше едва на седемнадесет. Но сега очите му святкаха със смразяваща ярост, живяла векове. Със зловеща усмивка я побутна назад към леглото и нареди:

— Сваляй дрехите!

В кухнята Сибил извади мляко, яйца и плодове от хладилника и ги сложи на плота. Когато се обърна към един от шкафовете да потърси кутия или торбичка, видя счупеното стъкло на задната врата. Веднага извади пистолета от чантата си и посегна към нож от поставката.

Един вече липсваше, с ужас забеляза тя. Някой бе взел единия от кухненските ножове. Здраво стисна своя и се завъртя към хола точно когато Куин отвори вратата на банята. Сибил сложи пръст на устните си, пъхна ножа в ръката й и посочи към вратата на спалнята.

— Върви да повикаш помощ — прошепна тя.

— Няма да ви оставя — прошепна също Куин и извади телефона си.

Вътре Лейла се взираше в разносвача на пици, който често си бъбреше с Фокс за спорт. Задръж погледа му, каза си тя, докато сърцето й препускаше. Говори. Не преставай да му говориш.

— Каз, нещо се е случило с теб. Нямаш вина.

— Кръв и огън — каза той, все още ухилен.

Лейла направи крачка назад, когато момчето размаха ножа и поряза ръката й. И ръката, ровеща в дамската й чанта, най-сетне напипа това, което търсеше. Тя нададе писък, както и той, когато пръсна заслепяващ спрей в очите му.

Щом чуха писъците, Куин и Сибил се втурнаха през вратата на спалнята. Видяха как Лейла се опитва да достигне до ножа на пода, а момчето, което всички познаваха, ридае, закрило лицето си с ръце. Инстинкт, паника или просто гняв накара Сибил да продължи навътре. Срита го в слабините и когато той се преви надве и отмести ръце към чатала си, го натъпка в гардероба.

— Бързо, бързо, помогнете ми да придърпам тоалетката пред вратичката — нареди тя, след като здраво я затвори.

Момчето скимтеше, ридаеше, удряше по вратата на гардероба.

Куин с трепереща ръка извади телефона си. След петнайсет минути шериф Хоубейкър измъкна хленчещото момче от гардероба в спалнята.

— Какво става тук? — попита Каз. — Очите ми! Не виждам. Къде съм? Какво става?

— Не помни — каза Сибил, докато стоеше до Куин и стискаше ръката й. Пред тях бе съвсем обикновен пострадал и объркан тийнейджър. — Освободило го е.

Хоубейкър сложи белезници на Каз и кимна към флакона на пода.

— Това ли използвахте срещу него?

— Заслепяващ спрей. — Лейла седеше на ръба на леглото и се притискаше към Фокс. Сибил не знаеше дали приятелката й търси опора, или се опитва да му попречи да се нахвърли върху горкото момче. — Живяла съм в Ню Йорк.

— Ще го откарам в ареста и ще се погрижа за очите му. Трябва да дойдете всички, да дадете показания.

— Ще наминем след малко. — Фокс срещна погледа на Каз. — Искам да остане затворен, докато изясним тази работа.

Хоубейкър погледна въжето, ножовете, тубата бензин.

— Ще остане.

— Очите ми парят. Не разбирам — проплака Каз, докато Хоубейкър го извеждаше. — Фокс, хей, какво е това?

— Не беше той. — Лейла потърка чело в рамото на Фокс. — Всъщност не беше той.

— Ще ти донеса вода. — Сибил тръгна към вратата, но се спря, когато Кал и Гейдж се втурнаха в апартамента. — Добре сме. Всички сме добре.

— Не докосвайте нищо — предупреди Фокс. — Хайде, Лейла, да се измъкваме от тук.